Чешкият "инвеститор": от Лихтенщайн до Panama Papers

КЗК остави ББР да купи дела в ПИБ над пазарната цена

Бойко Борисов е искал да се внуши, че банката ще си откупи акциите обратно „с лихви”
Николай Марченко

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е открила следи от монопол в придобиването от държавната Българска банка за развитие (ББР) на част от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Премиерът Бойко Борисов пък на 12 юни изисква от ексминистрите Владислав Горанов и Емил Караниколов да уверят медиите, че ПИБ ще си откупи акциите обратно „с лихви”. Съпредседателят на Демократична България Владислав Панев и адв. Албена Белянова водят дело във Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на кабинета за сделката. Същевременно частният чешки инвеститор в ПИБ Карел Комарек-младши е партньор на „Газпром” с пари в Лихтенщайн, а сестра му е в топ-списъка на Forbes като най-богатата чехкиня, засечена в т.нар. „Панамски документи” – Panama Papers. 

Цеко Минев и Бойко Борисов в Банско (Снимка: Е Vestnik)

КЗК се позовава на основополагащия за дейността ѝ Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) и „установява, че придобиването от страна на „Българска банка за развитие“ АД (ЕИК 121856059) на 18,35% от акционерния капитал на „Първа Инвестиционна Банка“ АД (ЕИК 831094393) не представлява концентрация по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК”.

Същевременно акционерите в лицето на олигарсите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, за чиито афери и измами през ПИБ „Биволъ” пише от години, си запазват пълния контрол върху банката.

Комисията за защита (от) конкуренцията

Антимонополистите решават, че „не се предвиждат изменения в Устава на ПИБ, отнасящи се до начина на вземане на решения от управителните органи на дружеството”.

АКТ 612 23.07.2020

Същото важи и относно “начина на управление. Двамата основни акционери заедно ще имат възможност да налагат вето върху решения, които са съществени за конкурентното поведение на предприятието”.

“В случаи, при които не е представен целия акционерен капитал, лицата Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, с оглед притежаваното от тях акционерно участие, биха могли дори самостоятелно да приемат съответните решения”.

КЗК не вижда и проблем в това, че държавната банка няма да може да влияе върху решенията на управата на ПИБ.

„Предвид дългогодишните и трайни икономически интереси на двете физически лица (Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев – б.р.), може да се приеме, че същите и занапред ще продължат да следват единна политика относно търговското поведение на ПИБ. Навлизането на ББР като акционер не ѝ предоставя права, включително специално уговорени, посредством които да осъществява решаващо влияние върху търговското поведение на ПИБ”.

Aнна Янева с Румен Овчаров (Снимка: 24 Часа)

Поне един от членовете КЗК с опит по най-високите етажи на властта при желание би могъл да гласува срещу сделката с ПИБ. Става дума за Анна Георгиева Янева, която беше заемала поста зам.-министър на икономиката и енергетиката в кабинетите на “опозиционната” днес БСП: “Станишев” (2005 – 2009) и “Орешарски” (2013 – 2014).

Но новоназначеният министър на икономиката Лъчезар Димитров Борисов (от 2017 г. в качеството си на заместник на Емил Караниколов е председател на надзорния съвет на ББР) е бил нейн подчинен в МИЕ в периода 2005 – 2008 г. През 2007 г. дори е назначен за началник на отделите “Преструктуриране и капиталови пазари“ и “Управление и преструктуриране на държавното участие”.

Министърът на икономиката Лъчезар Борисов (снимка: Offnews)

„През този период е изпълнявал и длъжностите началник на отдели “Инвестиционни проекти, международни програми и маркетинг” и “Стратегически анализи и прогнози. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници”, гласи „визитката” му в сайта на ведомството.

Справката на „Биволъ” в търговския регистър показва, че през 2008 г. Лъчезар Борисов е в борда на директорите на „Мадара” (АД) – Шумен, като дружеството е подизпълнител на АЕЦ „Козлодуй” към МИЕ с поне една държавна поръчка за над 15 000 лв.

“Мадара” АД  с поръчка от АЕЦ “Козлодуй”

През 2008 г. Борисов също така е в надзорния съвет на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, като тогава ресорното енергийно ведомство обикновено има по трима представители в надзорите на трите електроразпределителни дружества (ЕРП–та) заради 33% държавен дял. Борисов е в борда едновременно с Айсехел Хайредин Руфи – Хюсмен, кадър на ДПС и член на политическия кабинет на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров в качеството й на Директор Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”. Както и с тогавашния директор в МИЕ Иванка Георгиева Диловска.

През 2009 г. Лъчезар Борисов е в борда на „Варна Индустриална Зона Запад” ЕАД към Национална компания „Индустриални зони”  с принципал МИЕ. През 2013 г. пък е дори повишен до председател на съвета на директорите на почти фалиралата заради проектите като АЕЦ “Белене”“Национална електрическа компания” (НЕК),  част от Български енергиен холдинг (БЕХ) към МИЕ.

Според профила му в LinkedIn заема длъжността само 4 – 5 месеца от май до септември като правителството на Пламен Орешарски (БСП) с ресорен министър Драгомир Стойнев е назначено на 5 май. В борда на ББР Лъчезар Борисов влиза 6 месеца след назначаването на скандалния ексдепутат на ГЕРБ и бивш шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Тодоров Мавродиев за изпълнителен директор.

Тайната сделка на Влади Горанов

Съгласно стенограмата от извънредното заседание на Министерски съвет в 11:35 ч. на 12 юни 2020 г., тогавашният министър на финансите Владислав Горанов се опита да запознае членовете на правителството с доклад за ПИБ, припомняйки стрестеста на ЕЦБ от лятото на 2019 г.

„Последното нещо, което остана е изпълнението на Плана за осигуряване на допълнителни капиталови буфери от страна на „Първа инвестиционна банка“, за да получим в началото на месец юли положително становище от Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ”.

След това е прекъснат от министър-председателя по такъв начин:

Владислав Горанов не можа да задържи вниманието на премиера по темата ПИБ (снимка: Mediapool)

„ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Четири от шестте банки, които бяха обект на цялостна проверка преминаха успешно и през негативния сценарий на стрес теста. Към 31 март 2020 г. Инвестбанк успя да запълни идентифицирания недостиг при негативния сценарий на стрес теста. Към края на 2019 г. Първа инвестиционна банка също успя да изгради…

БОЙКО БОРИСОВ: Горанов, вие нали сега ще слизате и ще го обяснявате това?

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз искам да запозная правителството.

БОЙКО БОРИСОВ: Да. Правителството дотолкова, доколкото е в компетентността на колегата Маринов, Кралев или останалите е, че е изключително важно да се влезе в Банковия съюз, защото това гарантира, че всички български банки – не само тяхната стабилност, но и контрол.

И второ, чакалнята на Еврозоната дава допълнителна сигурност за това, че сме в Европа на първата скорост. И че няма да изпаднем на втора скорост. Има и много други плюсове, но за да не се повтаряме. Така че, ако колегите са ОК да приемем точка първа и да слезете, ако имат въпроси журналистите долу да ги зададат и по тази тема”.

След което Владислав Горанов обявява, че с Караниколов предлагат  на основание чл. 6, ал. 1 и 4, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 4 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, да се “приеме следното протоколно решение”:

1. Одобрява доклада на министъра на икономиката и министъра на финансите.

  1. Участието на Българска банка за развитие в увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД да се извърши при пазарни условия и до 70 на сто от общия обем на записаните и заплатени акции, съгласно доклада по т. 1.
  2. Министърът на икономиката да уведоми органите за управление и контрол на „Българската банка за развитие“ АД за решението по т. 2.”.

стенограма 40

И тук Бойко Борисов заявява непублично онова, за което настояват икономистите и финансистите от месеци насам.

“И много важно – да се подчертае, че след това ще бъдат изкупени от банката на цени с лихви и няма да загуби по никакъв начин ББР и държавата. Това трябва да го има изрично записано”.

“Закривам заседанието”, казва министър-председателят. Как и на какви точно условия е преговаряно за сделката от страна на ББР с ПИБ не се коментира.

Съдебно дело срещу кабинета заради ПИБ

Владислав Панев (Снимка: 7/8 TV)

На 27 юни съпредседателят на “Зелено движение” и „Демократична България” Владислав Панев съобщи във Facebook, че с адвокат Албена Белянова обжалват във ВАС ББР „да купи акции от ПИБ по 5 лева”.

Жалбата от 10 стр. в нейната цялост досега не е публикувана и е предоставена от Албена Белянова ексклузивно за сайта „Биволъ” (вижте долу).

Жалба v2

„Борсовата цена в момента е 2.60 лева, което означава, че държавата ще придобие акции на почти двойно по-скъпо. Това при инвестиция за 140 млн. лв. означава загуба от близо 70 млн. лв.”, написа тогава Владислав Панев.

„Ако спечелим, новият министър на икономиката и колегите му в държавната банка рано или късно ще бъдат изправени пред съда за безстопанственост и нанасяне на щети в особено големи размери”.

В края на юли Владислав Панев се възмути и от „лъжите и неграмотността на властта”, които „лъснаха в решението на КЗК, с което разрешава на банката за развитие да закупи дял от ПИБ.

Той припомни, че ексминистърът Емил Караниколов „разправяше, че държавата ще има представители в управлението на банката, но общото събрание на ПИБ не допусна промени в Надзорния съвет”.

Според Владислав Панев, в нормалните страни държавата влиза в частни банки или компании „на по-ниски от пазарните цени”. Той даде пример с Федералната Република Германия (ФРГ), която купува 20% от националния авиопревозвач Lufthansa (“Луфтханза”) по €2.56 за акция при пазарна цена от над €9: „Или държавата влиза със 73% по-евтино”.

Адв. Албена Белянова (снимка: DNews)

„Тук България купува на двойна цена и не договаря абсолютно нищо публично. Цеко и Ивайло ще продължат да имат пълен контрол. Което предполага, че са налице тайни договорки. Защото никой не дава 140 милиона ей така, без да получи нищо. Само че, щом държавата не получава, значи някой друг е напълнил чекмеджето. Няма друга опция”, написа политикът.

Пред „Биволъ” Владислав Панев изрази мнение, според което „сделката очевидно е направена на такава цена, че основните акционери на ПИБ да запазят пълния си контрол”:

„Това се подчертава и в решението на КЗК”.

„Държавата купува нарочно на двойна цена, за да няма контрол. Това е предаване на обществения интерес”, категоричен е общинският съветник от ДБ.

Той призна, че ако премиерът и Владислав Горанов не бяха форсирали сделката за ПИБ, то това “вероятно” би забавило влизането ни в „чакалнята” на Еврозоната. “Но както навсякъде, държавата би трябвало да е в силна позиция и да диктува условията. За цена и контрол. Тук цената е висока, а контрола никакъв”, смята политикът.

Според Владислав Панев, в България е „правило държавата да сключва неизгодни сделки, и то напълно преднамерено”:

„Така се случва с обществените поръчки, с публично частните партньорства, така става и когато купува акции”.

Финансистът предположи, че това правителство „явно харесва този модел, затова иска още и още”. „Държавни бензиностанции, от които да се краде при строителство и при оперативна дейност. КПКОНПИ, която може днес да наложи, а утре да вдигне запор. Държавата губи на всички нива”. „Абсурдно е, с този манталитет ще останем на опашката”, обобщи позицията си Владислав Панев.

Да се смята, че сделката се атакува само от “Демократична България” би било неточно, тъй като и политикът от левия спектър Георги Кадиев я разкритикува преди дни. “Държавата получава само 26% в ПИБ вместо 52% при тази инвестиция на двойно над пазарната цена”, каза бившият депутат и общински съветник от БСП в предаването “Денят с Веселин Дремджиев”. Според него чешкият милиардер, чийто фонд влиза в ПИБ, е “очевидно подставено лице”.

Георги Кадиев (Снимка: Offnews)

“За това най-вероятно той ще получи своето парче от тортата на хазарта в България”

“И това ще е компенсацията за участието му в сделката”, прогнозира Георги Кадиев.

Не коментират за “Биволъ”…

“Не коментираме”, беше позицията на Министерството на финансите две седмици след като “Биволъ” на 16 юни е изпратил списъка си от въпроси за сделката на Владислав Горанов, Емил Караниколов и ръководството на ББР. Да съдейства на медията ни обеща и вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев: “Ще проверя защо все още нямате отговор”.

Вече на 2 юли, ден преди сделката на Българската фондова борса (БФБ), ПИБ информира в сайта си, че е увеличила капитала си чрез: ББР с 18.35% и Valea Foundation, семейна фондация на чешкия милиардер Карел Комарексъс 7.87%. Дали е съвпадение или „пълен синхрон” в действията, но същия ден, на 2 юли, ББР съобщава на сайта си, че ПИБ e сред новите три банки, които “подписаха споразумения за присъединяване към програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малките и средни предприятия, пострадали от пандемията от СOVID-19”.

Ключовият въпрос на “Биволъ” бе свързан с упорития слух, за достоверността на който ни потвърдиха 3 независими един от друг източника във финансовите среди. Преди сделката за ПИБ се коментираше, че Бойко Борисов е поел ангажимента за стабилизиране на ПИБ с държавни пари в писмо до новата управителка на ЕЦБ Кристин Лагард.

Кристин Лагард и Бойко Борисов (Снимка: Епицентър)

Изпращано ли е през април 2020 г. писмо от името на премиера Бойко Борисов до управителя на ЕЦБ Кристин Лагард с уверението, че държавата ще изкупи дял в ПИБ, с цел да покрие условието за ERMII? Ако е изпращано, защо не е публично, след като става дума за парите на данъкоплатците, а не за средствата от сметките на управляващата партия?”.

Въпросът бе препратен също до новия министър на икономиката Лъчезар Борисов, който тогава оглавява надзорния съвет на ББР, до старшия икономист на ББР Илия Лингорски, както и до Томислав Дончев. Отговорите не последваха, въпреки уверенията на Директор Дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на икономиката Николай Райчев, че въпросите „са разпратени на колегите”.

Индиректното апелиране на премиера към Кристин Лагард обаче има в същата стенограма от заседанието му с министрите на 12 юни.

Всички изисквания, които бяха поставени, след няколко разговори, след всеки един етап с Кристин Лагард, темата с Европейската централна банка беше затворена, след това преминахме към аукциона вчера, затворихме го, вечерта говорихме пак с комисаря Вестагер, която ни поздрави за стриктното, точно спазване на абсолютно всичко, което сме се договорили с ЕЦБ и Европейската комисия, тъй като целта ни е юли месец този процес да приключи, а и веднъж завинаги българите да не се плашат, че някой ще им фалира банките, защото знаете имаме шампиони, някои от нашите политически опоненти, които са успявали по 15 – 16 банки да фалират, други само една разбира се, но с огромни усилия успяваме милиарди да върнем след това обратно, но за това трябват години”.

Сестра на Комарек „светнала” в Panama Papers

Карел Комарек (Снимка: KKCG)

Същевременно частният купувач на дела в ПИБ Карел Комарек-младши не е еднозначна фигура. Той е син на чешкия предприемач Карел Комарек – старши, но се е самообявил за основател на чешкия холдинг KKCG с офиси в Прага, Люцерн, Лондон, Амстердам и Бостън.

Енергетиката и хазартът обаче са основният му бизнес. “Над 100 години в производството на петрол и газ”, гласи мотото на официалния му сайт. Една от дъщерните му компании MND Group е партньор на “Газпром” – на снимка на сайта на руския държавен монополист Карел Комарек е заснет да преговоря с вицепрезидента му Александър Медведев.

Александър Медведев и Карел Комарек (Снимка: Gazprom)

Според медиите в Чехия неговата Valea Foundation технически е собственик на холдинга му KKCG, а самият той е единственият бенефициент на постъпленията от фондацията.

Но не е единственият, който е участвал в основаването и превръщането на KKCG в енергийна и строителна империя. Това бе семейният холдинг, като Карел Комарек-младши отдели част от дружеството през 2010 г. Тогава баща му, чичо и сестра запазват контрола върху някои компании, които преди са били част от KKCG. Те имат същата структура на собственост, включваща редица фондации в Лихтенщайн.

