Capture_2014-03-23_a_14.22.50

Из одита на руската Сметна палата за руските задгранични банки. Пълният текст на отчета може да бъде видян тук

Корпоративна Търговска Банка е наследник на Булгарсовинвест, едно от задграничните дружества на Внешекономбанк, създадени през 70-те и 80-те години, чрез които партийните пари на СССР текат към „страните на капитала“. България разбира се не е капиталистическа страна, но е интересна като посредник – едновременно най-верен съюзник на СССР и развиваща активна търговия с Третия свят. Ето защо Булгарсовинвест, единствената такава банка създадена в „братска социалистическа страна“, се нарежда в червенозвездната плеяда на големите западни финансови центрове: Моснарбанк (Лондон), Евробанк (Париж), Ост-Вест Ханделсбанк (Франкфурт на Майн), Донабанк (Виена), Ист-Вест Юнайтед банк в Люксембург и финансовата компания „Юраско“ в Швейцария.

Първата причина за създаването на тези по същество филиали на Централната Банка на СССР е работата със задгранични кредити. Втората задача е била финансиране на братските комунистически партии. Към задграничните банки потичат огромни държавни средства при не особено строга отчетност. Там са уредени да работят доверени хора – деца и близки на партийния елит, които да натрупат опит сред световните финансови акули.

След падането на Берлинската стена бившите съюзници спират да вземат преводни рубли за продукцията си и тези банки бързо натрупват 10 милиарден дълг в долари. Спасяването им през 1991-02 става отново със съветски държавни пари от ЦБ. Напомпването на задграничните банки се извършва включително чрез преливане на капитал от арестуваните заради дългове на СССР сметки на Внешекономбанк – пише руският вестник „Версия“ през 1999 г.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Следва „тиха приватизация“, която вече прилича на откровен грабеж. Според заключение на Сметната палата на Русия от 1999 г., всички сделки по преотстъпване на акции на задграничните банки на търговски организации, сключени от Банката на Русия до 1998 г. „се явяват незаконни и подлежат на разваляне„.

Копие от отчета на Сметната палата на Русия е изпратено в Съвета на Федерацията, Държавната Дума, премиерът на Русия Степашин и в Главната прокуратура на Русия. Но от това заключение не произтичат никакви правни последствия, а задграничните руски банки продължават да живеят паралелен живот: формално държавни, те се използват за безотчетно преточване на държавни пари към „правилните“ хора и фирми.

Как Булсовинвест стана Корпоративна търговска банка

Преобразуването на българския филиал на Внешекономбанк се случва през 1994 г. С решение на Софийски Градски Съд от 06.05.1994 г. е вписан о акционерното дружество „Корпоративна Търговска Банка“ с капитал 500 000 000 лева (около $20 млн.) като правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на БСФК „Булсовинвест“. От съдебното решение разбираме и точната дата на регистрация на Булсовинвест – 11.11.1988 г. по реда на Указ 535 от 1980 г. КТБ се управлява от съвет на директорите в който влизат българите Калин Калинов, Людмил Гачев и Валентин Станчев и руснаците Евгений Красавцев и Алексей Симаков.

„Прихващания от сметки в чужбина на Булгарсовинвест не е имало“, твърди по този повод Валентин Станчев пред в. Капитал. Според него Внешэкономбанк е преодоляла кризата. Как именно е станало това става ясно от разследването на руската Сметна палата – чрез „напомпване“ от руската централна банка.

От банката на КГБ до Карадере

Бившият член на съвета на директорите на КТБ Людмил Гачев  беше разкрит като агент „Михаил“ на ДС отдел IV „Икономически“. Името му изплува и в УС на дружеството „Мадара Юръп“, което се гласи да застрои Карадере с пари от офшорни дружества и миналата седмица получи сертификат за инвеститор клас А от правителството.

По Нова Телевизия Тим Чадуик, председател на борда на директорите на „Мадара България пропърти фонд“, която стои зад „Мадара Юръп“, обясни по следния начин присъствието на Гачев в борда: „По закон сме длъжни да имаме български представител в борда на директорите и заради това Людмил Гачев присъства там. Той е независим директор“.

От КТБ пък реагираха гневно на публикациите, свързващи банката с казуса „Карадере“, като подчертаха, че сегашното ръководство и по-конкретно банкерът Цветан Василев няма нищо общо с това от 1994-95 г.

{gallery}bulgarsovinvest-ktb{/gallery}

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly