Панамските досиета: Нашата журналистика говори сама за себе си Mind the horns!

Няколко организации и правителства коментираха репортажите на OCCRP с твърдението, че основно OCCRP е контролирала статиите за Русия в „панамските досиета“. Това не е вярно. Информацията за Путин е предимно на Новая газета и репортери от десетки други медии, включително Guardian, OCCRP и Sueddeutsche Zeitung. Всяка медия написа своя собствена версия.

Новая газета работи доброволно в мрежата на OCCRP, организация на най-добрите разследващи репортери в повече от 20 страни, но никога не е получила и стотинка от OCCRP, нито би приела пари, ако й бъдат предложени. Тя е независима организация, с независима позиция и всеки, който работи с нея знае, че не може да й се оказва влияене. Те публикуваха своя собствена статия и си сътрудничиха с нас по съвместна версия на английски език.

OCCRP беше поканена да се присъедини към глобалния екип работещ по „панамските досиета“ от ICIJ (Независим консорциум на разследващите журналисти) и не е имала по-голямо влияние, отколкото повечето от сто други медии, които също имаха принос. Това може да бъде проверено чрез множеството ни партньори в проекта. Наивно е да се смята, че OCCRP би могла да повлияе отрицателно върху сто от най-уважаваните медии в света. Идеята, че OCCRP не е независима медия, просто защото е взела някакви държавни пари може и да е привлекателна за нечий светоглед, но тя просто не е вярна.

OCCRP е редовно атакувана в страните, в които работи и е била неоснователно оклеветявана много пъти. Един от репортерите й е задържан в Азербайджан, където са повдигнати фабрикувани обвинения и на членове на семействата на редица журналисти на OCCRP и ги грози затвор. OCCRP и партньорските му уебсайтове са обект на редовни DDoS атаки, злонамерен софтуер беше изпратен на нашия имейл и служителите ни се проверяват по метода на социалното инженерство. Бихме искали да помолим всички да се въздържат от безпочвени обвинения срещу OCCRP, партньорите му и служителите му, защото те биха могли да причинят още повече вреди.

OCCRP е частично финансирана от правителството на САЩ и други правителства. Това е посочено на нашия сайт и ние винаги сме били прозрачни за нашето финансиране. OCCRP е финансирана и от Google Ideas, фондациите Отворено общество, Организацията на обединените нации, няколко семейни тръста, индивидуални донори, и освен това чрез търговските приходи от журналистическа работа и чрез обучение на журналисти. В страните, в които OCCRP работи, почти всички разследващи или независими медийни организации са финансирани от правителства.

Правителството на САЩ може би е наистина най-големият донор за журналистиката в света. Това е вярно за Близкия изток и за много други региони. В страните, в които работим, например Азербайджан, Таджикистан и Молдова, има малко институционални донори . Приемаме държавни пари знаейки, че това може да накърни доверието на някои хора в нас, но сме избрали да правим някакво добро пред това да не съществуваме изобщо. За нас това решение е правилно и се надяваме да имаме възможност да използваме нашия успех за да привлечем повече финансиране и по-голяма подкрепа за тези региони. Трябва да отбележим, че този подход работи и делът на финансирането от правителството на САЩ намалява.

Между другото, с пари от американското правителство са създадени и различни дигитални граждански инициативи като TOR, Global Leaks и много други проекти. Добре известни и уважавани участници в такива инициативи са подкрепени от същите тези донори. Някои от най-големите медийни организации, включително Би Би Си, шведската телевизия и др. също се финансират с правителствени средства.

В крайна сметка вярваме, че нашата журналистика говори сама за себе си – журналистика, която колеги са признали с Наградата на европейската преса, три награди Global Shining Light и почти всяка друга награда, която може да бъде спечелена. Никой никога не е оспорил фактите изнесени в нашите разследвания. Никой не е отрекъл нищо, което сме публикували. Жалко е, че журналистите трябва да губят времето си да се защитават от атаките на хора, които предпочитат да хвърлят вината върху този, който съобщава информацията. Това естествено отвлича вниманието от същината.

Нямаме какво повече да кажем по този въпрос. Не мислим, че е нужно да изразходваме енергия за това, когато има толкова много други разследвания за правене и статии за писане.

Превод от английски език

Редакционни бележки на Биволъ:

Междувременно, на 7 април, OCCRP получи наградата „Том Ренър“ за 2015 г. от организацията Разследващи репортери и редактори (IRE). Наградата беше връчена за проекта „Хадиджа“, който продължава работата на азербайджанския журналист и партньор на OCCRP, Хадиджа Исмаилова, която в момента се намира в затвор в страната си.

Исмаилова е репортер на Радио Свободна Европа и OCCRP. През 2015 г. тя беше осъдена по обвинения, които мнозина смятат за политически мотивирани понеже показа много примери за корупция сред управляващите елити на Азербайджан.

Когато беше арестувана през декември 2014 г., Исмаилова отправи специална молба към колегите си да продължат нейната работа. Това дава идеята за проекта „Хадиджа“ в който си сътрудничат журналисти и организации от няколко различни страни.

Партньори по проекта включват РСЕ RL, Meydan телевизия, Sveriges Television, агенция TT Новини, Центъра за разследващи репортажи на Италия (IRPI) и Bellingcat.

Журналисти от Азербайджан също участват активно, но не могат да бъдат назовани по име заради риск от преследване, включително тормоз или арест на членове на семействата им. Те пишат под псевдонима на Исмаилова.

Наградата кръстена на Том Ренър е една от най-престижните в журналистиката. Ренър е бил ветеран разследващ журналист и се е занимавал главно с организирана престъпност и корупция. Участвал е в проект на IRE в Аризона през 1976 г., в който репортери са си сътрудничили за да довършат работата на Дон Болс, техен колега убит от кола-бомба.

OCCRP е била финалист за наградата и отделни нейни репортерите са я печелили като част от екипи работещи в рамките на същия Международния консорциум от разследващи репортери (ICIJ), който в момента работи по „панамските досиета“. Като организация OCCRP печели наградата за първи път.

Само ден по-късно, на 8 април, Исмаилова получи наградата на Световната преса „Гилермо Кано“ за 2016 г. присъдена от ЮНЕСКО.

Тя е признание за отделни лица, организации или институции, които имат изключителен принос към защитата и насърчаването на свободата на печата навсякъде по света, независимо от грозящи опасности. Кръстена е на Гилермо Кано Исаза, колумбийски журналист, който е убит пред офиса на неговия вестник El Espectador в Богота, на 17 декември 1986 г. Тя се финансира от Фондация Кано (Колумбия) и Helsingin Sanomat Foundation (Финландия).

Биволъ сътрудничи с OCCRP от 2013 г. Изданието ни не е получило нито лев от организацията, но редовно обменя информация с партньорите от Мрежата в рамките на значими международни разследвания (виж тук и тук).

Биволъ не членува и не си сътрудничи с ICIJ, където членува журналистката Алексения Димитрова – единственият български журналист, който има достъп до Панамските досиета.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.