В аргументацията към доклада за лиценза правният отдел на ДКЕВР цитира писмо на НЕК, определящо като „коректно“ партньорството с фирмата майка EFT Group, която е купувала ток от българския монополист през 2002, 2003 и 2004 г.

Отношенията на НЕК и EFT Group не винаги са били безоблачни. През май 2002 г. гръмва новината, че НЕК е засякла нелегален пренос на 396 млн киловата ток от Румъния за Гърция, за който не е получила транзитни такси. Фирмата посредник за износа, който трябвало да се осъществи през Сърбия и Македония е именно EFT Group.

Година по-късно EFT Group се явява като спасител на НЕК след като Турция спира да купува ток от държавната компания заради аферата „Джейлан“.

„Сделката на века“

Сделката на правителството на Иван Костов от 1998 г., който той сам определя като „сделката на века“ предвижда износ на български ток за Турция от 1998 до 2008 г. на цени по-високи от регионалните (3,55 цента/квч). В замяна България се ангажира турски фирми да построят каскадата „Горна Арда“ и магистрала „Марица“. Конкретни фирми в договора не са посочени, но за „Джейлан“ настоява изрично турският премиер Бюлент Еджевит. В акционерното споразумение между НЕК и „Джейлан“ е записано, че един от начините за финансиране на каскадата „Горна Арда“ е НЕК да отделя средства от износа на ток.

В края на 1999 възникват съмнения, че „Джейлан“ може да се справи с финансирането на проекта и Костов иска от Еджевит да посочи друга фирма, но получава отказ. Мрачните прогнози за „Джейлан“ се сбъдват и в началото на 2000 г. холдингът, собственост на Махмуд Джейлан фалира, банката му е конфискувана, а Джейлан е обвинен във финансови злоупотреби, некачествено строителство и е арестуван. В края на мандата на Костов „Джейлан“ изглежда окончателно елиминирана от проектите „Горна Арда“ и „Марица“.

Въпреки проблемите си „Джейлан“ остава в проекта „Горна Арда“ и настоява за него пред новото правителство на Сакскобургготски, като заплашва с прекратяване на договора за внос на ток с НЕК. Нейни лобисти в правителството са хората на Доган и „Мултигруп“: Мехмет Дикме и Димитър Калчев, както и премиерският съветник Ник Маринов. В края на април 2003 енергийният министър Милко Ковачев открито обвинява по БНТ Димитър Калчев, че е довел в кабинета му Махмут Джейлан, за да лобира.

Спасителят EFT

Малко по-късно Турция наистина спира да изкупува българския ток. В този момент без търг и конкурс се появява EFT Group, която купува тока на НЕК предназначен за Турция и го изнася за Словения.

Не е ясно на какви цени са купени от EFT отказаните от Турция количества, но словенските медии съобщават, че фирмата е спечелила с дъмпингови цени търг за внос на ток в Словения за 2004 г. Обемът на сделката е такъв, че има притеснения за изпадане на Словения в зависимост от българския ток.

Всъщност притесненията на Словения са и от друго естество: за зависимост от Сърбия и за обвързване с фирма със спорна репутация. Защото въпреки швейцарската, британската и датската фасада, EFT Group принадлежи де факто на сръбския бизнесмен със словенски и британски паспорт Вук Хамович.

Син на герой и враг на Милошевич

Хамович е роден през 1949 г и е син на сръбския народен герой Раде Хамович, началник на генщаба на Югославската армия от 1961 до 1967 г. Завършва икономика в Белград през 1972 г и работи в енергийния бранш.

Вук Хамович е считан в Сърбия за „дискретен олигарх“. През 2005 г. година полското списание „Впрост“ го поставя на 91 място в класацията си на богаташите в Източна Европа и определя състоянието му на 350 млн долара. Оттогава той не е влизал в този списък, но миналата година е на 14-то място в класацията на най-влиятелните хора в Сърбия според сръбското списание „Блиц“. Бизнесменът е противник на режима на Милошевич, подкрепя Демократическата партия и финансира седмичника „Време“.

Името на Хамович започва да се спряга и в западноевропейските медии след серия одити и доклад на администратора на ООН в Босна Пади Ъшдаун за държавната електрическа компания в Република Сръбска, публикуван през 2003 г. След доклада той уволнява шефа на националната електрическа компания EPRS Светозар Аврамович и бившия министър на индустрията и член на борда на EPRS Бошко Лемеж.

„Одитът е депресивно четиво“ – споделя пред вестник Guardian британският посланик в Сараево Ян Клиф. „Той показва в убедителни детайли нещо, което всички знаят: публичните компании [в Република Сръбска] се използват за рекет от малък политически елит“.

Във фокуса на доклада на Ъшдаун попада договора за износ на излишъците от ток на Република Сръбска. Екслузивен износител е регистрираната в Лондон EFT Ltd. Ъшдаун подозира, че това е корупционна схема и дава EFT на прокурор в Босна. Той даже твърди пред Guardian, че с парите от тази корупция се финансират военнопрестъпници.

Две години по-късно, през 2005 г. британската служба SFO (Serious Fraud Office) започва разследване срещу EFT Ltd. Обискирани са офисите на фирмата и са иззети документи, които SFO изпраща на прокуратурата в Босна. Източници на Guardian съобщават, че EFT Ltd на Вук Хамович е заподозряна в отклоняване на 11 милиона долара американска помощ за Монтенегро. Според публикацията в британския вестник, в периода 1999-2001 парите били преведени от САЩ на няколко транша на босненската енергийна компания , за да доставя ток за Черна гора. След това милионите били засечени в офшорни транзакции на остров Джърси.

Компанията категорично отрича обвиненията и дори наема като консултант бившия специален пратеник на Клинтън за региона Робърт Гелбард. През 2008 г. британските служби прекратяват разследването след като главния прокурор Лейди Скотланд решава, че „липсват убедителни данни за престъпление“. По този повод гражданската организация Corner House коментира, че „изоставянето на разследването изпраща грешен сигнал на корумпираните компании, на новите демокрации, опитващи да се борят с корупцията и на международната общност“

Белене – Да!

Вук Хамович е известен и като коментатор по енергийни въпроси за балканския регион. През лятото на 2008 г. той твърди, че Източна Европа е пред тежък енергиен дефицит, за което допринася и спирането на блоковете на АЕЦ Козлодуй. Любопитно е, че подобна теза за предстоящия недостиг на ток на Балканите заради затварянето на двата блока на Козлодуй разви две години преди Хамович българският енергиен министър Румен Овчаров. Той даже изпрати писмо на европейския енергиен комисар. Историята показа, че нито мрачната прогноза на Овчаров, нито тази на Хамович се сбъднаха.

В по-нови интервюта Хамович твърди, че кризата е опровергала прогнозата му, но смята, че без нови енергийни мощности възстановяването ще бъде трудно. Подобно мнение неведнъж е изразявал в пресата и Николай Вузев, който е горещ привърженик на АЕЦ Белене, както впрочем и Богомил Манчев.

Според търговския регистър управителите на „ЕФТ-България“ Николай Вузев, Младен Стийович и Андрей Кристоф са съдружници с Вук Хамович във фирмата „Собел Сървис“, регистрирана на 18.10.2006 г. Фирмата не развива дейност, за разлика от „ЕФТ-България“.

Министър след министър – анекс след анекс

Според източници на Mediapool прокуратурата разследва сделките на НЕК с „ЕФТ-България“ за износ на евтин ток при трима министри: Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров. Периодът е 2003 – 2007 г. и е изнесено електричество за близо 600 млн. евро. То е продадено от EFT Group в Словения и в други страни на дъмпингови цени, но не без печалба, което значи, че е купено доста евтино. Първоначалният договор е удължаван с многобройни анекси. Въпросът, който си задават разследващите е защо НЕК, която е търговец на ток, е ползвала услугите на посредник, вместо да търгува директно и дали от сделката не е ощетена държавата.

EFT е разследвана и в Сърбия, но не за износ, а за внос на ток. Парламентарната анкетна комисия, която започва работа през март 2004 се интересува дали договорите на сръбската електрическа компания с EFT са изгодни за държавата. Въпросът, който си задават сръбските депутати е защо сръбската НЕК изобщо купува ток от EFT, след като произвежда достатъчно, за да покрива нуждите си.

В разследването се появяват и договори с EFT, в които датите на разплащане са променени с анекси. Така например след като по условията на търга разплащането е фиксирано на 180 дни, чрез по-късен анекс то е променено на три седмици.

Сръбското разследване удря на камък и затъва в експертизи, без да даде конкретен резултат.

Искат, но вече не могат…

Междувременно, въпреки разследванията EFT се разраства и открива нови офиси на Балканите и в централна Европа. Портфолиото на EFT Group за 2008-2009, което е публикувано на сайта на фирмата показва, че през 2008 г. EFT е купило 19% от тока, с който търгува от България. За сметка на това представянето на софийския офис е по-скоро дискретно, като се отбелязва със съжаление намаляването на свободния ток след затварянето на Козлодуй. Според EFT проектът „Белене“, ако бъде реализиран, ще възстанови експортния потенциал на страната.

EFT Group проявяваше и интерес към проекта „Горна Арда“. “Ако Националната електрическа компания на България обяви конкурс за “Горна Арда”, ние непременно ще участваме. Проявяваме голям интерес към този проект”, заявява през август 2009 Вук Хамович. Той обяснява, че компанията иска да има собствени източници и да разшири енергийното си портфолио с хидроенергийни мощности, след като притежава вече термичната централа и мината „Станари“ в Република Сръбска.

Може би затова на 2 май 2007 в „ЕФТ – България“ влиза като зам-председател на съвета на директорите един лобист с опит по въпроса за „Горна Арда“ – бившият министър на държавната администрация Димитър Калчев. През февруари 2008 Комисията по досиетата разкри, че Калчев е бил явочник на ДС с псевдоними „Колев“ и „Клуба“. Бившият явочник, министър и лобист, който единствен от правителството на Сакскобургготски изпрати в последния му път застреляния Илия Павлов се спомина след дълго и тежко боледуване на първи ноември 2008.

През септември 2009 се споминаха и надеждите на EFT за проекта „Горна Арда“, след като правителството окончателно определи като инвеститор Хидроенергийна компания „Горна Арда“, включваща НЕК и австрийски консорциум от Alpine Bau и EVN. По-рано, през май, австрийците се споразумяват с наследника на „Джейлан“ ССG да изкупят техния дял от 30% в „сделката на века“.

Преди няколко дни стана ясно, че с пари от НЕК прехвърлени през Института по минно дело и „Минстрой холдинг“ на Николай Вълканов е изплатен милион и половина лева хонорар на философа Ахмед Доган, за да консултира четири хидроенергийни проекта, между които и „Горна Арда“. Услугите на философа-хидроенергетик ще бъдат проверени прокуратурата и от парламентарната антикорупционна комисия.

Линкове

Извадка от швейцарския търговски регистър за EFT AG:

http://sg.powernet.ch/webservices/inet/HRG/HRG.asmx/getHRGHTML?chnr=3204053785&amt=320&toBeModified=0&validOnly=0〈=2&sort=0

За босненската афера с EFT разследвана от британците

http://www.guardian.co.uk/uk/2008/jun/03/ukcrime.internationalcrime

http://www.guardian.co.uk/uk/2005/feb/26/freedomofinformation.politics

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2007/10/12/386209_srubskata_peralnia_za_pari/

Рекламното портфолио на EFT

http://www.eft-romania.net/download/EFTAnnualReview2008-2009.pdf

 

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet