alt
„Една жена и една книга, които правят чест на Франция“ La Stampa

„Тя е запазила непокътнат капацитета си да се бунтува. Книгата й е освежаваща и спасителна“ Elle

 

„Обикновени герои“ е заглавието на току що излязлата книга на френския магистрат Ева Жоли, прочула се като безкомпромисен борец срещу корупцията, водила едни от най-скандалните френски дела, като това срещу петролния гигант Elf.

Тя съдържа портрети на граждани и професионалисти, портрети на борещи се хора от четирите краища на европейския континент: Джърси, Неапол, Любляна, София… , които отстояват общи ценности и не са капитулирали пред държавно-мафиотските образувания.

„Те идват от различни хоризонти: журналисти, полицаи, високопоставени чиновници, банкери, обикновени граждани. Имената им не са известни, но когато прочетете тяхната история няма да ги забравите“ – пише в предговора на книгата.

„В Париж, Лондон, Неапол или София, те разкриват скрития свят на корупцията и финансовите машинации. Животът им е станал като черен роман, защото са се противопоставили на властта.

Човек не избира сам да се постави в опасност, нужен е характер и постоянство. Трябва най-вече голямо доверие в човешката природа – абсолютна вяра в идеята, че обществото може да напредва ако правилата са еднакви за всички.

Тези хора дават забележителни уроци по смелост.“

Мария (Николаева), Асен (Йорданов), Огнян (Стефанов), Христо (Христов), Росен (Босев) са нашите, българските обикновени герои, които са намерили важно място в този опус. Техните свидетелства пред перото на журналистката Мария Малагардис, която събира материалите за книгата на Жоли изграждат мрачната картина на посткомунистическа, олигархична България, в която мафията и пипалата на Държавна Сигурност душат свободата на словото и ако тя се размърда я заливат с киселина или я натрошават с чукове.

Следват заключителните две страници (от близо 30 посветени на България), в които са синтезирани взаимоотношенията между властта с нейните мрачни сенки от миналото и крехката свободна преса:

В края на 2008 журналистите разбраха какво прави ДАНС. Нейното създаване отговаряше на едно обещание пред Брюксел: официално ДАНС трябваше да „очисти Авгиевите Обори“, да се бори с корупцията в държавните структури и по-специално в МВР, обвинено за близки връзки с организираната престъпност. Десет месеца по-късно, през октомври 2008, разкритията около аферата „Галерия“ показаха, че ДАНС се е отличила най-вече с подслушване на журналисти и депутати…

„Това е една напълно компрометирана институция. Всички в София знаят, че повечето от членовете й са бивши сътрудници на (комунистическите) секретни служби“ – възмущава се Асен. Миналото и сега, както обикновено, изплува на повърхността.

Но в края на 2008, правителството опитва нова карта: лобирането. Ангажирана е група адвокати в Брюксел, която да подобри имиджа на България пред европейските институции. И още по-сериозно, българските власти наемат група „европейски експерти“ за да ги „съветват“. Начело с… Доминик дьо Вилпен.

Дали тази комуникационна офанзива има за цел да се противопостави на нелицеприятните информации? Рецептата е изпитана, но тя няма да накара да замлъкнат Мария, Огнян, Росен и Христо. Те знаят много добре, че огледалото, което подават на България често не се харесва и винаги е опасно да го правят. „Понякога си казвам: стига си си търсил белята, стига си ровил в тези досиета. И в същото време знам, че като човешко същество в тази борба се чувствам добре и съвестта ми е спокойна“ – подчертава Христо Христов.

Казвайки това на лицето му се появява лека усмивка. Като обещание, като неразрушимата увереност, че така остава свободен човек.

….

 
Print Friendly, PDF & Email