Протестна нота от черноморски хотелиер

Честно да си кажа, нищо не разбирам.

Ние го циментирахме околовръст. От Юга до Севера, от Севера до Юга. Застроихме го с лъскави хотели, спечелихме стотици европроекти и си построихме къщи за гости, в които си гостуваме самите ние. Е, и тия, дето ни отпуснаха средствата по европроектите срещу приличен процент за тях.

Оградихме плажовете, изравнихме дюните, изкоренихме някакви си там треволяци, дето слабоумните, досадни еколози твърдяха, че били не знам си какви защитени, застрашени, изчезващи видове и били включени в червени ли, зелени ли, пембени ли книги.

Голям зор видяхме, но все пак успяхме да забраним на гадните къмпингари да разпъват пършивите си палатки и да спират олющени каравани и кемпери по плажовете. Или пък просто да си спят в нерегламентираните си спални чували.  Що се отнася до плажовете, охооо! Само да знаете какви резултати постигнахме с тях!

Направихме ги луксозни, платени, да ти е кеф да си заведеш семейството там. За трима-четирима човека даваш сто и петдесет – двеста лева на ден и си имаш шезлонгче, чадър… Даже тук-таме между цимента се показва и някоя песъчинка. За разкош.

Сложихме тузарски цени по заведенията, но не защото сме лакоми. Много е просто. По този начин като си направиш селфи и се тагнеш, че си там, всичките ти приятели от лумпенпролетариата цъкат с езици и си викат „Ей, тоя/тая голяма работа стана! А в училище не знаеше колко е две плюс две!“. Ама ти вече си доказал, че си ги подминал като малки гари и един вид си просперирал в живота, така че могат да те хванат за … и да ви разведат. Пред създаването на престиж сред народните маси какво е петнайсетина-двайсет лева за коктейлче или десетина – за наливна бира? Хората от бизнес средите му викат имиджови практики, но някои кухоглавци хич и не разбират от подобни неща. И не само това.

Създадохме атракциони, наредихме заведенията на самата брегова ивица, погрижихме се да има ку…, опс, нека да съм по-обран в изразните средства, жрици на любовта, на всяка крачка. К‘во ѝ плащаш трийсетина лева на една сви… опс, хайде пак да съм възпитан… какво му плащаш трийсетина, айде, четиресет лева да са, за едно взривно фелацио!?

И попфолк нощни заведения наредихме плътно по цялата брегова ивица. Там, ако имаш късмет, фелациото може да ти излезе две-три водки. Пак е същото като цена, но поне знаеш, че златотърсачката ще го направи, без да ѝ даваш пари на ръка и това да ти остави горчив вкус в твоята, вместо в нейната уста. Няма какво да мислиш, тя да се оправя.

Пуснахме и канализацията. Да, вярно, право в морето, ама ако имате малко късмет, може и да изкарате една вълшебна почивка, като се разминете само с няколко диарии, повръщане и други видове стомашно-чревни разстройства. Какво толкова? Вие няма да сте на море цяла година. Седмица, най-много десетина дена. Все ще оцелеете.

Та, да обобщим, имаме си цимент, нямаме дюни, които да скриват гледката, със секстуризъм и алкохолен туризъм също разполагаме. С шепи да ги гребеш. Фекалии на вкус. Евтиния е. Няма палаткуващи упадъчни елементи. И тук идва въпросът, който ме мъчи.

Къде отидоха туристите, бе!? Уж всичко е наред, а с всяка година нещата са все по-зле. Ако не усвоявахме средства, нямаше да успеем да се издържаме. А знаете ли колко струва поддръжката на Бентли-то ми? Само поддръжката, без оня половин милион, дето платих кеш пара за него. Не можете да изкарате толкова за половин живот, ама не искате да дойдете да се пльоснете на циментирания плаж и да ми помогнете с няколко стотачки на ден.

И това ми било гражданско общество, общност, съпричастност… Вече не вярвам, че има каквито и да било ценности. Ако не бях обещал да направя законни парите, които ми дадоха за трите хотела, още на момента бих емигрирал. Но никой не ми влиза в деликатното положение, нито пък в хотелите.

Всички бягат да почиват по гръцко, турско и къде ли не. Бармани, нито сервитьорки, камериерки, хотелски администратори… Скъсах се да пускам обяви. Никой не ще да работи, при положение, че им предлагам по 600-700 лева заплата. Само ми се усмихват ехидно и те също бягат по гръцко, турско и къде ли не. А никой, който е стъпил на Черноморието ни вече не се връща. Това не е патриотично, не е и европейско! Нали трябва да се подкрепяме? Омерзен съм!

Вижте Бентли-то ми на какво е заприличало. Нямам пари да го тунинговам. И всичко това е заради вас, родоотстъпници! Гърчеете се! Още Аспарух, Крум, Паисий, Левски или там кой беше друг ви го е казал. Съсипахте я тая държава, ей!

Снимка: Иван Бакалов, Е-вестник

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022