Да се изготви реалистичен план за допълнителна капиталова подкрепа с оглед за осигуряване на устойчивост на собствения капитал на банката.

Това е една от препоръките формулирана в тайния доклад на „Надзорна инспекция“ на БНБ за ПИБ през 2012 г. Нещо, което не е изпълнено, но БНБ мълча до резултатите от стрес тестовете.

Причините за капиталовия недостиг са изложени много детайлно, включително за концентрацията на кредити в свързани лица и офшорки с неясна собственост. Това е доказателство, че инспекторите на БНБ са били напълно наясно със случващото се в тази банка. Не е имало никаква необходимост от  външни одитори и стрес тестове, а просто прилагане на съществуващия Закон и Наредби на БНБ. Това обаче не е направено очевидно по политически и корупционни причини.

Инспекторите, които са изготвили и подписали доклада по Заповед №РД 22-0301/16.02.2012 г. на бившия шеф на Банков Надзор Румен Симеонов са Тодор Бузолов, Нина Кирилова, Силвия Славчева и Димитър Петров.

Биволъ се консултира за съдържанието на доклада със специалисти по банково дело, които са единодушни – инспекторите са работили съвестно, качествено и изчерпателно. Така критиките и констатациите за провала на „Банков надзор“ на БНБ остават изцяло за политическото ръководство. Капацитет има – но няма воля да бъдат пресечени злоупотребите.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Важен детайл е, че текстът на доклада е съгласуван с директора на дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции” Цветан Гунев.

В момента Цветан Гунев и Румен Симеонов са обвиняеми по делото КТБ. Прокуратурата им вменява бездействие след подобен критичен доклад, който през 2010 г. е установил нарушения във фалиралата банка, по шефовете на Банков надзор не са взели никакво отношение.

Същите и дори много по-сериозни нарушения са констатирани в доклада за ПИБ, но както БНБ, така и Прокуратурата не са взели никакво отношение. До ден днешен се прикриват драстични злоупотреби с парите на вложителите.

Биволъ публикува днес следващата част от доклада (стр. 10-22), които включват описът на Нарушенията от предходни инспекции, Препоръките от предходни инспекции, анализ на Кредитния риск и на Риска от концентрации. Първата част със стр. 1 до 9 може да бъде видяна тук.


Стр. 10

НАРУШЕНИЯ ОТ ПРЕДХОДНИ ИНСПЕКЦИИ1

Чл.5, ал.1 от Наредба №9 на БНБ Кредитният комитет не прилага всички предвидени в наредбата

критерии за оценка и класификация на рисковите експозиции.

Това нарушение е констатирано и при настоящата инспекция.

Чл.5, ал.1, във връзка с чл.9, 10 и 11 от Наредба №9 на БНБ – банката не може да отчита като „редовни”, следните кредити поради просрочие: „Минна компания” ЕООД; „Траял България” ЕООД; „Калиста 2004” ООД; „Ню експрес финанс” ЕООД; „Пътинжинеринг М” АД; „Ремонтно-възстановително предпрятие Кьоне” АД; „Пътни строежи” АД; „ЖП консулт” ЕООД; „Трансдисконт” ЕООД; „Латис” ЕООД; „Багра” ЕООД; „Бургаски корабостроителници” АД; „Холдинг Пътища” АД; „Корект Пропърти” ЕООД; „Брикел” ЕАД; „Българска Морска компания ПФ” ЕООД. Кредитите трябва да бъдат прекласифицирани в коректната класификационна група.

Частично изпълнено. Банката е прекласифицирала в повисокорискова група кредитите на РВП Кьоне АД, Трансдисконт ЕООД и Багра ЕООД. Нямат експозиции Корект пропърти ЕООД и Латис ЕООД.

Чл.5, ал.1 във връзка с чл.3, ал.2 от Наредба №9 на БНБ банката трябва да прекласифицира в коректната класификационна група на база свързаност кредитите към: „Въгледобивна компания” ЕООД „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, „Порт флот Бургас” ЕООД, „Портови флот 99” ЕООД, „ЕАЗ” АД, „Драфт” ЕООД, „Топлофикация Плевен” ЕАД, „Мегалинк” ЕАД, „Железопътна инфраструктура” ХД, „Аргус Имоти” АД, „ДСП1” АД, „ТЕЦ Марица 3” АД, „Национален изследователски институт по транспорта” ООД, „Intercount Investments” Ltd.

Не е изпълнено, някои от експозициите са прекласифицирани в покъсен етап на база индивидуална оценка.

Чл.13, ал.4 от Наредба №9 на БНБ – експозициите на „Надин метал” АД; “Надин комерс” ЕООД; „Надин транс” ЕООД; „Тауър София”ЕООД; „Риджънт балкан” ЕООД и „Би Ейч Еър” ООД са преструктурирани, но продължават да се отчитат като „редовни”. Кредитите трябва да бъдат прекласифицирани в коректната класификационна група.

Частично изпълнено. Прекласифицирана е само експозицията на Риджънт Балкан ЕООД.

Чл.12 и параграф 1 от Наредба №9 на БНБПо част от прегледаните експозиции банката некоректно отчита „приемливи”, обезпечения, които не отговарят на критериите за такива и некоректно изчислява рисковата стойност на експозициите, съответно размера на специфичните провизии.

Не е изпълнено.

Бележки под линия


[1] Нарушенията за експозициите по-долу не са били отстранени след получаването от банката на изготвения доклад от предходната инспекция и заповедта на Подуправителя, ръководещ управление Банков надзор. Част от тези експозиции не са били обект на настоящата проверка и затова не може да се прецени какво е състоянието им към датата на инспекцията. За тези експозиции, които са включени в извадката, класификацията им е посочена в дела за нарушенията към настоящата инспекция.


Стр. 11

ПРЕПОРЪКИ ОТ ПРЕДХОДНИ ИНСПЕКЦИИ

Кредитен риск

  1. Да предприеме мерки за прилагане на всички предвидени критерии за оценка и класификация на рисковите експозиции от Кредитния комитет.

Препоръката остава в сила.

  1. Да се предприемат мерки за автоматична прекласификация от системата на банката, на база дни за забава и при корпоративните кредити.

Препоръката остава в сила.

  1. Да ограничи практиката за многократно анексиране на кредитните сделки, без реално погасяване по тях.

Препоръката остава в сила.

  1. В изготвяните предложения до компетентните органи да бъде изразявано писмено становище за оценката на риска по сделките от „Управление на риска”.

Препоръката остава в сила.

  1. Да отстрани констатираните нарушения на регулаторната рамка.

Препоръката остава в сила.

  1. Дирекция „Управление на риска” да участва ефективно в кредитния процес, чрез писмено съгласуване на кредитните сделки или посредством изготвяне на писмено становище по тях.

Препоръката остава в сила.

  1. Като част от регулярния финансов анализ, освен на балансовите данни да се извършва и анализ на дейността на фирмите – кредитополучатели и на свързаните с тях лица, на секторите, в които оперират, както и на възможностите им да обслужват редовно кредитните си задължения.

Препоръката остава в сила.

  1. Кредитният комитет да прилага всички критерии, предвидени в Наредба №9 на БНБ, при оценката и класификацията на рисковите експозиции.

Препоръката остава в сила.

Ликвиден риск

  1. Да се актуализират в съответствие с действащата нормативна рамка „Правилата и процедурите за управление на ликвидността” в частта „План за управление на ликвидността на банката в случай на ликвидна криза”.

Препоръката е изпълнена.

  1. Да се актуализира сценарият на изготвяния стрес тест за ликвидността – сценарий „ликвидна криза” от „Управление на риска”. Инспекцията смята, че направените допускания за отлив на привлечени средства на граждани не са достатъчно консервативни.

Препоръката не е изпълнена. Все още допусканията за изтегляне на ресурс не са достатъчно консервативни, особено тези за депозитите на граждани.

 


Стр. 12

При управлението на ликвидния риск, да анализира и нивото и диверсификацията на ликвидните активи, концентрациите в привлечения ресурс и спазването на вътрешнобанковите лимити.

Препоръката е изпълнена.

Капитал

  1. Да се отстранят допусканите неточности и нарушения при изготвяне на отчета по Наредба №8 на БНБ.

Може да се счита, че е изпълнена в голяма степен.

  1. Да се подобри процесът по вътрешен анализ на адекватността на капитала и управлението на капиталовата позиция.

Препоръката остава в сила.

  1. Да се изготви реалистичен план за допълнителна капиталова подкрепа с оглед за осигуряване на устойчивост на собствения капитал на банката.

Препоръката остава в сила.

Вътрешен одит

  1. ССВК да използва рисково-базиран подход в дейността си, като акцентира върху областите, носители на най-висок риск за банката. В тази връзка да повиши приоритета на одита на процесите по оценка на кредитния и концентрационния риск и спазването на нормативните изисквания.

Препоръката остава в сила.

  1. Като част от вътрешно-контролната функция в банката ССВК трябва да се запознава с констатациите от надзорните инспекции и да проследява отстраняването на установените нарушения.

Препоръката остава в сила.


Стр. 13

КРЕДИТЕН РИСК. РИСК ОТ КОНЦЕНТРАЦИИ

Кредитният риск е подценен, като реалното му отчитане и провизиране би влошило значително основни показатели за:

  • оценка на качеството на активите;
  • способността за генериране на печалба;
  • капиталовата позиция на институцията.

Инспекцията прегледа извадка от 140 кредита на 49 корпоративни кредитополучатели с брутна стойност 1 355 822 хил.лв., което представлява 38.86% от корпоративните кредити и 32% от брутните кредити.

След обобщаване на информацията инспекцията установи, че експозиции с брутна стойност 1 002 842 хил.лв. (74% от извадката) не отговарят на критериите на Наредба №9 за групата, в която са отчетени от банката, като във всички случаи се показват в по-нискорискова класификационна група[1]:

  • кредити с брутна стойност 320 699 хил.лв. (23.65% от извадката), класифицирани като „редовни”, отговарят на условията за група „под наблюдение”;
  • експозиции на стойност 682 143 хил.лв., класифицирани предимно като „редовни” (50.30% от извадката) отговарят на условията за групи „необслужвани” и „загуба” (NPL).

След отразяване на установените нарушения от инспекцията се променят основни показатели за кредитен риск:

  • сумата на общо класифицираните активи[2] нараства 2.25 пъти след добавяне на класифицираните от инспекцията експозиции;
  • необходими[3] са над 200 млн.лв. допълнителни специфични провизии за кредитен риск (СПКР);
  • кредитите в NPL достигат 928 096 хил.лв. или 21.72% от брутните кредити, при отчетени от банката 246 053 хил.лв.(5.76% от брутните кредити).
  • 70% от “редовните” кредити, включени в извадката са класифицирани от инспекцията в по-високорискова група.
  • Брутните класифицирани активи, отчетени от банката към 31.12.2011г. са 650 377 хил.лв. (15.22% от брутните кредити), заедно с прекласифицираните от инспекцията “редовни” експозиции на корпоративни клиенти за 813 120 хил.лв. общата им стойност става 1 463 497 хил.лв. или 34.25% от брутните кредити и 23.48% от брутните активи (10.44% отчетени от банката).
  • Като се приеме благоприятното за банката третиране на “приемливите” обезпечения по „условните” кредити, като “приемливи” обезпечения по експозиции, обезпечени с тези „условни” кредити.

Концентрациите на експозиции към няколко големи групи от корпоративни клиенти с различни индикации за обвързаност оказват голям натиск върху капиталовата й позиция.

При изследване на кредитния портфейл на банката и прегледа на направената извадка се установи наличието на няколко групи от експозиции на корпоративни клиенти (формално несвързани) с различни индикации на обвързаност. Тези групи са голяма част от корпоративния кредитен портфейл (около 60%) и са формирани по слените признаци:

  • Фирми, участвали в покупката на активите на Кремиковци АД, занимаващи се с обработка на метални отпадъци и други сектори на икономиката (размера на тези експозиции нахвърля над 1.5 пъти сумата на капиталовата база /КБ/, отчетена от банката);
  • Фирми с основна дейност в минната промишленост и енергетика (над 50% от КБ);
  • Фирми с дейност, съсредоточена предимно в пътното строителство и инфраструктурата, корабостроенето и др. (над 40% от КБ);
  • Фирми с дейност в сектор недвижими имоти (проектно финансиране), чиито задължения по лихви и главница ще бъдат погасявани предимно на падеж от реализация на имотите, закупени с кредитите (близо 40% от КБ);
  • Фирми с интереси в туристическия и хотелиерския бизнес, експлоатация на въздухоплавателни средства и др. (около 25% от КБ);
  • Фирми с основна дейност преработка, внос и търговия на захар, търговия с имоти и др. (около 20% от КБ);

Бележки под линия


[2] 70% от “редовните” кредити, включени в извадката са класифицирани от инспекцията в по-високорискова група.

[3] Брутните класифицирани активи, отчетени от банката към 31.12.2011г. са 650 377 хил.лв. (15.22% от брутните кредити), заедно с прекласифицираните от инспекцията “редовни” експозиции на корпоративни клиенти за 813 120 хил.лв. общата им стойност става 1 463 497 хил.лв. или 34.25% от брутните кредити и 23.48% от брутните активи (10.44% отчетени от банката).

[4] Като се приеме благоприятното за банката третиране на “приемливите” обезпечения по „условните” кредити, като “приемливи” обезпечения по експозиции, обезпечени с тези „условни” кредити.


Стр. 14

  • Фирми с основна дейност в сектора добив и преработка на цветни метали (над 12% от КБ).

За по-голямата част от кредитополучателите от тези групи се установи, че са със значителни проблеми при обслужването на задълженията си. При голяма част от тези експозиции се правят отстъпки на клиентите чрез многократни преструктурирания на дълга, което намалява значително реалните погашения. Ако се отчете и ефектът от надзорните корекции, размерът на тези групи съпоставен към коригираната капиталова база нарастват значително.

Не са ефективни процесите за изследване и установяване на концентрациите в кредитния портфейл, контрола и отчитането им.

  • В системите за отчитане на големи и вътрешни експозиции, на свързани лица по различни признаци (юридическа и икономическа), както и при контрола на тази дейност се допускат съществени пропуски. В отчета по Наредба №7 към 31.12.2011г. не са отчетени коректно, както свързаностите по отношение на големите експозиции, така и за вътрешни кредити (виж нарушенията по чл.44 и чл.45 от ЗКИ);
  • Банката продължава да има пропуски в отчитане на икономическа свързаност (виж нарушения на 1, т.5 от допълнителните разпоредби на ЗКИ);
  • Продължават случаите на отчитане на кредити на лица, носители на общ риск, в различни класификационни групи (виж нарушенията на чл.3, ал.2 от Наредба №9).

Банката продължава да не разглежда и да не анализира концентрации по неформални признаци.

  • Не се отчита свързаност на клиентите на основа обща обезпеченост. Предоставянето на т.нар. „условен” кредит[1], чрез които се обезпечават експозиции на един или няколко кредитополучатели, не винаги е основание според институцията за отчитането им като свързани. Към 31.12.2011г. банката е разрешила 369 „условни” кредити на стойност
    1 713 167 хил.лв., като „приемливите” обезпечения по тях са за 441 798 хил.лв. Тези кредити превишават повече от 3 пъти капиталовата база на банката;
  • Не се отчита свързаност на клиентите на основа взаимна задлъжнялост.

Голяма част от кредитния портфейл е формирана от кредити, предоставени на дружества с офшорна и чуждестранна регистрация или на местни дружества със собственици с такава регистрация, което затруднява в много голяма степен установяването на свързаности, съответно наличието на концентрации и излага банката на голям риск.

  • Кредитополучателите с офшорни собственици имат кредити с брутна стойност 1 026 934 хил.лв. (29.45% от корпоративния портфейл), като в досиетата почти липсва информация за собствениците на офшорните дружества;
  • Портфейлът от кредити в клон Кипър бележи годишен ръст от близо 40% и достига 299 211 хил.лв. (54% от КБ). Тези кредити не се отчитат в ЦКР, информацията за тях е концентрирана в отделно звено в банката, което изцяло управлява кредитния процес;
  • Кредити на фирми, регистрирани в чужбина (не се включват кредитополучателите в клон Кипър) са 258 млн.лв., 47% от КБ, които се предоставят от корпоративно банкиране в централно управление на банката, частично се отчитат в ЦКР;
  • Общо двете групи – кредитите в клон Кипър и кредити на фирми, регистрирани в чужбина са на обща стойност, превишаваща капиталовата база на банката (556 880 хил.лв.) и следва да са обект на специално наблюдение от ръководството;

Бележки под линия


[1] “Условен” кредит (наименованието е на банката) – кредит, който може да се усвои при определени условия и служи за обезпечаване на балансови и задбалансови вземания на банката към един или няколко клиента. Всички реални обезпечения се учредяват по “условния” кредит, като за него се определя максимален срок и максимален размер, т.е. покриващи размерите на всички обезпечени експозиции и срока им. По реално усвоените кредити не се учредява обезпечение, а както е посочено в договора „плащанията по тях се обезпечават със средствата по предоставения условен кредит”. По принцип при неплащане по някой от кредитите трябва да се усвои “условния” кредит.


Стр. 15-16

Докладваните концентрации по сектори и продукти в кредитния портфейл са в рамките на определените от банката лимити.

  • Кредитите в сектор търговия запазват най-висок дял (29.54%) от кредитния портфейл преди обезценка и единствено при него е надвишен определения от банката лимит (25%);
  • Следващи по дял от портфейла са преработваща промишленост (11.75%) и професионални дейности и научни изследвания (7.13%);
  • Не е достигнат лимита от 50% за кредити на физически лица (18.11%) от брутния портфейл.

Банката продължава да допуска нарушения на регулаторните изисквания за класификация на рисковите експозиции – значителна част от вземанията й не са адекватно оценени и провизирани.

  • Експозиции с просрочия, съответстващи на групи „под наблюдение”, „необслужвани” и „загуба” се отчитат в по-благоприятна класификационна група, най-често като „редовни” (изброени в дял нарушения);
  • Експозиции с изцяло просрочен дълг (главница и лихва), класифицирани от банката преди повече от 180 дни продължават да се отчитат в група “под наблюдение”[1];
  • Не се прекласифицират експозиции на база лошо финансово състояние, липса на реални парични постъпления, траен паричен недостиг и др. (над 33% от извадката)[2];
  • Експозиции на свързани лица, носители на общ риск, се отчитат в различни класификационни групи (описани в нарушенията на чл.3, ал.2 от Наредба №9);
  • Кредити на стойност 47 547 хил.лв., възникнали от задбалансови ангажименти, се отчитат като „редовни”[3];
  • Не се отчитат в коректната класификационна група кредити на фирми обявени в несъстоятелност (АВБ 2004 АД);
  • Кредити на един кредитополучател се отчитат в различни класификационни групи (Билто овърсиз трейдинг ООД, Порт Инвестмънт девелопмънт – България 2 ЕАД и др.);
  • Неразрешените овърдрафти, които банката оформя като кредити при невъзможност кредитополучателя да плати дължимите такси и комисионни, не се класифицират в групата на останалите кредити на клиента[4];
  • Преструктурирани експозиции продължават да се отчитат като „редовни”[5];
  • Признават се за „приемливи” обезпечения, по смисъла на Наредба №9, които не отговарят на условията за такива[6];
  • Като следствие от горните нарушения некоректно се определя размера на специфичните провизии за кредитен риск.

Банката прилага различни похвати за отлагане проявлението на кредитния риск, с което се подобряват стойностите на показателите за качество на активите, намаляват се разходите за обезценка и размера на специфичните провизии.

  1. По-голямата част от тези похвати са свързани с многократни промени на условията по кредитите на предприятия, което отлага във времето проявлението на реално съществуващия кредитен риск:
  • Договаряне на големи гратисни периоди по лихва и/или главница, както и последващи многократни анексирания на договорите с цел предоставяне на нови гратисни периоди, което отлага дължимите плащания, като дълга продължава да се отчита „редовен”. Този вид кредити са значителна част от корпоративния сегмент на банката (95% от извадката) и са най-големите и рискови експозиции;
  • Еднократен падеж на главницата, в много случаи и на лихвата по кредита[1]. От прегледаните кредити в извадката 37% са с договорен първоначално или на следващ етап на плащане на дълга на падеж. Това са предимно големи корпоративни кредити, отпуснати за финансиране на инвестиционни проекти за покупка на недвижими имоти и строителство, като издължаването зависи изцяло от реализирането на съответен проект. Кредити с еднократно погасяване на падеж са 235 319 хил.лв. (5.53% от брутните кредити), всички са класифицирани като „редовни”;
  • Отлагане на датата на падежа с оглед запазване на групата;
  • Погасяването на главница и лихви с новоотпуснат от банката кредит на същата фирма или на свързано с кредитополучателя лице;
  • Многократно анексиране на договорите с цел разсрочване на просрочени дължими плащания по кредити и намаляване/нулиране на просрочия (43% от извадката). Тази практика често се комбинира с големи гратисни периоди, което осигурява на банката формални причини за отчитане на такива експозиции[2] като „редовни” или „под наблюдение”;
  • Допуска се погасяване на дълга чрез вътрешнобанкови сметки за кредитополучатели, чиито сметки са запорирани от държавни организации или други банки, като продължават да се отчитат като „редовни” експозиции (ТЕЦ Марица 3 АД, Холдинг Пътища АД, Минна компания ЕООД и др.);
  • Кредити, с голям размер на текущо начислените лихви (индикация за чести разсрочвания на дълга, поради проблеми с погашенията) и липса на „приемливи” обезпечения се отчитат като „редовни”[3].
  1. Изкуствено подобряване на качеството на кредитния портфейл се получава при прехвърляне (цедиране) на проблемни експозиции на юридически лица, които купуват тези експозиции с кредит, отпуснат от банката (Сириус корпорейшън АД, Sikinos Trading Ltd, Аутдор адвъртайзинг медиа АД).
  1. Некоректно отчитане, като „редовни” на преструктурирани кредити.

С изтичане на срока на признаване на обезпеченията по някои експозиции като „приемливи”, към средата на 2012г. банката ще трябва да начисли значителен размер СПКР. Инспекцията изразява резерви по отношение на ползвана от банката практика „приемливи” обезпечения, учредени като такива по „условен” кредит, да бъдат признати като „приемливи” по реални експозиции, обезпечени с „условния” кредит [1].

Допълнителен натиск върху капитала на банката оказват експозиции, при които срока за признаване на обезпечението като „приемливо” изтича в следващите месеци (основно Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2 ЕАД – над 69 млн.лв.) и следва да се начислят допълнителни специфични провизии за кредитен риск (чл.12, ал.4 на Наредба №9 и Параграф 1, т.1).

  • Подобна практика на „автоматично признаване” би била неправилна от регулаторна гледна точка, тъй като удовлетворяването от страна на банката с въпросните обезпечения и предприемането на процедура по тяхната ликвидация нито е безусловно, нито е ясно упоменато в договорите на реалните експозиции. В случай на неизпълнение при реалните експозиции, те се заместват с експозиция, възникнала във връзка с усвояването на суми по „условния кредит”. Това обаче не предполага незабавна изискуемост на въпросния кредит или предприемането на незабавни действия по реализация на предоставените по „условния” кредит обезпечения.
  • За кредитното отношение между банката и кредитополучател с реален кредит не е налице правна възможност учредените по договора за „условен” кредит обезпечения /ипотекирани в полза на банката недвижими имоти/ да бъдат третирани и отчитани като обезпечения по реалния кредит, доколкото в действителност по тази експозиция вписване на ипотека не е налице. Строго формалният характер на процедурата по вписване на ипотека изисква тя да се учредява върху индивидуално определени имоти и за определена парична сума. Законът определя изчерпателно елементите на вписването, като освен индивидуализиране на имота и размера на обезпеченото вземане, на длъжника и на кредитора, в процедурата по вписването следва да бъде представен и договорът, от който произтича вземането на кредитора. Банката третира като „приемливо обезпечение” по т.нар. „реална сделка” част от стойността на имота, ипотекиран по т.нар. „условен кредит”, като остава неясен въпросът кой би бил правният акт, който в случая доказва наличието на „учредена, първа по ред ипотека”, в съответствие с изискванията на Наредба №9. С оглед гореизложеното считаме, че не могат да бъдат намерени правни основания за извършваното от страна на банката третиране на обезпеченията, предоставени по договора за „условен” кредит, като „приемливи” обезпечения по други кредити на същия кредитополучател или на трети лица.
  • Наред с гореизложеното становище, относно надзорното третиране на обезпеченията, следва обаче да бъде взето предвид, че в договора за „условен” кредит е предвидена възможност за предсрочната му изискуемост, при неизпълнение, от страна на кредитополучателите по т.нар. „реални сделки”, което сочи, че при подобно неизпълнение не са налице договорни пречки банката надлежно да пристъпи към удовлетворяване на вземането си по „условния кредит”, от учредените обезпечения.

Инспекцията е на мнение, че неизползваната за обезпечаване част от „условния” кредит, трябва да се отчита задбалансово като кредитен ангажимент и съответно да се посочва в надзорната отчетност съгласно наредбите и указанията към тях.

Обезпечеността на корпоративните кредити с „приемливи” обезпечения не е висока.

36% от брутната стойност на корпоративния кредитен портфейл е покрита с „приемливи” обезпечения по смисъла на Наредба №9, съгласно представената от банката информация[1].

При експозициите на дребно този дял е 48%, а при МПС 69%, което осигурява в по-голяма степен защита на банката срещу проблеми при издължаването им.

Степента на провизираност е една от най-ниските в банковата система и не съответства на качеството на кредитния портфейл.

Характерно за банката е да подържа ниска провизираност (обезценка и СПКР), съществено под средните нива за банковата система, което не съответства на качеството на кредитния портфейл. Покритието на загубите от кредитен риск в кредитния портфейл е 3.25% (средна стойност за банковата система 10.25%), а степента на провизираност на активите е 2.23% (7.11% за системата).

Бележки под линия


[1] ЕАЗ АД, Железопътна инфраструктура-Холдингово дружество АД, Пътинжинеринг – М АД, Тауър София ЕООД, Риджънт Балкан ЕООД, Гондол ЕООД, KBS Petroleum (Middle East) Ltd., Sigmatura Ltd., Leza Ltd., Елтрейд къмпани ЕООД, Валпет консулт ЕООД, Надин металс трейд ЕООД и др.

[2] ДСП-1 АД, Аргус имоти АД, Тауър София ЕООД, ЕАЗ АД, Пътинжинеринг – М АД, Въгледобивна компания ЕООД, Аутдор адвъртайзинг медия АД, Риджънт Балкан ЕООД, Гондол ЕООД, Leza Ltd., Елтрейд къмпани ЕООД, Валпет консулт ЕООД, Надин металс трейд ЕООД и др.

[3] Sikinos Trading Ltd. (главница: 16 млн.лв., тек.лихви: 7 млн.лв.), Mamonas Services Ltd. (главница: 21 млн.лв., тек.лихви: 2 млн.лв.), Sigmatura Ltd. (главница: 18 мнл.лв., тек.лихви: 1 млн.лв.), Еко Фармс ЕООД (главница: 12 млн.лв., тек.лихви: 10 млн.лв.), Sidegrave Investment Ltd. (главница: 13 млн.лв., тек.лихви: 11 млн.лв.) и др.

[1] Прециз интер холдинг АД, Стенстрой инженеринг ЕООД, Багра ЕООД, Виестейт ЕООД и др.

[2] ДСП-1 АД, Аргус имоти АД, АВБ-2004 АД, Тауър София ЕООД, ЕАЗ АД, Риджънт Балкан ЕООД, Гондол ЕООД, Въгледобивна компания ЕООД, Въгледобив Бобов дол ЕООД, Литекс пропърти ЕАД, Аутдор адвъртайзинг медиа АД, Железопътна инфраструктура-Холдингово дружество АД, Болса ЕООД, Виестейт ЕООД, Бургаски корабостроителници АД, Холдинг Пътища АД и др.

[3] Еликс ЕООД, Ви Ем Пи ЕООД, Мега Ел ЕООД, ОЦК АД, Камила ЕООД, Алфа брандс ЕООД, ССФ Стил шипинг енд форуърдинг АД и др.

[4] Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2 ЕАД и др.

[5] Тауър София ЕООД, ЕАЗ АД, Пътинжинеринг – М АД, ДСП-1 АД, Аргус имоти АД, Въгледобивна компания ЕООД, KBS Petroleum (Middle East) Ltd., Leza Ltd., Железопътна инфраструктура-Холдингово дружество АД и др.

[6] Холдинг Пътища АД, Аргус имоти АД и др.

[1] Като се приеме благоприятното за банката допускане, че “приемливото” обезпечение по “условен” кредит може да се счита като “приемливо” обезпечение за експозициите, обезпечени с този “условен” кредит.

[1] Инспекцията изразява резерви и за отчитане на “приемливи” обезпечения, отговарящи на Параграф 1, т.1, подточка а) на Наредба №9, като кредитна защита и при изготвяне на отчета по Наредба №8.


Стр. 18

Рискът при експозициите на дребно е подценен – част от тях не са адекватно класифицирани и провизирани, с което се нарушават регулаторните изисквания.

Към 31.12.2011г. експозициите на дребно[1] са 770 847 хил.лв. и представляват 18.04% от кредитния портфейл на банката и 12.37% от брутните й активи.

  • Банката допуска съществени пропуски при класификация и провизиране на експозициите на дребно. До този извод инспекцията достигна след извършена проверка в системата на банката на потребителски и ипотечни кредити (с индикации за по-висок риск от отчетения от банката[2]). Установиха се следните нарушения:
    • съгласно въведените погасителни планове немалка част от проверените кредити не се обслужват коректно, като са налице просрочия над 180 дни, без експозициите да са класифицирани в група „загуба” [3];
    • има случаи, при които кредитите са класифицирани в коректната класификационна група, но не е заделен необходимият размер провизии (без да има „приемливи” обезпечения) [4].
  • Тези констатирани случаи на некоректни класификации и провизиране дават основание да оценим ползваната от банката автоматизирана система за прекласификация и провизиране на експозициите на дребно, като недостатъчно надеждна и нуждаеща се от подобряване най-вече при осъществяване на процеса на автоматична прекласификация на кредитите на база натрупаните дни просрочие.

От предоставената справка от банката за разпределението на кредитите по видове продукти към 31.12.2011г. е видно, че най-влошено е качеството при потребителските кредити с ипотека и жилищните ипотечни кредити в рамките на портфейла от експозиции на дребно.

Обезпеченията по всички ипотечни кредити на физически лица се застраховат за сметка на банката от ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД. Към 31.12.2011г. тези застраховки са с обща застрахователна сума 432 983 хил.лв.

Към 31.12.2011г. за 36 чуждестранни физически лица (при предходната инспекция бяха за 6 чуждестранни физически лица) банката е издала пред Министерство на финансите на Република България удостоверения[5], че тези граждани разполагат със сумата от 511 292 хил.евро по лична депозитна сметка в ПИБ АД. Наличността по тези депозити според инспекцията се поддържа на базата на кредити, отпуснати от банката на тези лица. Тези кредити са с едни и същи договорни параметри: размер 511 292 евро, 4% лихва, за срок от 5 години, с обезпечение паричен депозит равен на размера на кредита и в същата валута.

[1] Делът на жилищните ипотечни кредити на физически лица е 44.68%, а на потребителските (в т.ч. и кредитни карти) 55.32% от ритейл портфейла на банката. Класифицираните експозиции на дребно са 98 415 хил.лв. или 12.77% от този портфейл. Качеството на потребителските кредити е по-добро – делът на класифицираните кредити в този подпортфейл е 10.86% (като делът на класифицираните потребителски кредити е 7.2%, а на класифицираните кредитни карти 15.3%). Делът на класифицираните експозиции при жилищните ипотечни кредити на физически лица към 31.12.2011г. е 15.13%.

[2] При прегледа на потребителските и ипотечни кредити бе направена извадка от експозиции с индикации за по-висок риск от отчетения от банката (съществени просрочия, класифицирани в по-нискорискова група, недостатъчни провизии при липса на „приемливи” обезпечения по смисъла на Наредба №9 и др.).

[3] За 9 от прегледаните кредити на физически лица в системата на банката се установи, че не са класифицирани в коректната класификационна група. „Под наблюдение” бяха класифицирани кредити на Велико Петров, Камелия Костадинова, Матей Стефанов Марков, Ангелина Орлинова Чаушева, Асен Вергилов Велизаров, Николай Цветанов Мотков, Мария Йорданова Цончева, които на база просрочия трябва да са класифицирани в „загуба”. Отчитат се като „редовни” кредити на Надежда Златанова Пешева и Димо Пламенов Димитров, при които има големи просрочия и е трябвало отдавна да бъдат класифицирани в „загуба”.

[4] За 2 от прегледаните кредити на физически лица в системата на банката се установи, че са класифицирани коректно в „загуба”, но е определен по-малък от необходимия размер провизии, без да има отчетени „приемливи” обезпечения. Това са експозициите към Кирил Михалев Кирчев и Радослав Петров Петров.

[5] Тези кредити са стандартен продукт на банката за кредити на чуждестранни клиенти. Те се отпускат на чуждестранни граждани за инвестиции в български ДЦК, за да кандидатстват за придобиване на българско гражданство. По информация от банката тя докладва пред ДАНС за всеки един от тези чужденци и е получила отговор, че не участват в престъпни схеми.


Стр. 19-21

При експозициите на дребно от края на 2011г. банката много активно преструктурира кредити с цел подобряване качеството на този портфейл.

Взетото решение[1] от УС на банката на 22.11.2011г. за подобряване качеството на кредитния портфейл на Дирекция „Банкиране на дребно” чрез преструктуриране на просрочени ипотечни кредити и овърдрафти води до изкуствено подобряване качеството на този портфейл.

  • В резултат на това през декември 2011г. са преструктурирани значителна част от просрочените експозиции на дребно;
  • В голяма част от случаите при преструктуриране на просрочени кредити от банката се отпускат нови кредити, с които се рефинансират просрочените експозиции и тези нови кредити се класифицират като „редовни”;
  • По мнение на инспекцията тези преструктурирани кредити не трябва да се отчитат от банката като „редовни”, докато са в период на облекчено плащане и следва да бъдат класифицирани поне в група „под наблюдение”.

Портфейлът от ценни книжа и вземанията от банки не са носители на съществен кредитен риск за институцията.

Към 31.12.2011г. портфейлът от ценни книжа е в размер на 708 172 хил.лв. (11.61% от балансовите активи), като основната част от него
(653 158 хил.лв., 92.23%) е от сконтови бонове на френското и белгийското правителство и български ДЦК. Останалата част от дълговите инструменти са облигации на кредитни институции, като най-рискови от тях са тези на Hypo Real Estate Bank (номинал – 2 млн.евро и балансова стойност – 471 хил.лв.). Общата балансова стойност на капиталовите инструменти е 9 173 хил.лв., от които 4 225 хил.лв. са акции в Борика Банксервиз АД, а 1 867 хил.лв. са под формата на дялове в договорни фондове – ПИБ Авангард, ПИБ Гарант и ПИБ Класик.

Вземанията от кредитни институции (3.70% от балансовите активи) представляват основно краткосрочно предоставени средства на чуждестранни банки с висок кредитен рейтинг. Към 31.12.2011г. предоставените от ПИБ АД на Унибанк, Скопие средства са за 4.4 млн.евро (8 660 хил.лв.) под формата на подчинен срочен дълг.

Управлението на проблемните активи е организирано съвместно с бизнес звената и се осъществява централизирано.

Управлението на проблемни активи е централизирано за корпоративните кредити и МСП. Осъществява се от дирекция „Проблемни активи и провизиране” съвместно с експертите, предоставили кредитите. Въпреки направените структурни и функционални промени с цел оптимизиране на процеса, считаме че съществуват проблеми в мониторинга на проблемните кредити:

  • Има случаи за кредити класифицирани в група „загуба”, които не са провизирани изцяло[1];
  • Дирекцията не изготвя доклади за своята дейност, което би подпомогнало мениджмънта при вземане на решения и проследяване на процеса по събиране на проблемните вземания.

Броя на фирмите, срещу които е предприета съдебна процедура, е нараснал с 42 спрямо предходната година (при кредити на предприятия с нетна балансова стойност 3 672 хил.лв.). Присъдено съдебно решение в полза на банката има по 643 кредити на предприятия, с размер на дълга 16 788 хил.лв. Постъпленията от реализирани обезпечения към датата на инспекцията са в размер на 476 хил.лв.

Управлението на кредитния риск и системите за идентифициране и контрол са незадоволителни и се нуждаят от значително подобрение.

Инспекцията не констатира съществени подобрения в процесите и системите за оценка на кредитния риск, като най-съществените проблеми са:

  • Политиката на ръководството (Надзорен[1] и Управителен съвет) и установените практики за предоставяне на големи облекчения на част от кредитополучателите, без това да се отразява на оценката на риска при тези експозиции;
  • Дейността на Кредитния комитет при оценката на кредитния риск на ниво индивидуална сделка и класификацията на рисковите експозиции е неефективна. Необходимо е подобрение на процеса на изготвяне и обобщаване на необходимата информация, на базата на която да се извършва адекватно класифициране и провизиране на експозициите:
  • Процедурите, правилата и контрола по прилагане на взетите от Кредитния комитет решения за преструктуриране на кредитите се нуждаят от подобрение с цел правилното отразяване на класификациите и провизиите в отчетите на банката.
  • Дирекция „Проблемни активи и провизиране” не осъществява достатъчно ефективен контрол за правилното отразяване на „приемливите” обезпечения на най-рисковите експозиции, които са в нейния ресор. Констатирани бяха случаи на неправилно отчитане на „приемливи” обезпечения, които не отговарят на изискванията – предимно за срока на реализация. Това автоматично води до погрешно определяне на размера на специфичните провизии за кредитен риск;
  • В информацията за състоянието на експозициите, подавана от бизнес звената (дирекциите „Корпоративно банкиране”, МПС и „Управление на кредитния портфейл на задграничните дружества”) към Кредитния комитет, има сериозни пропуски. Инспекцията констатира редица случаи на недокладвани на Кредитния комитет кредити с просрочия и/или с влошено финансово състояние, които би трябвало да се отнесат в по-високорискова група, водещи до системни пропуски и нарушения на надзорните регулации. Не се изследва коректно и не се отразява в системата свързаността, особено икономическата между кредитополучателите, което понижава достоверността на изготвяните надзорни отчети. Не се прави проучване за идентификация на офшорните собственици на фирми-кредитополучатели, което прави процеса на отпускане и мониторинг на кредитните сделки непрозрачен и рисков;
  • Не се актуализират своевременно погасителните планове в информационната система, което влияе върху броя на дните просрочие;
  • Не е спазена препоръката от няколко надзорни инспекции за автоматична прекласификация при просрочия на всички кредитни експозиции, което води до допускане на нарушения;

Дейността на дирекция „Управление на риска” не показва подобрение:

  • Звеното изготвя оценка на риска преди разрешаване на индивидуална експозиция на корпоративен клиент или при последваща промяна на договорните условия (анексиране), но не отговаря за текущото наблюдение на риска по експозицията. Препоръчително е дирекцията да бъде ангажирана с такова наблюдение, за да може информацията, подавана месечно от бизнес-звената към Кредитния комитет за влошаване на експозициите, да е проверена и при необходимост коригирана. Това би допринесло за подобряване на процесите на класифициране и провизиране, по-ранното идентифициране и отчитане на риска, както и ограничаване на пропуските;
  • Процесът на анализ, оценка и контрол на кредитния риск, както за индивидуална експозиция, така и за банката, не е ефективен и не е адекватен на рисковия профил на институцията;
  • Анализът, оценката и контролът на концентрационния риск в активите на банката, извършван от дирекция „Управление на риска” е непълен и е фокусиран върху концентрации, които не са най-рискови за банката.

Бележки под линия


[1] Агромах ЕООД, Месокомбинат Летница ООД, ТВЛ Груп ООД.

[1] Със своето решение от 22.11.2011г. УС на ПИБ АД възлага на дирекции ”Банкиране на дребно” и „Проблемни активи и провизиране” да се подобри качеството на ритейл кредитния портфейл до края на 2011г., като за целта им разрешава:

  • да предложат гратисен период по лихва и главница до максимум 6 месеца на кредитополучатели с:
  • ипотечни кредити и овърдрафти с просрочие до 180 дни;
  • ипотечни кредити и овърдрафти с просрочие над 180 дни, при които стойността на обезпечението е минимум равна на размера на дълга.
  • при предоговарянето просрочената главница да се прибавя към редовната, а текущата лихва, лихвата за гратисния период и просрочената лихва да се разпределят в следващите погасителни вноски до края на падежа на кредита.
  • при преструктуриране с предоставяне на гратисен период при овърдрафт той да се трансформира в кредит.
  • при предоговарянето на кредити с лихва ОЛП или ЮРИБОР да се преминава към лихва БЛП и е минимум БЛП + 3%.
  • до 31.12.2011г. се дава право на Кредитния комитет да взема решения за преструктурирането на експозиции на физически лица в размер над 100 000 лв.

С решение на УС на ПИБ АД от 10.01.2012г. се удължава до 31.03.2012г. срокът за преструктуриране на просрочени ипотечни кредити и овърдрафти в ритейла при горните условия

[1] Определените лимити (за експозиции над 2 млн.лв.) по нива на компетентност за отпускане, предоговаряне и преструктуриране на кредитите концентрират основната отговорност в Надзорния съвет.

 

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly