Росенец, Алепу, Св. Св. Константин и Елена:

Да приватизираш морето

Как морското дъно - изключителна държавна собственост, става частна територия
Екип на Биволъ

Член 18 на Конституцията и член 12 на Закона за водите разпореждат, че морското дъно е публична държавна собственост, върху което държавата има суверенни права. Но поне в три случая проучени от Биволъ и Инициативата “Зелени закони” се вижда как тясно свързани с властта лица и групировки с криминален бекграунд “приватизират” морското дъно.

Най-актуален е кеят край Догансарай, за който Биволъ разкри, че е изникнал между 2018 и 2019 г. Това се вижда ясно на сателитни снимки от системата Google Earth.

До февруари 2018 м. кеят е дълъг около 50 метра. Ноември 2019 г. към него са пристроени още 220 м. Новото мащабно съоръжение е с обща дължина 270 м. и оформя нова марина, в която могат да се приютят големи яхти.

За да узакони заграбената от морето територия фирмата “Хермес Солар” прави изключително нагла врътка: обявява новоизградената част от вълнолома за построена през 80-те години и го вписва като собственост с корекция на стар нотариален акт, претендирайки за фактическа грешка.

От запитванията ни до институциите за документите на съоръжението стана ясно, че измамата е подпечатана в три министерства: МРРБ, МО и МТИТ. След протестите на място и публичния скандал прокуратурата се активизира и видя незаконния кей, но засега няма никакви действия срещу чиновниците и политическите лица, допуснали кражбата на държавната територия.

Нов плаж изникна в св. св. Константин и Елена

През 2016 г. Министерстовото на туризма сключва договор за наем на плаж Минерален басейн – север с дружеството св. св. Константин и Елена Холдинг АД, свързвано с варненската групировка ТИМ. Плажът е в имот 10135.2569.288, който е изключителна държавна собственост, както и морското дъно пред него. Активната плажна ивица е 2137 кв.м. За нея наемът е определен на 3720 лв. годишно. В момента на сключване на договора имотът изглежда ето така от сателит и в Кадастъра.

В следващите години започват трансформации, които са проследими по сателитните снимки на системата Google Earth. Най-напред е построена нова дига в морето.

След това е насипан пясък, който уголемява значително морския плаж и се образува малък залив. “Отвоювана” от морето е и територия на север от дигата. Върху новия плаж изникват постройки.

Строителството е приключило преди летния сезон на 2019 г. Биволъ отправи запитвания към МРРБ и към св. св. Константин и Елена Холдинг АД за строителните книжа, които не се откриват в нито един от публичните регистри на държавата или Община Варна. До редакционното приключване на статията отговор не се получи, но запазваме възможността да публикуваме позицията на институциите и дружеството ако такава бъде изпратена.

В случая новият плаж и дигата, които по груби сметки са около 6 декара,  остават собственост на държавата, но самоуправството с държавната собственост е налице. Дружеството наемател има директна полза от завземането на морското дъно, тъй като разполага много повече чадъри и заведения на плажа.

В момента “тимаджиите” плащат на държавата наем за малко над два декара плаж, а ползват близо 6 декара публична държавна собственост. Би било логично Министерството на туризма да преразгледа условията на договора и смешният наем от 3720 лв. годишно, който св. св. Константин и Елена Холдинг АД дължи на държавата, да бъде увеличен. До редакционното приключване на статията не се получи отговор на нашето запитване до ведомството дали са предприети стъпки в тази посока.

Как 10 декара от морското дъно при залива на Алепу стават частна собственост

Историята на този пример започва през 1980 г. когато територията на морския бряг между Каваците и Алепу затворена от пътя Созопол – Приморско е обявена за природна забележителност, заради специфичната крайморска растително и животински свят.

На стария кадастрален слой от 80-те се вижда, че двата имота 37 и 144 са били море.

През 1984 година Комитета за опазване на околна среда се съгласява в част от природна забележителност „ Нос Агалина“ най-близко до Алепу да се изгради вилната група „Марина“ и пристанище , като част от строящото се тогава Вилно селище „Дюни“ – последният туристически комплекс на социалистическа България изграждан от австрийци и поляци. Заедно с вилното селище е изградена и самата марина – малко пристанище за яхти и лодки опазвано от вълните от пристан на изток и вълнолом от югозапад

Вилното селище Дюни е открито през 1987 година и веднага става моден курорт осигуряващ валута за закъсващата икономика на народната република.

Към края на века започва да се вижда и ефекта от грешно проектираните пристанищни съоръжения – самата марина почва да изплитнява, а зад вълнолома се натрупва нова плажна ивица.

Ако разгледаме сателитните изображения от това време, този процес е проследим, въпреки ниска им резолюция.

През 1999 година държавното дружество Дюни е закупено от Людмил Стойков, приближен на бившия президент Георги Първанов.  През 2002 турската петзвездна верига “Меджик лайф” дава идея за мениджмънт и Дюни става техен клуб до 2008 г. В началото на договора марината вече е окончателно засипана от пясъка и на нейно място се появява басейн.

През същата 2002 година министърът на околната среда услужливо изключва 30 декара от природната забележителност „Нос Агалина“ ,а през февруари 2003 изключва още 8 декара. Върху тези площи през 2004 година се построява петзвездния “Марина Роял Палас”, а през 2007 и “Марина Бийч” .

През март 2003 Долорес Арсенов приема план за управление на природната забележителност изготвен от Дюни АД предвиждащ застрояване на 14 декара от нея, обхващащи настоящият паркинг на ВС Дюни, но представен под благозвучното име зона Г – зона за управление и поддръжка с посетителски център с възможност за преспиване. Собствеността на зоната, както и на цялата територия на природната забележителност, е публична държавна горска територия. Как върху нея се изгражда частен паркинг не е ясно. Не е ясно и как в кадастралните карти тази публична собственост вече се води неизвестна собственост, а в горските карти направо е посочена като частна на юридически лица и е изключена от границите природната забележителност. Законът за защитените територии разпорежда, че собствеността на държавата и общините в защитените територии е публична – т.е. не може да се продава или ипотекира. Заповед за изключване на паркинга и околната територия от зона Г липсва в регистъра на защитените територии.

От картите на възстановената собственост към 2008 година дъното на бившето пристанище все още се води самостоятелен имот , но в кадастралните регистри и карти през 2018 година той вече е частна собственост – част от имот собственост на Дюни АД.

Eто така между 1999 и 2018 година над 10 декара от морското дъно при Алепу – публична държавна собственост, върху което Република България има суверенни права, става собственост на частното дружество Дюни АД. И нито една институция у нас отговорни за опазване на собствеността в лицето на МОСВ, МЗХГ, МРРБ не се противопоставя срещу това грубо и безпардонно нарушение на Конституцията.

Днес когато се коментира как да променим Конституцията е добре да си спомним тези примери. Черно на бяло и дори с цветни сателитни снимки те илюстрират как властта я прилага, и как не я прилага.

Съвместно разследване на Биволъ и Инициатива “Зелени закони”

Допълнение от 19 август 2020 г.

В редакцията се получи следното право на отговор от дружеството Св. св. Константин и Елена АД, което публикуваме без редакторска намеса. От изпратената информация става ясно, че новият плаж е построен на практика с обществени средства. Биволъ изпрати запитвания по реда на ЗДОИ до Областна управа – Варна за да получи пълна информация за този казус.

