Биволъ открива новата си документална рубрика ДС – Държавните Свине, с досието на Кеворк Кеврокян – агент Димитър. Досието е унищожено със специална заповед през 1990 г.

Все пак останали са 28 страници доноси, където протичат имената на знакови български интелектуалци: журналисти, хора на изкуството, писатели и литературни критици.

Ето част от имената, за които е докладвал на водещия си офицер агент Димитър:

Румяна Узунова – литературен критик

Дончо Цончев – писател

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Васил Попов – писател

Иван Кожухаров /Черното/ – художник

Димитри Иванов – журналист, участващ в предаване по Българска телевизия

Вера Ганчева – журналистка, съпруга на покойния поет Владимир Башев

Борис Делчев – литературен критик

Атанас Свиленов – литературен критик

Блага Димитрова – поетеса

Георги Марков – литературен критик

Георги Стойчев – главен редактор на ЛИК по Българска телевизия

Михаил Неделчев – литературен критик

Енчо Мутафов – литературен критик

Огнян Сапарев – литературен критик

Светозар Игов – литературен критик

Любен Георгиев – литературен критик

Това са запазени в архивите на ДС сведения от 1976 – 79 година, когато „Димитър“ има вече натрупан шестгодишен стаж. От този момент до 1990 г. всичко в досието липсва. Можем само да си представяме мащаба на унищожения архив от доноси.

Копия и транскрипции от строго секретните декласифицирани документи.

[tabs style=“v1″ ]
[tab title=“Картончета“ ]

[images cols=“four“ lightbox=“true“]
[image link=“24182″ image=“24182″]
[image link=“24184″ image=“24184″]
[image link=“24190″ image=“24190″]
[image link=“24186″ image=“24186″]
[image link=“24188″ image=“24188″]
[image link=“24194″ image=“24194″]
[image link=“24192″ image=“24192″]

[/images]

[/tab]
[tab title=“Доноси срещу Дончо Цончев“ ]

[images cols=“four“ lightbox=“true“]

[image link=“24198″ image=“24198″]
[image link=“24196″ image=“24196″]
[image link=“24204″ image=“24204″]
[image link=“24202″ image=“24202″]
[image link=“24200″ image=“24200″]
[image link=“24208″ image=“24208″]
[image link=“24206″ image=“24206″]
[/images]

[/tab]
[tab title=“Доноси срещу Румяна Узунова“ ]

[images cols=“four“ lightbox=“true“]
[image link=“24236″ image=“24236″]
[image link=“24234″ image=“24234″]
[image link=“24232″ image=“24232″]
[image link=“24230″ image=“24230″]
[image link=“24228″ image=“24228″]
[image link=“24226″ image=“24226″]
[image link=“24224″ image=“24224″]
[image link=“24222″ image=“24222″]

[/images]

[/tab]
[tab title=“Доноси срещу Димитри Иванов“ ]

[images cols=“four“ lightbox=“true“]
[image link=“24220″ image=“24220″]
[image link=“24218″ image=“24218″]
[image link=“24216″ image=“24216″]
[image link=“24214″ image=“24214″]
[image link=“24212″ image=“24212″]
[image link=“24210″ image=“24210″]

[/images]

[/tab]
[/tabs]

Препис

СТРОГО СЕКРЕТНО

УПРАВЛЕНИЕ 06 ДС ОТДЕЛ 01,ОТДЕЛ.03

Рег. № 10380 Екз. № 2

София, 10.X.1979

СЪОБЩАВА: аг. „Димитър“ ПРИЕЛ: кап. Г.Георгиев
На 9.10.79 г. в Я/К  „Манастир

СВЕДЕНИЕ

За Димитри Иванов

ДИ се отличава с крайна въздържаност, много рядко може да се чуе да изкаже мнение по някой спорен въпрос. Ако това се случи ДИ си служи с неясни становища, с аналогии в миналото, с примери от чуждата практика. Оставя нечатлепие, че е премислено предпазлив, че се пази от евентуална провокация.

Много рядко, и то пиян, е изказвал категорично мнение. Тогава проличава, че всъщност е доста разочарован от отношението към самия него, от неоснователните предимства, които получават неговите колеги, от редица страни на действителността. Така например пред източника е изказвал крайни мнения и оценки за българщината изобщо: Веднъж е посочил гръцкия си произход и си е позволил неласкави и обидни разсъждения за българския народ, позовавайки се на някои исторически съчинения на византийски автори и чужди пътешественици по наши земи. Има съзнание за собствените си качества, но не го демонстрира. Изглежда предпочита да не прави впечатление.

Изобщо не реагира, поне външно, когато бъде за­сегнат по някакъв начин. Дори когато е бил в критична си­туация не си е позволил да реагира спонтанно. Например – когато беше освободен от БТА, дълго време той се колебае­ше дали да премине на работа в телевизията, но ген.дирек­тор на БТА не го освобождаваше от работа. След внезапното за мнозина назначаване па Петър Кожухаров, когато практи­чески ДИ беше уточнил условията на преминаването си в те­левизията, той бе освободен от Лозан Стрелков, а Кожуха­ров отказа да го назначи. По това време ДИ се е намирал па почивка в Пампорово и е очаквал, по собствените му ду­ми, да изтече срокът на предупреждение за напускане на БТА.

В БТА е бил ценен, но беше известен конфликтът му с Кожухаров. Ако не беше активното вмешателство на Пет­ко Димитров, който беше поел ангажимент към ДИ, той изоб­що нямаше да бъде назначен /говори се, че е назначен по чл. 64 в редакция „Реклама“ на БТ/.

Според първоначалната идея в телевизията ДИ трябваше да обслужва един „пиратски” /тоест нерегламенти­ран официалао/ телекс, което щеше да даде възможност па телевизията да не изчаква новините от БТА и практически да се превърне в независим източник на информация.

Идеята е била на ДИ и е твърде характерна за не­говия маниер на работа – самостоятелност от вътрешните? „сковаващи” източници на информация, по-голямо доверие във външните източници.

Този маниер на работа е съпроводен с редица опас­ности, една от които е обективистичното тълкуване на поли­тическите факти. Към това ДИ има известна склонност.

За известно време по подобен начин са били подгот­вяни новините в новата програма „Всяка неделя“. ДИ е про­слушвал по време па ефира новините от ББС и незабавно ги е адаптирал за телевизионния зрител. Тази адаптация е обаче крайно индивидуална и при това неконтролируема и поради това очевидно недопустима. Освен това, една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно, без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информа­ционен контекст, крие сериозни опасности. Тя може да про­тивопостави едно информационно средство на друго, едно тълкуване на политическите факти – на официалното.

Нещо подобно се е получило с новината за освобож­даването на град Пном Пен: ДИ е чул тази новина от ББС и я сервирал незабавно в ефира, без да изчака официалното й потвърждаване от БТА, което вече би означавало официално регламентиране на информационната тенденция.

ДИ не се ползува със сериозен престиж в средата на журналистите – международници. Това е израз на едно особено противоречие.

Той безспорно е добре подготвен професионално; владее професионално френски, английски и руски, ползува и гръцки. Има широка информация.

Но личният му професионален маниер на работа го поставя в конфликт с популярните разбирания за политичес­ката журналистика.

Официалната политическа журналистика му изглежда твърде догматична. Той предпочита в работата си повече аналогията с факти от миналото, подтекста, алюзията, играта с думите. Не е привърженик на ясните оценки –  те му изглеждат твърде праволинейни, догматични.

Този маниер на работа не е подходящ в редица случаи, когато е необходимо да се изрази едно категорично и недвусмислено мнение и една ясна позиция. Сякаш ДИ не желае да се обвърже с такава позиция. Той предпочита по-скоро да остане неясен за зрителя, отколкото да се идентифицира с  официалното мнение.

Неговите ’’Срещи с историята” са в повечето слу­чаи остроумни, артистични, наситени с информация. Но тях­ната идеологическа и политическа ефективност не е особено голяма. Те са извън контекста на съвременната ни полити­ческа журналистика, една тема, поднесена от ДИ, може вед­нага след това да бъде разработена от журналист – между- народник в традиционния вариант и зрителят няма да забе­лежи, че тя е била използвана два пъти. Тази ниска сте­пен на идеологическа ефективност е била констатирана от П.Кожухаров многократно. Той е посочвал обективистичния характер на коментарите на ДИ.

Повечето от тези коментари всъщност са вече по един път излъчвани, в друг вариант, в предишните години по телевизията. Тогава обаче те са били поставяни в ед­но по-друго обкръжение – тогава ’’Срещи с историята” е била рубрика, в която се е търсил по-скоро културно- историческият аспект на политиката, нейната философия.

Сега „Срещи с историята” все повече се нагърбват с официални пропагандни функции и поради това неефикас­ния метод на ДИ става още по-очевиден.

При това ръководството на дирекция „Информация” не винаги е в състояние да контролира коментарите от тази рубрика.

Управление
Отдел I
Отделение I

СЪОБЩАВА: а г.”Димитьр”
ПРИЕЛ: л-т Георгиев
на 18.IV.75 г. в ЯК “Вихър”

СВЕДЕНИЕ

ОТНОСНО: Румяна Узунова

От приятел научих, че редакция „ЛИК“ при Бългaрска телевизия подготвяла нова рубрика, която щяла да се води от Румяна Узунова /на хонорар/. Приятелят ми имал възможност да разбере подробности за тематиката на тези предавания.

“Димитър”

СПРАВКА: РУМЯНА УСУНОВА е роденена през 1936 г., безпартийна. През 1974 г. при пътуване в чужбина е извършила трасфер на валута, за което бе разпитана, предупредена и по наше предложение бе освободена от редакцията на в. „Литерату­рен фронт”. Считам, че появяването й по телевизията като но – дещ предаване ще прозвучи като своеобразна реабилитация на Узунова, поради което предлагам да се информира др. Иван Слав­ков с мнение да не й се възлага работа от Българска телевизия.

ПРИЕЛ

ЛЕЙТЕНАНТ:

Нап. в 2 екз.

  1 – РД 35235
№ 2 – VII отдел
Изп. Г.Георгиев София, 19.IV.75 г„Попитах тези хора” предаването от рубриката „За и против” на редакция ЛИК на БНТ,излъчено на 27.IX.,повторено на 28. IX. 1978 г.”

Водещ – Р.Узунова, с участието на Борис Делчев и Атанас Свиленов.

Заглавието на рубриката – ”3а и против” – кара зрителя ди мисли,че ще бъде свидетел на сблъсъка на две противоположни мнения, на една дискусионна размяна на мнения и оценки за даден литературен факт.

Това обаче е твърде мъчно осъществимо, когато в предаването участвува като страна авторът на обсъжданото литературно произведение – поне практикaта на нашата телевизия не познава такъв случай.

Авторът се превръща само в свидетел на хвалебствията, които се сипят по негов адрес.

Така и в посоченото предаване, при неактивното, неутрално, неангажирано поведение на водещия Ат. Свиленов имаше възможност да обсипе с куп хвалебствия книгата на Борис Делчев, както и самия Б. Делчев. Това даде възможност и на самият Делчев охотно да прояви себичността си, която е добре известна.

Оказа се, че нашата съвременна мемоаристика дължи почти всичките си постижения на редактора или автора Борис Делчев. Или, като изтъкна самият Делчев, докато той е бил редактор в издателство „Български писател” /до 1970 г./ са излезли десет тома от мемоарната поредица на издателството, а оттогава досега – само един том!

Този маниер на самоизтъкване, разбира се, е характерен за Делчев, но по-важното е, че на многобройната телевизионна аудитория, се предоставя възможност от един частен факт/мемоарната поредица на изд. „Български писател”/ да се правят по-общи изводи въобще за състоянието на нашата мемоаристика. А добре известно е, че там нещата не стоят така, както ги представя Делчев.

* Позизията на Делчев в нашия литературен живот е добре известна. След справедливата критика, която той получи в една от речите на Първия секретар на ЦК на партията преди голини, оттогава и досега, Делчев осъществява една опозиция на тенденциите в литературната действителност. Това е добре известно.В този смисъл, когато Ат. Свиленов посочи, че характерни качество на писателя  Б. Делчев са ’’широтата на позицията” и „пристрастието към автори с характер”, по-информирания зрител може да свърже тези качества на Делчев с критиките, отправени към него, и да направи един съвсем неправилен извод.

Че Делчев е критикуван заради „широтата” на позициите си, но проявява характер в отстояването им! А едно такова поведение не може да не се хареса на зрителя – ето в какво се крие опасността.

Самият Делчев не пропусна случая да даде една пресилено висока оценка на книгата на Блага Димитрова за Багряна. И тази оценка може да се възприеме за отпор срещу критиците  срещу литературния кръг, в който влиза и Блага Димитрова. Един кръг критици првъзнасят до небето Блага Димитрова, пренебрегвайки постиженията на цял куп граждански поети, в-к „Лит. Фронт“ /т.е. съюзното ръководство/ им отговаря, тогава хора като Делчев непременно ще използват и най-малките други възможности – например ще хвалят мемоарната книга на Бл. Димитрова.

Между другото. След прословутия разговор за поезията в сп.“Литературна мисъл”, който извънредно раздразни литературните среди, в-к „Лит.фронт”’ трябваше да излезе и излезе със статия, в която нещата да бъдат поставени на местата им.

Но тя бе написана от Георги Марков, който естествено се постара да бъде колкото се може по-„обективен“! И нищо чудно след като е известно,че той е един от най-близките хора на П.Зарев, а трябва да критикува списание,на което главен редактор е същият П.Зарев. Нецелесъобразност на редакциятана „Лит. Фронт” или пак опити за балансиране?

Посоченото дотук за телевизионното предаване може да изглежда дреболия, но полезни неща могат да дадат възможност на зрителя да стигне до някои нежелани изводи.

Най-важното. В книгата на Борис Делчев е включен и очеркът му за Димитър Димов /Cтр.312-386/ — без да претърпи никакви поправки – така както бе отпечатан преди време в сп.  ”Литературна мисъл”.

Този очерк навремето бе яростно разкритикуван от ”Лит. фронт” с редакционна статия,която изразяваше мнението на съюзното ръководство. Тогава във вестника работеше и самата Р. Узунова.

Как да приемем тогава Телевизионното предаване? Като закъснял опит за реабилитиране? Изводът се налага сам.

Дори да оставим всичко друго настрана, да сметнем, че то няма да стигне до обикновения зрител, последният факт не може да не ни тревожи.

Да не повтаряме изводите и оценките на редакционната статия на ”Лит. фронт”. Ето само няколко кратки цитата от очерка на Делчев. Д.Димов „бил обладан от страха да не допусне някаква политическа грешка”; „имало тежки моменти, когато го заварвали на бюрото с овлажнели очи“ председателството било за него „противоречие между дълга и призванието, между целесъобразно оправданото и свободната преценка” и т.н и т.н Кому са нужни такива мемоарни подробности и тях ли трябва да популяризираме?

Налагa се убеждението, че в посочения случай редакция ЛИК неправилно е подбрала обекта за предаването „За и против“/между другото това е може би единствения случай,когато самият автор участвува в предаването!

Рубриката  ”3а и против” – добре контролирана и уравновесена – по начало е една добра идея на ЛИК. Но дискусията, спорът, равновесието между участниците в предаването трябва да не са мними.

Не е необходимо дори водещият активно да подкрепя дадена позиция, той би могъл привидно да остава неутрален.

Но още с подбора на участниците водещият трябва да подкрепи и засили необходимата пропаганда теза. Той трябва да покаже на зрителя двама привидно равностойни, но в действителност неравностойни противници /участниците/ и да наложи на вниманието на зрителя необходимата в случая идея. И още нещо. Известно е, че гл. редактор на ЛИК / според Р. Узунова/ изисква от събеседниците си да открият „естетическия скандал“/.той непрекъснато повтаря: „Къде е естетическия скандал”?

Това е една изключително опасна позиция. Тя може да има за последица въвличането на самата редакция ЛИК в подобен „естетически скандал”.

„Димитър“

Нап. в 2 екз.

  1 –  35235

№ 2 – м-ли ЛИК

изп. – Георгиев

Сведение

Относно: Редакция ЛИК

От приятел научих следното:

на 5.XI. т.1

Румяна Узунова свободно и без задръжки споделила с него/ и прияте­лят ми останал с впечатлението, че тя го прави с всеки срещнат/,че лично самата тя /и никой друг/ определя обекта и участниците за рубриката на редакция ЛИК „За и против“ При това не било необходимо никакво съгласуване с ръководството на редакцията, главният редактор щял да възприеме всяко нейно предложение.

На въпроса на приятеля ми дали все пак не се упражнява някакъв кон­трол върху рубриката, Румяна Узунова отговорила, че един от зам.гл. редактори присъствувал при приемането на предаването от ОТК. Но ед­ва там, когато предаването вече е реализирано, съответните участни­ци ангажирани и използвани, средствата изразходвани и пр.

На въпроса дали все пак не се представя някакъв сценарий за поредното предаване на рубриката -както е обичайната практика в телевизия­та – Р. Узунова отговорила, че трябвало да гони М. Георгиев по стълбите -там да му обяснява какво представлява сценарият и там да получава неговото съгласие?!

Ако предаването било утвърждаващо тя се обръщала към Методи, но ако било критично – към гл. редактор Г. Стойчев, който казвал – според ду­мите на Узунова – мама им на тия писатели….

Трябва да има сеч – заключила Узунова – иначе предаването няма да мине…

СПРАВКА: Георги Стойчев, гл. редактор ни ЛИК, член на БКП

Методи Георгиев, зам. гл .редактор, член на БКП

Румяна Узунова, лит. критик на свободна практика, хоноруван сътрудник на ЛИК, безпартийна.

Нап. в 1 екз.

РД  35235

Доразмн. в 1 екз.

за м-ли ЛИК

Стр. секретно !

Екз. № 2

УПРАВЛЕНИЕ VI СЪОБЩАВА: аг. „Димитър“

ОТДЕЛ I ПРИЕЛ: ст. лейт. ГЕОРГИЕВ

ОTДЕЛЕНИЕ I на 25.II.76 г.ЯК „ВИХЪР”

С В Е Д Е Н И Е

ОТНОСНО:РУМЯНА УЗУНОВА

Наскоро приятелят ми отново разговарял с Румяна Узу­нова. Тя му се похвалила, че ще води нова телевизионна серия – „Най-интересния човек когото познавате“. Предаванията ще представляват следното: на известни наши писатели ще се дава думата да отговорят на въпроса кой е най-интересния човек, когото са сре­щали някога. От разговора на приятелят ми му станало ясно, че това ще бъдат слаби предавания – самата идея е незаангажираща, далеч от съвременните политически и идеологически проблеми, ня­ма да има нищо общо с развитието на социалистическата култура и изкуство, да не говорим за някакъв принос във възпитанието на народа и за пропагандиране на наши конкретни идеи. Просто една серия от предавания за лично удовлетворение. Узунова се похва­лила, че вече 6 серии са готови и в най-скоро време ще излезат на екрана. Първата била с участието на писателя Добри Жотев. Ос­таналите участниди Узунова не сьобщила.

В разговор с Богомил Райнов приятелят ми разбрал, че последният имал неприязано чувство и отношение към Узунова.

Споделил, че най-после щели да я махат от телевизията, но не ка­зал от къде знае това. Приятелят ми смятал /и му казал/, че гре­ши.

Моят приятел ми сподели, че според него в нашият културен живот напоследък, за жалост, успехи постигали хора, ко­ито се обединявали в групи, макар и понякога на безпринципна основа. Така например една от най—новата група била: Михаил Неделчев, Светлозар Игов, Енчо Мутафов и Огнян Сапарев. Те вече били постигнали известни успехи в „борбата” си за завоюване на определени възлови места в нашата литература, Това почувствувала и Румяна Узунова, поради което тя се държала добре с тази група и можело да се каже, че вече се е включила в нея. Т.н. Игов участвува в почти всички предавания на Узунова.

Интересно било, че Узунова и Любен Георгиев не може­ли да се понасят. Но независимо от това работели в една редак­ция – тази на Георги Стойчев. Последният еднакво ги толерирал и се грижел за евентуалното им щатно назначаване, въпреки че знаел, че те двамата не се понасят. Това се тълкувало, понякога, така: Любен Георгиев е човек, който никой не обича; Узунова пък няма авторитет в литературните среди, счита се за посредствен критик. Прибирайки ги под свой покрив Георги Стойчев играел на опо­зиция на литературните среди у нас. Тези коментарии се подкрепя­ли и от факта, че редакцията на Стойчев бързо реагирала на важ­ни проблеми, поставени в печата, но по начин, че заемала винаги опозиция па всички литературни издания. Конкретни примери прия­телят ми е сочил преди това.

Становището, че телевизията играе на опозиция се изразявало от почти всички писатели у нас. Много било трудно да се изброят имената на тези, които коментират тези неща, защото това били почти всички познати на приятеля ми, с които той контактувал предимно в кафенето на Съюза на българските писатели.

„Димитър”

СПРАВКА:

Георги Димов Стойчев, гл.редактор на редакция ЛИК при Българска телевизия, член на БКП.

Любен Георгиев Юскеселиев, литературен критик, хоноруван сътрудник на телевизията.

Румяна Димитрова Узунова, литературен критик, хоноруван сътрудник на телевизията, безпартийна. За същата са по­лучени данни, че стои на нездрави идейни позиции.

ЗАДАЧА: Да продължи контактите си с Узунов . Преди излъчване на предаванията й да се опита да разшири информацията за техната идейно естетическа стойност, като разговаря с някои от писателите, участници в тях. Да изясни дали Румяна Узунова участвува в събирания на интелектуалци, кои и къде.

Инструктиран е незабавно да ни информира за евен­туални неподходящи предавания от предконгресната програма на телевизията, коментарии и изказвания по повод конгресите на КПСС , БКП и публикуваните тезиси. По тези вьпроси да разговаря внимателно и с Румяна Узунова.

Нап. в 3 екз.
№ 1 – РД 35235
№ 2 – м-ли Узунова
№ 3 – VII отдел
Изп. Георгиев
София, 27.II.76 г.

УПРАВЛЕНИЕ 06 ДС ОТДЕЛ ОТДЕЛ 01, ОТДЕЛ .03

Рег. № 13272 Екз.№ 2

София, 12. XII. 1979

СЪОБЩАВА: аг. „Димитър“

ПРИЕЛ: кап. Г. Георгиев
На 7.12.79 г. в Я/К „Манастирa

СВЕДЕНИЕ

За Дончо Цончев

Източникът минава за приятел на Д.Ц. Бил е канен в дома и вилата му в Нови хан, но източникът не е успял да се възползува от тези покани. Понякога са били заедно в кафенето на СБП.

Д.Ц. написа една книга „Принцовете“, която предизвика известни коментари, но според източника това е една книга, която просто не е трябвало да бъде написана. Той е написал около 20 книги, а можеше да напише само 3-4, но добри, което вече подсказва за едно мнение на източника, че Д.Ц. има възможности да бъде добър писател. При него количеството е за сметка на качеството; количеството е значително, защото Д.Ц. бърза – бърза да израстне. Неговата човешка същност е да успее е цената на всичко, макар, че това говори вече за един егоизъм. Пътищата, които е избрал са показателни: той величае Й. Радичков и е спечелил благоразположението му.

Разчита и на подкрепата на спечелените от него Васил Попов, Димитър Вълев, Д. Фучеджиев, Ивайло Петров. Счита се, че Д.Ц. е първо протеже на П. Вежинов. Създал си е хоби да ходи на лов, разбира се, с отговорни фактори /неизвестно точно кои/. Последната му стъпка е влизането в БЗНС. По този повод Д. Вълев казал, че Д.Ц. дълго гравитирал около БКП, по партията не приела ухажванията му, поради което се ориентирал към БЗНС. Източникът счита, че някои други писатели не са по-искрени членове на БКП, отколкото може да бъде Д.Ц.; той може да бъде великолепен член на партията просто в името на кариерата, която за него е всичко. БЗНС все пак е едно решение: като безпартиен трудно би станал например главен  редактор, но като член на БЗНС това е по-лесно.

Говори се, че има нещо в произхода си – той е от гр. Левски.

Източникът не може да твърди какви са истинските му убеждения, но „приказките” му едва ли заслужават внимание. Той приказва много, но за себе си, за своята мъжественост, която не може да му се отрича – има голям успех сред млади момичета, за перипетиите в житейския си път, за срещите си с „бачкьори”. Известно е например, че е прибрал един работник от бригадата на Минчо Папазчиков, който се грижи за къщата му и Нови хан. Д.Ц. е готов да приеме всеки, не се големее. Негативни изказвания биха попречили на кариеристичните му амбиции и той вероятно си дава сметка за това обстоятелство.

Като писател работи изключително над нравствени проблеми. В творчеството си се проявява като добър патриот и родолюбец.

ВЕРНО ! „Димитър”

СПРАВКА:

Дончо Цончев, писател, по непроверени данни член на БЗНС, разполагаме с данни, че злослови по адрес на партийната политика в някои области на обществено-политическия живот в страната.

ЗАБЕЛЕЖА:

Сведението е обобщение на общите впечатления на агента от Д. Цончев.

Отделение 02 писмено е разработило конкретни задачи, утвърдени от ръководството на отдела, които бяха поставени на агента. За изпълнението им бе инструктиран да посети дома на Д. Цончев в София и къщата му в Нови хан, да се сближава с него чрез привличането му за сътрудничество.

Мероприятия:

По Д. Цончев се провеждат мероприятия от отделение 02 по утвърдения план.

Нап. в 3 екз.

Капитан /Г. Георгиев/

№ 1 – РД 35235

№ 2 – отделение 02

№ 3 – 07 отдел

Изп. Г. Георгиев

Нап.  Цветанска – 13445

10.12.79 г.

Препис!

УПРАВЛЕНИЕ 06 ДС СЪОБЩАВА: аг. „Димитър”

ОТДЕЛ 01, ОТДЕЛ. 03 ПРИЕЛ: кап. Георгиев

Рег. № 363 Екз. № 2 На 8.01.80. в Я/К „Манастира”

София,

СВЕДЕНИЕ

Относно: Дончо Цончев

Напоследък приятелят ми констатирал, че у Д.Ц. се наблюдава едно затваряне в себе си, колкото характерно за него, толкова и необяснимо за източника. Примери: бил е поканен на срещи с младежи от Пловдив и Благоевград в културни домове в тези градове, той приел, името му било вписано в обявите за тези срещи /и двете били през декември 79/, но в последният момент отказал да участвува – бил болен, нямал нагласа и пр.

Дружбата му с художника Иван Кожухаров /Черното/ е известна. Направо са приятели. На каква основа? „Черното“ е мълчалив, тежък по характер. Това може би балансира словоохотливостта на Д.Ц. Но, разбира се, това е външната страна. По-съществено, според източника, ги свързват алкохола и жените. В кафенето обикновено са трима – Д.Ц., Васил Попов и Иван Кожухаров, разбира се с три „мадами“. Освен това често се събират в тавана на Кожухаров. Приятелят ми не е присъствувал на тези събирания и не знае къде се намира тавана.

Напоследък Д.Ц. пусна в сп. „Съвременник” някакви илюстрации на Кожухаров, което също доказва добрите им взаимоотношения. Кожухаров, според източника, е талантлив художник, което вероятно се оценява от Д.Ц. и служи като още едно основание за близост между двамата.

През януари приятелят е запланувал пътуване за другарски срещи в провинцията заедно с Д.Ц., осъществяването на което зависи от самия Д.Ц.

„Димитър“

В Е Р Н О !

Дончо Цончев писател, член на БЗНС. Разполагаме с данни, че прави нелоялни изказвания по адрес на политиката на БКП в областта на икономиката и културата.

Иван Кожухаров, художник, протича като връзка на Цончев, засича се за първи път от агента.

ЗАДАЧИ:

По Цончев агентът има задачи, поставени му по искане на отделение 02. На срещата се уточнихме да положи усилия да осъществи съвместна командировка в провинцията, с оглед предразполагането му и спечелване на доверие, за което да ни информира своевременно.

МЕРОПРИЯТИЯ:

По Цончев се провеждат мероприятия от отделение 02 по утвърден план.

Нап. в 3 екз.

№ 1 – 35235

№ 2 – отделение 02

№ 3 – 07 отдел

Капитан /Г. Георгиев/

Строго секретно!

до

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 01, 06 ДС

ТУК

РАПОРТ
от кап. Г. Георгиев – зам. н-к отделение 03

ОТНОСНО: Проведена среща с аг. „Димитър”.

На 14.02.1980 г. в Я/К „Манастира“ проведох среща с аг. „Димитър“, който разказа, че присъствувал на събиране в клуба на писателите, в което участвували обект „Слон“, Иво Димитров от отдел „Пропаганда“ – МВР, Георги Джагаров, Дико Фучеджиев, Величко Минеков, непознат служител на „Родопа импекс“ и неизвестна на агента служителка от редакция ЛИК при Българска телевизия. Разговорите били общи. Направило впечатление, че обект „Слон“ на няколко пъти наричал Иво Димитров „моя меценат“, „моя импресарио“ и т.н. Станало дума за новата книга на обекта, която била върната от Варненското издателство, заради заглавието „Насаме с баща ми“ или „Разговор с баща  ми“. Авторът заявил, че бил обиден: баща ми може да е бил някакъв, но той ми е баща, а аз съм творец – защо да не пиша за него.

Разговорът не бил подхванат от присъствуващите – само агентът бил казал, че заглавието му харесва. В последствие обектът бил споделил насаме с агента, че бил обиден, затова, че трябвало да отговаря за баща си или да се откаже от него само заради обстоятелството, че баща му не бил съвсем чист, което било вярно наистина.

С оглед предразполагане на обекта и създаване на условия за по-откровен разговор се уточнихме агента да го привлече за участие в негово предаване.

Капитан /Г. Георгиев/

Нап. в 2 екз.

  1 – 35235

  2 – 02 отделение – Михов

Изп. – Г. Георгиев – I-III
Нап. – Костова – М. № 2127   София, 18.02.1980 г.

 

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly