Светът на вампирясалия комунизъм прилича на фентъзи хорър за хората, които живеят в нормални общества. Това е свят, в който една шепа злодеи са поробили цялото общество и са изградили държава, която единствено обслужва техните престъпни действия. Природните, икономически и финансови ресурси на народите са обсебени от вампирясалите комунистически изроди, а медиите и институциите работят безотказно  да пропагандират и пазят тяхната неоспорима, вечна и абсолютна власт. Тъй като комунистическите вампири могат само да смучат, да крадат, да консумират, но никак да градят, да творят и да създават. Те са свикнали да унищожават постоянно и трайно тези ресурси, в полза на собствената си извратена представа за благополучие и лично облагодетелстване. Тези престъпници са оглавили трайно своите общества и са яхнали крепостните си поданици да плащат за честта да бъдат мачкани и експлоатирани от крадци, убийци и мошеници. Светът на вампирясалия комунизъм е нещо средно между див феодализъм и робовладелчество в условията на технолочичната революция на бъдещето. Затова този свят агонизира и е белязан от зловещи пейзажи на смъртта и разрухата. Обезлюдени села и градове, съсипани от мутренски проекти природни богатства, разрушена социална система, без качествено образование, здравеопазване, бягащи от този ужас на безперспективност качествени, образовани и млади хора. Те дори и в най-неблагоприятните условия в чужбина ще намерят своята реализация. Но не и в поразената си от болестта на мутиралия комунизъм родина. Ценностната система на този свят е коренно противоположна от парадигмата, която води прогресивните общества. Тя е като обърнато огледало на изконните човешки добродетели, утвърждавани и почитани в обществата теглещи цивилизацията ни напред. Например, ако си представим Десетте божи заповеди, като някакъв ясен жалон за личен и обществен морален коректив, просто обърнете всяка от тези модели с неговата противоположност и ще получите кодекса на съществуване на вампирите комунисти. Този кодекс, който те се опитват с цената на всичко да налагат и като идеология на своите многомилионни безропотни жертви.

Отличителна черта на вампирите-комунисти е, че външно те се мъчат да приличат на нормални човешки същества, да демонстрират външно техния модел на поведение и морал, но това е само за пред външния свят, колкото за заблудят наивните управляващи на незаразените държави. Иначе обаче тачат и пазат като светая светих паметниците и образите на своите Кумири-предци. Кланят им се, почитат ги, служат им и за тях те са единствена неприкосновена реликва. Даже чакат вече 90 г. мумията на Праотеца да вампиряса и свещенодействат ежедневно да не се декомпозира съвсем, ама оня нещо хитрува и си стои под похлупака, леко усмихнат под мустак.

За разлика от класическите комунисти, вампирите комунисти прикриват своята зловеща същност на завършени паразити и кръвопийци, които могат само да поглъщат и да превръщат всичко погълнато в зловонни изпражнения. Преносно, но и буквално. Вампирите-комунисти са започнали да разпространяват заразата си в здравите общности и части от света, като разпространяват вируса на корупцията, който е тяхното основно оръжие в това да завладеят целия свят. След като бяха поразени и загубиха глобалната война за надмощие, бяха премахнати основните им лидери и системата им рухна, комунистите и техните шамани от службите за сигурност, решиха да сменят тактиката. Намериха начин да вампирясат в новата противопоказна им обществено-политическа среда и да се преобразят. Имащи винаги подчертан афинитет към заграбване на чуждата собственост и благата на труда, създадени от другите, вампирите-комунисти и техните шамани стигнаха до извода, че просто могат да трансформират безграничната си политическа власт в пълно обсебване и заграбване на цялото обществено богатство. А то от своя страна ще им осигури политическа власт прим, според законите на материализма на брадатия дявол и техен прагуру – Маркс.

Забелязва се едно примирение спрямо епидемията на вампирския комунизъм и неговия тежък вирус на корупцията изглежда вече е поразил върховете на властта в демократичните общества. Лидерите на доскоро автентичните демокрации в Европа и Америка открито и демонстративно не се свенят да се прегръщат, да се гушкат, да се мляскат и да се пляскат с вампирите.

Алиев-Буда

Снимките на подобни политически порно-оргии заливат всички медии, особено във вампирските страни, за да се демонстрира, колко са обичани, добре приемани, желани и симпатични зомбитата на неокомунизма. Така се постига троен ефект – нормалните общества се заглавичкват, че труповете от Изтока са живи хора като тях. Тълпата в поразените държави се фрустрира, че няма отникъде лъч и надежда за помощ, щом и уж нормалните лидери си пускат езици със заразените вампири, а може би от тази обмяна на флуиди и те самите да са се превърнали в комунисти-вампири, под формата на хора. И третият ефект е, че така вампирите си осигуряват трайно и здраво световно алиби на търпимост спрямо техния смъртоносен вирус на корупцията. Какво пък – някои го предпочитат горещо! Преди комунистите интимничеха и се целуваха жарко с език само помежду си. Кадърът на Йорик и Леонид е емблема на епохата! Сега този манталитет е възприет масово от всички докоснали се до вампир-комунист. Явно заразата действа незабележимо, но безотказно. И когато хората в нормалните и демократични, прогресивни страни се усетят, че вампиризма на комунизма не засяга само Източните краища на континента, вече ще бъде прекалено късно. Ние от Ориента на опустошаваните от комунизма и вампиризма страни най-добре знаем това и дори можем да го предскажем, като черни врачки. Затова главният Демон на Империята на Злото* е така спокоен и уверен в успеха на своята новоподета и провокирана от самия него “хибридна война”. Хибридна, защото се води хем с оръжия, хем със зараза на съзнанието и мисленето. Вирусът на корупцията се оказа, че няма ефективни серум и ваксина в здравите страни, особено когато се разпространява неусетно от вампиро-комунистическа лига.

Какво може да прави един незаразен, здрав и мислещ човек в едно вампирско общество? Особено, когато той е журналист!? Единственото, което му остава като възможност е да се самопожертва в името на обречената кауза да разкрива истината, да отваря очите на хората, да им дава възможност да знаят и да са наясно #КОЙ и как определя техните животи и съдби. #КОЙ решава дали и как те ще живеят, колко близо са всъщност до животните в една ферма, отглеждани единствено за доене и заколение, т.е. за задоволяване неутолимата алчност на притежателите си. За това нормалният човек, изповядващ светлата страна на човешката ценностна система, а не огледалната формула на вампирския манталитет, няма голяма илюзия за това какво го чака. Особено когато той е журналист и води пряка и директна битка с епицентъра на зловещата шайка и се е прицелил в нейното най-зловонно и гнъсно ядро. Той е сам и осъзнава своята обреченост. Прекрасно знае, че няма да му бъде простено разобличаването на скритата зловеща същност на труповете, окупирали диктаторски властта в неокомунистическите държави. Няма да бъде пожален както от тях, така и от техните слуги и псета за облайване, от техните верни зомби полицаи, съдии, прокурори и вампири-журналисти. Но този Човек не се колебае и е убил в себе си съмнението да изповядва ли вярата в Илюзията, че Доброто ще победи.

Пишещият тези разсъждения има невероятния късмет да живее и прекара целия си живот в различните стадии на развитие на най-пагубната, антихуманна и жилава деволюционна болест. И голяма част от това интересно време да преживее именно като журналист.

Затова трябва да обърнем днес внимание на една жена. Жена, запазила се и останала човек. Човек, посветил се на святата мисия да разобличава и да разкрива скритатата тъмна и престъпна същност на политическите вампири-диктатори. Журналист, който си е сложил главата в торбата да се саможертва в името на близките си, сънародниците си и на всички нормални хора по този свят. Този журналист изповядва ценностна система за възвисяване на човешката същност, за зачитане на човешкия живот и правото му да бъде свободен, знаещ и мислещ. Да има Свободата на Словото. Защото още апостол Йоан ни е завещал великата метафора, че “В Началото бе Словото. И Словото бе у Бога и Бог бе Словото”. С една дума да си свободен журналист в обърнатия свят на вампирите е нещо да си като божи пратеник, негово пряко проявление, негова реч и негова воля за всички окаяни и отчаяни обезверени създания, родени и останали в плен на вампирската власт и безчестие. Е, от историята знаем, че няма божи пророк ненаказан и негов последовател, непострадал от стихийната вампирска мъст. От злобата на алчния хищник, който се нахвърля и хапе до смърт, когато някой му попречи да издуши цялото стадо, за да си насити не толкова глада, колкото нагона да унищожава и да убива.

Този журналист, който пострада днес, заради мисията да носи светлина и да разобличава злото и корупцията, живее в посткомунистически и пост СССР-ски Азърбайджан. Тази жена-герой се нарича Хадиджа Исмаилова, сътрудник на Радио Свободна Европа там. Автор на десетки разследвания за висшата корупция в олигархичния посткомунистически модел на обществено-политическа система. Нека да си позволим една кратка справка: Азърбайджан беше една от републиките на Империята на злото, също както и България беше кандидат член и верен сателитна същата. След края на съветската епоха републиката остана самостоятелна и придоби “независимост”, но оглавявана от отявления комунистически кадър на КГБ и КПСС Гейдар Алиев, успешно вампирясал като демократично избран Президент на Република Азърбайджан. За българската аудитория нищо шокиращо и банално. Клиширано позната версия от собствения ни исторически бекграунд. За непредубедения западен читател, неподозиращ реалните измерения на сегашната “демократична” политическа плутокрация в посткомунистическите държави, като Азърбайджан и България, ще приложим славната биография на Алиев в резюме. Директно на руски, така, както може да бъде намерена в интернет:

Гейдар Алиевич Алиев

Председатель КГБ при Совете министров Азербайджанской ССР (19661969), 1-й секретарь ЦК КП Азербайджанской ССР (19691982), член Политбюро ЦК КПСС (с 1982 года), первый заместитель председателя Совета Министров СССР, генерал-майорКГБ[1]. В 1987 году ушёл в отставку с занимаемой должности. Вернувшись в Азербайджан в июле 1990 года, он сначала был избран депутатом Верховного Совета Азербайджанской ССР, председателем Верховного Меджлиса Нахичеванской АР (19911993), затем Президентом Азербайджана (19932003).

Чиста работа. Класика по вампиро-комунистически. Дори и в тази част, че още преди да напусне вампирската си черупка, Гейдар Алиев предаде по чисто династичен комунистически принцип властта на синчето си Илхам. Младото вампирче вече неизменно над три мандата е “избиран” неизбежно за Президент на Азърбайджан с 80 и повече процента. Баща и син водят и управляват славно вече общо четвърт век. Наш Буда има кой да следва като пример за рейтинги, популярност и авторитаризъм! Синът на висшия офицер на КГБ и висша СССР номенклатура Алиев едва ли има повече качества в интелектуален и биографичен план отколкото примерно Детето-Чудо Делян Пеевски в България. Но и двамата притежават първородната заслуга да бъдат креатури на вампирско-комунистическата шайка, която потомствено пороби своите ареали от планетата и ги превърна в лична собственост. Както хубаво и точно се изразява народът ни – “Превърнаха държавата в Бащиния!” Тук вече буквално.

Та бащиното синче управлява като Ким Чен Ун в Северна Корея и с “честен” президентски труд днес е един от най-богатите милиардери в света. Разликата е, че Ким още не е вампирясал, а си кара по старата конвенционална комунистическа система. Разликата е, че Ким-овците директно са анихилирали и семката на дръзналите да им се опънат, а мутиралия комунист Алиев ги арестува, съди ги публично и ги тика в зандана за много години напред. Резултатът е един и същ на практика – “Нет человека, нет проблем”. Товарищ Сталин ни го е завещал като завет във всички времена. Той, товарища, така се е справил с всички проблеми в Империята си на Злото. Рекорден брой – някъде над 30 000 000 проблема. Именно затова и СССР и колониите му рухнаха съвсем безпроблемно впоследствие.

Хадиджа Исмаилова не стига че е жена, не стига, че е журналист, не стига, че е нормален и смел човек с гражданска позиция и нормална ценностна система, ами дръзнала да разследва и да рови в смрадливите дела и корупционни далавери на сина на КГБ и КПСС функционера Алиев. Че и на цялата им рода. Нерде гидиорсун, бе Хатидже, курбан да ставаш?! И в каква държава го правиш това? В бащинията на Алиеви, в личния им комунистически пашалък? В страна, в която тоя мушморок го избират 85% от населението, а съдебната система съществува, само за да обслужва личните му и тези на верната му клика гешефти с национално богатство. Някой в България да възкликне, че “нема такава държава”? Някой в България да се очуди, да се удиви, да се шокира, да се възмути, че подобна система въобще е възможно да съществува и да бъде търпяна някъде по света!? Затова не са никак противоестествени близките любовни отношения на Илхамчо и българските дерибеи-вампири от споменатия по-горе вид.

aliev2

Въпреки многобройните декларации и послания, въпреки ясните предупреждения да не легитимират този безнадежден средновековен посткомунистически сатрап, родните първенюта не можаха да не му се отъркат. Уж в името на “националния интерес”. Запечаталата се в съзнанието ни фраза на целия период на национална агония в която ни натикаха. Фондация “Гейдар Алиев” даже щяла да финансира с 1.2 млн. евро идеите на Вежди и Божо да застроят Трапезица във Велико Търново. Боже опази ни!

Затова в България се мълчи за Хадиджа и никой нищо не знае, а вероятно и не му пука на фона на собственото му стадно битие. От стадото сал един Биволъ се е отцепил и е навирил опашка и рога и реве из кърската мерия като изоглавен. Но #КОЙ ли обръща внимание на заблуденото добиче, след като сюрията е послушна накъдето и да я поведеш, я към мандрата, я към кланицата – върви и пасе.

В здравите общества репресията срещу разледващата журналистка Хадиджа се превърна вече в кауза, в символ на борбата срещу остатъците на тираничния вампиро-комунизъм, властващ в клетите отломки на Империята на Злото. Водещите световни медии, като The Guardian, BBS, Washington Post, New York Times, Reuters, The Associated Press etc. , световни институции, като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /OSCE/ изригнаха. Световната журналистическа организация за проекти срещу корупцията и организираната престъпност /OCCRP/, чийто член е Исмаилова не спира да алармира цялата световна общественост по този адски акт на дитаторска наглост и непукизъм, хвърлен като ръкавица в лицето на всички честни хора на Земята.

С протестни писма и в защита на журналистката до Азърбайджанското правителство са излезли също Държавният департамент на САЩ, Държавният министър за Европа на Великобритания и Европейския съюз. Говорителят на Държавния департамент Джеф Ратке заявява:

Съединените щати са дълбоко загрижени от затварянето на всички онези, които са задържани заради упражняването на основни свободи. Особено Хадиджа Исмаилова и призоваваме Правителството на Азърбайджан да спазва универсалните права на своите граждани и да ги освободи.

За работата и разследванията си Хадижда Исмаилова е вече месеци в затвора, без право да се вижда с близките си и адвоката си дори, без право на лични записки и писма, без право да бъде човек. Осъдиха я вчера на 7.5 г. затвор. В Азърбайджан. За да й заглушат смелото слово, за да спрат изобличителните й статии за КГБ-ийския син Алиев. Ами все пак бащицата е бил тъй да се каже колега на товарища Путин. В една компания са бачкали и двамата. Не може някой да вади кирливите ризи на фамилията публично и целия свят да гледа сеира, какъв истински всъщност “демократ” управлява петролната каспийска държавица, а като го погледнеш отвътре – вампир. Но на царството му нефелната Европа се надява на деверсификация от руския газ! Ама то, дали Путин ще пръдне газ, или Алиев, се оказа се у гас!

Унищожаването на Хадиджа не може да ни остави безучастни. Най-малкото нас тук в България, които се пържим на същия бавен адски огън, на който ни въртят на шиш вампирите-комунисти. Не е допустимо в САЩ, Англия, Германия или Чехия хората да реагират, да протестират, да изразяват солидарност с една журналистка, поела кръста на Свободното слово, а в Бълагрия всички дружно и съучастнически да мълчат и да се подпичкват. “Ама какво ни засяга нас в Азърбайджан к’ви ги къдрели!?” Къде изгубихме порива си за живот, за истина, за Свобода или Смърт? Къде изгубихме в себе си Хатиджа Исмаилова, Ана Политковская, или както искате наречете мъчениците на правдата и нормалността днес. Нямаме право да не знаем. Нямаме право да сме безучастни. Нямаме право да се примиряваме и да мълчим. Ние сме хора. Все още. Нали?

Ето писмото на Хадиджа от затвора. Публикувано във Вашингтон Пост. Нека да го чуем в себе си и да се затворим в най-вътрешната си стаичка. Там може да останем насаме със себе си да си поговорим, да си отговорим, да се помолим и да се закълнем дори..

„Защо съм тук?“ Това е въпрос, който всички в затвора задават на себе си, без значение на престъплението. Моята причина е Корупцията. Заради нея аз съм в затвора, но това е корупцията на режима, а не моята. Единственият начин да се разобличи, потиснически режим е да се продължи разобличаването на корупцията, затова обещах повече разследвания за 2015 г. Mоят арест доказва още веднъж, че ние трябва да изградим една нова реалност, когато казването на истината няма да изисква кураж.

Но какво да кажем за истинските престъпления – кражбата, презрението към закона? Какво кара хора да се ангажират с тези престъпления? В страна, където престъпниците с ненаказани престъпления са на рекордно високи и дълбоко вкоренени позиции във всички нива на управление, има простата логика, която подтиква хората да извършват престъпления. „Ако не е добре, защо да го правя ?; ако то е лошо, защо те го правят? И тогава идва заключението: “Щом те могат да го направят, защо да не го направя и аз.” Това е манталитетът отглеждан от морално банкрутирал режим, който е превърнал правосъдната система на моята страна в една корумпирана машина.

Но същността на проблема е по-дълбока от това. Тя засяга властта и алчността, като се започне с президента на страната и се стигне до най-дребните длъжностните лица, които демонстрират най-драматичните примери на корупция и безнаказаност. Тази страна, където парите и властта са способни да прикрият престъпление, а истината и измамата са стойности за търговия. В резултат на това има над 100 политически затворници зад решетките в зербайджан. Помислете за значимостта: В една малка, но все пак стратегически и потенциално неустойчива  страна, граничеща с Русия и Иран, 100 от най-добрите и най-умните, най-наясно със ситуацията, най-активни и в международен план, ангажирани нейни граждани, са били силово отстранени от обществения живот. Заради престъплението да бъдат почтени и да искат честни правила.

Ние също така постоянно се запитваме накъде отиваме и какво ще получим в крайна сметка? В Kurdakhani затвора, където съм сега, обичайният отговор е, че ще получим три до пет, или пет до дванадесет години в затвора. Но отговорът ми е, че няма да има край. Борбата между доброто и злото продължава, и най-важното нещо е, че тази борба не трябва да свърши. Ако можем да продължим да отхвърли мисленето, което ни се налага и вярваме, че човешкото достойнство не е за продан, тогава ние сме победители, а те, нашите тъмничари във и извън затвора, са губещите.

Затворът не е страшен за тези, които се опитват да изправят обърнатата система, или за тези, които са обект на заплахи заради това, че постъпват правилно. Виждаме ясно това, за което трябва да се борим. 

Животът е много сложно нещо, но понякога ние получаваме късмета, да ни се предложи ясен избор, между истината и лъжата. Изберете истината и ни помогнете!“

This post is also available in: English