Магистрала и “Скаптопара” Mind the horns!

Античните останки открити по трасето на магистрала Струма са изключително ценни. Решение за запазването им има, както се вижда от опита на Япония с обекта “Иседотай”. То обаче ще оскъпи и забави строежа, а и ще блокира временно усвояването на вече отпуснати милиони от мощни строителни фирми. Защо археолозите биха отбой и има ли натиск над тях?

Преди дни стана ясно, че гражданите в района на Благоевград подготвят протести и подписки за запазване на разкритите покрай строежа на магистрала Струма древни останки. Те са от римската епоха (1700 г. до наши дни) като се предполага, че са от древното селище Скаптопара* (пояснение – за сега няма сигурен писмен паметник с името, от самия археологически обект). В същото време становищата на Археологическия институт за ценността на находката си противоречат и будят недоумение.

На 26-ти април 2018 г. (четвъртък) пред БГНЕС доц. Д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН коментира: „На археологическия обект е разкрита половината от цялото трасе, което е предвидено в договора между НАИМ на БАН и Агенция пътна инфраструктура от 60 дка, предвидени за спасително проучване, за които са предвидени 9 месеца договор за археологически разкопки за сондажни изследвания и археологически проучвания. За сега са открити 12 сгради – цели, доста добре запазени в някои участъци с баня, една църква от късно-античната епоха и една гробница от 3 в. от н.е. Хр. Гробницата не беше ограбена. Вчера я проучихме.“ Той допълва и че „хронологията на разкритите материали е от почти 3 века – от 3 до 6 в. сл. Хр.“

Само ден по-късно на 27-ми април 2018 г. (петък) позицията е коренно променена. Археологическият институт, който е сключил договор с АПИ за разкопките излиза със следната позиция: „Сградите, които се откриват на терена са предимно в основи и имат нетраен градеж от камък на глинена спойка или на суха фуга. Тяхното съхранение на място е много трудно и изисква големи допълнителни средства за консервация и реставрация. Пълното им разкриване до края на договора между Агенция Пътна инфраструктура и НАИМ-БАН е възможно и не налага изместване на трасето или промяна на проекта, поради нетрайния характер на конструкциите.“ Позицията е подписана от същия доц Здравко Димитров и от директора на археологическия институт Доц. д-р Людмил Вагалински.

Експерти, до които Биволъ се допита твърдят, че такива находища се проучват с години и няма как да бъдат изследвани качествено за 9 месеца. Самият факт, че античните находки само за един ден от „добре запазени“, станаха „предимно основи с нетраен градеж” е твърде красноречив и показва, че на задкулисния фронт текат други събития – далеч от медийното внимание.

Шефът на Археологическия институт под натиск?

Същият Людмил Вагалински лично открива само преди година и половина (на 25 октомври 2016 г.) изложба заедно с японския посланик (снимки). Тя е посветена на културата „Джомон“, а сред многото интересни обекти, са показани и светилища от преди 4000 г., които също са с „нетраен градеж“ и „глинена спойка“, но са обявени за обект от световно значение под закрилата на ЮНЕСКО.

Обектът „Иседотай“ в Япония, спасен през 1996 г.

Точно в тази изложба, открита от Вагалински, бе показана историята на спасен от унищожение археологически обект – светилището „Иседотай“, през което било планирано да премине автомагистрала. През 1996 г. след натиск от страна на местната общност и експерти, правителството взема решение за запазването на откритите на терен каменни кръгове. Изграден е нов автомобилен байпас, заобикалящ обекта. Интересно е и че наблизо преминава и железопътна линия, която също заобикаля останките.

Защо Археологическият институт не се позове на този опит и не настоява за запазването на останките? Ако се върнем обратно в българските реалности, следва да припомним, че подобна наведена позиция институтът заема не за първи път. Така се е случвало и с много обекти при строителството на магистралите Тракия и Марица в периода след 2007 г.

Подобен е казусът с неолитното селище (8000 г. до наши дни), открито при с. Мурсалево през 2014 г., който е с площ 16 000 кв.м, от които са запазени едва 3270 кв. м., а обещаният „музей на открито“, практически не е реализиран.

Но най-фрапантният случай е унищожаването на ценния гробищен комплекс от VI – IV в. пр. Хр. (2500 г. до наши дни) в близост до село Дрен, отново по трасето на магистрала Струма през 2012 г. Това се оказва най-големият некропол от тази епоха, откриван до момента в България. Тогава самият премиер Бойко Борисов нареди на археолозите да копаят каменните надгробни могили на калорифери, за да освободят пътя на строителите.

„Ще докарам калорифери тука, ще духат по цела нощ и ще ги подгрееме“ – заявява Борисов в разговор с археолога Анета Бакъмска през зимата на 2011/2012 г.

„Бих предпочел да не го проучвам аз. Не и по този начин. Бих предпочел да го проучат след 50, след 100 години, защото това е обект със световно значение“ – заявява ръководителя на археологическото проучване д-р Филип Михайлов в документалния филм „История под булдозери“. „Това няма да бъде първият обект, който ще бъде изринат, едва ли ще бъде и последният“. коментира пророчески археологът през 2012 г.

Археологическият институт не излиза с позиция в подкрепа на ценното културно наследство край с. Дрен и накрая от АПИ отказват да променят проекта. Така вместо сега да се радваме на изключителните находки на място, само откритите предмети са пренесени в пернишкия музей, като дори не е поета реставрацията им. Булдозерите за минути разчистват светилището, върху чиито останки днес прехвърча транзитен трафик. На мястото дори няма обозначителна табела.

Обществена тайна е и практическата невъзможност подобни обекти, който в нормалните държави се проучват с години, да бъдат изследвани качествено за 9 месеца. Но тази тенденция продължава очевидно в интерес на строителните компании. По всяка вероятност ако един археолог окаже съпротива за запазване на такъв обект, той бързо може да бъде заменен с послушен колега. От друга страна институтите и музеите са поставени в позицията да не могат да се издържат минималните си бюджети и да са съгласни на компромиси с науката в името на стотинките допълнително финансиране от спасителни разкопки.

В началото на май регионалният министър Николай Нанков заяви, че предстои посещение на обекта на специализирана комисия, която да реши съдбата му. Интересно от какви специалисти ще бъде съставена тази комисия и как те ще имат обективна оценка, след като Агенция пътна инфраструктура е сключила договор с Археологическия институт. Т.е. не е ясно дали институцията няма да попадне в конфликт на интереси. Като интересът на АПИ (финансиращият орган) е именно обектът да бъде обявен за незначителен, за да се ускори строителството.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.