Capture_decran_2012-01-17_a_15.34.59
Снимка: Facebook група Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия

Интервю с Кубер Сапарев, участник в протеста срещу ПСА, който на 15 януари 2012 нарисува български флаг на паметника и беше санкциониран от властта.

Биволъ: Каква символика влагаш в българския трибагреник нарисуван върху съветския флаг?

Кубер Сапарев: Символиката е недвусмислена – българското знаме е символ на България. Знамето „Вся власть советам“, върху което изрисувах българското знаме, от друга страна, е лозунг, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. У нас, за да възтържествува идеята на този лозунг, а именно – цялата власт да бъде в ръцете на Съветския съюз, е избит духовния, интелектуалния, военния и политическия елит на нацията, включително офицери и воини, сражавали се за България в три войни! Така че поставяйки българското знаме на това място, аз символично отхвърлих тази чужда власт. По този начин аз се опитах да скрия един символ, символ на кървавата власт, с друг – този на България. На нашата свободна България.

Б: Има ли санкции лично спрямо теб или срещу участниците в протеста, след като полицията направи констативен протокол и се опита да те арестува?

К.С.: Бях задържан от органите на реда, като в продължение на един час правото ми на свободно придвижване, гарантирано от Контитуцията, беше отнето. Беше направена проверка на личните ми документи. Първоначалната идея – да бъда отведен до най-близкото полицейско управление, беше осуетена от останалите участници в протеста, сред които имаше и юристи и които не допуснаха това да се случи. Така изчакахме дежурния служител на Столичния инспекторат, който дойде на място и ми състави констативен протокол за нарушение на наредбите на Столична община. Доколкото ми е известно, няма наложени санкции на други участници в протеста, въпреки че получихме вербална заплаха, че в бъдеще такива протести няма да ни бъдат разрешавани.

Б.: Какво точно пише в протокола и какви обяснения дадоха полицаите за опита да те задържат?

К.С.: Протоколът констатира, че „културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина), е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник“. Така констатираното нарушение е неточно, тъй като в отговор на по-ранно наше запитване Министерството на културата вече излезе със становище, според което паметникът на Съветската армия не представлява недвижима културна ценност, по смисъла на Закона за културното наследство. Освен това Столична община вече има взето решение за демонтирането на този паметник, което решение съвсем скоро има кръгла годишнина – то е прието на 25 февруари 1992 г. Това решение все още не е отменено, така че ние настояваме същият този Столичен инспекторат, който състави протокола, да се самосезира и да наложи и съответната санкция на виновника за това двадесетгодишно бездействие!

Полицаите оправдаха действията си със служебните си задължения, като бях подканен да изтрия „повредата“. Аз, обаче, категорично заявих, че няма да изтрия българското знаме! Това отговорих и на далеч по агресивен служител на Столична община, който дори ме заплаши, че няма да бъда пуснат на свобода, докато не изтрия знамето!

На следващия ден бях поканен на разговор в Столичния инспекторат, където се оказа, че няма как да ми бъде съставен акт, тъй като паметникът е изключителна държавна собственост. Така констативният протокол беше препратен към Министерство на културата и сме в очакване за по-нататъшното развитие на нещата.

Б.: Ще има ли нови протести и действия срещу паметника? Как да научат хората за тях?

К.С.: Всички, които споделят нашата кауза, могат да следят сайта ни – http://demontirane.org, откъдето да се информират за предстоящите ни събития и да се запознаят с цялата ни досегашна дейност като гражданска инициатива. Активни сме и във Facebook, където намираме все повече и повече подкрепа и поддръжници.

Продължаваме да работим по това този антибългарски паметник да бъде преместен от центъра на столицата ни и да намери полагащото му се място в Музея на тоталитарното изкуство, където той ще изпълни истинската си функция – да напомня за историята. По никакъв начин не можем да се примирим с присъствието на този огромен сталинистки символ на такова централно за София, а и за България място и то в този контекст, в който е в момента. За всички онези хора, преживели ужаса на лагерите, или загубили своите близки, роднини и приятели в годините след преврата от 9 септември, ежедневната среща с този паметник е изключително болезнена и оскърбителна, а в момента той се намира на такова място и с такива размери, че е невъзможно да бъде избегнат. В един музей, човек може да отиде по собствено желание, докато в случая правото на избор е отнето. Паметникът продължава да ни бъде натрапван против волята и в името на пропагандата на една чиста лъжа – тази за съветската армия „освободителка“. Време е да спрем да лъжем децата си и да им върнем това градско пространство. То е на тях – на децата на България.