Публикуваме право на отговор от Петър Пунчев, кандидат за председател на ДАБЧ. Той потвърждава, че публикуваната диплома е автентична и заявява, че „не изпитва вина и гузна съвест“ от принадлежността си към службите. Припомняме, че Биволъ следва неотклонна политика за категорична и безусловна лустрация на всички лица, имали принадлежност към службите на престъпния комунистически режим.

Днес денят ми започна интересно: с публикация на нашумелия напоследък сайт “БиволЪ”, който има претенциите да бъде непримирим “борецъ“ и носител на истина от последна инстанция. В нея, хора, които никога не са ми виждали очите и никога не са ме питали за каквото и да било, ме нападат с много плам и жлъч. Напоследък всичко е възможно, та не се изненадах чак толкоз.

Каква бе изненадата ми, когато прочетох едно просторно изложение, в което половината факти бяха откровено грешни, а другата половина, изкривени до неузнаваемост.

Поисках да бъде спазена елементарната етика, публикацията да бъде отложена, докато авторът, ако той не е колективно-събирателен образ, се свърже с мен, за да направи това, което всеки, дори и най-неукият автор, прави: да поиска още една гледна точка. Тази на засегнатия в публикацията.

Едно време, в мрачните тоталитарни години, това беше абсолютно правило. Днес, очевидно, вече не е. Или просто момчето не е учило занаята, а пробва реализация по пътя на опита и грешката?..

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Знам, че след като веднъж са те окаляли, трудно ще убедиш някого, че “нямаш сестра”.

Но, ще опитам.

Да, завърших в Москва през 1978 година. МГУ “Ломоносов“ е световен университет, а по това време в него идваха да преподават факултативно, да показват филмите си и да четат книгите си, най-големите светила на по-късното съветско дисидентство. Цареше свобода и творчество, които трудно можеше да се очакват в разгара на брежневизма. Светли времена за нас, студентите!

Темата на дипломната ми работа наистина беше свързана с вестник “Червен смях”. В публикацията на “БиволЪ” този вестник е представен като орган на КПСС, после тази безмислица беше поправена. Нещо повече, тя е била добавена, въпреки че оригиналът на дипломата е ксерокопиран и достатъчно ясно се чете…

Така да се каже, почерпка от автора и от “БиволЪ”.

Неприятно ми е да го кажа, но тази част от публикацията носи срама на пълното непознаване на историята на българската журналистика. Вестник “Червен смях“ е наистина ляво издание, списвано от големия поет Христо Смирненски, в творческа близост с титани като Ангел Каралийчев,  и Асен Разцветников, художниците Стоян Венев и Александър Жендов…Най-големите автори на перото и карикатурата са оставили в него най-добрите си работи- до 1923 година… Както и да е. Щях да го приема като обикновена неграмотност, ако не беше тенденциозния прочит на този факт.

“БиволЪ” пита законна ли е тази диплома? О, да, вероятно поне 30 от големите имена в журналистиката у нас са я получили и ползват и до днес. Важи и в НАТО, даже доста високо се цени там, а и навсякъде по света…

Да, бях в РУМНО. За 7 месеца.

Но написаното в “БиволЪ” твърдение, че съм станал помощник-шеф на отдел (на кой, авторе?), си е върхът на измислиците. Бях на срочна военна служба в Елхово, специалност – взводен разузнавач (ВОС 004), когато ми бе предложено да продължа в Школата на военното разузнаване в София. Първоначално отказах, като настоях, че искам да бъда в този живот единствено и само журналист. Отговориха ми, че так и ще стане, но под прикритие, в една балканска страна. Не изпитвам вина и гузна съвест от този факт. И днес бих работил в някоя балканска страна за българската военна сигурност.  Прехвърлиха ме в Школата през септември, като новобранец изкарах там до месец май, когато намерих силата и куража да напусна РУМНО. Това ми коства поредица от санкции, безработица и забрана за контакти с чужденци и пътувания навън, уж за 5, а реално за 7 години. Не се оплаквам, бях го калкулирал. Но не исках да плюя на собствената си убеденост, че не искам да върша тази работа по някакви сериозни вътрешни свои съображения.

В тази нелепа публикация се говори, че на 24 години съм вече шеф на отдел и част от службите. На 24 години, вече близо година, бях напуснал РУ ГЩ и се скитах безработен с отличната си диплома. Кандидатствах, въпреки многото си сериозни публикации и отличното си образование, в Прослушвателната служба на Българското радио, където се работеше на смени и се правеше бюлетин за новинарите. Нямаше по-ниско стъпало в БР и аз започнах именно от там.

Недоброжелателно, меко казано, е коментиран и фактът, че завърших с отлична диплома. Да така е. Имам отлични бележки почти по всички предмети, не само по идеологическите, към които не съм имал никога особен интерес. Но учех, четях, знаех. Това не е престъпление. Моето поколение възприема това като плюс, не като минус.

Днес на мода е арогантната неграмотност.

Авторът говори с апломб за някаква “кариера” в специалните служби, за някакво повторно “вербуване” от Петко Сертов. И не знае поне една причина това да не е било възможно. Когато напуснах РУ ГЩ, сред многобройните санкции имаше една, по-особена: “лишаване от правото до живот да служа в разузнавателните и контраразузнавателните служби на НРБ”. И да  исках, не можеше.

Случаят със Сертов е описан подробно в печата, има и филм на тази тема, направен от единствената, май, журналистка у нас, която си направи труда да прочете досиетата на колегите си, а не да се упражнява своеволно, като авторът на публикацията в “БиволЪ”. Напишете в Гугъл “Петър Пунчев – въпрос на принадлежност” и ще можете да го изгледате, или поне прочетете.

Живеехме с Петко в един блок, веднъж ме попита, дали, според мен, една служителка на западно посолство,  изпълнява разузнавателни задачи у нас? Аз се виждах с нея отвреме-навреме, говорехме си свободно за много неща, затова убедено казах, че тя не е проявила никакъв интерес към “деликатни теми” и не е шпионин… А тогава, в средата на 1980-те години, такива имаше бол, дори само т.нар. Възродителен процес си е цяла мина… Това беше. Не съм давал съгласие, не съм попълвал нищо, бил съм заведен, ако вярваме на П. С. от неговия началник почти насила. Не съм аз този, който ще каже как е станало. Но сътрудничество на две, буквално конкурентни служби”, при това, при изрична забрана “до живот”, не беше възможно. И не го е имало.

Темата за „крупния (каква грозна чуждица) медиен собственик“ е дълга. Най-важното, което трябва да се знае е, че започнахме първото частно радио с един пулт, взет назаем от Пеци Щуреца, Бог да го прости, и с 15 компакт-диска. Има десетки очевидци, някои от тях днес са цветът на българската радио и тв журналистика, питайте ги! След 6 месеца, не някой загадъчен милионер от ДС, а най-успешната британска радиокомпания тогава – GWR, дойде, направи т.нар. дю-дилиджънс, сиреч, проследи всеки лев, (а те не бяха много!), и подписа с нас партньорски договор, като купи за 103 000 долара 48 на сто от дяловете. От които ние не взехме и лев, а вложихме в развитие и моздернизация.

Благодарение на сътрудничеството ни,с много труд и кураж,, в следващите 15 години,  чрез въвеждането на най-високите европейски стандарти в програмата, търговската дейност и счетоводството, ние постигнахме наистина изключителни успехи.

Има още много неща, които авторът щеше да научи, ако се беше обадил, както повелява неговата, а тя е и наша обща – професия. Да се надяваме, че ще се поучи и ще прегледа основните морално-етични очаквания от журналиста с тенденцията да ги спазва занапред.

Колкото до темата за моите възгледи по отношение на българите в Украйна, Молдова, Русия и Сърбия, пък и в други земи, да беше надникнал в публикациите ми в социалните мрежи, ако не в самата концепция за конкурса в ДАБЧ. Което, както и да го погледнеш, си е задължително, ако ще пишеш за кандидатите в конкурса. Щеше да разбере, че няма „Трояньский конь“, а патриот, който смята, че е крайно време да си приберем тези хора у нас, далеч по-морални, по-трудолюбиви и по-патриотично настроени от нас, живеещите на територията на страната.

Но, щом не го е написал, значи така е “трябвало”. Въпросът е – кому?

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly