Western Balkans превод Биволъ

georgiIlievmobs

Кой ли помни още „поршето на Доминик Строс-Кан“? Имаше такава дребна полемика (колата дори не беше негова), не точно скандал в сравнение с голямото торнадо, което се извихри малко по-късно: световната афера тръгнала от стаята в хотел Софител в Манхатън… За кратко чухме няколко заядливи, или завистливи коментари за кандидата социалист, който се пъчи в луксозни коли. Но Доминик Строс-Кан е богат, даже много състоятелен ако се вземе предвид семейното богатство на неговата съпруга. Защо тогава да не си достави удоволствие? Да не искате да се вози на Дачия?

От мястото, от което пиша тези редове, тези разсъждения са самата очевидност. Впрочем, както навсякъде по света българската преса изля хектолитри мастило, за да рапортува ежедневно за „аферата ДСК“, но не намерих нито ред за историята с поршето. В България, където луксозната кола е първият атрибут на силните на деня, тази история просто няма никакъв смисъл. Въпросният модел – Порше Панамера, е вече наречен тук „семеен“ с известна доза снизходителност. След няколко месеца увлечение по прочутия братовчед на Панамера – Порше Кайен, новите богаташи в България го изоставиха на гардовете си. Такъв е случаят с олигарха, който живее на ъгъла на моята улица: два черни, блестящи Кайена винаги го очакват със запалени мотори, дори посред нощ, пълни с въоръжени до дебелите вратове момчета, които храносмилат там пържолите си и шопската салата. Шефът им и съпругата му с вид на Мис Молдова, както и невръстното им дете се возят на борда на подобрен от AMG модел на Мерцедес, оценяван на около 200 000 евро.

Всеки ден се разминавам с подобни на тях пред… френското училище в София. О, да! Това е отлична локация, за да разпознаете новите тенденции в автомобилостроенето. А също и модните тенденции при куклите за олигарси (най-общо казано: кецове и марков анцунг сутрин, Прада следобед). Пак тук можете да констатирате, че за съжаление местните естетически хирурзи имат, нека кажем така, какво още да научат. „Насила хубост не става“ – казва една българска поговорка. За сметка на това, може да се усилят атрибутите: луксозни коли, гардове-гардероби и техните джипове, които предизвикват огромни задръствания на входа на училището, са част от тях. Бодигардовете регулират движението и правят стена около наследниците на шефа. Докато текат занятията те се разтъпкват пред оградата на училището. Това, което ги притеснява най-много са часовете по физическо възпитание: ами ако вундеркиндчето на боса си одраска коляното? Наскоро един млад френски учител хвърли кърпата и вече отказва да занимава малките с игри на открито. Твърде опасно е, в случая – за него самия.

Едно време наричано „училището на посолството“, защото приютяваше приоритетно няколко десетки деца на французи, това учебно заведение привлича като магнит софийските новобогаташи. „Френското училище“ се намира в едно крило от луксозен хотелски комплекс и днес в него учат над 500 деца, много малка част от които са деца на французи, работещи в България. За нас, привикналите на безплатното и задължително училище в квартала, таксите за обучение изглеждат космически, но за някой българин, готов да похарчи половин милион евро за коли са дреболия.

Естествено, френското училище в София не може да се мери с подобните в Лондон и Ню Йорк, които станаха популярни в медиите заради няколко прочути френски родители, които можеше да бъдат срещнати край тях. Не, тук сме далеч от всичко това, в периферията на една малка столица, на една страна разположена самата тя в „предградията на Европа“, че и на света, както пише Франсоа Масперо. Но френските собственици на поршета, които търсят спокойствие, са добре дошли тук.

* Френското училище в София следва френската учебна програма, според която занятията тази година започват на 5-ти септември

Print Friendly, PDF & Email