От Реформаторския блок излязоха с предложение за организиране на референдум за съдбата на Паметника на Съветската армия, тропнат безцеремонно в центъра на столицата ни и символично изправящ се само на неколкостотин метра от така и нефунциониращия вход на най-старото висше учебно заведение у нас – СУ „Св. Климент Охридски“. Безцеремонно, също както безцеремонно същата тази чуждестранна армия е нахлула на територията на България и покрай налагането на един близо половинвековен мракобеснически режим, е сътворила куп зулуми, изразяващи се в избивания на невинни хора, изнасилвания, кражби и всеобщ терор. Символично, защото именно това му местоположение сякаш цели демостративно да покаже колко маловажни са пред идеологическите геополитически игрички най-високите достижения на съвременната цивилизация – науката и образованието.

„Силата на оръжието и режима могат да стъпчат всичко също, както червеният ботуш тъпчеше родината ви! – сякаш казва той – Ако не мислите, учите, изказвате „правилните тези“, ние ще се върнем“, крещи този паметник в лицето на интелигенцията. И те се върнаха. И, оказа се, тази безсловесна, но красноречива заплаха, съвсем не беше проформа. Съветският режим го доказа в Унгария през 1956-а, Чехословакия през 1968-а и ГУЛАГ. За период от няколко мрачни десетилетия, засенчили дори зверствата на Хитлер.

И в трите споменати случаи, а и в стотици други, точно интелигенцията, в която символично са се втренчили въоръжените до зъби братушки в центъра на София, отнесе най-здраво шамарите на „диктатурата на пролетариата“ и нейната опора, величавата Червена армия. Дали пък неслучайно паметникът си стои там, символизирайки, че ние продължаваме да сме не-свободни и зависими от същите сили, които ни ръководеха преди началото на бутафорния преход? Не се наемам да отговорям, за мен въпросът е риторичен.

Думата ми обаче не беше за самия паметник. На всеки нормален човек му е ясно, че докато в столицата ни се издигат момументи на чужди армии и на загинали по времето на бомбадировките над същата тази столица военни летци, ние открито декларираме, че не сме суверенна държава, в това спор няма.

Исках да говоря за Реформаторския блок като поредния политически субект в България, който изкусно отклонява общественото внимание от важните теми, и слага каруцата пред коня. Добра идея, спор няма. Обществото да реши само дали да е там Паметникът на Съветската армия. Ако прецени да се махне, щели да го местят в Музея на социалистическото изкуство, което също си цивилизовано поведение. Няма да го гърмим като мавзолея на Димитров, я! Който иска да си го гледа, който пък не, няма да му се вре в очите при всяко минаване из центъра на столицата ни. Но с добрите думи за тази инициатива дотук!

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Не знаех, че сте изпълнили всичките си предизборни обещания, та го докарахте до съдбата на Паметника на Съветската армия, господа реформатори. Не знаех, че не сте използвали времето откакто влязохте в управлението досега практически само, за да наслагате свои хора на различни топли местенца в администрацията на подопечните ви министерства, а и н5 само там. Не знаех също и, че не скланяте главичка всеки път, когато коалиционният ви партньор от Банкя постави могъщата си десница на седем ли, повече главото ли, никой май не е наясно, ваше вратле, а вие се закротвате в името на „добрия политически тон“, „стабилността на правителството“, „просперитета на България“. Думи, зад които аз провиждам само това „Ние сме поредните популисти в Народното събрание и браним интересите си с евтини номерца, та ако може да замажем очите на избирателите си“.

Нямах представа и за друго. Че този предлаган от вас референдум трябва да е само за софиянци. Нямах представа, че София, която за добро или лошо е столицата на всички български граждани (и селяни) и е лицето на България пред света, може сама да решава как да изглежда ама в най-истинския смисъл пъпът й. Не ми пука, че паметникът и пространството около него били на Общината.
Така или иначе всички ние, дори и да нямаме мечтаното преди 1989-а софийско жителство, изливаме основната част от брутния си вътрешен продукт там и го даваме за безвъзмездно ползване на столичани. Така че, ако има референдум за съдбата на този монумент, не мисля, че трябва да е ограничен в рамките на София. В Перник сами решиха какво да правят с крепостта на Кракра и видяхте ли какво стана? Ориста на обекти от национално значение не трябва да се решава на регионално ниво, мислех, че е ясно.
Направете нещо от смислените неща, които сте записали в програмата си и които накараха много хора да пуснат вота си за вас, господа реформатори! Направете така, че образованието в България да спре свободното си падане в бездната. Направете и една истинска здравна реформа, в която няма хора, плащали осигуровки по десетки години, които се разболяват за пръв път и то от болест, не включена в списъците на Здравната каса, и започват да събират пари за лечение от приятели или чрез есемеси!

Направете поне нещичко у ползу роду, пък тогава махайте шибания паметник на демагогията, изпразнените от съдържание лозунги и го карайте където щете, само да е по-далеч от очите ни. Дотогава обаче се съсредоточете върху належащите проблеми на страната ни и дайте приноса си за решаването им! Иначе избирателите ви, които в преобладаващата си част съвсем не са глупави хора, ще ви издигнат и на вас паметник. С ухилените ви физиономии и погледи, вперени в утопичното светло бъдеще, за което уж се борите. А отдолу ще пише „Реформаторски блок. In memoriam“. Нищо чудно това да се случи още на следващите местни избори, които се задават със страшна сила…

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly