Capture_decran_2012-05-24_a_14.40.29

По случай празника на братята, ГЕРБ направиха от едната църква „Св.св. Кирил и Методий“ две такива – една за Кирил и една за Методий“ – нов бургаски анекдот

За пръв път денят на светите братя Кирил и Методий и празник на българската писменост и култура се чества в Бургас без храм и училище. Двата изконни символа на този празник – духът и просветата изчезнаха в морския град. Бургас има един единствен исторически площад в своя център и той се нарича „Кирил и Методий“. Площадът се огражда от едната си страна с едноименния катедрален храм, а от другата с едноименното училище – едно от най-старите в града. Това култово място на морския град винаги е концентрирало в себе си духовния и социален живот на Бургас. Преди години беше мястото, където се събираха абитуриентите, а каменната църква венчаваше, кръщаваше и пречистваше хората с божествената благодат. Името и духът на светите просветители бдеше над Бургас и му придаваше оная особена и неповторима атмосфера, която раждаше велики творчески постижения.

Катедралният храм „Св.св. Кирил и Методий“ в Бургас е най-красивият и голям в цялата епархия и един от най-прелестните в България. Църквата е строена върху дарени от родолюбци земи преди повече от 100 г., с големи монолитни каменни блокове и е един от паметниците на културата. Площадът пред нея е оформен от ниви, градини и дворове на едновремешни българи, които са смятали, че така отдават своя дан за бъдещето на потомците си. Училището, което също носи името на светите братя, е една от най-старите бургаски гимназии и най-доброто средно общообразователно учебно заведение в града. През площада минава и булевард „Кирил и Методий“, който се свързва след 50 м с пешеходната зона на Бургас. Целият този ансамбъл е всъщност сърцето на Бургас, неговото минало, памет, традиция и съкровеност. Но това всичко вече не съществува. То е унищожено по един страшен и арогантен начин от тези, които управляват града, смятайки го за своя частна бащиния и разрушават неговите светини заради собствената си алчна и престъпна същност.

Видео: Биволъ

След 10 ноември 1989 г. на площад „Кирил и Методий“, пред църквата, се състояха първите демократични митинги в Бургас. Най-напред там се чу призивът да бъдат отворени досиетата на ДС, БКП да се покае и извини на българския народ, да бъдат дадени под съд номенклатурчиците, които превърнаха България в един голям концлагер, а народа в аморфна маса от пролетарии и послушни партийни активисти. Именно на този площад бургаските граждани за пръв път усетиха полъха на свободата, особения мирис на това да имаш правото да се възмутиш, да протестираш, да изявиш своя собствен глас, своето човешко мнение и идентичност.

Може би заради това, от отмъщение, завзелите отново властта мутирали комунистически структури решиха да се разправят с площада и да го унищожат завинаги. Превърнаха това пространство на духа и светлината в автомобилен паркинг. Спуснаха бариери, които се управляваха от мутри. Площадът изчезна и се превъплъти в своя антипод, а хората минаваха бързешком по тясна пролука между лъскавите лимузини, накацали като черни гарвани върху белите павета. Това продължи цели 10 години, докато бившият кмет на града – изявен червен активист на БСП – Йоан Костадинов,не реши да даде площада на свои протежета. Не е ясно в чий зловещ мозък е възникнала най-напред безумната идея площадът да бъде разкопан и да се използва за многоетажен подземен паркинг. Проект, който завинаги вкарва целия автомобилен трафик в самата светая светих на Бургас, вместо да го изкара оттам.

Договорът е подписан през 2007 г. в края на мандата на Костадинов. По това време минаха няколко идиотски проекта, все обслужващи същите олигархични интереси, като например строеж на 100 ет. небостъргач в Морската градина на Бургас. Заради тези мераци бе съборена историческа сграда на „Ефендиевата къща“ от 18 век, където преди това се помещаваше седалището на НИПК в Бургас. Небостъргачът така и не бе построен, а на мястото на красивата възрожденска сграда остана една грозна дупка сред парка на метри от бургаския плаж. Зацикли и строителството на подземния паркинг на мястото на централния площад. Разумните гласове, че това е невъзможно, че застрашава намиращите се в близост исторически сгради, че няма извършени необходимите технологични проучвания, бяха маргинализирани и заглушени.

Доколкото става ясно от документацията на проекта, всичко е правено набързо, без нужните изследвания и гео-хидроложки проучвания. Всичко започва през 2005 г. когато по предложение на кмета Общинският съвет взема решение площадът да бъде отдаден на концесия за 30 г. на частна фирма. Договорът е подписан две години по-късно в полза на фирма „Глобал технолоджи къмпъни“ АД. Не е ясно как е издадено строителното разрешение, без никаква техническа и проектантска документация на храм „Св.св. Кирил и Методий“. Ясно е само, че става въпрос за вопиюща некомпетентност, смесена с корпоративни интереси и злоупотреба с власт.

Новият кмет Димитър Николов от ГЕРБ не използва възможностите да прекрати договора с частната фирма, заради неспазване на клаузите в него. Напротив, като верен продължител на делото на Йоан Костадинов – Николов съдейства за оставането на концесията в сила, а общинските съветници от ГЕРБ одобриха започването на изкопните дейности. Най-абсурдното е, че Бургас няма никаква нужда от подобно съоръжение в историческия си център. Само в радиус от 200 м. има няколко подземни и надземни паркинга, които стоят празни. Единият е общински паркинг за поне 1000 автомобила, който стои празен и неизползван и е само на 2 пресечки от площада. За сравнение, подземният паркинг на площада е предвиден само за 350 коли. Въпросът кому е нужно да бъде съсипан центъра на града и кой би спечелил от това остава открит, но разследването на Биволъ дава някои жокери.

Кому е изгодно?

След няколко поредни рокади на подставените лица около „Глобал технолоджи къмпъни“ АД, истината най-накрая лъсва. Проучване в регистрите показва, че компанията е свързана с корпоративните структури около Цеко Минев и ПИБ – банката посочена от посланик Байърли за „гнила ябълка“ в банковата ни система, банката стъпила “в най-тъмните сфери на престъпния свят”, която обаче се ползва с подчертани протекции от новата власт.

„Глобал технолоджи къмпани“ е заложена в ПИБ на 29 октомври 2010 срещу заем от 9 млн евро, с който ще се строи паркингът. Два месеца по-късно собственик на фирмата става една от фирмите близки на Минев – „Воден парк“ ООД. Тази фирма е без регистрация по ЗДДС и без нито един осигурен служител, като на свой ред тя принадлежи на кипърската офшорка „Полигирос лимитид“. Директор на „Полигирос“ (или „Полигрос“) e Ления Пападополу – същата госпожа, която излиза като директор на офшорките зад прословутите „Юлен“ и ПИБ.

pib-global

Capture_decran_2012-05-24_a_14.17.34

Фирмата изпълнител e „ПОНС холдинг, която вече е в сериозно просрочие на заложените в условията 15 месеца за построяване на паркинга. Това, че тази фирма също е свързана с едни други дела на Димитър Николов от времето преди да бъде кмет на Бургас е въпрос на отделни разследвания. ПОНС стана скандално известна покрай разкритията за най-голямата далавера с общинска земя по Черноморието – 120 дка край к-г „Корал“. В нея едно от основните действащи лица е именно бургаският кмет Димитър Николов, известен като бивш контрабандист и понастоящем разследван от прокуратурата именно заради далаверата „Корал“, осъществена заедно с червените активисти и управляващи в Царево – Петко Арнаудов и Евгений Мосинов.

Великден пред паметника на Съветската армия

Вече повече от година центърът на Бургас е увенчан с една огромна дупка, дълбока над 10 метра, а култовият храм „Св.св. Кирил и Методий“ се разцепи. Църквата е в толкова страшно състояние, че вече е опасно дори да се стои близо до нея. Цялата конструкция се крепи изкуствено с метално скеле отвътре и отвън, а достъпът до храма е забранен. Никога в Бургас не е отбелязван Великден на улицата. Последният най-светъл християнски празник бе отслужен на открито пред паметника на Съветската армия, (което е същинско кощунство), вместо в столетния храм. Дейността на църквата, извършването на молитва, литургия, тайнствата и изповедите се провеждат в намиращата се в близост кръчма. Там са изкарани една част от иконите на църквата и е оформен нещо като подобие на олтар, върху платформата, на която доскоро се консумираше скара-бира.

В Бургас най-новият анекдот е, че по случай празника на просветата Бойко Борисов решил да награди града, като от една църква „Кирил и Методий“ ще направи цели две – една за Кирил и една за Методий. За съжаление това е горчивата истина, защото църквата е увредена непоправимо и според строителни експерти нейното запазване и възстановяване би могло да стане, но с цената на огромни финансови и технологични средства, т.е. „мисията е невъзможна“. Преди да се разцепи храмът, в продължение на много години, реставратори работиха върху възстановяването на автентичните стенописи там. Хвърлиха се страшно много пари от църквата и от дарения на миряни. Сега стенописите са история. Те са унищожени окончателно и едва ли отново биха могли да се реставрират. Да не говорим, че една подобна реставрационна дейност протича в продължение на десетилетия. Коментарите за смисловото значение на всичко това са излишни. Думите за духовната нищета, сполетяла бившия най-духовен български град са безсилни.

Когато човешкият закон е безсилен, тогава се намесва Бог и със своите знаци ясно ни дава да разберем каква е неговата присъда. А тя е, че тези, които днес решават съдбата на Бургас и България не са му угодни, че както са разрушили неговия храм, така рушат и неговата воля. Алчността на бездуховниците ни изправи пред екзистенциални предизвикателства. Пред избора кому всъщност да служим – на Бога, или на Мамона. Обречеността на някога най-красивия и най-величествен бургаски храм е всъщност нашата собствена обреченост в безразличието на консумативното ни битие.

За пръв път на 24 май тази година в манифестацията по случай най-българския празник не участваха учителите и учениците от училище „Кирил и Методий“. Те обявиха, че ще празнуват самостоятелно в двора си. Причината, че училището е пренебрегнато от местната власт в реда на манифестиращите е фиктивна. Истинската причина е, че училището се превърна в поредната застрашена сграда на ръба на огромния изкоп, че институцията на това учебно заведение, която изнася от много години прославата на името на солунските братя, не се зачита от кмета и подчинените му. Кой би могъл да си отговори на въпроса защо се стигна дотам, че Великден и 24 май да не могат да се празнуват в най-големия бургаски храм „Св.св. Кирил и Методий“? Защо едноименното училище бойкотира общинската манифестация за своя патронен и общобългарски празник? Защо тази горчилка ще остане завинаги в душите на стотици ученици, на хиляди жители на Бургас и кой може някога да възстанови тежките морални щети в паметта и съзнанието на хората!


Видео: 

Print Friendly, PDF & Email