От Първа инвестиционна банка пресцентър

Уважаеми колеги,

вчера в късния следобяд получихме e-mail от неизвестния за нас г-н Атанас Чобанов, който ни изпрати материал, съдържащ неверни и неясни твърдения. Самият той твърди, че неговият сайт „Биволъ е партньор на Wikileaks”. E-mail-ът на г-н Чобанов съдържа лъжливи, неясни и злонамерени твърдения относно „проблемните зони в българския банков сектор по доклад на посланик Байърли от края на 2006 г.”. Тъй като този e-mail пристигна в Първа инвестиционна банка, използваме случая, за да уведомим всички, че това е поредният опит за дискредитиране на българските банки, както и директна атака срещу банковия надзор в България. Ясно се вижда, че това е опит страната ни отново да бъде представена като място за тъмни сделки.

Също така това може би е опит за рекет, тъй като преглеждайки сайта на Биволъ, установихме, че там се приемат всякакъв вид кредитни карти, което явно цели сайтът да се подпомага финансово.

Банковата институция Fibank не счита за необходимо да отговаря на неверните и клеветнически твърдения на г-н Чобанов, но счита, че е необходимо да информира медийната общестност за нездравите опити да се дискредитира България и да се атакува стабилността на банковата система.

Смятаме, че България се настрада на неизвестни българи, които очернят всичко и всеки в нашата Родина.

Колеги, този материал не е за публикуване, а за Ваша информация.

С уважение

Цитираното писмо на ПИБ е разпратено до редакциите на българските медии като реакция на запитването на Биволъ за коментар към написаното за тях в грамата за българските банки на посланик Джон Байърли. Запитването беше изпратено на споменатите в документа банки, както е стандартната журналистическа практика.

Освен, че е клеветническо, това писмо се явява и форма на скрита заплаха към медиите, които биха дръзнали да отразят документа. Заплахата очевидно е сработила, защото никоя печатна или електронна медия в България не цитира имената на проблемните според американците банки, които преди няколко години са били под наблюдение за връзки с организираната престъпност, пране на пари и раздаване на необезпечени заеми.

Либералният в-к Дневник публикува за няколко часа в сайта си кратко резюме на грамата със заключени коментари, позовавайки се на следния текст от Закона за кредитните институции – чл. 152 ал. 2 и 3:

(2) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(3) Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

В българската Конституция обаче правото на информация не е ограничено специфично за кредитните институции:

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Добре известно е, че когато някой прикрива информация от обществен интерес, общественият интерес започва да я търси и обикновено я намира. Днес можете да я намерите на втора страница в печатното издание на френския вестник Монд. Всички банки под наблюдение са цитирани с имената им.

monde_pommes_pourries