Prokuratura_1Заместник апелативният прокурор от Софийска апелативна прокуратура Велин Елмаян е умрял при странни обстоятелства. Около месец МВР крие смъртта му и не дава изявление за случая. 

Прокурорът, който води няколко знакови дела на организираната престъпност е починал в нощта на 22 срещу 23 октомври, но е бил погребан две седмици по-късно. През това време трупът е престоял в столичната патоанатомия, но никой не дава точна информация защо е било нужно това.

Официално причина за смъртта на 51 годишния Елмаян е удар в главата и тежка черепно-мозъчна травма.  

Традегията е пазена в тайна дори от колегите му. Според аутопсията и химичната експертиза, в момента на смъртта си прокурорът е имал в кръвта си рекордните 5,1 промила алкохол. Според медици, при подобна концентрация, може да се говори за алкохолно отравяне на организма. Излиза, че прокурорът е изпил около 1-1.5 л водка, за да реализира такава смъртоносна доза. “След подобно количество, човек е абсолютно неадекватен и дезориентиран. Реакциите са объркани, а движенията ограничени, силно е затруднено, ако не и невъзможно, самостоятелното придвижване”, споделят специалисти. Остава загадка обаче, защо сред колеги и близки на прокурора се разпространява твърдението, че не огромното количество алкохол, а болестно развитие на “рак” причинило падането и травмата на главата.  

По случая се разпространяват две версии. Според тази, която е сведена и на колегите му, но тотално се разминава с действителната, на 23-ти октомври, по обяд, сестрата на Велин търси брат си, но телефоните му не отговаряли. Жената се притеснила и отишла в апартамента, където го открила в локва кръв на земята, след което сигнализирала полицията.  

Според справка от полицията обаче, около 1 ч. след полунощ Велин Елмаян слизал по стълбите във входа на жилищния си блок 720 в ж.к. Люлин 7 и паднал. При падането си ударил тежко главата в стълбите, вследствие на което изпаднал за кратко в безсъзнание, но после се свестил. За това разказва мистериозна жена на около 42 години, която е била с него. След интимна вечер, прокурорът изпращал приятелката си, но се срутил по стълбите, което причинило и тежкия удар. Тогава неговата гостенка се обадила на Бърза помощ. Според същата версия, Елмаян дошъл на себе си и дори станал и успял да се прибере в жилището си. В регистрите на Спешния център е записано, че за този адрес е имало повикване малко преди два часа след полунощ. Интересна е разликата във времето, тъй като в подобни случаи всяка минута може да се окаже фатална. Линейката е дошла след още около половин час. Елмаян бил прегледан в домашни условия, но явно не са били констатирани опасни за живота му травми и фрактури по главата, защото той не е бил хоспитализиран, а само третиран с антисептични и обезболяващи препарати.  

От разказа на мистериозната жена се разбира, че малко след като екипът на Спешна помощ си е тръгнал, на прокурора внезапно му прилошало и той починал. Тогава на мястото дошли полицаи от девето РПУ. Когато разбрали, че става въпрос за зам.-апелативния прокурор на София, те повикали и колеги от ОД на МВР София. Пред полицаите свидетелката дала показания, като обяснила, че не е имало никакви последващи удари и контакти с починалия, а смъртта е настъпила от самосебеси. Необяснимо остава защо по случая не е образувана проверка срещу неизвестен извършител, а твърденията на приятелката на магистрата са приети безрезервно. Ако пък наистина няма разследване на инцидента, не е ясно поради какви причини трупът е освободен за погребение едва на 7-ми ноември.  

Във фаталната нощ, след като Велин Елмаян издъхнал, въпросната компаньонка се качила на такси след два и половина сутринта и споделила какво се е случило пред таксиметровия шофьор. По неговите твърдения, тя се държала изключително притеснено, дори неадекватно, клатела тялото си напред-назад и от време на време си удряла главата в страничния прозорец. Изглеждала дрогирана. Когато той я попитал какво се е случило, тя му отговорила: „Приятелят ми умря току що. Напи се много, подхлъзна се и си разби главата. Защо ми трябваше да се захващам? Страх ме е сега да не ме обвинят в нещо“. Жената споделила с него също, че вечерта преди прокурорът да умре, двамата имали интимна среща. Инцидентът се случил след това, когато прокурорът тръгнал да изпраща приятелката си от блока.  

В случая има странни разминавания. Смъртта на зам.-апелативния прокурор не е документирана в регистрите на МВР. Не е съобщавано и официално за инцидента и не е подавана информация на пресцентъра на МВР. Не става ясно каква е фактическата причина за смъртта, след като преди да умре, прокурорът е бил прегледан от дежурен лекарски екип. Медиците обаче не са намерили основание да се притесняват много от удара на главата в стълбите, защото Елмаян не е отведен в болницата за спешна интервенция и манипулации, а оставен да си почива в спалнята, където умира минути по-късно…от черепно-мозъчна травма, според смъртния акт. Не са ли могли лекарите да преценят, че става въпрос за “смъртоносна” рана и травма на главата на прокурора, ако наистина е имало такава? Ако не е имало фатално нараняване обаче, остава открит въпросът, действително от какво е починал той и каква е била причината за смъртта. 

Не става ясно и на какво се дължи огромното количество изпит твърд алкохол, както и защо на лекарите от Бърза помощ не им е направило впечетление, че пациентът е бил буквално “смъртно пиян”? Таксито е забелязало жената сама на автобусна спирка, но в друг район – Люлин 3. Не е ясно как се е отзовала там и защо? Викана ли е въобще в полицията тази свидетелка да даде писмени показания и кога? Дали е водена в нощта на смъртта в 9-то РПУ и ако е водена там, защо не е хванала такси от района на Люлин 9, където се намира участъкът, а от спирка в Люлин 3, който е доста отдалечен и от РПУ-то и от адреса на инцидента. Издирен и разпитан ли е таксиметровият шофьор, качил и разговарял със свидетелката на смъртта и ако не – защо се подценяват неговите показания? 

Съдебни лекари са споделили пред журналисти, че когато линейката е дошла на адреса в Люлин, пострадалият е бил намерен от лекарите не в апартамента си, а паднал пред вратата на входа. Остава необяснимо и разпространението (и то не къде да е, a сред магистрати от ВКП) на версията за сестрата на Елмаян, която била намерила брат си мъртъв в собствената му кръв..  

Велин Елмаян е известно име в прокуратурата. Определено не е “случаен” човек и неговата смърт не би могла да се неглижира с лека ръка. Той е гледал известни дела, свързани с висшите нива на организираната престъпност в България, като тези на братята Маргини и Евелин Банев – Брендо. Обвинението срещу Брендо бе свързано с международен трафик на кокаин от Венецуела за Западна Европа и пране на крупни суми от мръсни пари. Брендо е известен както на българските, така и на европейските полицейски и специални служби.  

Велин Елмаян е бил близък на главния прокурор Борис Велчев, който му имаше пълно доверие. Именно Елмаян бе поставен начело на спецекипа от “неподкупни магистрати”, които трябваше да решават знакови дела. Елмаян е бил включен и в специална вътрешна комисия от ВКП и Апелативна прокуратура за разследване на сигнали за неправомерни действия на Славчо Кържев и на Софийска районна прокуратура по редица наказателни дела. Докладът на комисията е бил “убийствен”, но не е известно да са предприемани действия по линия на ВСС след приключване на проверката. Ето кратък пасаж от заключението, което Комисията с участието на Велин Елмаян е направила за работата на колегите си от СРС:  

“…Прокурорите са постановили съответните актове в противоречие с вътрешното им убеждение, след устно разпореждане на Районният прокурор Славчо Кържев, които разпореждания са изпълнявали поради страх за професионалното им развитие.

Констатирани са и нарушения в работата на конкретни прокурори по конкретни наказателни производства по които са постановявали незаконосъобразни актове-постановления за прекратяване на досъдебни производства, при събрани достатъчно доказателства за престъплението, предмет на разследване…”  

Коментарът е излишен. Излиза, че загиналият неясно как висш магистрат не се е радвал на голяма обич и от страна на бандитите, както и от страна на много свои колеги, които са били пряко засегнати от негови действия. Без да правим намеци за каквото и да било, остава открит въпросът, дали смъртта на Елмаян е поставила някой в комфортно положение, или поне в ситуация на лична удовлетвореност и интерес. Защото, ако е така, може да се предполага, че не е изключено да има такива хора, а това вече говори най-малкото за предпоставка от мотивация.  

Накрая само трябва да споменем, че името на зам.-апелативния прокурор фигурираше и в списъка с агенти на Държавна сигурност след разсекретяване на досиетата. Той бе разкрит като агент Александров от “Шесто” управление на бившата ДС.

image_pdfimage_print
Print Friendly