БНБ пази тайните на ПИБ и плаши Биволъ Mind the horns!

Вчера на редакционната поща на Биволъ се получи отговор на въпроси изпратени до БНБ относно големите експозиции на ПИБ към офшорни фирми с неясна собственост и данните за свързани лица и източване на банката.

Текстът на писмото ни до БНБ от 26 ноември гласи:

“В хода на журналистическо разследване от публични документи – вписвания за особени залози в Търговския регистър – установихме експозиции на ПИБ за 259 151 650 евро (506 млн. лв.) към фирми с офшорна собственост, за които има съмнения за свързаност с банката.

Тази сума представлява 70% от капитала на банката, който към 30.09.2014 е 719 679 000 лв.

Кредити за 57 млн. евро, което е над 10% от капитала на ПИБ са дадени на фирми, при които са открива пряка свързаност: регистрирани в административната сграда на ПИБ на ул. Енос 2 София.

Моля да получим отговор на следните въпроси:

– Обслужват ли се редовно описаните в приложението по-долу кредити?

– Знае ли БНБ кои са крайните икономически правоимащи на офшорните фирми, които са собственици на фирмите кредитополучатели?

ТОЛЕДО АСОУШЕЙТС ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) СПИКАТА КОНСУЛТИНГ ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) БЕССИЪН МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) РОЗАНКА ГРУП ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) ХАРМОНИ ХОЛДИНГС ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ)

– Има ли искане от ПИБ към БНБ за специално разрешение за увеличаване на експозициите на банката към свързани лица и ако има към кои свързани лица?

– Какъв е коментарът на БНБ, че на 14.07.2014 (след получаването на държавна помощ), 169 млн. евро (330 млн. лв) кредити към три фирми със съмнения за свързаност към ПИБ са предоговорени до 20.07.2022 ?”

В приложението са описани кредитите и данните за свързаност, впоследствие публикувани в сайта.

На следващия ден, 27 ноември, на редакционния мейл се получи отговор от Александър Урумов, Директор на дирекция “Връзки с обществеността” в Българска народна банка, който гласеше следното:

“Благодаря Ви за изпратените въпроси, ще бъде извършена проверка.”

Както се вижда от отговора на БНБ, на конкретните въпроси не се дава отговор, като централната банка се позовава на фирмената тайна. Писмото завършва със заплаха за санкции, подобна на тази формулирана от Комисията за финансов надзор.

Проверила ли е Европейската комисия цялата дейност на ПИБ?

В писмото се твърди също, че освен БНБ и Европейската комисия е проверила цялата дейност на ПИБ, включително и 20-те най-големи кредитни експозиции, за да разреши държавна помощ за банката.

Биволъ изпрати въпроси до кабинета на еврокомисар Вестагер дали ЕК е проверила ПИБ и получи следния отговор от говорителя Рикардо Кардозо:

На 14 ноември 2014 Комисията одобри плана за реструктуриране на ПИБ според правилата за държавна помощ на ЕС: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2124_en.htm

В частност, Комисията намери, че планът за преструктуриране на ПИБ дава сигурност, че банката ще продължи да бъде стабилна в дългосрочен план без да изкривява конкуренцията в Единния пазар.

Комисията е направила необходимия анализ, за да излезе със заключение, че всички мерки одобрени с нейното решение са в съответствие със Съобщението за банките от 2013 (2013 Banking Communication) и адекватно защитават интересите на българската държава.

Биволъ зададе допълнителен въпрос дали анализът на ЕК е базиран на данни и факти събрани от самата Комисия или на данни и факти предоставени от българските власти. Отговорът гласи:

Комисията извършва оценката си в съответствие с общите процедурни правила, както и с тези специфични за отделните сектори, налични на: http://ec.europa.eu/competition/state_aid/legislation/legislation.html

Относно ПИБ в частност, неконфиденциалната версия на Решението, включващо оценката на Комисията ще бъде достъпно на сайта на следния адрес в близко бъдеще, веднага след като въпросите за конфиденциалността бъдат изчистени: http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/index.cfm (under case number SA.39854)

Към момента на публикацията решението все още не е публикувано. Биволъ поиска подробности за плана от Министерството на финансите и получи следния коментар, от който излиза, че самата ПИБ ще решава какво да скрие в него:

Уведомяваме Ви, че към момента няма промяна в статуса на информацията от Решението на ЕК. Страните по този казус са три и преди оповестяване на публичната версия на решението, оповестяване на какъвто и да е елемент от ангажиментите би могъл да наруши конфиденциалността на елементи, представляващи търговска тайна. Адресат на решението е банката, поради което тя следва да определи кое е търговска тайна и кое не.

Планът за ПИБ се изготвя в България

Биволъ не откри в цитираните документи правила и процедури за извършване на проверка от самата Комисия на “цялата дейност” на банката получаваща държавна помощ, “включително и 20-те най-големи кредитни експозиции” както твърди БНБ. В правилата е разписано, че на Комисията трябва да се представи план за реструктуриране, който се изготвя и предоставя от Министерството на финансите, а графикът му се одитира и одобрява от БНБ. Ролята на Европейската комисия е да даде оценка на плана предоставен от български институции.

Въпросът за това дали Комисията е извършила независима проверка на данните и фактите за кредитните експозиции на ПИБ, или само е прегледала и оценила данните предоставени от БНБ и МФ е изключително важен. Биволъ го зададе отново и на БНБ и ще продължи да пита докато се получи еднозначен отговор.

имало ли е независима проверка на ПИБ от Европейската комисия или тя само е оценила данните изпратени от България?

Какво обаче ще се случи, ако тези данни са непълни или по-лошо – манипулирани или неверни? Представител на Европейската комисия неотдавна припомни на конференция в София, че ПИБ подлежи на мониторинг до 5 години след получаването на държавната помощ и може да бъде разследвана и санкционирана. Мониторингът се прави от фирма, избрана от ЕК и неговата цел е да установи дали „крайната помощ е нелегална“. Ако се окаже, че случаят е такъв, се образува следствие срещу банката.

Както показа казусът с краха на КТБ, българските институции не могат да бъдат считани за надежден източник на информация и контрол. Всички помнят прессъобщението от 17 юни 2014, в което се казва дословно:

« БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално. »

Впоследствие се оказа, че капиталовата адекватност на КТБ я няма. Капиталът е бил източен през кухи фирми, а в затворената банка изгоряха спестяванията на хиляди българи, както и парите на много фирми, институции и общини. Одитът разкри източване по класически схеми с подставени лица и свързани фирми, което е протичало години наред „под носа” на БНБ. Нещо повече, има категорични данни, че

институции и отговорни лица са били информирани и са ЗНАЕЛИ за действащите схеми за източване на КТБ, чрез кредитиране на свързани или фиктивни фирми.

Същите схеми, които се откриват и в ПИБ и са подробно изложени в разследването на Биволъ, за което са информирани БНБ и Европейската комисия. Днес БНБ успокоява, че всичко е наред с кредитите към офшорките. А утре?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.