Forbes оценява състоянието му на $3,8 млрд. – в тазгодишната класация на американското  списание “Милиардерите 2020” (Billionaires 2020) той е под No.648 сред най-богатите хора в света.

“Той е основал Sazka Group през 2016 г., която бързо се превърна в най-големия собственик на лотариен бизнес в Европа” (Forbes.com)

Смята се, че Карел Комарек се е интересувал в България от активи в областта на хазарта и най-вече от “Еврофутбол” на бизнесмена Васил Божков – Черепа.

Комарек-младши се смята за не много публичен предприемач. Колегите от партньорския на „Биволъ” в Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) Чешки център за разследваща журналистика Investigace.cz (Прага) обаче се сдобиват с интересна информация за бизнеса му.

“Само веднъж попаднахме на семейство Комарек по време на работата ни и това беше по време на разследването Paradise Papers. Ставаше дума обаче за сестрата на Карел Комарек”.

През 2017 г. Investigace.cz са засекли в „Панамските документи” „сложна мрежа от компании” на сестрата на Карел Комарек – Йитка Комаркова-Цехлова и съпруга й Алеш Цехел и са го описали в  статията си: „Чехите в Paradise Papers”.

“Тя се сдобива по-голямата част от състоянието си при подялбата през 2010 г. на семейния холдинг KKCG, изграден от бащата и сина в началото на 90-те г. Холдингът е разделен на петролногазови и строителни активи. Нефогазовият бизнес е наследен от Карел Комарек-младши, а строителният – от Карел Комарек-старши, дъщерята му Йитка и брат му Франтишек Комарек”.

След подялбата, Йитка Комаркова придобива и контрол върху мажоритарния дял от строителния бизнес на KKCG, който включва машиностроене: компания за производство на системите за влакови колела Bonatrans.

Според сп. Forbes Česko Йитка Комаркова е най-богатата жена в страната със състояние от над 8 млрд. чешки крони (около €270 млн.) по данни за 2017 г. или 4,8 млрд. крони (€160 млн.) – през 2019 г.

“Шестте най-богатите чехкини: Кои са родните милиардерки?” е заглавието на  Forbes:

“Съсобственичката на производителя на жп колела Bonatrans в Бохумин е на върха на класацията”.

“Оценяваме състоянието й на 4,8 млрд. крони. Тя контролира компанията заедно със съпруга си Алеш Цехел, но мястото си на върха те не заемат лесно: Комаркова все още се съди с баща си за неговия дял. Според Карел Комарек-старши, дъщеря му го лишава от дела в Bonatrans” (Forbes.cz).

Forbes Česko за Йитка Комаркова начело на най-богатите чехкини

Според основателя на семейната империя това е станало “през мрежа от офшорни компании”. През 2015 г. фамилията Комарек решава да се обърне към съда за разрешаване на спора около семейния бизнес, но делото се проточва и през 2017 г. и 2019 г.

„Изтеклите документи описват структурата за собственост както на Bonatrans, така и на компанията от Каймановите о-ви Malverine Limited, която превежда €11 млн. на регистрираната в Лихтенщайн Santon Foundation през 2013 г. Фондацията също принадлежи на Йитка Комаркова-Цехлова”, пише Investigace.

Медията цитира писмо на директора на Malverine Limited Ричард Макмилан до адвокатската кантора Appleby:

„След редица сериозни спорове с брат си, Йитка и баща й решиха да напуснат съвместния бизнес с Карел Комарек-младши и затова беше създадена настоящата финансова група”.

Карел Комарек и съпругата му (Снимка: Blesk)

“Семейните отношения обаче все още не са добри, а неоправданите атаки и опитите за подкопаване на подялбата на първоначалната финансова група продължават…”, обобщава тогава адвокатът.

Йитка Комаркова и Комарек-старши обаче не пожелаха да коментират спора с Комарек-младши, както и това дали офшорните структури в Панама и Лихтенщайн са тяхна собственост.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

This post is also available in: English

Вижте също / Read Also