Йордан Лечков възложил концесия на себе си и на сестра си Mind the horns!

Йордан Лечков. Снимка © Мария Съботинова

“Конфликт на интереси” за сега е у нас е едно по-скоро имагинерно понятие. Колкото и да сме си роднини всички в малката България е все пак странно един кмет да възлага концесия на сестра си или пък на себе си. Такава е ситуацията при подписването на концесията за стадиона „Хаджи Димитър” и част от парка „Юнак” в Сливен.

Историята започва във времето на кметския мандат на Иван Славов. С решение на 827 от 03. 04. 2003 г е открита процедура за концесия на футболния стадион в Сливен и за частта от пак Юнак около него. През м. юни същата година е подадена оферта от гражданското дружество „Спорт палас”. То е регистрирано в гр. Сливен. В гражданското дружество, като собственик участва ММ9 ЕООД (ЕИК 829046199) от една страна с управляващ към онзи момент Диана Лекова Димитова. Вторият собственик в Спорт палас е Общински футболен клуб Сливен – 2000 (ЕИК 119511223) управляван от Йордан Лечков Янков.

Концесия за половин век

При проведената тръжна процедура ГД „Спорт палас” е избрано за концесионер на градския стадион. Теренът му се отдава за експлоатация за 30 години с опция периодът да бъде удължен до 50. Дружеството е регистрирано по ЗЗД с точно определен предмет – концесионеране на стадион „Хаджи Димитър“. Прието е решение № 959 от 31.07.2003 г. на Общинския съвет за одобряване на класираният на първо място. На второ място е известния футболен бос – Ивайло Дражев от Бургас. Общинските съветници упълномощават кмета Иван Славов да сключи договор при условията на представената оферта. Според участници в Комисията по избора, Славов е твърдо против отдаването на стадиона на концесия, но е оказан силен натиск от бившия сливенски кмет и депутат по това време Асен Гагаузов. Славов излиза в отпуск преди изборите и не подписва договора. Заместник кметът Радостин Койчев също не подписва договора за концесията. В този момент Лечков вече е кандидат-кмет.

Нов кмет – стара концесия

На 02.11.2003 г. за кмет на Сливен е избран Йордан Лечков Янков. Печели с 900 гласа от ромския квартал „Надежда“, в които избирателната активност е най–висока около 21.00 часа, поради голямото струпване на закъснели избиратели. В началото на мандата на Лечков са отделени стотици хиляди левове за ремонт на стадиона. Концесионният договор все още не е подписан, но свързаното с Лечков дружество по ЗЗД -„Спорт палас” е победител в конкурса за концесията и ползва стадиона. Тече ускорено строителство, извършват се преустройства, проектират се и се изграждат офиси и съблекални. Подменят се настилки. Според запознати “инвестираните” общински пари в стадион “Хаджи Димитър” непосредствено преди подписването на концесионния договор надхвърлят 1 милион лева. На практика община Сливен налива пари в обект, който е отреден да бъде експлоатиран от гражданско дружество на Йордан Лечков и сестра му. Построени са офиси и студио за радио “Фокус”, което от 2004г. до сега заема безвъзмездно новоизградената “кула” на стадиона.

На 04.11.2004 г., повече от една година след като общинският съвет е одобрил победителя за концесията, най-после е сключен договора между ГД „Спорт палас” и община Сливен. Сега обаче ситуацията се е променила, защото община Сливен, представлявана от Йордан Лечков сключва договор с гражданско дружество, в което участва… самият Йордан Лечков. Има ли конфликт на интереси в тази ситуация? Редно ли е, след като вече е кмет, той и роднините му да излязат от ГД „Спорт палас”? Ако пък Лечков остане в гражданското дружество, не е ли логично да се откаже от заемането на кметския пост?

Така или иначе договорът за общината подписва заместникът на Лечков – Румен Андонов, който и сега е заместник кмет на ген. Кольо Милев. Няколко месеца по-късно Лечков освобождава от поста Андонов. Прокуратурата не открива конфликт на интереси при тази ситуация. Явно не е проблем, че Йордан Лечков е упълномощил заместникът си да сключи от името на общината концесионен договор с него и със сестра му. Сметната палата също извършва проверка. И тя не намира наличие на конфликт на интереси.

Пред Биволъ Йордан Лечков също заяви, че няма конфликт на интереси, тъй като през 2004 г. такъв не е имало по закон:

“Футболния клуб е с идеална цел регистриран. И аз съм кмет. По изискванията на закона аз си прехвърлям бизнеса, дали на жена ми, дали на сестра ми. Така или иначе аз и жена ми сме собственици на футболния клуб на 100%. Аз няма как да се откажа от концесията. Като сключвахме договор, аз като кмет излязох в отпуска, за да може да го подпише заместникът ми, който има право да ме замества. Явявал съм се и президент на футболния клуб. Това е 2004-та година. Тогава нямаше и закон за конфликт на интереси. Законът е от 2007-ма или 2008-ма, когато влязохме в ЕС.” – разясни бившия футболист

Пълното интервю с Йордан Лечков четете в следващия материал, в който се разглежда договора за чистотата на Сливен.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Димитър Стоянов

Работил в БНР, бТВ, Нова Телевизия и АгроТВ. Носител на приза “Журналист на годината” за 2018 г. Носител на специалната награда George Weidenfeld за смела разследваща журналистика за 2019 г. Почерпете Димитър и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Димитър Стоянов (see all)