У наше село е станало нещо страшно напоследък, да му се не види. Като при строежо на Вавилонската кула е. Ни моеш да разбереш кой откъде е дошел, кой къде е отишел, ни нищо. Построиа военна база и некъв Джеймс, Джон, Робърт или знам ли там кък се казваше се напи и се сби с един пишлигар, дека тамън са му покарали влакна по мустаките. Преди тва па у кръчмата се явна деда ви Рашид и вика, че ни е таковал у кукузелите и ни дава триесе и пет евро, та да свириме у Париж. Ние не разбрааме баш кво става, ама те, да караме подред, защото некакъв мармот („сурки“ по рускаму) завивает уранец у станиол у Горнята Орейовица. Ама, те, да почнеме поред.

Рашидката заминал за Лувъро ли, знам ли там кво каза, и сътворил свет дивотии. Оно не било да праи кукузелите на пет стотинки, оно не било да влачи чашата и пурата като невиждал. Не, че я не пием и не пушим, ама не го обвиневам за тва. Оно не било „Не отговарам на журналистически въпросе, даже изпращам некви си други ора на пресконференцииите, що да одим я, да не би да съм дръжавен служител? Да не би народо да ми е работодател, а медиите – медиатор между мене и ньего? И они, ората, дека изпращам на пресконференциите, не отговарат на журналистически въпросе, ама па за сметка на тва давам по сто лева на секи кукузел, къде си дръжи устата затворена и ме остаи да си пием пиеньето, да си гледам тракийското злато и да си страдам по загубените спестявания и катебето на спокойствие“.

Он човеко си знае. Я не мом да му каем нищо, само знам, че кукузелете ми кефат душицата и некък не ми е ясно що така надменно требва да го раздава с тех. Ли и они са ора? Ли одат по таа земя и требва нещо да едат? Кък така усъвършенстваш трудо си камара години, радваш другите, оти си „ангелогласен“, а накраю те праат на пет стотинки и ти викат, че требва да си благодарен, оти са те показали у Лувъро, редом до тракийското злато? Нема ли живо изкуство у тва наше село? Осен неколко дръвета, дека още не са ги забелезали, та да ги опнат санитарно?

Убаво са напраили Рашидката и Боката, има кукузели, има тракийски злата, има гордус за Българеа, ама они не са техни, да му се не види! Ни златата, ни кукузелите. Общи са ни, мислим я, нали съм наивник и вервам на Конституцеата… Они са ни наследство от едни по-възвисени времена по българските земи. Не по-лесни, просто по-възвисени, с по-достойни водачи на нашто селячество. Ама кой съм аз, та да преценявам кое е лесно и кой е достоен?

Глей го па оня калъф. Набил шамарете на мининкио кияк, оти му искал телефона, кияко го дал, ама он не можел да се опраи с ньего… Дали ше се самосезира Прокуратурата? Чувай, х.ю!

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Я ви казах, че у кръчмата е бая сбръкано у последно време, да не каем у цело наше село е сбръкано напоследък. Не е от днеска, камара години станаа вече.

Рашидката не подава оставка, нема и да го напраи. Кой си сака бие шамари на дечоро. Или ги гази по пътищата, а ако го осъдат на максималното, ше е шес години, а он мое да драсне през граница и да не излежи и ден. Нема да е пръвио, ни па последнио. Ама детето за сметка на тва ше си лежи у гробищата. Другото дете па ше е със смачкано самочувствее, оти некъв ше го е бил на улицата, що се е напил, а оно му е дало телефоно си, с който он не мое да работи и се е усръдил, па нема на кой да си го изкара.

Що да си го не изкара на кияко!? Оно имаше подобни убавини от разни износители на демокрацеа и у Ирак, и у „Гуантанамо“, и къде ли не. За последните сто и петнаесетина години са повече от сто износите на демокрацеа. До един за петрол, злато или други блага. Ама тва да си остане между назе, нема да казвате нищо. У наше село има базечки, они не плащат нищо и износителете на демокрацеа, дека работат у тех,  моат да бият кой си сакат, без да имаме право да ги съдиме. Така си е, договор даже сме скючили, нема мръданье!

У наше село мое да те снимат с камера кък прибиваш четиридневно дете, без никой да реагира. Моеш да го блъскаш у главата с къв си предмет ти попадне под ръка. Немаш грижи. КОЙ гледа на таа камера кво се случава, не е ясно. Не требва ли да има неква охрана на болницата, дека не се занимава с бръканье по ушите и здрав сън на работно место? Кой да ти кае… Бой на мининкото, беззащитно човече, дека е една нова Вселена! Бой колко моеш и те тва е!

Тамън си бех тръгнал от кръчмата и те ти го Агоп. И он реве. Питам го:

– Кво стана, бе, брате?

Он само наведе глава и отвръна:

– Цицернакаберд!

Ние Цицернакаберд си немаме у наше село. За сметка на тва си имаме паметник на Съветската армия и подобен монумент, в чест на американските летци, дека са бомбадирали наше село и са изтрепали камара народ. И едните, и другите. Имаме си и акушерки, дека трепат дечор, имаме си и правни спогодби, дека забраневат да съдиме некой, коги бие шамари на едно от така рехавото ни у демографски план подрастващо поколенее. Имаме си сичко…

Само бъдеще май ни липсва, оти у наше село сме посредствени и скланяме главица пред секи, после ставаме шеснаеста република или викаме на геноцидо „масово изтребленее“. Кво „требва“ праиме.Милион и половина арменци. И тогава сме помогнали с кво моеме. Сега некви сирийци бегат от война, ама ние им викаме „терористи“ у наше село…

На прибиранье от кръчмата видех и Никос, дека си купи къща срещу назе, с пенцията, дека никой у наше село нема да доживее до ньеа,  та се сетих и за тристате ияди гръце, пак тогава изклани, обесени, остаени да умрат от глад и поругани. Също като арменцете. Кимнах му с глава, кво да му каем на човеко?

Кък ше наречат другите народи политическио геноцид нади назе, питам се я? Като зачезнеме, кък ше наречат системното унищожаване на нашио народ?

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly