miroslav_naidenov
Фото: Dariknews

Министърът на земеделието Мирослав Найденов решил да разпродава българската земя, за да запълва дупката в бюджета на Правителството. 1 милион декара на Израел! С една дума, свещената ни родина, за която са проливали кръвта си поколения българи, в продължение на хиляди години, безценната българска земя, която е вечното ни наследство, останало от Аспарух, ще бъде осребрена за хартийки, с които сегашните управляващи ще покрият харчовете, които са правили и парите които пръснаха по обществени поръчки на “фирми от обръчите си”. Особено напоследък – за да си градят успешен предизборен имидж. Това трябва да взриви България! Това трябва да накара българите да се стреснат и събудят, защото утре тия като Найденов ще си отидат, но земята ни никак няма как да се върне!

Сега министър Найденов е предложил на Израел да закупи 1 млн. дка от държавния поземлен фонд. Преди него, Бойко Борисов предложи на Китай за закупи няколко окръга обработваема земя, също от държавния поземлен фонд. Ако Правителството е започнало така да кърпи дупките в провалената си фискална политика, до няколко години цяла България ще бъде продадена, защото в света има много пари и много желаещи, които да я купят. Те не мислят, че за нас това е единственото, което ни е останало – Отечеството. Едва ли Борисов, Найденов и марионетките, които управляват страната мислят по-далеч от носа си /т.е. от собствения си мандат/. Едва ли изобщо в техните мозъци има и искра от мисъл за бъдещето на България и нацията ни!? Вместо земята от държавния поземлен фонд да бъде запазена за бъдеще време и да бъде раздадена на българи от диаспора, например Украйна и Молдова, които имат желание да се заселят в България и да работят тук, тя се предлага евтино и безотговорно на чужди държави. Внасянето на външни българи е неизбежно в съвсем близко бъдеще, защото само това може да предотврати демографския колапс на нацията. Преди 100 г., тогавашната българска държава е имала национална стратегия и е оземлявала бежанците от Македония и Тракия, чиито наследници представляват днес ½ от населението на страната. Сегашните български управници от 20 г. не са направили друго, освен да разсипват, разпродават и унищожават. Резултатите от тази деструктивна и престъпна национална политика са налице – непрекъснато стапяща се нация и намаляващо население. Това е най-добрият индикатор за “успешната” политика на всички правителства и най-вече на сегашното. Близо 1/3 от младите хора в България мечтаят да емигрират, защото не виждат реализация в една проядена от корупция и престъпност държава! Какво става? Хората напускат България и тя неизбежно се обезлюдава, заради властващата олигархична политико-икономическа система. В същото време земята на България се разпродава щедро и евтино на чужди държави, които, ако има начин, биха ни изкупили “ан блок”. Нима жестокият пример на Русия не е показателен, когато огромни региони в Сибир, дадени на концесия /дори не продадени/ на Китай, вече са плътно заселени с китайци, които смятат да останат там завинаги и утре тези територии естествено няма как да бъдат контролирани от руската държава, а по демографски принцип ще се присъединят към бъдещата нова Велика сила на света.

Който изкупи българската земя, може да прави всичко, каквото си поиска със своята собственост, защото тя е негова. Това е неопровержим принцип. Примерите с приватизираните и нарязани за скрап заводи, с БГА Балкан /продадена също на израелци и ликвидирана/, с разсипаното, унищожено и бетонирано Черноморие, са пред очите ни. Какво още трябва, за да осъзнаем, че разпродаването на България е всъщност нейната и наша обща бъдеща гибел. Нима държавата, това не е земята, а земята не е фундаментът, върху който изобщо може да съществуват понятия, като Отечество и Свобода? Нали само около съдбата на земята българска се върти и измерва цялата ни драматична и героична история? Изводът е ясен – губиш земята си – губиш България! Изгубиш ли България – губиш себе си!

И тук не става въпрос кому ще бъде продавана останалата ни малка територията, дали на Израел, САЩ, Румъния, Турция, Германия, или Франция, а става въпрос за нашата душа, за нашата същност. За Майка България. Народът е синтезирал една хубава поговорка в изконната си памет на мъдростта: “За жълти стотинки е готов и майчиното си мляко да продаде”! Дали Мирослав Найденов и този който го е назначил и избрал на този отговорен пост я знаят? Дали са се замисляли за какво “майчино мляко” става дума? Защо до днес Министерството на земеделието не е ревизирало престъпните продажби на държавни земи по границата ни с Турция от министрите на ДПС? Това е разкрито в сериозни журналистически разследвания и е санкционирано от Прокуратурата, като престъпление! Защо Найденов не прекрати престъпната политика на предшествениците си, а я продължава и развива в нови и още по-тежки измерения!? Кому служат тия хора, които са избрани да ни управляват и до къде ще доведат България в крайна сметка те?

Израелците проявили веднага желание да купят българската земя. Те прекрасно знаят стойността на земята. 2000 г. този народ търси да възвърне своята изгубена земя. 4000 г. във фундамента на неговата митология и религиозна парадигма стои именно идеята за “Обетоватана земя”, за Ханаан, за обещаната земя, заради която евреите са сключили споразумението си с Бог да бъдат негови представители. В постулатите на ционизма не случайно са залегнали принципите за възвръщането на земята на Израел /Ерец Исраел/. Тяхната държава е възродена от небитието, защото в продължение на десетилетия евреите, разселени по света, целенасочено изкупуваха от британци и палестинци своята загубена преди хилядолетия земя. И след като тази земя стана първо частна собственост на евреи, по-късно тя се оформи в анклав и се превърна в държава. Държава, която и до ден днешен анексира територии и завладява нови пространства, независимо от това какво мисли ООН и световната общност. Наследниците на бившите собственици, които продадоха земите си, сега или са емигранти по света, или са изолирани в зони като “Ивицата Газа”. Това е закономерното развитие на нещата и тука няма виновни и жертви, защото всеки човек,или народ, избира и гради съдбата си сам. Важното е, че един Израел тежко е изстрадал липсата на земя и знае, че това е еманацията на божията благодат и човешкото щастие, затова няма да се поколебае да изкупи и плодородната българска земя, след като има продажници, които да му я предложат!

Къде е грижата, на избраните да ни управляват, за българското селско стопанство, за българските фермери? Защо земя от държавния фонд не се раздаде за подпомагане на наши успешни стопанства? Това ще създаде работа, ще задържи хора, които да работят на село, ще запази традициите, ще възкреси фертилната част от нацията, която ражда деца. Какво запомнящо се е направило това Министерство на земеделието, освен че поголовно изтрепа животните в Странджа, оправдавайки се с шапа и така обрече тази и без това обезлюдена част от България на смърт. Начинът, по който изтреблението бе извършено, събужда основателни съмнения за престъпен геноцид. Докато министерства, утре Найденов може да предложи цяла Странджа на Турция, за да вземе някой и друг лев за дупката си в бюджета. Вдруги ден ще дойде ред на Кърджалийско, Елховско, Ямболско да бъдат сложени на тезгяха. Докога и докъде? И за какъв бюджет говорим, когато има опасност да станем свидетели на самоубийството на Третата Българска държава и то в рамките на собствения си нещастен живот. Греха, който ще поемем пред идните поколения, пред потомците си и децата си, на които няма да има какво да оставим в наследство, ще бъде непростим. Можем ли да обречем собствените си наследници, като разпродадем наследеното от дядовците ни, така че внуците им утре да се скитат като глобални клошари по света – без родина, без земя, без дом. Ще позволим ли един самозабравил се министър да търгува с нашето общо “майчино мляко” и да се разпорежда с България, като с бащиния? Подобни решения, с дългосрочни и стратегически важни последствия, не би трябвало да могат да се вземат от един човек. Задължително, мащабни национално значими намерения, е нужно да се гласуват от Народното събрание, а защо не и с референдум? Президентът е длъжен да се намеси, да свика Съвета на национална сигурност и да даде мнение за тези планове!

Костов разпродаде и съсипа промишлеността. Симеон позволи пладнешкия грабеж с разпродаването на външния ни дълг и структуроопределящи предприятия на безценица. Станишев и ДПС изсякоха и приватизираха горите, разпродадоха на „приятелски обръчи“ Черноморието, природните паркове, и се задавиха с престъпни заменки. Сегашното правителство на ГЕРБ довършва започнатото убийство, като започва да раздава на чужди държави последното, но жизнено определящото за съществуването на българите като народ – земята ни. От това по-голямо престъпление няма! Защото без промишленост, можеш да оцелееш и да я създадеш наново, откраднатите пари от дълга не могат да те убият, а само да те обеднеят, дори съсипаната природа би могла да се възстанови в бъдеще и горите отново да израстнат след 200 г., ако има грижа и отговорност. Но когато изгубиш истинската връзка, от която извира животът и свободата и която храни смисъла на съществуването – земята си – то ти си вече мъртъв, ти си вече обречен. Отсечен си от корените. В бъдещето на нарастващо население в света, и очертаващата се глобална продоволствена криза – всеки квадратен метър от планетата ще бъде безценен, ще бъде непродаваем, защото ще бъде равнозначен на оцеляване. За земя и ресурси ще се водят кървави войни, а ние я предлагаме с лека ръка, без бой на чужденци, за да попълваме дефицита. Дори една банкрутирала безнадеждно Гърция, с гордо вдигната глава, отхвърли германското предложение да продаде острови и земи, за да получи спасителни парични приходи.

Няма земя – няма Държава – няма Свобода – няма Живот. Ще  завещаем ли на децата си клетата и унизтелна съдба на народ без Отечество, на бъдещи световни номади, които никъде и никога няма да намерят пристан, покой и майчин гроб.

България не се продава, защото това е нашата същност, нашата душа и нашето бъдеще, г-да Найденов и Борисов! Нашите, не вашите.

Господар съм на тая земя

В. Ханчев

Аз за тая земя се сражавах.
С мойто тяло в окопа я крих,
всеки цвят,всеки хълм отстоявах
с карабина,омраза и стих.

Бяха мои и нейните рани,
всеки враг и по мене гърмя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

С едри крачки аз крача по нея
и с дланта си,държала цевта,
в мойте пещи стоманата лея,
в мойте блокове сея жита.

С моя мъка,под моите длани
тая пръст оживя,зашумя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

Тя е моя. И нека посмее
да премине на нея врагът!
Както нявга ще легна над нея,
ще я скрия под моята гръд.

Ще я пазя-суров и стоманен-
и не ще е в бедата сама.
Затова аз съм неин стопанин,
затова тя е моя земя.

България

Хр. Фотев

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си…
В прозорците живота ми приличаше
на истински – приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е – приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци…
Усмихвай се на масата ми дървена –
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра – завинаги
да си запазя вярата в приятели…
Закриляй ми усмивката – помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени – съпротивлявай се, –
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха – показвай ми
измамата на техните ласкателства, –
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия –
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме – издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея – да живея истински!
Не позволявай да умра –
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта – без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

Клетвата

Асен Йорданов

Все някой трябва да остане тук.
В земята, от която сме родени.
Ще я обича ли, тъй както ние, някой друг?
Ще пада ли пред нея на колене?

Ще я целува ли със сълзи във очи?
Ще жертва ли живота си за нея?
Под мен тя тръпне гола и мълчи..
Аз в себе си се взирам. И немея.

И клетва давам до безбожност сам.
Под тез звезди, галактики, вселени..
България, аз никога да не предам.
Тъй както тя не е предала мене.