Престижното немскоезично издание Ostpol публикува със съкращения статията на Асен Йорданов за 25 годишнината от падането на Берлинската стена.

България е документирана като европейска държава със същото непроменено свое име от началото на 7 век. Несъмнено най-старата на континента, запазила самоопределението си и дала огромен културен принос със създаването на алтернативна европейска писменост и култура в Ранното средновековие. 14 века по-късно България е една страна изживяваща последствията на тежката си историческа карма. След 5 вековното ислямско османско владичество, особено драматичен в новата й история е периодът след Втората световна война. Попаднала за пореден път в лагера на губещите, България е орязана от изконни етнически територии, а Ялтенската сделка я оставя трайно в сферата на влияние на съветския блок. Това предопределя съдбата на българското общество, като жертва на безмилостната комунистическа диктатура с всички свои най-тъмни страни. Националната интелигенция е заточвана в концентрационни лагери или безмилостно избивана в месомелачката на налагането на новия режим. Унищожена е частната инициатива, собствеността е одържавена, земята е колективизирана, което на практика ликвидира фертилната селска класа. Изконен носител на традиционните ценности и морал, тази прослойка на населението трябваше да бъде изкуствено превърната в суровина за създаване на липсващия пролетариат, авангард на комунизма.

От стопани на ниви, градини и добитък, милиони българи са преместени в гетоизирани панелни гета, за да бъдат хвърлени като работна ръка в мегаломанските индустриални проекти на комунистическата държава. Идеологическият съветски модел именно в България бе налаган 45 г. с особена стриктна последователност и радикално придържане към несвойствените за българското общество пагубни руски стандарти. Спекулирайки с участието на Русия в последната й война срещу Османската империя, комунистическите пропагандатори се опитваха да манипулират общественото мнение, подменяйки публично истината. Окупаторът СССР се представя с извратеното понятие като “освободител” и “спасител” на своята жертва. Двадесет и пет години след рухването на този зловещ антихуманен блок в Източна Европа, паметниците на “Съветските освободители” продължават да се извисяват на най-видно място в големите български градове. Гражданската съпротива за тяхното премахване и организираните масови протестни акции срещу този символ на мрачната епоха, дори и днес се преследват от демократичните власти в страната. Активистите срещу хилядите комунистически паметници, бетонирани на най-емблематичните места в българските градове и села се третират като вандали и се преследват от административните и съдебни институции. Младежите оцветили със спрей статуята на червеноармееца в София като Батман и в розово партизанска фигура пред комунистическия партиен бастион са преследвани като престъпници и заплашени със затвор. В същото време издирвани от международни институции мафиоти и наркодилъри свободно и необезпокоявано живеят в страната, демонстрирайки стандарт непосилен дори за мечтите на обикновените хора.

Четвърт век след демонстрационното всенародно разрушаване на Берлинската стена, като емблема на мракобесието и диктатурата, тези демони са част от българското ежедневие. В демократична България, пълноправен член на ЕС и НАТО, комунистическите символи продължават да бъдат “светая светих” и се фетишизират от властите. Отговорът на този парадокс е всъщност разрез на огромната контраверзност на съвременното българско общество. Днес то е драматично разкъсвано от тъмните сили на миналото, мутирали в “прехода” като многоцветна политическа хидра и от естествения си порив си за нормалност, законност и демокрация.

Когато България бе приета за пълноправен член на ЕС, един водещ руски политик демонстративно и нагло заяви, че това е “Троянският кон” на Русия в евро-атлантическите структури. Това изявление на един типичен представител на държава с ретрограден имперски синдром, показва в изчистен вид задушаващата симбиоза между бившите комунистически управляващи клики в България и Русия. Измеренията на руската агресия за контрол над бившите й сателити и нейното погазване на международното законодателство се разкриха зловещо напоследък чрез конфликта в Украйна. Вероятно това ще помогне да се осъзнае защо Русия продължава да изисква безпрекословно от всички български власти да пазят съветските символи като  държавно богатство, а протестиращите да бъдат третирани, също както и по време на тоталитарния режим.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Тогава всъщност случи ли се в действителност рухването на Берлинската стена в България на следващия ден – 10 ноември 1989 г.? Или нейната сянка продължава латентно да съществува в цялостната система на тотална корупция, мафиотизация и олигархично структуриране по руски модел. Сянката на “желязната завеса” днес тегне виртуално и не позволява на българската нация да се присъедини пълнокръвно към голямото семейство на европейската демокрация – там където й е мястото. Не би било пресилено да се каже, че днес влиянието на Путин върху българската политика и икономика е скандално по-голямо, отколкото в една вече късаща отровната пъпна връзка с вековния си доминион Украйна.

Докато 25 г. българите изстрадваха колосална мизерия, неволи, всевластваща организирана престъпност, съдебна и административна корупция, икономическа разруха, чудовищно ограбване на спестяванията и националния ресурс, то старите организирани структури на БКП и нейната репресивна машина на ДС генерираха непрекъснат обществен хаос. Целта бе да сложат ръка и да увековечат монопола си върху всички области на публичната среда, но мимикрирали зад легални партии, идеи и структури. Обръгнал на бедност, липса на перспектива, безработица и каквато и да е социална сигурност, обикновеният българин разбра, че няма никакви реални шансове да промени порочната система и избра протест чрез емиграция. Над 3 млн. млади, интелигентни и работливи българи трайно се изселиха в Западна Европа и Северна Америка, а населението на страната се стопи с рекордната една трета от края на 1989 г.

В навечерието на годишнината дори няма и следа от първоначалните надежди, ентусиазма, масовата радост заради рухването на комунизма в края на 90-те години. Олигархията и задкулисието в България диктуват не само дневния ред на политическия живот, но и цялостната медийна среда. Заради целенасоченото овладяване собствеността на преобладаващата част на най-популярните печатни и електронни медии, налагането на груба цензура и антижурналистически правила на работа в тях, България се срина в класациите на Репортери без граници с 65 места за последните 7 г. Парадоксално, но след 2007 г., когато  бе приета за пълноправен член на ЕС, по показателя “свобода на медиите”, страната пропадна от 36 до позорното 100-но място. Днес тя е твърдо на последно място в общността, дори и далеч зад държави като Косово и Албания. Критерият за свобода на словото е барометър за цялостното състояние на демокрацията.

Освободени от задръжките си да позират пред Европа за членство и с достъп до европейските пари, пребоядисаните български комунисти и ченгета от стария строй открито се афишираха в авангарда на българската общественост и заявиха своите претенции да не позволят пробив в позициите си. Преобладаващата част от мислещите българи категорично си дават сметка, че станаха масова жертва на една историческа измама. Неприкритата генетика на всички парламентарно представени политически партии с бившата Държавна сигурност, доведе до рекордна липса на доверие. Публикуването на фактите, че партийните кандидатури в изборните листи са претъпкани от агенти на комунистическите тайни служби, предизвиква единствено отказ от участие в подобни манипулирани избори. Над 53 % от имащите право на глас българи не виждат смисъл да гласуват въобще. Останалото малцинство, което избира законодателните органи и европейски депутати се състои основно от твърдите дисциплинирани електорати на бившата БКП, /днес БСП/ и турската етническа партия ДПС.  Техни гласоподаватели в голяма степен са карани до урните “под строй”, без дори да разбират официалния език на страната.  Подобна конфигурация, съчетана с хард националистически формации, контролирани от осветени агенти на ДС, има единствената цел да запази колкото е възможно по-дълго досегашното неофеодално състояние в обществено-политическото развитие.

През 2010 г. от трибуната на първия Медиен конгрес в Европа, който се проведе в емблематичния град на германската революция Лайпциг, аз заявих доказаната истина, че България се управлява от престъпници. В буквалния смисъл на тази дума. Новосъздадената партия на “Граждани за европейско развитие” ГЕРБ, която неизменно печели изборите в последните 7 г. не може да събере достатъчен брой мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. Причината е, че в своята същност тя е също плод на политическото инжинерство и не се отличава по нищо от досегашните мастодонти, които отблъснаха общественото доверие и затвърдиха мнението, че са генератори на обществен грабеж и корупция. Порочната правоприемственост на ГЕРБ от партиите “на прехода” личи от многобройните политическите номади в нейните редици, както и от драстичния брой на бивши ченгета. Оглавяването на обявилата се за дясно-центристка партия от осъдени бивши престъпници, мутри и контрабандисти е симптом. Издигането на подобни личности до най-висшите етажи на властта, лобирането за назначаването на хора със съмнителна биография в ръководството на независимата уж съдебна система, бързо дискредитира организацията на Бойко Борисов.

Обществото няма възможности за реална съпротива, поради липса на политическо представителство, икономически, финансов ресурс и медийна трибуна. Източването на българските банки, създадени и използвани, като средство за обществен грабеж, именно от мутиралата комунистическа олигархия, е видно и за чуждите дипломатически представители. Неслучайно в партньорската на Уикилийкс българска медия Биволъ изтече доклад на американския посланик Джон Байърли, който квалифицира 8 български банки като “Гнили ябълки”. Американските доклади осветлиха и най-тъмните страни от криминалното минало на бившия и настоящ кандидат за български премиер Борисов, като наркотрафикант, контрабандист и перач на мръсни пари. Въпреки това Борисов и неговият екип, в който присъстват осъждани криминали, се радват на топъл и приятелски прием на европейската и световна сцена. Бившият агент на тайната полиция с прякор “Буда” е добре приеман като партньор от европейските лидери, които не се интересуват за кумулативния ефект от подобни “послания” пред демократично мислещата публика. Лобирането от страна на високопоставени служители в европейската комисия, предотврати политик “Номер 1” на днешна България да бъде привикан и разпитан от Комисия “Антимафия” през 2012 г. Поводът бе разкриването на документи, които осветиха тъмните мафиотски страни на Премиера и неговите връзки с нарко Кръстника на Европа – сърбина Сретен Йосич, осъден и въдворен преди години в затвора по искане на холандската държава.

Тази нерадостна картина, дълбоко и трайно отблъсква творческата и свободомислеща част от българското общество от обществена инициатива. Присъствието на проваления в България лидер на БСП Сергей Станишев като лидер на една от най-големите европейски партии ПЕС, предизвиква силна вълна от евроскептицизъм. Затвърждава се убеждението, че сегашният съюз от европейските демокрации не коригира, а подхранва престъпната проруска българска мафиотско-политическа каста. В България няма логичен отговор, как роденият, учил и живял в СССР, съветски гражданин Сергей Станишев, изведнъж оглави БСП без да има и един ден трудов стаж. И как въпреки главоломния си вътрешно-политически провал, заслужи да бъде предложен и избран за лидер на всички европейски социалисти? Вероятно това не говори нещо нередно на европейските данъкоплатци, но в България този факт има конкретно и категорично негативно обяснение. И то не е в полза на европейските норми и морал.

Днес България е изправена пред своя съдбоносен избор. Сегашната ситуация е почти 100% руска енергийна зависимост, икономическо колонизиране и ограбване на природните богатства. Фатална демографска катастрофа и рухнало национално стопанство допълват мрачната картина. Прокараването на проруските енергийни проекти, като Южен поток, въпреки европейските санкции и становища, дават основание да се счита, че циничното изявление на посланика на Руската федерация Владимир Чижов за “троянския кон”, не е лишено от основание. Продължаващите с променлива активност, но постоянни, граждански протести обхванали страната през последните 2 г. обаче задават новия, неконтролиран от фантомите на миналото дневен ред на развитие на българското общество. А той е, че след 25 г. в посткомунистическа агония, България се събужда бавно, но неотменимо за своето истинско и безкомпромисно съзряване и извоюване на свободата си.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly