Capture_decran_2012-10-23_a_11.19.29

Господарите в Кремъл не търпят инакомислие и стават особено нервни когато към него „залитат“ хора с финансов ресурс. Разправата с неудобните „олигарси“ минава през държавната машина на прокуратурата (в Русия тя още е военизирана и прокурорите носят униформи) и близки до властта банки. Така Михаил Ходорковски излежава дългогодишна присъда в лагер, а наскоро Александър Лебедев се сдоби с обвинение за хулиганство, за което може да попадне в затвора за 5 години. Лебедев е известен с критичните си изказвания към властта на кремълския самодържец и има неблагоразумието да финансира една от малкото опозиционни медии – вестника „Новая газета“.

Симпатия към опозицията обаче не е единственият критерий за властта в Кремъл да преследва богати руснаци. Мотивацията може да е и чисто приходоносна, или просто казано – да се отнеме имането. Такъв е случаят с петербурския бизнесмен Виталий Архангелский, намерил политическо убежище във Франция. От две години той е преследван от свързана с властта банка включително и в България, където има собственост.

Кой е Виталий Архангелский?

Сега е трудно да си представим, че в мъртвата точка на брежневския застой, съветски учен е получил нобелова награда не за друго, а за икономика. През 1975 г. Петербургският математик Леонид Канторович и американският му колега Тялинг Купманс стават нобелисти заради „приноса си в теорията за оптималното разпределение на ресурси“. 15 години по-късно икономиката на СССР се сгромоляса, като красноречив пример за разминаване между теорията и практиката. Приносът на Канторович и Купманс обаче не е оспорен, защото техният линеен математически модел е приложим към „условията на конкурентния пазар„, какъвто в съветски условия не съществуваше.

В същата нобелова 1975 г. на Канторович му се ражда внук – Виталий. В края на 90-те, след като завършва икономика в Санкт-Петербург и специализира в Германия и Норвегия, Виталий Архангелский решава да приложи теоретичните си знания в дивата реална икономика на постсъветска Русия. С големи заеми изкупува акциите на двете най-големи балтийски пристанища: Санкт-Петербург и Виборг, които по това време са в разруха. Резултатът от неговия мениджмънт се вижда от следното сравнение: през 1997 г. порт Виборг има 8 стоянки за кораби и 100 000 тона товарооборот годишно, а през 2012 с 5 работещи стоянки реализира 1 000 000 тона за девет месеца (данни за тази година). Активите на управляваната от Архангелский „Осло Марин Груп“, в която освен пристанищата влизат застраховане и товарно корабоплаване, бързо нарастват. През 2009 г. Архангелский вече се води милиардер, но скоро след това особеностите на руската реалност му напомнят, че

В Русия не е лесно да си независим от властта милиардер

Преминаването на психологическата граница от един милиард явно активира други процеси, които нямат нищо общо с условията на конкурентния пазар. Властта хвърля око на печелившия бизнес на младия предприемач и прекършва линейния растеж на групата. Един от големите кредитодатели – банката „Санкт-Петербург“ – осъществява класическа рейдърско-рекетьорска атака над „Осло Марин Груп“, с цел да си присвои неговия бизнес.

През 2010 г. „Осло Марин Груп“ дължи 2,5 млрд рубли на банка Санкт-Петербург, която изведнъж решава да развали договора за кредит и да изиска целия дълг, който до този момент обслужван нормално и е обезпечен с активи за стотици милиони долари. Архангелский е заплашен лично от шефа на банката и неин мажоритарен акционер Александър Савелиев. Принуден е да и прехвърли огромни активи за смешна сума. След този рекетьорски набег бизнесменът преценява, че не е в безопасност и заминава със семейството си във Франция, където притежава дом.

Обсебването на бизнеса обаче не е достатъчно за банката, сред чиито акционери е самият Путин (230 акции). Крупен акционер там е Сергей Матвиенко, син на бившия губернатор на Петербург и председател на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко, която е особено верен кадър в клана на руския президент.(в. Комерсантъ: http://www.kommersant.ru/doc/606365).

Банката представя на властите документ с подпис на Архангелский, според който той е обезпечил корпоративния заем с личното си имущество. Претенциите са, че предприемачът е използвал парите, за да си купи имоти в чужбина. Светкавично гражданско-правният спор се превръща в публично-правен и през юли 2010 срещу Архангелский е повдигнато обвинение за присвояване на кредит и мошеничество (159-ти член от НК на РФ), а впоследствие и за пране на пари.

Руското обвинение настойчиво изисква от френските власти екстрадицията на Архангелский, обявен за международно издирване. На 15 ноември 2010 той е арестуван  и се запознава с условията във френския затвор, където в килията компания му прави български сводник. „Знам всичко за набирането на български проститутки и експлоатацията им във Франция“ – шегува се бившият руски милиардер и френски затворник.

На 1 декември 2010 Апелативният съд в Екс-ан-Прованс отсъжда, че Архангелский е жертва на „политически мотивирани обвинения на криминализираната правосъдна система в Русия„, снема гаранцията му от 300 000 евро и отказва да го екстрадира в Русия. Колко качествен и достоверен е руският обвинителен акт личи от заключението на френския съд, който определя като „несвързано и мътно“ изложението на руския прокурор. Домогванията на путинската прокуратура са отхвърлени със следните мотиви: „сериозни съмнения в справедливостта на съдебната процедура… и в ефективната реализация на правото на защита„. Съдът се мотивира с доклад на Комисията по правата на човека към Съвета на Европа, установяваща зависимостта на руския съд от изпълнителната власт. Подчертани са и случаите на нечовешко третиране и изтезания в руските затвори (казусът „Магнитски“ и др.)

Capture_decran_2012-10-23_a_11.19.51

След това Архангелский кандидатства за политическо убежище и създава прецедент. Той става първият едър руски предприемач получил закрила като политически бежанец във Франция.

Междувременно френска експертиза доказва, че подписът на Архангелский на обезпечителния договор е фалшив. В началото на 2011 той завежда във Франция контра-дело за мошеничество и фалшификат.

Освен чрез наказателните механизми на екстрадицията, банката завежда и гражданско-правно дело за отнемане на имотите на руския бежанец, чрез така наречената екзекватура (изпълнение на решение на чужд съд съгласно двустранен договор за правна взаимопомощ). Съдът разглежда внимателно фактите по делото и се произнася, че не може да се даде ход на екзекватурата докато не бъде разгледана жалбата, заведена от Архангелский за фалшифициране на подписа му върху обезпечителния договор. Френската прокуратура вече е поискала официално от Русия да разпита ръководството на банка Санкт-Петербург.

Дори Русия да откаже сътрудничество с френските власти, което е твърде вероятно, не е невъзможно да се стигне до задочен процес срещу хората, отговорни за измамата и клиентът ми да получи сериозни компенсации“ – счита адвокат Уйлям Бърдън, който защитава интересите на Архангелский в Англия, където той също води съдебни дела.

Въпреки факта, че банката е опитала да въведе в заблуждение френското правосъдие и да получи екстрадицията на Архангелски, на когото Франция е дала убежище, опитите той и неговото семейство да бъдат преследвани продължават. Това е като битка на Давид и Голиат: да бъде лишен г-н Архангелский от цялата му собственост. Той се бори с голи ръце срещу противник с неограничен ресурс, подкрепян административно от руското правителство.“ – коментира за Биволъ френският адвокат Франсоа Амели.

Биволъ зададе въпроси по мейл на ръководството на банка Санкт-Петербург, за да изясни каква част от претенциите на банката са удовлетворени и да получи коментар за френската експертиза, доказала фалшификата. Отговор не се получи до публикуването на статията.

Преследван ли е Архангелский от руските власти? – попитахме известния руски дисидент Владимир Буковски, лежал в психиатрични клиники при Брежнев и разменен срещу чилийския комунист Луис Корвалан през 1976 г. Неговият отговор не се забави:

Западът трябва да разбере един прост житейски факт: няма правов ред в днешна Русия, а това, което Русия нарича правна система е точно обратното: корупция, произвол, потисничество, които разяждат Русия като рак, и като рака имат тенденция да се разпространяват. За да запази своя интегритет, западната съдебна система трябва да спре да си сътрудничи с руските власти и да възприеме подход на „нулев толеранс“ към каквото и да е искане от тяхна страна. Иначе Кремъл ще продължи да злоупотребява с инструментите на международното правно сътрудничество, през Интерпол, до споразуменията за екстрадиране и чрез гражданските дела ще продължи да преследва политическите си опоненти или просто да ограбва хората. Случаят на Виталий Архангелский е само най-пресният пример за това.“ – подробно изложи позицията си Буковски.

Последните новини от Франция са, че тормозът над Архангелский и неговото семейство не се осъществява само с правни средства. На 21 октомври т.г. неизвестни лица са нападнали съпругата му и децата му пред дома им в Ница и са се опитали да проникнат вътре. За щастие всичко се разминава с изкълчена ръка и насинявания. „ЧК не дреме“ – написа по този повод руският разследващ журналист Йосиф Галперин. Френските власти са започнали разследване за нападението.

Руската екзекватура и българското правосъдие

Преди да се сдобие с имот във Франция, Виталий Архангелский често пребивава в България. Той купува 30 апартамента в луксозния комплекс Емералд Ризорт край Равда. Това е същият комплекс, в който инвестират руски поп звезди като Филип Киркоров, Лолита Милявская и други известни лица на руската естрада. През лятото на 2011 г. знаменитоститите дружно се жалваха в ефира на най-гледаната руска телевизия от неуредици с управата на «Емералд Ризорт» и заплашиха да се съдят заради високите такси за поддръжка на имотите им.

Разследване на Биволъ показа, че комплексът е построен от Огнян Бозаров – племенник на Тодор Живков и бивш агент на НТР на Първо главно, активен участник в проекта „Нева“, чрез който потънаха в неизвестност милиони долари държавни пари. Руският му партньор Алексей Чепа е депутат от руската Дума и също е свързан със службите, по-точно с военното разузнаване ГРУ.

Продажбите на апартаментите от «Емералд» на руски граждани са се извършвали в кеш през Латвия, твърдят руските собственици в жалби до българските правоохранителни органи. В документите за собственост обаче не била вписвана реалната цена, а половината от стойността на имотите, като така Бозаров и компания са спестили данъци и такси в България – пишат тъжителите. Самият Архангелский потвърди за тази практика пред Биволъ. Но защо са му цели 30 апартамента? За да печели от сезонен наем и препродажба когато се вдигне цената – обяснява петербургския предприемач. „Тогава това бяха смешни пари, все пак имах милиард„.

Сега обаче на бившият милиардер не му е до смях. Не само, защото кризата свали цената на имотите. Основната част на състоянието на Архангелский вече е в ръцете на банката Санкт-Петербург, която има съдебно решение за арестуване на неговото имущество където и да се намира то. В България банката също е подала иск за признаване на решението на руския съд, или екзекватура, с която да му отнеме 30-те апартамента.

В България единственият съд компетентен да разглежда процедури по екзекватура е Софийски градски съд. Там делото на Архангелский попада при съдия Божана Желязкова, известна с абсурдното настояване да бъде доведен да свидетелства в съдебната зала простреляният и изпаднал в кома Манол Велев. Заради това изискване делото за настойничество заведено от съпругата му Весела Лечева остана висящо с години, докато накрая през 2009 г. ВСС образува дисциплинарно производство на Желязкова.

Освен казуса „Манол Велев“ инспекторите са констатирали сериозни нарушения и в работата на съдийката по други дела. Основните й прегрешения са, че необосновано и дълго е бавила произнасянето по различни производство, все на нея са се падали дела за запрещение, въпреки че те трябва да се разпределят на случаен принцип.“ – пише списание Правен Свят.

В случая с иска на банка „Санкт-Петербург“ обаче Желязкова е необичайно експедитивна. Само за два месеца тя решава да уважи екзекватурата.

За разлика от френския, българският съд не обръща никакво внимание на експертизата, потвърждаваща фалшифицирания подпис на Архангелский. Съдия Желязкова не се впечатлява и от факта, че в същия ден, в който в Русия е подписан фалшификатът, Архангелский е бил в България и това се доказва с печати от ГКПП в международния му паспорт.

Курица не птица – за българския съд няма еврограница

Решението намира своите формални основания в закона, които му придават някаква легитимност. В процедурата по екзекватура съдът не е длъжен да гледа по същество решението на руския съд. Според българския съд достатъчно е чуждестранният съд да е компетентен, на ответника да е връчен препис от исковата молба и да е бил редовно призован. Без значение в случая остава изискването на националния ни закон екзекватурата да не противоречи на българския обществен ред. „Покрай този формализъм напълно могат да бъдат игнорирани основни правни принципи, които гарантират справедлив процес и зачитане на човешките права“ – коментираха за Биволъ българските адвокати на Архангелский.

Но проблемът с разминаването между френския и българския подход по „делото Архангелский“ е, както казва Буковски, и политически. Екзекватурата може да е опасен инструмент в ръцете на руската власт, контролираща „криминализираната правосъдна система„. Чрез нейния механизъм преследването на неудобните се прехвърля и на територията на Европейския съюз. Именно това е видял и отчел френският съд. Българският му побратим, като примерен „троянски кон“ на Русия в ЕС, си е затворил очите, поне на първа инстанция.

До какво води това несъответствие между европейската и българската съдебна практика се вижда най-добре от статистиката за присъдите срещу България в Страсбург. Тя има ясен паричен еквивалент – обезщетенията, които държавата изплаща на спечелилите делата в ЕСПЧ. Така ако руската банка все пак спечели делото в България, а Архангелский и адвокатите му спечелят делото във Франция, нищо чудно някой ден българският данъкоплатец да олекне с обезщетението за 30 апартамента в комплекс „Емералд“, в които никога няма да обитава. Награда за това, че България стана 27-та страна членка на ЕС с правосъдие (а и обществен ред) наследени от несбъднатата 16-та република на СССР. Защото претенциите на банката към Архангелский се опират на договор за правна взаимопомощ между… НРБ и СССР от 1975 г.