Capture_2013-08-20_a_13.44.28

Слънчев бряг. Снимка © Стоян Ненов/Ройтерс

Яхнал стар велосипед, изгубен в тълпата почиващи в Слъчнев Бряг, Николай Димчев няма вид на важен човек. Но преди две десетилетия този дребен, сух човек на около шейсет години е вдъхвал тук неописуем стах: офицер от Държавна сигурност, тайните комунистически служби, той се е занимавал с преследването на шпионите в най-големия туристически комплекс на Южното Черноморие. Днес тази страница от живота му е обърната, съгласява се той с огромно съжаление. Ето защо, за да закръгли пенсията си в края на месеца, полковник Димчев предлага услугите си на многобройните руски туристи, които продължава да нарича нежно „братушки“, спомен от годините, когато България беше най-верният съюзник на СССР.

Тук повечето руснаци се чувстват като у дома си, радва се той. Доказателството е, че повече от 60 000 са купили имот в района на Бургас, най-големият порт в региона. Бизнесмени, чиновници, бивши военни и „от службите“, като Николай, те идват семейно, лятото, но също и по време на православните празници и училищните ваканции. Към тях всяка година се добавят около 400 000 руски туристи, привлечени от слънцето и ниските цени на българското крайбрежие.

Редовни самолетни линии свързват през цялата година Бургас с Москва и Санкт-Петербург, бе да се броят многобройните чартъри през летния период. Всеки ден до 10 самолета от Русия кацат на малкия провинциален аеропорт. Професионалистите в туризма и търговците потриват ръце. Те вече имат клиенти през цялата година. Истинска манна небесна в тази страна, най-бедната в Европейския съюз, в която минималната заплата е едва 150 евро. „Без тях щяхме да затворим отдавна“ – свидетелства собственик на ресторант, който като повечето от колегите си предлага меню на руски език.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Съмнения за мръсни пари

Езикът на Пушкин, за известно време затъмнен от английския, отеква по цялото крайбрежие. Но това руско присъствие не очарова всички. Това е „истинска инвазия“, ядосва се понякога Асен Йорданов, който от Бургас списва сайта за разследваща журналистика Биволъ. Неговият град, твърди той, все повече прилича на „руски анклав„. Там няма само туризъм. От 1999 г. руската компания Лукойл притежава най-голямата рафинерия в страната и управлява нефтеното пристанище, в близост до бургаския порт. През 2010 кметството на Москва купи огромен туристически комплекс на Камчия, за да направи ваканционен лагер. Около 16 000 местни предприятия са управлявани от руснаци и редовно са подозирани в пране на пари. „Най-големите проекти за недвижимо имущество са финансирани от руската мафия“ – обвинява Асен.

Не са много неговите съграждани, които виждат нещата по същия начин. Руснаците допринесоха за появата на цяла армия от местни посредници, от нотариуса до преводача, до агентите за недвижими имоти, необходими, за да се премине през меандрите на местната бюрокрация. Някои от тях са бивши експатриати, като Елена и Володя Николаевич, от българската агенция Булгар ГеоТревъл, която предлага впечатляващ списък с услуги за „сънародниците“: от получаването на документи за постоянно пребиваване, до специализирани адвокатски съвети относно имотите. „Корупцията и мошеничествата с имоти съществуват също и в България. Но ние сме свикнали. В сравнение с Русия те са доста редки“ – свидетелства Володя. Ако се вярва на тази двойка, сред клиентите им не трябва да се търсят олигарси, а само скромни представители на руската средна класа, желаещи да стъпят „с един крак в Европа“.

Превод Биволъ

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly