• About
• Latest Posts

Последвайте:

Николай Марченко

Николай Марченко е зам.-главен редактор на "Биволъ" от ноември 2022 г. Той е журналист, специализиран в икономически и международни теми. Работил е във в.“Сега“, бизнес портала LiveBiz.bg. Бивш кореспондент в София е на авторитетния руски в.“Коммерсантъ“.

Последвайте:

Latest posts by Николай Марченко (see all)

• Интервю на единствения „зелен“ член на кабинета
  

  Зам.-министър: Отстраняваме шефoве на РИОСВ, ако са компрометирани

  - 24 ноември 2023
• Ексклузивно блиц интервю с новия столичен градоначалник
  

  Васил Терзиев пред Биволъ и Либерта: Няма наши, няма ваши – ще стигнем до фирмите, които не се справят (видео)

  - 15 ноември 2023
• Идва ли краят на атаките срещу медиите в България?
  

  Адвокатът на Биволъ представи съдебните дела срещу медията пред International Press Institute

  - 31 октомври 2023

Милиардерът Мегдет Рахимкулов и дяловете му в компании-монополисти: от руските “Газпром” и ВТБ до унгарските OTP Group и MOL

Nr.52 от най-богатите руснаци по версията на сп. Forbes Russia Мегдет Рахимкулов е крупен акционер в унгарската OTP Group – собственик на „Банка ДСК“ в България. През март 2018 г. Националната Банка на Румъния забрани поглъщането на Bаncа Româneаscă от OTP заради спорни транзакции. Това не попречи на унгарците да купят “Експресбанк“ в България от френската Société Générale. През февруари 2019 г. те се разбраха с французите и за Mobiasbanca в Молдова. Регулаторите в София и Кишинев игнорират факта, че топ акционер в OTP е в санкционния списък на САЩ.

Считано от 30 януари 2018 г. бившият представител на „Газпром“ в Будапеща, смятан за най-богат унгарец с лично състояние от $1,9 млрд. (по данни на Forbes.ru), е в санкционния списък на Министерството на финансите на САЩ наравно с още десетки олигарси около Кремъл.

Мегдет Рахимкулов (Михаил Николаевич Рахимкулов) е акционер в руските държавни монополисти като „Газпром“ и (известната като банката на КГБ и ФСБ) Внешторгбанк (ВТБ), държала около 10% в българската Корпортативна търговска банка (КТБ). Портфейлите в Русия и Унгария се контролират от семейната фирма Kafajat Kft, която олигархът ръководи заедно със синовете си.

В най-голямата банка на Унгария Országos Takarékpénztár (OTP Group Plc.) руснакът e акционер от 2007 г. OTP Group контролира банките не само в Унгария, но и Русия (ОТП Банк), Украйна (OTP Bank), Словакия (OTP Banka Slovensko), Сърбия (OTP banka Srbija), Хърватия (OTP banka Hrvatska), Черна гора (Црногорска комерцијална банка) и Румъния (OTP Bank România S.A.) и Словения (OTP Banka Slovenska).

В OTP с пакет от 8,57% е и водещата унгарска нефтогазова компания Magyar Olaj és Gázipari Részvénytársaság (MOL). В MOL, където държавата държи дял от около 1/3, самият Мегдет Рахимкулов също е акционер.

MOL Group e регионален играч – разполага с мрежа от 2 000 бензиностанции в Унгария, Словакия и Румъния.

MOL трябваше да стане един от съакционерите в спрения проект за газопровод Nabucco (“Набуко“) за транзит на синьо гориво от Азербайджан за Европа през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия.

Унгарците идат рамо до рамо с руснаците

На 14 ноември 2018 г. е одобрена сделката за придобиване на френската „Société Générale Експресбанк“ (SocGen) от страна на “Банка ДСК” – OTP Group. OTP обяви, че е приключила сделката на 15 януари 2019 г.

Според вестник «Капитал», по данни към септември 2018 г. съвкупните активи на двете банки („Експресбанк“ и „Банка ДСК“) са 19.4 млрд. лв.

Това е малко повече, отколкото на най-голямата към момента “Уникредит Булбанк” на италианската група UniCredit S.p.A. Сделката не е срещнала никакви проблеми, тъй като още преди Нова година в клоновете на „Eкспресбанк“ служителите вече ползваха визитни картички с логото на „Банка ДСК“ / OTP Group, научи Биволъ.

Третата по активи банка в Република Молдова Mobiasbanca S.A. (Groupe Société Générale) съшо е на път да бъде продадена на OTP Group.

Цената не е известна, но е по-ниска от онези €39 млн., които ще плати българската „Доверие – Обединен холдинг“ АД за втората по активи в Молдова – Moldindconbank S.A. (Виж Биволъ от 29 януари и от 23 януари 2019 г.)

“Разбрали са се за цената най-накрая“, коментира за Биволъ източник в Mobiasbanca.

Според него Mobiasbanca има по-малка мрежа от клонове, което означава и по-ниска продажна стойност от тази за другите банки, приватизирани наскоро в Молдова. Предстои одобрението на Национална банка на Молдова (НБМ) и Национална комисия по финансов пазар на страната.

По-сериозно обаче към сигурността се отнесоха само в Букурещ – там регулаторът, Националната банка на Румъния (НБР), забрани поглъщането на Bаncа Româneаscă S.A. (собственост на National Bank of Greece – NBG) от OTP Bank România S.A. oще на 15 март 2018 г.

Според румънския в. Ziarul Financiar (ZF) “отказът от страна на регулатора е безпрецедентен случай в историята на страната”.

“НБР се загледа много внимателно към транзакциите в периода 2012 – 2015 г. през OTP Bank România, които са предизвикали множество подозрения“, пише ZF. Подробности банковият регулатор в Букурещ така и не предостави. ОТP е в Румъния от 2000 г., когато са придобити Robank и Millennium Bank. По данни за 2017 г. OTP държи 2,2% от банковия пазар на Румъния.

Поздрав от 90-те

Мегдет Рахимкулов е създал бизнес империята си в началото на 1990-те г., когато Министерството на газовата промишленост на СССР е превърнато в концерн ОАО „Газпром“. Тогава той става генерален директор на фирма ООО «Интерпроком», превърнала се в един от водещите доставчици на IT-оборудване за “Газпром”.

През 1994 г. Рахимкулов оглавява унгарския газов трейдър (газов посредник) Panrusgaz – джойнт венчър между „Газпром“ и MOL. От 1996 г. е председател на надзорния съвет на руската кредитна банка «Компания по проектному финансированию». Според румънското издание на сп. Newsweek (САЩ),

в качеството си на бивш топмениджър Рахимкулов държи поне 10% от Panrusgaz.

Изданието споменава и превземането на ‘Altalanos ErtekForgalmi Bank’ (AEFB) от представителството на „Газпром“ в Будапеща, ръководено от Рахимкулов. През 2005 г., банката е изкупена от руско-унгарския милиардер. Унгарската преса обяви през 2007 г., че Рахимкулов е продал AEFB, a спечелените пари са инвестирани в акциите на MOL и OTP Bank.

През 2011 г. срещу дългове той получава контрол върху компания «Веллхим», произвеждала лакове за коса, освежители за въздух и автокозметика. През 2013 г. продава компанията на германската корпорация Henkel срещу $40 млн.

Според данните на Forbes.ru, двамата синове на Рахимкулов са граждани на Унгария. Справката на Биволъ в българския Търговски регистър не откри юридически лица на името на Михаил Николаевич Рахимкулов, нито на Руслан Михайлович Рахимкулов и Тимур Михайлович Рахимкулов.

MOL‘ете се да не ви изкупят

Сп. Newsweek посвети на олигарха статията си „Пионките на Путин, майка Русия, дъщеря Унгария и внучета MOL и OTP”. Newsweek România цитира Джордж Фрийдман от сайта Stratfor, чийто мейл за интересите на Русия в MOL е станал достояние на Wikileaks по-късно.

В него пише, че „според дипломатически източник, повечето акции на MOL са в руски ръце”.

Сред акционерите на MOL бе и руската нефетена компания „Сургутнефтегаз“ с 25% дял, а също така добре познатият в България чешки държавен енергиен концерн CEZ Group (7,3%), като акциите на унгарската държава бяха едва 7,1%.

„Сургутнефтегаз“ изведнъж се оказа сред най-големите акционери в MOL след тайната сделка от 2009 г., когато руснаците са купили пакета на австрийската OMV. „MOL бе първата цел на Русия, втората цел в страната ще бъде най-голямата банка на Унгария, ОTP Group“, каза още източникът сред дипломатическия корпус в Будапеща.

“Като цяло можем да кажем, че преките и косвени интереси на Русия в MOL вече са надхвърлили 50%“

OMV беше публично обвинена, че “прикрива руските интереси“. Обвинението бе озвучено от изпълнителния директор на MOL Жолт Ернади пред Комисията по външните работи на унгарския парламент. Заседанието бе по повод нежелания акционер “Сургутнефтегаз” на руския милиардер Владимир Богданов, който също е внесен в санкционния списък на МФ на САЩ от 2018 г.

Представителите на руснаците не бяха допускани на събранията на акционерите на MOL. Последваха съдебни тяжби по случая, приключили с изкупуване на акциите на руския гигант от унгарската държава срещу $1,88 млрд. през май на 2011 г. От властите в Будапеща тайната сделка бе възприета като „враждебно поглъщане“ от страна на Москва.

„Това беше тежка битка“

Така коментира премиерът на Унгария Виктор Орбан недопускането на “Сургутнефтегаз” до управление в MOL.“Нито една държава не може да бъде силна, ако е напълно уязвима откъм доставките на енергийни ресурси“, категоричен беше тогава унгарският министър-председател.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: English