Capture_decran_2012-05-11_a_10.22.42
Бившият шеф на фонд „Научни изследвания“ проф. Емил Хорозов

Проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) потвърди изнесените преди повече от година данни за скандални нарушения при финансирането на проекти от фонд “Научни изследвания“. съобщи Медияпул. Засечени са нагласени конкурси, при които печелят проекти, събрали по-малко точки от други, както и чисто финансови нередности.

Бившия шеф на фонда проф. Емил Хорозов, който е изготвил доклада за финансирането в периода 2008-2009 твърди, че са разследвани само формални административни нарушения на процедурите, но не и укриване на документи и фалшифициране, за които той е сигнализирал. Това става ясно от стенограмата на изслушването на министър Игнатов от Комисията по образование в Народното събрание от 11 април.

Ето какво считам, че трябва да се направи – нашият доклад да бъде пратен в прокуратурата. Моето мнение е, че Агенцията за държавна финансова инспекция не е органът, който трябва да се занимава с него.“ – казва Хорозов.

Ето какво прави тази агенция. Тя извършва – цитирам: „финансови инспекции за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната дисциплина, финансовата, стопанската и отчетната дейност на организациите”. Дали укриването на документи, което всъщност е документно престъпление, е някое от тези? Не, нито едно от тези неща – укриване и фалшифициране на документи не е в този обсег и, разбира се, те не го разследват. А това трябва да отиде в прокуратурата и да се разбере кой е вършил това, какви са мотивите му.“ – продължава ученият.

Има странни конкурси, странни финансирания. Какво да направим? Дори нас, които сме в тази зала, не ни е имало, когато това е станало. Но има някакви критерии, по които са се получили финансиранията. Затова АДФИ върши тази своя дейност с всичките тези разследвания. Дейността на Фонда, плюс доклада, който беше изготвен от комисията на проф. Хорозов, сега се разследват, за да може при конкурсите при нашето управление да не се повтарят всичките тези грешки.“ – отговаря министър Игнатов.

Странните конкурси

Странните конкурси са довели до финансиране със 100 хил. до 1 млн. лв. на проекти, чието изпълнение е в обем между 50 и 100 страници без да имат особен научен принос, четем още в стенограмата.

Биволъ потърси за разяснения проф. Хорозов, който обясни какви странности e открила неговата работна група.

Много скоро след назначаването си установих серия странни неща в тези конкурси, които сочат към корупция. Предложих на министър Игнатов, който ме назначи, да се направи разследване с помощта на работна група. Няма да описвам пречките пред съставянето на работната група, но тя заработи едва през юни, 2010 и завърши през ноември, 2010 г. На 11 ноември предадох доклада и приложенията към него (близо 60 стр.) на администрацията на министъра.“ – обясни професорът.

В периода 2008-2009 г. на фонда са били отпуснати рязко по-големи финансови средства в сравнение с предишни години – по около 125 милиона лева годишно. Средствата са били предназначени за финансова подкрепа на българските учени чрез проекти. Подадени са 891 проекта за 2008 и 1025 проекта, за 2009, за които са сключени съответно 346 и 201 договора.

Работната група открива следните видове нарушения:

– Систематично нерегламентирано укриване на рецензии (210 на брой). Укрити са или най-високите оценки, или най-ниските, според желанието на фалшификатора да класира или не конкретен проект. По-специално, ако не са били взети предвид ниските укрити проекти, тези договори е нямало да се класират. „По тази престъпна схема са класирани около 40% от спечелилите проекти.“ – твърди Хорозов.

– Финансирани са проекти с по-нисък бал от обявения. Има и проекти, които не са класирани, въпреки че техните точки надхвърлят или са равни на съответния праг.

– Използвани са нерегламентирани обединявания на проекти или преместването им от един конкурс в друг. По този начин въпреки ниската си оценка, зле оценени проекти са получили финансиране. Всички „премествания“ и „обединения“ се отнасят само за такива проекти. Някои от обединенията са между проекти, несвързани тематично.

– Рецензентите не са подбирани по компетентност. Има рецензенти, оценявали по 100-200 проекта във всевъзможни области на науката само за 2 месеца.

Професор по стара английска литература е оценявал проекти по биохимия, архитектура, археология.

Има рецензенти без научни степени и звания и вероятно несвързани с научна институция.

– Някои рецензенти са оценявали конкурентите си в нарушение на правилата и след подписване на декларация за конфликт на интереси. Техните рецензии са се отразили сериозно върху изхода на конкурсите.

Преглеждайки детайлите, може да се установи, че нарушенията са много добре обмислени предварително. Например някой предварително е намерил послушни рецензенти без научни степени и звания, които са били полезни за класирането на множество слаби проекти (всъщност безсмислени).

Друг невидим факт е участието на множество „предприятия“, които всъщност са фондации без научен капацитет. Това според Хорозов е против цялата световна практика и против здравия разум. Тъй като участието на „предприятия“ се счита за предимство, един качествен проект може да загуби дори само поради липса на такива. Тъкмо проекти на фондации печелят много по-често от нормалното.

От финансовите условия пък се вижда, че те са подготвени така, че да се усвоят едни пари без да се прави наука“ – възмущава се професорът.

Заключението, до което той стига е, че някой във фонда и министерството е „обслужвал“ участниците в конкурсите едва ли не само от лични симпатии. „Характера на системно и умишлено извършваните укривания на рецензии, изнамирането на рецензенти или класирането на договори, които не са събрали необходимите точки, може да се извърши само на най-високо ниво, например от управителя на фонда. Това не е във възможностите на никой дребен или среден чиновник.

Според Хорозов министърът е дал доклада на Агенцията за държавен финансов контрол с цел по-дълго бавене, тъй като споменатата агенция се занимава с финансови нарушения, докато изнесените в доклада данни са предимно за документни измами. Повече от година никой от експертите „не е забелязал“, че нарушенията са главно от друг характер и единствено съдът може да ги квалифицира.

Ето, аз казвам: защо не се разследва докладът, който беше представен? Какво пречи да бъде разгледан този доклад? Никой не поиска да се занимава с този доклад. Защото нарушенията са огромни и защото лицата, които ще бъдат засегнати, стоят много високо в йерархията. Много високо!“ – възмущава се професорът на изслушването в Парламента.

Пред Биволъ той беше по-конкретен: „Има една личност, за която българските учени в болшинството си ще кажат: „тя не е накрая, а в началото“. Става въпрос за Албена Вуцова, бивш директор на Дирекция „Наука“. Спомената дирекция се е бъркала на всяка крачка в работата на фонда. Само един пример на намеса. Г-жа Вуцова написа дълъг доклад до министъра, аргументиращ защо не трябва да се прави проучване на работата на фонда. А и част от практиките са познати на научната общност още от времената, когато тя беше едноличен господар на фонда (напр, в. „Капитал“, 13 дек. 2003, Финансирането на научни проекти по български).

Както обаче често става у нас, репресивната машина на държавата се задейства срещу вестоносеца. След като Хорозов публикува резюме на доклада, срещу него започват проверки. Те обаче са за период след този, който той е описал в доклада си. Обвиняват го в конфликт на интереси, които обаче са отхвърлени от специализирания орган.

За да не се замаже скандалът, проф. Хорозов публикува материали за скандала в специално създаден за целта сайт. Там може да се намери и пълният текст на доклада.

Print Friendly, PDF & Email