Престижното немскоезично издание Ostpol публикува със съкращения статията на Асен Йорданов за 25 годишнината от падането на Берлинската стена.
България е документирана като европейска държава със същото непроменено свое име от началото на 7 век. Несъмнено най-старата на континента, запазила самоопределението си и дала огромен културен принос със създаването на алтернативна европейска писменост и култура в Ранното средновековие. 14 века по-късно България е една страна изживяваща последствията на тежката си историческа карма. След 5 вековното ислямско османско владичество, особено драматичен в новата й история е периодът след Втората световна война. Попаднала за пореден път в лагера на губещите, България е орязана от изконни етнически територии, а Ялтенската сделка я оставя трайно в сферата на влияние на съветския блок. Това предопределя съдбата на българското общество, като жертва на безмилостната комунистическа диктатура с всички свои най-тъмни страни. Националната интелигенция е заточвана в концентрационни лагери или безмилостно избивана в месомелачката на налагането на новия режим. Унищожена е частната инициатива, собствеността е одържавена, земята е колективизирана, което на практика ликвидира фертилната селска класа. Изконен носител на традиционните ценности и морал, тази прослойка на населението трябваше да бъде изкуствено превърната в суровина за създаване на липсващия пролетариат, авангард на комунизма.
От стопани на ниви, градини и добитък, милиони българи са преместени в гетоизирани панелни гета, за да бъдат хвърлени като работна ръка в мегаломанските индустриални проекти на комунистическата държава. Идеологическият съветски модел именно в България бе налаган 45 г. с особена стриктна последователност и радикално придържане към несвойствените за българското общество пагубни руски стандарти. Спекулирайки с участието на Русия в последната й война срещу Османската империя, комунистическите пропагандатори се опитваха да манипулират общественото мнение, подменяйки публично истината. Окупаторът СССР се представя с извратеното понятие като “освободител” и “спасител” на своята жертва. Двадесет и пет години след рухването на този зловещ антихуманен блок в Източна Европа, паметниците на “Съветските освободители” продължават да се извисяват на най-видно място в големите български градове. Гражданската съпротива за тяхното премахване и организираните масови протестни акции срещу този символ на мрачната епоха, дори и днес се преследват от демократичните власти в страната. Активистите срещу хилядите комунистически паметници, бетонирани на най-емблематичните места в българските градове и села се третират като вандали и се преследват от административните и съдебни институции. Младежите оцветили със спрей статуята на червеноармееца в София като Батман и в розово партизанска фигура пред комунистическия партиен бастион са преследвани като престъпници и заплашени със затвор. В същото време издирвани от международни институции мафиоти и наркодилъри свободно и необезпокоявано живеят в страната, демонстрирайки стандарт непосилен дори за мечтите на обикновените хора.
Четвърт век след демонстрационното всенародно разрушаване на Берлинската стена, като емблема на мракобесието и диктатурата, тези демони са част от българското ежедневие. В демократична България, пълноправен член на ЕС и НАТО, комунистическите символи продължават да бъдат “светая светих” и се фетишизират от властите. Отговорът на този парадокс е всъщност разрез на огромната контраверзност на съвременното българско общество. Днес то е драматично разкъсвано от тъмните сили на миналото, мутирали в “прехода” като многоцветна политическа хидра и от естествения си порив си за нормалност, законност и демокрация.
Когато България бе приета за пълноправен член на ЕС, един водещ руски политик демонстративно и нагло заяви, че това е “Троянският кон” на Русия в евро-атлантическите структури. Това изявление на един типичен представител на държава с ретрограден имперски синдром, показва в изчистен вид задушаващата симбиоза между бившите комунистически управляващи клики в България и Русия. Измеренията на руската агресия за контрол над бившите й сателити и нейното погазване на международното законодателство се разкриха зловещо напоследък чрез конфликта в Украйна. Вероятно това ще помогне да се осъзнае защо Русия продължава да изисква безпрекословно от всички български власти да пазят съветските символи като държавно богатство, а протестиращите да бъдат третирани, също както и по време на тоталитарния режим.
Тогава всъщност случи ли се в действителност рухването на Берлинската стена в България на следващия ден – 10 ноември 1989 г.? Или нейната сянка продължава латентно да съществува в цялостната система на тотална корупция, мафиотизация и олигархично структуриране по руски модел. Сянката на “желязната завеса” днес тегне виртуално и не позволява на българската нация да се присъедини пълнокръвно към голямото семейство на европейската демокрация – там където й е мястото. Не би било пресилено да се каже, че днес влиянието на Путин върху българската политика и икономика е скандално по-голямо, отколкото в една вече късаща отровната пъпна връзка с вековния си доминион Украйна.
Докато 25 г. българите изстрадваха колосална мизерия, неволи, всевластваща организирана престъпност, съдебна и административна корупция, икономическа разруха, чудовищно ограбване на спестяванията и националния ресурс, то старите организирани структури на БКП и нейната репресивна машина на ДС генерираха непрекъснат обществен хаос. Целта бе да сложат ръка и да увековечат монопола си върху всички области на публичната среда, но мимикрирали зад легални партии, идеи и структури. Обръгнал на бедност, липса на перспектива, безработица и каквато и да е социална сигурност, обикновеният българин разбра, че няма никакви реални шансове да промени порочната система и избра протест чрез емиграция. Над 3 млн. млади, интелигентни и работливи българи трайно се изселиха в Западна Европа и Северна Америка, а населението на страната се стопи с рекордната една трета от края на 1989 г.
В навечерието на годишнината дори няма и следа от първоначалните надежди, ентусиазма, масовата радост заради рухването на комунизма в края на 90-те години. Олигархията и задкулисието в България диктуват не само дневния ред на политическия живот, но и цялостната медийна среда. Заради целенасоченото овладяване собствеността на преобладаващата част на най-популярните печатни и електронни медии, налагането на груба цензура и антижурналистически правила на работа в тях, България се срина в класациите на Репортери без граници с 65 места за последните 7 г. Парадоксално, но след 2007 г., когато бе приета за пълноправен член на ЕС, по показателя “свобода на медиите”, страната пропадна от 36 до позорното 100-но място. Днес тя е твърдо на последно място в общността, дори и далеч зад държави като Косово и Албания. Критерият за свобода на словото е барометър за цялостното състояние на демокрацията.
Освободени от задръжките си да позират пред Европа за членство и с достъп до европейските пари, пребоядисаните български комунисти и ченгета от стария строй открито се афишираха в авангарда на българската общественост и заявиха своите претенции да не позволят пробив в позициите си. Преобладаващата част от мислещите българи категорично си дават сметка, че станаха масова жертва на една историческа измама. Неприкритата генетика на всички парламентарно представени политически партии с бившата Държавна сигурност, доведе до рекордна липса на доверие. Публикуването на фактите, че партийните кандидатури в изборните листи са претъпкани от агенти на комунистическите тайни служби, предизвиква единствено отказ от участие в подобни манипулирани избори. Над 53 % от имащите право на глас българи не виждат смисъл да гласуват въобще. Останалото малцинство, което избира законодателните органи и европейски депутати се състои основно от твърдите дисциплинирани електорати на бившата БКП, /днес БСП/ и турската етническа партия ДПС. Техни гласоподаватели в голяма степен са карани до урните “под строй”, без дори да разбират официалния език на страната. Подобна конфигурация, съчетана с хард националистически формации, контролирани от осветени агенти на ДС, има единствената цел да запази колкото е възможно по-дълго досегашното неофеодално състояние в обществено-политическото развитие.
През 2010 г. от трибуната на първия Медиен конгрес в Европа, който се проведе в емблематичния град на германската революция Лайпциг, аз заявих доказаната истина, че България се управлява от престъпници. В буквалния смисъл на тази дума. Новосъздадената партия на “Граждани за европейско развитие” ГЕРБ, която неизменно печели изборите в последните 7 г. не може да събере достатъчен брой мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. Причината е, че в своята същност тя е също плод на политическото инжинерство и не се отличава по нищо от досегашните мастодонти, които отблъснаха общественото доверие и затвърдиха мнението, че са генератори на обществен грабеж и корупция. Порочната правоприемственост на ГЕРБ от партиите “на прехода” личи от многобройните политическите номади в нейните редици, както и от драстичния брой на бивши ченгета. Оглавяването на обявилата се за дясно-центристка партия от осъдени бивши престъпници, мутри и контрабандисти е симптом. Издигането на подобни личности до най-висшите етажи на властта, лобирането за назначаването на хора със съмнителна биография в ръководството на независимата уж съдебна система, бързо дискредитира организацията на Бойко Борисов.
Обществото няма възможности за реална съпротива, поради липса на политическо представителство, икономически, финансов ресурс и медийна трибуна. Източването на българските банки, създадени и използвани, като средство за обществен грабеж, именно от мутиралата комунистическа олигархия, е видно и за чуждите дипломатически представители. Неслучайно в партньорската на Уикилийкс българска медия Биволъ изтече доклад на американския посланик Джон Байърли, който квалифицира 8 български банки като “Гнили ябълки”. Американските доклади осветлиха и най-тъмните страни от криминалното минало на бившия и настоящ кандидат за български премиер Борисов, като наркотрафикант, контрабандист и перач на мръсни пари. Въпреки това Борисов и неговият екип, в който присъстват осъждани криминали, се радват на топъл и приятелски прием на европейската и световна сцена. Бившият агент на тайната полиция с прякор “Буда” е добре приеман като партньор от европейските лидери, които не се интересуват за кумулативния ефект от подобни “послания” пред демократично мислещата публика. Лобирането от страна на високопоставени служители в европейската комисия, предотврати политик “Номер 1” на днешна България да бъде привикан и разпитан от Комисия “Антимафия” през 2012 г. Поводът бе разкриването на документи, които осветиха тъмните мафиотски страни на Премиера и неговите връзки с нарко Кръстника на Европа – сърбина Сретен Йосич, осъден и въдворен преди години в затвора по искане на холандската държава.
Тази нерадостна картина, дълбоко и трайно отблъсква творческата и свободомислеща част от българското общество от обществена инициатива. Присъствието на проваления в България лидер на БСП Сергей Станишев като лидер на една от най-големите европейски партии ПЕС, предизвиква силна вълна от евроскептицизъм. Затвърждава се убеждението, че сегашният съюз от европейските демокрации не коригира, а подхранва престъпната проруска българска мафиотско-политическа каста. В България няма логичен отговор, как роденият, учил и живял в СССР, съветски гражданин Сергей Станишев, изведнъж оглави БСП без да има и един ден трудов стаж. И как въпреки главоломния си вътрешно-политически провал, заслужи да бъде предложен и избран за лидер на всички европейски социалисти? Вероятно това не говори нещо нередно на европейските данъкоплатци, но в България този факт има конкретно и категорично негативно обяснение. И то не е в полза на европейските норми и морал.
Днес България е изправена пред своя съдбоносен избор. Сегашната ситуация е почти 100% руска енергийна зависимост, икономическо колонизиране и ограбване на природните богатства. Фатална демографска катастрофа и рухнало национално стопанство допълват мрачната картина. Прокараването на проруските енергийни проекти, като Южен поток, въпреки европейските санкции и становища, дават основание да се счита, че циничното изявление на посланика на Руската федерация Владимир Чижов за “троянския кон”, не е лишено от основание. Продължаващите с променлива активност, но постоянни, граждански протести обхванали страната през последните 2 г. обаче задават новия, неконтролиран от фантомите на миналото дневен ред на развитие на българското общество. А той е, че след 25 г. в посткомунистическа агония, България се събужда бавно, но неотменимо за своето истинско и безкомпромисно съзряване и извоюване на свободата си.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Нови разкрития за казуса с ДЛС Искър
Синът на земеделския министър и Наско Сираков – на лов в “леговището” на Вълка
- 10 април 2024 - Магистрати с имоти и сметки в чужбина
В “Списъка на Рашков” са Адалберт Кръстев и бивша на Еврото
- 21 март 2024 - Разследване на Валя Ахчиева
Технология на скалъпването
- 12 март 2024
This post is also available in: English
