Последните седмици на старата година са повод за много диаметрално противоположни размисли, емоции и действия за повечето от нас. Едни се тюхкат за пропуснатите възможности и скърбят по безвъзвратно загубеното. Други пък му отпускат края като за последно и подлагат стомашно-чревния си тракт, дробеца и джобеца на почти непосилни изпитания. Трети правят що-годе обективна равносметка на миналото, настоящето и бъдещето и запазват относително спокойствие. Четвърти горят стари мостове, преди да са построили нови, пети строят нови, преди да са изгорили старите… Шести и седми вършат всичко гореспоменато накуп.
Има и разни, дето обясняват на всеослушание, че Коледно-Новогодишните празници били дни като всички останали, ама на тях не им вярвам. Убеден съм, че не го мислят. И аз не съм религиозен, но възраждането на природата, обновяването на Вселената са втъкани в нас от зората на времето, така че такива демонстрации на ексцентричност ми изглеждат чиста проба позьорство.
С риск да ви досадя с личните си размисли, това време на годината за мен е период за облизване на раните, разтъркване на натъртените места, но най-вече за укрепване на надеждата, че най-доброто тепърва предстои. Че, ако вървиш по пътя, който си си избрал, без да се съобразяваш с нищо друго, освен със законите на Вселената и Конституцията, ще ни бъде. Защото той е единственият път, който, макар и евентуално, ще те държи в мир със себе си. Гаранция няма, но едно е сигурно – ако следваш широките магистрали, рано или късно я платното се нагънало като хармоника, я си превишил скоростта, я си карал прекалено бавно, я си попаднал в задръстване, верижна катастрофа или си изпуснал правилната отбивка…
Все пак целият този жив организъм, Вселената, от която всеки от нас е една невидима прашинка, има непреодолим ритъм, но дори и снежинките (за съжаление все по-рядко ги виждаме) имат уникална за себе си форма. Всички стават еднакви едва след като полетът им ги приземи в безформената маса, а после ги покрие и калта на злободневието.
Осъзнаването на тленността на битийното, надеждата, съпричастността с вечната победа на светлината над мрака. Това стои в основата на лудостта, която обхваща по един или друг начин всички ни около Коледа. И тези размисли, емоции и действия наистина нямат нищо общо с християнството, да ме прощават религиозните. Те са друга бира, която пулсира във вените ни от зараждането на живота.
Ако махнем опаковката – белобрадия старец, елхата, джингълбелсите, пазаруването, масите, претрупани с чаши и чинии – какво остава? Голата истина. Един миниатюрен отрязък от време, в който можеш да си отпуснеш душата истински и, както да си позволиш да надникнеш вътре в нея (дотолкова, доколкото ти стиска), така и да й вдигнеш чергилото, за да покаже едно око и тя за външния свят. Поне за момент. Дължиш го и на себе си, и на нея. Разбира се, ако го усещаш по същия начин. Меродавни отговори няма. Има само вечни въпроси, но, ако си разиграеш конете правилно, точно в този миниатюрен отрязък от време те може и да не кънтят в главата ти. А само да звънят закачливо като коледни звънчета.
Има време да за борба и време за веселба. Има време за разделение и време за взаимност. Има време за дързост и време за смирение. Има време за крайности и време за умереност. Има време за бой с вятърни мелници и време за градене на въздушни кули. Има време да живееш истински и време да дишаш на пресекулки. Има време за всичко.
Сега е време да сме в мир със себе си и с околните. Ако ни стиска, ако ли не… И в двата случая наздраве и се обичайте! И в буквалния, и в преносния смисъл. Любовта ражда живот и му дава сила да цъфти. В буквалния смисъл.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
- Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
- Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022
