Всеки евродепутат получава 4 342 евро на месец главно за поддръжка на офис в собствената си страна. Но 249 евродепутата нямат такива офиси – те или не съществуват или не могат изобщо да бъдат намерени. Разследване показва, че до момента 133-ма от 748-те настоящи парламентаристи са съобщили какво плащат за наемане на офис.

От журналисти от „Проекта Евродепутати“

Всеки член на ЕП (Европейския парламент) получава така наречената надбавка за общи разходи (GEA), която струва на ЕС около 40 млн. евро годишно. Целта й е да осигури национални офиси, но проучване на журналисти от „Проект Евродепутати“ показва, че с тези средства всъщност се злоупотребява.

Серия от разследвания в 28-те държави-членки откри най-малко 42 случая при които евродепутати плащат наеми на национални политически партии или дори депозират средствата в лични сметки.

В 249 случая евродепутатите или казаха, че нямат офиси, или отказаха да разкрият адресите им или не се намери начин да се проследи местоположението на тези офиси.

Тъй като Европейският парламент не извършва одит на тези общи разходи, не съществува и налична документация за използването на това финансиране. Разследването показва и липсата на контрол върху съществуването на националните офиси на евродепутатите, както и върху определени условия за финансирането им.

В хода на тази безпрецедентна съвместна задача, обхващаща целия Европейски съюз, нашите журналисти проучиха начина по който 748-те настоящи членове на ЕП (три места са свободни) се възползват от получената от Парламента сума за общи разходи във всяка една държава-членка.

Репортерите ни поискаха информация от всички настоящи 748 евродепутата и анализираха документи от Парламента, от поземлените регистри и други източници.

До момента само 133-ма члена на ЕП са дали сведения колко плащат за наем на офис, а само 53-ма заявиха, че са склонни да споделят документи за публичните си разходи.

Евродепутатски надбавки

Евродепутатите получават месечно възнаграждение от 8 484 евро, щедър бюджет, достигащ 24 164 евро, за заплати на служители и дневна надбавка за лични разходи по време на парламентарните сесии от 307 евро на ден, като последната не се облага с данък. В допълнение към това, Парламентът плаща на всеки свой член еднократна сума от 4 342 евро на месец, която също не се облага с данък.

Точно тази сума е така наречената надбавка за общи разходи (GEA), която е предназначена да покрие разходите за национални офиси, които имат редица предназначения, едно от които е да улесняват връзката с гражданите на ЕС.

Според разследването, самите парламентаристки имат доста разнообразно разбиране за начина по който могат да използват тази надбавка.

Много от тях твърдят, че използват цялата сума всеки месец за офис оборудване, интернет абонамент и други разходи свързани с работата им. Някои включват в нея и пътни разходи за посетители, дарения за благотворителни организации и плащания към националната им политическа партия под формата на „общи разходи“.

Въпроси възникват и по отношение на бенефициентите на плащанията за наем за национални офиси. Според нашето проучване, само в Германия осем евродепутати от различни политически партии са и собственици на сградите, където се намират техните национални офиси.

Сред тях е и Манфред Вебер, председател на дясно-центристката група на ЕНП, най-голямата група в Европейския парламент.

Местният му офис се намира в пристройка към дома му в малко селце в баварската провинция, далеч от по-населените райони в неговия регион. Вебер остави тези въпроси без отговор.

Освен това изглежда, че евродепутатите често наемат офиси от своите местни политически партийни организации. Около 38 евродепутата потвърдиха, че плащат наем на местна или национална партийна организация. Други не отговориха на този въпрос, докато някои настояха, че съществува правилно разделение на разходите и че не са давани субсидии на партията им.

Освен това, някои евродепутати прехвърлят цялата си надбавка на националната си партия.

Непланирано предназначение

В много случаи обаче дори не е ясно за какво евродепутатите използват надбавката. Също така не е сигурно дали тя действително се използва по предназначение.

Разследването разкри, че евродепутати от държави-членки от Белгия до България, Италия, Германия, Холандия и Испания изобщо не поддържат национални офиси.

Редица от тях отказаха да посочат къде се намира офисът им. Нито Европейският парламент, нито националните му служби в най-малко три страни можаха да предоставят информация за това къде се намират тези офиси, докато в една от тях нямаше нито един актуален адрес от тези, които бяха предоставени.

Това изглежда противоречи на дългогодишното твърдение на Европейския парламент, че евродепутатите трябва да се опитат да запълнят пропастта, която разделя Брюксел и гражданите на ЕС.

В парламентарния календар за 2017 г. девет седмици са предвидени за външни парламентарни дейности, т.е. политическа работа извън Брюксел и Страсбург. Четири седмици в годината „евродепутатите се съсредоточават изключително върху работа с избирателите“, според сайта на Парламента.

Нашите журналисти не бяха в състояние да направят независима проверка дали всички членове на ЕП всъщност имат поне един национален офис, където да могат „да се съсредоточат изключително върху работа с избирателите“.

Около 19 евродепутата заявиха, че работят от частните си домове.

В няколко държави-членки евродепутатите отказаха да отговорят на запитванията, въпреки че нашите журналисти изпратиха няколко настоятелни имейли, последвани от телефонни обаждания.

Най-лошият случай на членове на ЕП, които не желаят да отговарят на въпроси за публичните си разходи, беше регистриран в Полша, където всичките 51 евродепутата не отговориха на въпросите на нашите журналисти.

Според ЕП, евродепутатите могат да наемат национални офиси от самите себе си или от своята политическа партия, ако са изпълнени определени условия. Тези условия не са част от вътрешни правила или регламенти, а изглежда, че са само неформални насоки и тяхното изпълнение не се контролира по никакъв начин.

