Мама винаги се е грижила за мен. Тя се опитваше, и продължава да се опитва, да съм добре. Нахранен, облечен и сравнително трезвен. Винаги го е правила, без да иска нищо от мен. Като всяка майка. Освен:

  • Не се бий!
  • Внимавай да не паднеш с колелото!
  • Четворка!? Как може да изкараш четворка по математика!?
  • Не се катери на това дърво, клоните на черешата се чупят лесно!
  • Не влизай навътре, по телевизията казаха, че има мъртво течение!
  • Яденето ще изстине, да ти сипя ли?
  • Не псувай, защото е грозно!
  • Облечи се, кръста ти гол, става течение!
  • Дай тия дрехи, че си потен! Изкъпи се и се преоблечи!
  • Абе, Стояне, мамо, бива ли така!?

Аз мама не съм я слушал никога през живота си, признавам си го чистосърдечно. Не съм слушал и тате, и учинайка. Не слушам никого общо взето. Гад мръсна съм. Гледам да се съобразявам с Конституцията на Република България и, на първо място, със законите на Вселената.

N.B. Законите на Вселената, по начина, по който ги разбирам, не оня, по който ми ги представят папи, патриарси, лами или други провиденци.

Мама и тате си ги обичам по моя си начин. И им го показвам, защото са ми важни и се гордея, че ги имам.

Знам, че когато отида при тях, ми е достатъчно да ги прегърна, за да се заредя с положителна енергия за седмици напред. Знам, че всичко, което ми казват, макар и да приемам част от него като досадно мрънкане, е защото мислят, чувстват, усещат със сетивата си, че така би било по-добре за мен. Според тях.

Дотук с лиричното отклонение, към мама и тате имам съвсем искрени положителни чувства, дължа им много във всяко едно отношение и никога няма да мога да им се отблагодаря. Надявам се да дойде ден, когато и моите деца ще кажат същото нещо за мен с толкова леко сърце, с каквото аз го правя. Обаче сменяме темата рЕзко!

Майко на нацията, ти с главата ли си си!? Целият сравнително нормален свят има определен механизъм, по който работи. Това, че майка ми ме кара да ям, когато не съм гладен, не ме убеждава, че съм гладен. Това, че ти, майко на нацията, убеждаваш целокупното народонаселение, че Лозан Панов трябва да стане депутат, за да направи реформите в съдебната система, които работят сравнително нормално в сравнително нормалния свят (тафтология – умишлена бел. авт.), но във всеки случай много по-добре от Прокуратурата и Съда в България, е друго.

Това не е грижа за нацията, нейна майко! Това е еманация на простотията, наглостта и преяждането.

Вие, госпожо Цец Ка, как станахте депутат в настоящето Народно събрание? Трябваха ли ви процедурни врътки, за да попаднете там? А, за да имате „тапия“ за „вишо“ образование трябваха ли ви процедурни врътки? Е, готино е министър на правосъдието и два пъти председател на Народното събрание, това е „волята на народа“, нали така?

Той обаче, майко на нацията, има 6% доверие в Прокуратурата, а ти плещиш, че така си е добре, и не е нужно Лозан Панов да е в Народното събрание, за да се докаже това. Там с процедурни врътки си играете номерата и волята на народа няма да се чуе, та ако ще да има десет като Лозан Панов. А то няма.

В Народното събрание сте се събрали само такива като теб. Нагли и безочливи бездънни ями, майко на нацията. Вие няма да позволите българската съдебна система да се промени и да заработи по нормалните за света, а не за Сталин, правила. Докато ние ви търпим. Аз пък няма да позволя на майка ми да ме кара да ходя с чехли, когато съм й отишъл на гости през лятото.

Блудният син съм, майко на нацията, да. А ти (тъй като съм част от нацията, си позволявам да ти говоря на „ти“; никой син не говори на мама в множествено число, само бащите може да са повече от един. Плосък хумор. Като твоя, но не толкова влияещ върху бъдещето на народонаселението), заедно с Шиши и Фидоската си част от светата тройца на наглостта и мерзостта. Тук и сега.

Ще звънна на мама, че ми е домъчняло за нея. А за теб, Цец Ке, не ми се и сеща, национална майко!