boyko_shliferКак да им се каже „не“? Без да бъдат наранени, без да бъдат обезкуражени, тъй като се знае, че това им е станало почти фиксидея. И пътьом да се изложат истинските причини за това „не“… Западните дипломати в София и Букурещ умуват над проблема откакто Никола Саркози официално поля със студен душ надеждите на България и Румъния да се присъединят към пространството на свободно придвижване Шенген от пролетта на 2011, както беше предвидено според европейския календар. В европейските канцеларии вече се чуваше, че присъединяването ще бъде отложено за лятото, дори за есента на 2011, след като Брюксел публикува доклада си за оценка на напредъка в борбата с корупцията и реформата на правосъдната система в двете страни. Тази годишна равносметка е предвидена от специфичния механизъм за наблюдение и мониторинг, който се прилага спрямо България и Румъния като условие за „преждевременното“ им влизане в ЕС през 2007 г. Но в Лисабон, покрай срещата на върха на НАТО, френският държавен глава се изрази много по-неясно, отпращайки това присъединяване в неопределеното бъдеще. „Нека изчакаме този процес (на наблюдение) да приключи, за да определим дата, на която Румъния и България ще влязат в Шенген“ – каза той. „Искаме непременно да влезете в Шенген, но не веднага“ – подхванаха след него дипломатите. Позицията на Франция е споделена от страни като Холандия, традиционно скептична към разширяването на Балканите, но същи и Германия, Дания и Финландия. В тази светлина беше разкодиран и мистериозната размяна на реплики и най-вече на жестове между френския държавен глава и румънския му колега Трайан Басеску в кулоарите на срещата на НАТО.

sarko-baseskuСтана ясно, че заплахите, които Париж размаха още през лятото в разгара на кризата с ромите са станали реалност. Но този път въпросът не засяга българските и румънските цигани (влизането на София и Букурещ в Шенген ще лиши френските власти от възможността да експулсират техните граждани след три месеца), а сигурността на външните граници на Съюза. Парадоксът е, както беше подчертано веднага от Европейската комисия, че особеното наблюдение над двете страни и способността им да изпълнят критериите за Шенген са два отделни и независими един от друг процеса. Но какво от това. Днес българите и румънците не знаят дали са наказани заради техните роми, които бързо се ориентираха да търсят по-добър живот навън, заради корупцията, заради престъпността, която разяжда още двете страни или заради предполагаемата им неспособност да осигурят наблюдението на бъдещите граници на Европейския съюз.

Въпроси около безупречността на бъдещите кучета-пазачи на ЕС

Вероятно и заради трите, всъщност. Бедните роми послужиха само за отпушване на това нарастващо недоверие към двете последни членки на ЕС. Общото впечатление остава, че големите страни на Съюза не желаят да повторят опита с твърде преждевременното присъединяване, още повече, че последствията могат да бъдат по-сериозни, тъй като става въпрос за нелегална имиграция, трафик на дрога, организирана престъпност и пране на пари. Шенген означава също и всичко това. А прогнозите съвсем не са окуражаващи. Ако България и Румъния влязат днес в европейската зона за свободно придвижване, те ще трябва да поемат охраната на две особено проблемни граници: Молдавия от една страна, Турция от другата. Отделно и морската граница – Черно море и делтата на Дунав. Граници, които са входни врати за нелегална имиграция (общо казано целия бивш СССР, до Китай от румънска страна и целия Среден Изток и афгано-пакистанската зона от българска страна), но също и за разнообразен трафик: на дрога, на хора, на мръсни пари, на оръжия, на ядрени материали… Сериозни, много сериозни неща. Към това се добавят подозрения, които са оправдани дори и при съвсем повърхностно познаване на ситуацията в двете страни. Какво става ако не са безупречни хората, чиято задача е да наблюдават границите, ако има евентуално заиграване с местната мафия и възможни протекции на най-високо ниво?… Как да се обясни на българските и румънските власти, толкова горди, че са се научили да боравят с играчките за наблюдение и с европейските бази данни – въпросните технически критерии на Шенген – че този път Европейският съюз не е готов да поеме такъв риск?

„Накрая ще се скараме със Саркози…“

Ако Букурещ дава вид, че приема тази история по-философски, българите от своя страна не са никак доволни. Може би защото този път на командния пункт в София е едно открито про-европейско правителство, но най-вече ориентирано към сигурността, даже полицейщината. Като се започне с премиера Бойко Борисов, бивш главен секретар на МВР, човек, който е направил практически цялата си кариера в службите за сигурност. Той назначи на поста министър на вътрешните работи дясната си ръка Цветан Цветанов. Откакто той е на власт, България живее в ритъма на полицейските операции, по-скоро шумни отколкото ефикасни, чиято особеност е, че са ежедневни и много медиатизирани. Опитвайки се да успокои холандците, Бойко Борисов наскоро качи на везните цялата си тежест на „бивш главен полицай на България“. „Нашите граници са сигурни и ще останат такива“ – натърти той. Без да крие разочарованието си от французите: „Да не би да им е приятно във Франция да си почупят 2-3 месеца държавата заради пенсионната реформа, в България ние най-отговорно като българи седнахме синдикати, работодатели, оценихме си демографския фактор и си направихме пенсионната реформа без стачки, без митинги. На никой не му е приятно това“ – каза той. Освен това е налице и тази тъмна история с френските корвети купени от предишното правителство след еуфорията около освобождаването на българските медицински сестри в Либия, за което семейство Саркози изигра основна роля. Договорът беше прекратен от Борисов впоследствие, защото България според Борисов няма средствата, за да се сдобие с бойни кораби струващи стотици милиони евро. „Няма да говоря повече, защото ще се скараме с президента Саркози“. През последните месеци Бойко Борисов даваше да се разбере, че Никола Саркози няма да се противопостави на влизането на България в Шенген като благодарност за неговото доброжелателно отношение в аферата с експулсирането на ромите. Наистина, предстои доста работа за дипломацията…

Print Friendly, PDF & Email