Съгласно действащите правила, евродепутатите не могат да използват тези пари за да финансират националната си партия или за каквито и да било лични цели. Надбавката е по-скоро, „предназначена само да покрие разходи, пряко свързани с упражняването на парламентарния мандат на даден член на Европейския парламент“.

Свободни за интерпретация указания

На хартия дори има насоки за използването на националните офиси финансирани с парите на Парламента – „помещенията трябва да се използват единствено за парламентарните дейности на евродепутата“.

„Наемането на офис е един от разходите, които се покриват от надбавката за общи разходи. Това е еднократна сума, която по принцип не се контролира от Европейския парламент“, обясни говорителката на Европейския парламент Марджори ван ден Брук.

„Евродепутатът наистина може да наеме офис от национална политическа партия, при условие че са спазени определени условия и наемът е на пазарна цена, за да се предотврати непрякото финансиране на националната партия,“ каза тя.

„Освен това офисът следва да бъде използван единствено за упражняване на европейския мандат. Като такъв, този офис трябва да бъде отделен от другите офиси и ясно обозначен като офис свързан с работата на Европейския парламент. Също така, той не може да бъде използван от други хора или за други цели. Това са всички условия, които трябва да бъдат спазени,“ добави тя.

Парламентът обаче няма как да знае дали и как тези условия се спазват, признава ван ден Брук. „Фактът, че това е еднократна сума, означава, че членовете на ЕП не се нуждаят от фактури или други сметки. Това също означава, че администрацията на Европейския парламент няма никаква информация за който и да е офис използван от даден евродепутат.“

Не съществуват механизми за контрол, които да гарантират, че евродепутатите връщат неизползваните за парламентарна работа суми.

Само малък брой евродепутати връщат средства на администрацията на Парламента, защото са останали неизползвани. Например, според данни на Парламента, от 2010 г. насам само пет до 20 евродепутата са възстановили на институцията обща сума от 100 000 до 600 000 евро – в зависимост от годината.

Вече в продължение на години критиците говорят за липсата проверки дали има злоупотреби с плащанията или не.

Липса на контрол

Едва през април Парламентът гласува изменения, изискващи по-голяма прозрачност и най-малко случайни проверки на използването на надбавките.

Уутър Волфс – изследовател в областта на европейската политика от университета в Льовен, който има специален интерес към политическото финансиране – е критичен към начина на боравене с тези разплащания.

„В общи линии това е проблематично, защото няма прозрачност за обществеността,“ казва той, добавяйки: „Нямаше да има проблем, ако бяхме сигурни, че в Парламента има строг вътрешен контрол. Но, както знаем,  този случай не е такъв.“

Във времена на ниско обществено доверие в политиката и по-специално в институциите на ЕС, „това е много вредно за имиджа на Европейския парламент и на политиците,“ казва Волфс. „Така че, от гледна точка на тази перспектива, ще бъде добре да се стремим към пълна прозрачност, за да сме сигурни, че всичко е в съответствие с правилата.“

На въпроса как може да се интерпретира липсата на контрол над надбавките за общи разходи, с оглед на обичайните одиторски изисквания към публичните органи и частните предприятия, Волфс отговаря: „Като се има предвид, че разходите от бюджета на ЕС са обект на строг контрол и одити, това че евродепутатите не спазват същите стандарти за собствените си финанси е забележително.“

„Разбира се, всички проверки трябва да бъдат пропорционални, но, като се вземе предвид, че това е годишна сума от 40 млн. евро и има основание за подозрение, тъй като сме били свидетели на злоупотреби в миналото, един по-строг одит на надбавките е оправдан,“ добавя Волфс.

Ник Айоса, директор по политиката на ЕС в „Прозрачност без граници“ (Transparency International) коментира нашите констатации така: „Не бих могъл да си представя евродепутатите да дават на държавите-членки 40 милиона евро годишно за кохезионна политика без дори една разписка. Това ниво на лицемерие, когато става въпрос за управление на финансите, е доста изумително.“

„Говорим за възхода на евроскептичните националистически сили, въпрос, който стана централен за Европа. А тук виждаме един малък, но символичен проблем с Парламента, който може да бъде решен, буквално, почти веднага,“ каза Айоса.

„Честно казано, те правят лоша услуга за себе си, особено в навечерието на изборите през 2019 г. и някои национални избори. Мисля, че колкото по-скоро решат този въпрос, толкова по-добре за тях,“ каза той.

Групата на Зелените в Европейския парламент наскоро прие декларация, според която членовете на групата трябва да се ангажират с по-строги правила за използването на надбавките за общи разходи от юли 2017 г. нататък.

„След края на всеки мандат, евродепутатите от Зелените трябва да върнат всички неусвоени средства от надбавките по сметките на Европейския парламент,“ се казва в текста.

Евродепутатите от групата на Зелените ще бъдат задължени в бъдеще да пазят всички фактури до края на мандата си и да публикуват прегледи на основните си разходи по категории или поне да ги предоставят при поискване.

Разследването на националните офиси на членовете на ЕП бе проведено в продължение на няколко месеца от група от 48 журналисти, представляващи всичките 28 държави-членки на ЕС, с финансова подкрепа от Journalismfund.eu .
През 2015 г. групата официално поиска от Европейския парламент достъп до документи, показващи публичните разходи на евродепутатите. Искането беше отхвърлено. След това въпросният журналист заведе делото в Съда на Европейските общности, което все още е висящо.
Информация за съдебното дело и повече за инициативата на журналистите – включително имената на участниците – могат да бъдат намерени тук тук.

Print Friendly, PDF & Email

This post is also available in: English