Консултациите при президента с парламентарните партии и изпълнителната власт по финансовите теми в държавата, проведени в началото на тази седмица, се състояха в обстановка на информационен хаос около КТБ и пълна липса на доверие в институците.

След приключване на срещата, с изявлението си президентът демонстрира огромно желание да подпомогне излизането от създалата се финансова бъркотия и да намали напрежението. Но колкото и оптимистично да се опитваше да представи нещата, не му се получаваше. Постигнатото пълно съгласие между участниците, че общественото доверие в банковата система е ключово за финансовата стабилност на страната; че по отношение на КТБ, случай много по-различен от останалите български банки, действията на институциите трябва да бъдат подчинени на справедливоста и да работят за доверието на българските граждани, че … – все неща, които са законодателно уредени. Трябва ли спазването на законите да се разисква на такова високо равнище, за да се достигне „до пълно съгласие“? Кризата, създадена около КТБ придоби абсурден характер. БНБ показа на практика, че една официална надзорна банкова институция може да се състезава за публикуване на най-много противоречащи си и неадекватни прессъобщения за единица време. Министър-председателят в оставка, финансистът Орешарски, достойно допринесе за финансовата бъркотия с „експертното“ си предложение за нов дълг от 3.4 млрд лева. Политиците емоционално доразвиха абсурда около КТБ по всички възможни медии, защитавайки необходимостта от нов закон, направен по мярка за „уникалната“ КТБ.

Липсват кредитни досиета, не липсват кредитни досиета; изтеглени са едни 200 милиона, не са изтеглени едни 200 милиона… Да, ама три жени от КТБ са задържани вече няколко дни и обществото не знае за какво. А Цветан Василев си пие виенското кафе и си чати на спокойствие с българските медии, в очакване да бъде номиниран за пети път за Банкер номер 1 на България.

Ще пропусна да се зарадвам на голямата новина от срещата при президента, че е постигнат пълен консенсус незбавно да се стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз. Това е позитивна новина, но не разбирам как кореспондира с незабавните действия, необходими за преодоляване на кризата с КТБ. Само да уточня, че Единният банков надзорен механизъм ще влезе в действие чак от ноември 2014-та. Държавите от еврозоната ще участват автоматично, а държавите членки на ЕС, чиято парична единица не е еврото, ще могат да участват в Единния надзорен механизъм чрез встъпване на техните национални компетентни органи в „тясно сътрудничество“, като искането се прави най-малко пет месеца преди датата на встъпване. Процедурите за това са посочени в решение на ЕЦБ, което все още няма превод на български. Интересно, дали някой от държавните мъже, присъствали на срещата при президента, знае нещо по въпроса. Това не се отнася до Иван Искров, който при откриване на новата учебна година в УНСС (17 септември 2012) е заявил: „Присъединяването на България към евентуален бъдещ банков съюз, както и въвеждането на обща данъчна политика за всички страни-членки на ЕС не са в интерес на България“ . Нямам информация как е реагирал Иван Искров по тази консенсусна тема на срещата при президента, но на другата сутрин се появи прессъобщение, че БНБ вече е осъществила контакт за стартиране на процедура за кандидатсване на България за членство в Единния надзорен механизъм на ЕС. Някои медии изразиха съмнение, че това твърдение е вярно.

Въпреки огромния обществен интерес от кризата с КТБ, никъде не бяха публикувани одитните доклади, както и каквато и да е конкретна официална информация. Всичко, което се обсъжда, коментира, предлага, отрича, се базира на предполагаеми данни. Фактите показват, че когато става въпрос за много пари, законът остава на заден план, а държавният бюджет – услужливо се прекроява.

Прокуратурата вместо да се включва епизодично в обяснителен режим по темата за КТБ, крайно време е да заеме полагащото ѝ се по закон място и да въведе ред. В противен случай, не се изненадвайте от реакцията на гражданите, обединени от набиращия популярност в социалните мрежи хаштаг #НямаДаПлатим.

Статията #НямаДаПлатим се препечатва от блога на Благовеста Кенарова „Блоговеста“ с разрешението на автора

This post is also available in: English