Capture_decran_2011-10-18_a_12.29.10

„Вчера Кулезич се заяде за един часовник, но в страната има наистина богати хора. Купуват си яхти, имения, пътуват. Ние няма да репресираме богатите хора, както беше досега. Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа и – ние плачем, когато виждаме бедните“. – Николай Бареков по ТВ7 27.01.2004

На снимките, които Биволъ публикува преди две години се вижда как Николай Бареков с богати приятели оплаква българските бедняци в „Ники Бийч“, близо до Сен Тропе. Специалитет на заведението е поливане с шампанско за 300 евро бутилката.

Сред богатите приятели на Бареков е несебърският представител на ВИС и верен човек на Георги Илиев – Чочо Александров. Там е и Владо Арабаджиев – син на пловдивския хотелиер Ветко Арабаджиев и герой на мутренски престрелки.

„На фона на тоталната мизерия и отчаяние обхванало цялото ни общество, на фона на тоталната липса на свобода на словото и престъпната цензура наложена над медиите, един ТВ водещ си кисне задника в шампанско, в място за богоизбрани“ – писа Биволъ преди две години в материал озаглавен „Грозното лице на българската действителност„.

Междувременно Бареков претърпя трансформация – от грозно лице на българската журналистика стана не по-малко грозно лице на българската политика. Барековщината като събирателен образ на яневщината и сидеровщината, зад която наднича неприкрито тлъстото и грозно лице на задкулисието, срещу което българите протестират от 14 юни до днес.

Print Friendly, PDF & Email

This post is also available in: English