Международното летище в Банги, столицата на Централноафриканската република (ЦАР), е мрачно, прашно и тясно място в страна унищожена от дълги години на тирания и война. В него няма нищо приветливо за пътниците, а в продължение на години, след последния ужасяващ рунд бойни действия, които започнаха през 2014 г., летището биваше обсадено от десетки хиляди хора бягащи от касапницата. Те се настаняваха на червената земя около пистата. Някои живееха в импровизирани палатки, множесто от тях скупчени под крилете и оголените от метал корпуси на изоставени самолети. В крайна сметка хората бяха откарани на друго място, но останките от тяхното нещастие все още са там.

За тримата руски журналисти, пристигнали в Банги няколко часа след зазоряване в събота, 28 юли, сцената е била напомняне, че току-що са се оказали в една от най-слабо развитите и най-опасните страни в света.

Три дни по-късно, те щяха да бъдат мъртви.

Дали са станали случайни жертви на грабеж на опасен задънен път, който са решили да използват през нощта? Това е версията на която руското правителство би искало да повярваме. Или са попаднали в клопка за да бъдат убити нарочно? Може би са били следени дори преди да пристигнат на летището в Банги? Това е мнението на колегите им, а тежестта на доказателствата, събрани до този момент от хората, които са им възложили журналистическата задача, накланя везните в тази посока.

Окончателният отговор все още ни убягва, но през седмиците след убийството, работейки с африкански и руски източници, източници от ООН и други, The Daily Beast се опита да сглоби подробна картина на последните дни на известния разследващ репортер Орхан Джемал, на 51 г., режисьора Александър Расторгуев, на 47 г., и оператора Кирил Радченко, на 33 г..

Мисията: „Руски наемници“

Задачата на руските журналисти е била спонсорирана от Центъра за управление на разследвания на корупцията, подпомаган от Михаил Ходорковски, в миналото най-богатият човек в Русия, който преката почти десетилетие в затвора, след като оспори авторитета на Путин, и който в момента живее в изгнание в Лондон. Целта е била създадаване на документален филм с работно заглавие „Руските наемници”, който да извади на бял свят дейностите на руското правителство, руската армия, руските олигарси и руските предприемачи в Централноафриканската република и извън нея.

Предвиждало се е репортажът да надникне в дълбочина в мътните отношения между Кремъл на Владимир Путин и милиардерите в неговата орбита. Често е трудно да се разбере къде приключват дейностите на правителството и къде започват „частните“, като и двете страни ревниво защитават непрозрачната среда, в която действат.

Американците имаха възможност да надникнат в тази мъглявина чрез обвиненията повдигнати от разледването на Мълър. Това, което е разкрито до момента за намесата в изборите в САЩ води до агресивната социално-медийна пропаганда и дезинформация от така-наречената „фабрика за тролове“, Агенция за интернет проучвания, финансирана от милиардера Евгений Викторович Пригожин. Често го наричат „главният готвач на Путин“ заради изгодните договори дадени на компанията му за кетъринг. Друг обвинителен акт на Мълър документира с подробности ролята на десетина офицери от руското военно разузнаване, известно като ГРУ, за които се твърди, че са хакнали предизборната кампания на Хилъри Клинтън през 2016 г..

И Пригожин и ГРУ имат основна роля в разказа ни за убийствата в Централноафриканската република.

“Главният готвач на Путин” отрича, че той е човекът зад тайната, и според руските закони незаконна, частна военна организация наречена „Група Вагнер“, но подобни твърдения продължават да се разпространяват, отричанията са формални и съществуването й е обществена тайна. През 2016 г., руският телевизионен канал РБК публикува подробен репортаж за Вагнер в контекста на глобалната индустрия с частни военни организации. Групата е привлякла можество от наемниците си от ГРУ, а основателят й Дмитрий Уткин (с прякор „Вагнер“) е ветеран от елитната част за специални операции на ГРУ, позната като Спецназ. РБК информира, че групата работи под контрола на Генералния щаб на руските въоръжени сили.

„Руските наемници могат да нахлуват, грабят и експлоатират природни ресурси в полза на олигарсите“.

Групата за пръв път получава международна известност в Сирия, където функционира и друга организация, наречена „Патриот”. В по-близки времена, ролята на „Вагнер“в Централноафриканската република стана все по-осезаема.

Кирил Аврамов, участник в Проекта за изучаване на разузнаването на Университета в Тексас, в статия за Дефенс Пост (The Defense Post, независим сайт за новини в областта на отбраната от цял свят, със специален фокус върху Близкия Изток, Африка и Южна Азия) със съавтор журналистът Руслан Трад, описва динамиката между Кремъл и олигарсите организиращи тези наемни групи: „Пригожиновците на нашето време“ получават големи договори и други финансови облаги в замяна на политическа лоялност и подпомагане на спонсорирани от държавата авантюри в чужбина. Те осигуряват хора за обществено неприемливи дейности чрез частни военни организации, които могат да занижават официалния брой на жертвите и разходите за руското участие в Сирия, Украйна, или, в този случай – Централноафриканската република .

Вече на място, наемниците могат да могат „да нахлуват, грабят и експлоатират природни ресурси“ в полза на руските си работодатели, както пишат Аврамов и Трад. (Твърди се, че около 200 наемници на„Вагнер“ са били убити през февруари при опит да завладеят контролирани от съюзническите сили на Съединените щати нефтени находища в Сирия. В отговор американците използват реактивни самолети и военни хеликоптери с опустошителни последици.) Подземните богатства на Централноафриканската република включват уран, злато и диаманти, а войниците на „Вагнер“ вече са им хвърлили око. Една от основните дестинации на убитите руски журналисти е била златна мина край град Бамбари.

Про-Кремълският анализатор Сергей Марков обяснява причината за изпращането на частни сили в Африка като въпрос на практичност: „По този начин ние постепенно ставаме конкурентоспособни, тъй като нито финансите, нито технологията на Русия могат да се конкурират с тези на Европа и Америка. Избираме областта на сигурността, където сме силни – нашите сили доказаха това в Сирия.“

Марков прави банално сравнение между „Вагнер“ и Блекуотър (Blackwater), най-известната или скандално известна американска частна военна компания. „Нашите частни войници, подкрепени от нашата държава в Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, осигуряват сигурност на бизнеса и военните структури без да забравят нашите бизнес интереси. В Африка, това са злато, диаманти и уран,“ казва Марков. „В момента ръководството на „Вагнер“ обсъжда дали да запази тайната за съществуването на силите. Изглежда, че стигнаха до извода, че колкото по-малко хора знаят за войниците им, толкова по-голяма ще бъде сигурността на контингента.“

Но колкото по-дълго „Вагнер“ остава тайна – и незаконна в родината на войниците – организация, толкова повече журналисти ще правят репортажи за операциите и загубите. “Нашият филм за ЦАР беше за руснаците, които нарушават закона, защото в Русия набирането на частна армия е забранено от закона,“ каза за The Daily Beast Сергей Кънев, журналист от Центъра за управление на разследвания на корупцията.

Когато полетът им на мароканските авиолинии каца на летище Банги на 28 юли в 7:25 ч. сутринта, убитият екип има за цел да документира и покаже тези проблеми.

Събота

По всичко личи, че Джемал и неговите колеги са имали дълга нощ. Според публикувани полетни разписания, те са напуснали Казабланка, Мароко в около 21:30 часа, пристигнали са в Дуала, Камерун в около 2:50 сутринта, след което са взели полет до Банги с първите слънчеви лъчи.

Мислели са, че имат надежден фиксър (посредник), който е трябвало да им наеме къща. Но това не сработва. Фиксърът, когото познават само дистанционно като „Мартин “, се оказва зает в събота. Казва им, че ще се срещне с тях в град Бамбари. Но те трябвало сами да стигнат до там.

По-нататък ще научим повече за фиксъра и за любопитния начин, по който руските журналисти изначално се свързват с него.

Тъй като никой не ги посреща на летището, журналистите вземат такси до двуетажния „Национален хотел“ на „Авенюто на Франция“, в близост до централния пазар на Банги. Изглежда като провинциален мотел от 60-те години на миналия век. Само един апартамент има климатик, но те все някак си се настаняват. Никой не би очаквал нещо различно в страна така бедна и хаотична като ЦАР, а журналистите са до един ветерани от трудни репортажи.

„Джемал се държеше любезно, говореше спокойно, почти академично, добронамерено и с това привличаше на своя страна хора от бойните полета на Чечения, Афганистан, Грузия и Сирия.“

Орхан Джемал започва кариерата си в началото на 90-те години. Пише за конфликти, кризи, радикални ислямистки движения, сомалийски пирати и сирийски джихадисти. Признавал е пред приятели, че обича да рискува живота си и да прави военни репортажи. Руското общество го смята за един от най-безстрашните военни репортери на Русия.

Никой друг няма толкова контакти между партизаните и снайперистите на предните фронтови линии, както и сред „емирите“ на престъпния ислямистки свят в Северен Кавказ. Джемал поддържа връзка с няколко от тях. Бил е вярващ мюсюлманин, добре запознат със съвременните тенденции на исляма и салафитския джихад.

Джемал се държи любезно, говори спокойно, почти академично, добронамерено и с това привлича на своя страна хора от бойните полета на Чечения, Афганистан, Грузия и Сирия. През 2011 г. е тежко ранен по време на репортаж за войната в Либия за вестник „Известия”. Говори се, че непреодолимият му оптимизъм е убедил лекарите да не ампутират крака му, но ходи с бастун дори когато отразява войната в Украйна и пише за мюсюлманите, които се присъединяват към така-наречената Ислямска държава.

Александър Расторгуев или Саша, както го наричат приятелите му и семейството му, е един от най-талантливите кинорежисьори на Русия. По всичко личи, че рядко е изключвал камерата си и е бил в състояние да снима едно и също лице в продължение на месеци. Няма да е изненада, ако се окаже, че камерата на Расторгуев е била включена, когато екипът му попада в засада в последната нощ от живота им, но няма как да го разберем. Камерата е изчезнала.

Кирил Радченко също е бил влюбен в киното, и това го събира с Растогуев по-рано тази година в Чечения. Заедно правят филм, наречен „Да избираш Русия“, за избора, който хората имат, когато Путин се кандидатира за последния си мандат.

В събота следобед в Банги журналистите вече започват да се справят с логистиката. Наемат шофьор, мъж от ЦАР със син пикап Тойота Хилукс 4×4. Африканската преса го идентифицира като Биенвеню Ндувокама, който е бил нает след разговор в местно кафене. Джемал пише на приятел, че смята, че шофьорът е “труден човек“.

Неделя

Има основание да вярваме, че Джемал е бил под наблюдение доста преди да напусне Русия. Неговата приятелка и колега Надежда Кеворкова каза пред The Daily Beast, че телефонът на Джемал е бил хакнат в Москва няколко седмици по-рано. „Беше под наблюдение от тайните служби преди пътуването си, докато правеше проучвания за филма си,“ каза тя. Неговата смърт „не беше грабеж, а убийство,“ твърди Надежда. „Убедена съм, че убийците изпълниха заповед от Москва за ликвидирането на трима независими журналисти, които разкриваха тайните на Путин – сигурно е било по-удобно да ги убият в Африка.“

В онази неделна сутрин в Банги, според непотвърден репортаж на Радио Ндеке Лука, водещата радиостанция в страната, кинорежисьорите са имали първото си търкане с властите. Продавачи пред хотела били казали на полицай, че екипът ги снима без разрешение, а шофьорът превеждал, когато полицаят поискал да платят на място „глоба“ от 120 щатски долара.

По-късно през деня, шофьорът ги отвел в двореца Беренго, на около 65 километра югозападно от Банги. През 70-те години на миналия век това е домът на мегаломана „Император“ Жан-Бедел Бокаса. Говори се, че преди да бъде свален от френските парашутисти през 1979 г., той се бил заобиколил в спалнята си с купчини диаманти и злато, но след свалянето му всичко е разграбено дори до последния кабел. През 2015 г. разрушеният комплекс е лагер за бивши бунтовници на Селека, чакащи да бъдат интегрирани в правителствената армия. А през януари, пак там, руски инструктори започнаха да обучават правителствени сили.

Не е ясно колко от тези инструктори са активни руски войници и колко са наемници. През октомври миналата година президентът на ЦАР, Фостен-Арканж Туадера, се срещна с руския външен министър Сергей Лавров и поиска от Русия да достави оръжия за три централноафрикански батальона. Москва поиска одобрение от Организацията на обединените нации и получи зелена светлина да продава оръжие на тези армейски подразделения.

„Руски гражданин работи като съветник по националната сигурност за правителството на ЦАР.“

Още през март африкански войници, въоръжени с руски оръжия и облечени в руски униформи, маршируват по време на военен парад.

На 27 юли, ден преди пристигането на журналистите в Банги, ООН публикува доклад от 131 страници за участието на Русия в ЦАР. Според него най-малко 170 руски инструктори са обучили Централноафриканските въоръжени сили (FACA) и Президентската гвардия в Беренго и на още около шест други места в страната.

Но екипът на Джемал смята, че руското присъствие в страната е по-голямо. Редакторът на Джемал в Центъра за управление на разследвания на корупцията, Андрей Коняхин, каза пред The Daily Theast, че филмовият екип е събрал материали за десетки руски предприемачи работещи в ЦАР: „През последните няколко месеца имахме разговори с представители на ООН за руски наемни войници, които според нас са работили по договори с приятеля на Путин, Евгений Пригожин; някои руснаци установяват контакти с опозиционните сили, други осигуряват сигурност в златните и урановите мини, обучавайки местни военни и полицейски служители.“

Според руски медии, руски гражданин на име Валери Захаров работи като съветник по националната сигурност за правителството на ЦАР. Базираният в Банги журналист на свободна практика Луис Котой заяви пред The Daily Beast, че Захаров “изглежда е връзката между Русия и правителството на ЦАР, от една страна, и между Русия и бунтовниците от друга страна“.

„Репортерите ни работиха бързо, започнаха почти веднага след като пристигнаха в Банги,“ каза Коняхин пред The Daily Beast. „Отидоха до първото място за снимки за документалния филм, военна база [Беренго], където смятахме, че работят наемниците на „Вагнер“. Но не можаха да довършат. Чернокож пазач ги посрещна извън базата и им каза на руски, че не могат да работят без официално разрешение от министерството на отбраната на ЦАР.

Журналистите се връщат в столицата.

Понеделник

В последния ден от живота им, Джемал, Расторгуев и Радченко тръгват от Банги в един следобед. Все още пътувайки със същия шофьор в синята Тойота Хилукс, няколко часа по-късно стигат до град Сибут – важен кръстопът. Било им е казано, че там има руски инструктори, които обучават правителствени войски.

Кирил Радченко, операторът, поддържа връзка с приятелката си Екатерина Назарова в Москва чрез криптираното приложение Телеграм по канал споделен само от двамата. Последното съобщение, което тя е получила от него е в 13:19 ч. московско време или 11:19 ч. в ЦАР, много преди екипът да пристигне в Сибут и много вероятно преди да напусне Банги.

Не е ясно какво се е случило във военната база Сибут. Ако журналистите са се представили на входа, това би уведомило за присъствието им военнослужещите от ЦАР и всички руски инструктори.

Според първоначалните планове, екипът на Джемал е трябвало да се отправи на изток към град Бамбари. Фиксърът на име „Мартин“ е трябвало да бъде там и мястото е близо до голяма златна мина за чиято сигурност се смята, че отговарят войските на „Вагнер”. Но вместо това журналистите решават, че ще тръгнат на север към Декоа, което е малко по-близо. Няколко седмици по-рано правителството обяви, че отново засилва гарнизона там, както и в Сибут, което предполага вероятното пристигане там на руски съветници.

Репортаж на АФП рано сутринта на 1 август цитира неназован източник от MINUSCA, мироопазващата сила в ЦАР на ООН, който казва, че журналистите са тръгнали за Декоа към 17:45 ч., въпреки че са били уведомени, че пътят може да бъде опасен през нощта. Ако това е така, 20 минути по-късно вече е било тъмно.

Местнато издание „Palmarès Centrafrique“ твърди, че е успяло да интервюира шофьора. Неговата версия, която впоследствие е предадена на руската „Новая газета“ е изпълнена с доста невероятни подробности, включително внушението, че руските журналисти са имали оръжие, което предполага, че е възможно да са участвали в престрелка.

Според неговия разказ, екипът не стига до Сибут по-рано от около 18 ч., което е залез слънце. Шофьорът заявява в интервюто за „Palmarès Centrafrique“, че войниците са казали на журналистите да не тръгват по пътя към Декоа по тъмно, но те са настояли. В един момент те спират и говорят на руски с някого, после слагат предпазно облекло, включително каски, и изваждат огнестрелни оръжия. (Остава загадка, откъде са ги придобили, ако са имали такива.)

„Пътят от Сибут до Декоа е безопасен. На този път има много малко престъпност.“

– Люис Мъдж, изследовател на организацията Human Rights Watch (Наблюдение на човешките права), запознат с района

В първоначалните си доклади руското правителство и правителството на ЦАР заявиха, че журналистите са били пресрещнати от група от девет или десет мъже, говорещи арабски, които са ги нападнали за да ги ограбят, а след това са ги убили на около 23 километра северно от Сибут. Шофьорът казва пред „Palmarès Centrafrique“, че е бил отведен от мястото на престъплението, бил е завързан и устата му е била запушена, и не е видял убийствата. Но след това успява да избяга по някакъв начин и да уведоми властите. Телата са открити на следващата сутрин.

Редакторът на „Palmarès Centrafrique“ предлага на „Новая газета“ да продаде пълния запис от интервюто с шофьора. Според „Новая газета“, когато е притиснат от редакторите й за по-солидна информация и потвърждение на някои от твърденията, той променя историята с грабежа и им казва, че журналистите са дошли в ЦАР с „шпионска мисия“ и са били убити от други руснаци.

Следва да се отбележи, че „Palmarès Centrafrique“ пълни страниците си със статии посветени на положителната роля на Москва в ЦАР. Водещото заглавие в понеделник, 17 август: „Централна Африка: Русия в центъра на хуманитарните действия“.

Като се има предвид хосът в миналото и като цяло преобладаващото беззаконие в ЦАР е лесно да си представим, че шофирането през нощта е рисковано и официалните руски и централноафрикански държавни представители го използват в техните версии. Независимите следователи и журналисти така и не успяха да разговарят с шофьора, а в официалните версии има сериозни проблеми.

Тези, които познават пътя към Декоа, намират разказите за опасностите там за силно преувеличени.

Люис Мъдж, старши изследовател на Human Rights Watch за Централна Африка, който е работил в ЦАР през последните десет години и е пътувал много пъти по пътищата, по които са поели журналистите, каза следното пред The Daily Beast: „Пътят от Сибут до Декоа е безопасен. На този път има много малко престъпност. Не мога да се сетя за никакви престъпления през последните няколко години… Шофирането през нощта в Централноафриканската република е опасно. Но някакви странни 20 километра северно от Сибут все още се смятат за безопасни.“

„Раници и бидони с бензин – ценна стока по тези части на света – остават недокоснати.“

Мъдж се съмнява в достоверността на официалните версии, за които се предполага, че се основават на свидетелствата на шофьора. “Казват, че шофьорът бил казал, че убийците са някаква голяма група престъпници. Намирам това за много учудващо, защото не разбирам как една банда престъпници може да се спусне толкова далеч на юг от районите, където тези банди са активни, да извърши само един грабеж и след това да си замине… Да слезе толкова далеч на юг, нападайки само един автомобил, да не бъде видяна от местното население, и после нещо като да изчезне, такова явление не се наблюдава често в този район.“

„Когато чух тази новина,“ каза Мъдж пред The Daily Beast, „първото нещо, което казах, беше: „Къде са били убити?“ Когато чух, че е точно на север от Сибут, си помислих, че това никак не се вързва, защото обикновено там не се случват такива неща. Или не знаем цялата информация или тези момчета са имали невероятно лош късмет.

Друг проблем с версията с кражбата е въпросът за откраднатото: видеооборудването и, изглежда, паспортите на жертвите. Раници и бидони с бензин – ценна стока по тези части на света – остават недокоснати. Ако трябва да се вярва на разказа на шофьора, оръжията им също са оставени на мястото на престъплението. Разбира се, че крадците в раздираната от войни ЦАР никога не вземат пленено оръжие.

Частните следователи, наети от Ходорковски, добавят още един поврат към историята, както отбелязва руският журналист Роман Попков в интервю за The Independent (Индипендънт). Възможно е да е имало още една кола, превозваща трима въоръжени мъже, които са имали вид на европейци, заедно с двама местни жители. Твърди се, че тази кола е преминала контролно-пропускателен пункт на пътя към мястото на засадата малко преди да премине колата на журналистите. (Шофьорът разказва, че е следвал друга кола, защото не знаел пътя.) Около един час по-късно хората от контролно-пропускателния пункт забелязват първата кола да се връща в обратната посока, според The Independent.

Междинният доклад, поръчан от Ходорковски, отхвърля вероятността за грабеж, но продължава да допуска възможността журналистите да са били убити от бойци свързани с бунтовниците на Селека или от правителствени сили. Но това едва ли оправдава руските наемници, които работят и с двете страни.

Приятелите на Джемал от своя страна смятат, че ако „кражбата“ се е случила, така както казва шофьорът, Джемал би успял да се измъкне от опастността с убедителни думи. Изглежда, че не е имал проблем да общува с нападателите, макар че шофьорът не бил могъл да разбере какво казват – същият шофьорът, който казва, че не е бил на местопрестъплението, но е бил вързан и със запушена уста, когато журналистите са били убити.

Убийците застрелват Джемал в гърдите, целейки се в сърцето му, а след това два пъти в гърба, преди да се свлече на земята. Останалите са убити по подобен начин.

Епилог

Какво е „фиксър?“ За журналисти работещи по задачи като чужденци в непознати за тях страни, той или тя е жизненоважен контакт, човекът, който се занимава с логистиката, с превода, който получава разрешения за пътуване и за достъп до различни места, който има много местни контакти и може да организира интервюта.

В търсене на такъв човек през юни, по времето, когато Джемал и неговият екип планират пътуването си, те се оглеждат надълго и нашироко. Свързват се с човек на име Кирил Романовски, който е препоръчан от контакт в Сирия като човек с добри връзки в Централноафриканската република, и го питат кого може да препоръча.

Възниква обаче сериозен проблем: Романовски работи за информационната агенция ФАН (Федерална агенция за новини), собственост на самия „главен готвач на Путин“, Пригожин.

„ФАН не е професионална журналистическа организация,“ казва Тимур Олевски, кореспондент на Радио Свободна Европа. Регистрирана е в същата сграда като „фабриката за тролове“ на Пригожин в Санкт Петербург.

Юнската среща с Романовски не започва добре. “Какво струвате вие, либерални боклуци?“ пита той. „Искате да отидете при войната?“

Журналистите ясно излагат идеята си пред него: „Искаме да направим филм за шефа ти“.

Романовски изненадващо – или подозрително – казва, че му харесва идеята за филма, независимо от това кой е работодателят му. И веднага заявява, че има най-добрият фиксър за екипа – човек, на име „Мартин“, когото познава от повече от десетилетие и който е работил в Обединените нации.

Скоро след срещата екипът започва да си сътрудничи дистанционно с Мартин. Но веднъж пристигнали на място, изглежда, че той винаги е там, където те не са.

Разследванията на убийствата на тримата смели руски журналисти продължават. Сред организациите, обещаващи да намерят „истината” е и агенция ФАН на Пригожин.

Материалът на Daily Beast тук. Превод: Мария Гинева. Снимка: TVRain

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Екип на Биволъ

Екип на сайта за разследваща журналистика. Научете повече тук

Latest posts by Екип на Биволъ (see all)

• Документи от туроператори разкриват мащабна схема за укриване на приходи и данъци от концесионера на Банско
  

  Банско: Жирардели продава – Цеко получава

  - 15 март 2023
• Разследване на Валя Ахчиева
  

  Как се източва с милиони Здравната каса “законно”*

  - 1 март 2023
• Победа за Биволъ и Природата в България
  

  Съюзила се с Биволъ кметица спечели тежка битка срещу дървената мафия

  - 27 февруари 2023