Позиция на Св. св. Константин и Елена АД

Във връзка с поставените от Вас въпроси, бихме искали да Ви отговорим
конкретно и по същество:
1. Няма създадена нова буна в морето. Има възстановена стара буна, която
е била изградена преди повече от 40 г. но вследствие на приливни вълни е
потънала и е била залята. Тази буна в залят вид ясно личи на сателитните
снимки, които сте публикували. Съществуващи буни също се виждат на
старите карти и сателитни снимки. Тези буни са били изградени преди
десетилетия, за да се запази от силна ерозия оскъдната пясъчна ивица на
курортния комплекс и да се образува някаква пясъчна коса.
2. С имота се е разпореждал единствено собственикът в лицето на
държавата. Съоръженията са били възстановени по инвестиционен проект,
който е на Областна администрация – Варна. За целта са били издадени 2
разрешения за строеж, а именно:
– Разрешение за строеж №221/ГИ/19.12.2018г. за Аварийно-възстановителни
работи в ПИ с ид. №10135.2569.187, к.к. Св. Св. Константин и Елена, гр.
Варна – Република България, Област с административен център Варна;
– Разрешение за строеж №139/ГИ/20.08.2019г. за Аварийно-възстановителни
работи в ПИ с ид. №10135.2569.187, к.к. Св. Св. Константин и Елена, гр.
Варна, Република България, Област с административен център Варна.
Въпросните разрешители бихте могли да намерите свободно в публичните
регистри на страницата: https://agup.varna.bg/.
3. Възложител на ОП на строителните дейности е Областна администрация –
Варна, тъй като бреговата ивица и прилежащите съоръжения са държавна
собственост. “Св.св. Константин и Елена холдинг”АД  е поел част от
разходите по Инвестиционния проект и възстановяването на съоръженията.
Възстановената пясъчна ивица в голяма степен е вследствие на
естествените течения и наслагвания на пясък от движението на морските
течения, което е и крайната цел на укрепителните дейности.
Държим да се уверите сам, ако имате желание да се запознаете на място,
че тази плажна ивица не е “приватизирана”, нито е “приватизирано”
морското дъно от нас, а тя е и остава изключителна държавна собственост
и е отворена за свободен достъп за всички граждани на Р. България и
туристи, посетили страната ни.
От тази гледна точка намесването на “Св. св. Константин и Елена холдинг”
АД в материал, който отправя внушения за някакво “заграбване” или
“приватизиране” на брегова ивица или морско дъно са напълно неверни, те
не отговарят на истината, нито на обективната обстановка. Фактите, които
Ви излагаме са проверими и публични. Вие бихте могли да намерите и
проверите това, ако бяхте отправили своите въпроси към адекватната
институция, в случая Областна администрация – Варна. Още повече, че
старите буни могат да бъдат открити и на стари карти на бреговата ивица
на комплекса от 70-те години на миналия век. Силната ерозия на брега е
наложила намесата на държавата по възстановяването на тези съоръжения, с
цел осигуряване на по-добри условия за плаж на туристите. Едно
добросъвестно журналистическо разследване лесно би могло да установи
това.
Намесата на този случай в сборен материал с други напълно различни по
същността си казуси, най-малкото създава условия за манипулативни
внушения сред непредубедения читател. Ако има изброяване на разрушителни
и незаконни спрямо обществената собственост действия в описаните други
случаи, относно курорта Св. св. Константин и Елена има единствено
напълно законни и градивни действия в публичен интерес. Не искаме да
смятаме, че намесването на нашата компания е вследствие на самоцелна или
недобросъвестна мотивация от страна на авторитетната медия, в която Вие
работите!
Съжаляваме, че не ни дадохте нужния срок за отговор по същество на
отправените въпроси, но Вие изпратихте своя и-мейл на 17.08.2020 до
фирмената електронна поща и има технологично време той да бъде разгледан
от съответните специалисти. Още в същия ден, няколко часа по-късно, Вие
публикувахте своята статия без да изчакате нашия отговор или да ни
дадете възможност за достатъчно време за реакция.
Смятаме, че нямаме вина материалът Ви да бъде обнародван без нашата
позиция, затова бихме желали да публикувате нашето изложение без
редакторска намеса във формата на направената публикация. Очевидно ние
нито сме се скрили от отговори, нито се притесняваме да дадем такива, но
нямахме на разположение нужния срок да реагираме в символичното време
между получения и-мейл и публикацията. Ако е имало някакви чрезвичайни
обстоятелства, които са наложили да се бърза и да не бъдем изчакани с
отговора си, това остава извън обхвата на нашата компетенция.

„Св. св. Константин и Елена холдинг“ АД

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

This post is also available in: English

Вижте също / Read Also