e-government

Макар и обширен, този текст не претендира да изчерпва темата „е-правителство“. Той претендира да маркира и систематизира, да вади на показ скритата структура в хаоса. Защото сюжетът „електронно правителство в България“ е именно хаос, гордиев възел от преплетените сюжети, образуващи неуловимото milieu на властта – технологии, право, политика, бизнес, но и допълнително усложнен от изобилния, подвеждащ и напълно умишлено създаван медиен шум през годините, целящ да заглуши и малкото адекватна информация по въпроса.

Сюжетът „е-правителство“ е мрежа, оплетена от множество по-малки сюжети, задвижвани от герои, всеки един от които – герой на повече от един сюжет. За да бъде приведена тази мрежа в що годе линеен и удобен за проследяване вид, ще я поднеса хронологично: официалната хроника – тази на стратегическите документи (или тяхната липса), дадените обещания и медийния хайп, преплетена с неофициалната, извлечена от разните публични (и не чак толкова публични) регистри, на съмнителните търгове, блатантните провали и изпарилите се в нищото бюджетни и евро-милиони.

„Е-правителството“, взето в своята цялост обаче, не е тъждествено нито на система за управление на лицензи, били те за милиони, нито на размяна на pdf файлове с държавата, нито на реформа в администрацията или нови закони, нито на инфраструктура. То е всичко това взето заедно, плюс една много съществена компонента – съдържанието с което я пълним самите ние, с нашите лични данни от раждането си до смъртта под заплахата на какви ли не санкции и глоби…

Актуализиране на законодателството – „Постановления“ и директиви

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



1998

Още от времето на соц-а България е съзнавала силата на ИТ и се е стремяла да е в крак с тях, къде с укази на Партията, къде с промишлен шпионаж и ембаргови нарушения…

Всъщност, първият известен ми източник в който се споменава терминът „българско електронно правителство“ е с дата 1977 и се нарича Постановление № 15 на МС от 1977 г. за внедряване на ЕСГРАОН. Има и един Указ № 2472 от 1985-та, за административно-правното обслужване на населението. Той въвежда такива важни принципи като „обслужването на едно гише“, „еднократното събиране и многократно използване на лични данни“. В него присъства и член, дефиниращ що е то административно-правна услуга и членове за компетентностите и задълженията на чиновниците и гражданите при извършването на такава услуга. В списъка на тези услуги вече присъстват: даването на справка, издаването или съставянето на удостоверение, схема, скица, чертеж или друг документ или удостоверяване, признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

В по-новите и глобални времена тенденциите в правото са неизбежно свързани с упражняването му извън някакви регионални граници, а инструментът, който необратимо и радикално влияе на тази особено несклонна към обновяване област е интернет. У нас ситуацията е посттоталитарна и допълнително усложнена от несигурност. Тя по някакъв начин трябва да поддържа консистентни връзки и с изтъкания от несигурност нов, глобален информационен свят навън, вече изправен пред първата сериозна криза. Иска ми се, да насоча вниманието ви към ето този държавен документ, обнародван у нас в самото навечерие на спукването на дотком балона: (обн.,ДВ,бр.22 от 24 февруари 1998 г.) http://law.dir.bg/reference.php?f=pms40-98 :

Това е ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 40 с дата 17 февруари 1998 г., постановяващо създаването на Координационен съвет по проблемите на информационното общество у нас като в допълнителната разпоредба на този документ се уточнява смисълът на понятието:

„… „информационно общество“ е общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги без национални, географски или други ограничения за обмен на информация, научни, духовни, културни и други постижения.“

Това, което ме смущава в този документ е, че идеологически той кой знае защо не почива върху постамента на сериозната теория, а на модната по това време у нас „Трета вълна“ на писателя-футурист Алвин Тофлър. Доколкото знам, по това време The Informational City и трилогията на The Information Age на Мануел Кастелс са вече факт в Европа, а и критикът на информацията, Скот Лаш е написал вече немалко от трудовете си. Но да не се отплесвам: постановлението се издава на основание чл.105 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Правилника за структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация – приет с Постановление No 166 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 1996 г.; изм., бр. 27 и 45 от 1997 г.). А изпълнението е възложено на председателя на Координационния съвет, Евгени Бакърджиев, зам. министър-председател в правителството на Костов и компрометиран политик, а също и на неговите заместници, министърът на държавната администрация Марио Тагарински и председателя на Комитета по пощи и съобщения, Антони Славински.

С приетата година по-късно, през 1999 г. Стратегия за развитие на информационното общество, Република България се превръща в една от първите страни в Европа с национална програма за развитие на информационното общество. Тя е актуализирана през 2002 г. с решение № 866/28.12.2002 г. на Министерския съвет в съответствие с Плана за действие eEurope+ на страните кандидатки за членство на ЕС. Изпълнител е работна група, състояща се от КЦИКУТ – Координационен център за информационни, комуникационни и управленски технологии към МС и ПРООН.

Предизвикателствата на новия свят

на някакво ниво са осъзнати и приети. Но дали България е част от този свят или поне от Европа, в която географски се намира? В България има едно законодателство, едни институции, администрация и политики, а в Европа те са други. За да се превърнем в европейска страна ние трябва да работим върху „интерфейса“, позволяващ ни да общуваме с Европа. За целта между България и Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) още през 1998 г. е подписано Споразумението за сътрудничество. Чрез семинари, различни видове обучения тази уважавана Европейска институция трябва да помогне на нашата млада демокрация да укрепне и да се осъвремени. България още не е член на Европейския съюз. Това обаче предстои.

1999

Информационното общество вече е приоритет за България. В навечерието на развихрянето с пълна сила на проблемите на информационната, глобална ера, („дотком балонът“ се спука тъкмо в интервала 1997–2000) – деиндустриализация на икономиките, все по-слаба, но все по-репресивна държава, у нас се говори се за преход към „икономика на знанието“, вдъхновен по-нататък вероятно и от Лисабонската стратегия (2000 г.)

18 март, 2001 – тази дата е избрана за ден на българската ИТ индустрия в най-мащабното хай-тек изложение в Европа CeBIT. Целта е да се направи световна промоция на българските постижения в областта на информационните технологии. Денят ще се състои благодарение на съвместната инициатива на немското Бюро за техническо сътрудничество – GTZ, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българска стопанска камара. По този повод за Хановер заминават тогавашният министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров и Орлин Кузов, директор на Агенцията за развитие на съобщенията и ИКТ. 2001 е важна и с приемането на един ключов закон, който да обуслови функционирането на бъдещото електронно правителство: Законът за електронния документ и електронния подпис/ЗЕДЕП/, в сила от 7.10.2001 г. 

Но за да може да бъде изградено електронно управление, трябват още законодателни промени: всички издавани документи да бъдат в електронен вид; институциите да се задължат със закон, да си обменят информация по електронен път; със закон да се регламентира електронното обменяне на информация да бъде алтернатива на другите методи; създаване на отделен закон за регистрите, чрез който да се осигури лесен обмен и актуализиране на информацията в тях; да се регламентира със закони събирането и обмена на информация.

Освен законодателни промени трябва да се предприемат и управленски такива: пилотни ведомства, в които да се изпробва електронното управление и единни правила за използване на електронен подпис и електронен документ във всички ведомства. Началото в България е поставено с актуализиране на законодателството, касаещо информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и изследователската дейност, съчетани с подготовката и приемането на някои задължителни нормативни документи за развитие на информационното общество.

2002

Разработени са и са приети (поне медиите твърдят така) стратегически документи, които разглеждат приложението на информационните технологии в отделни области на обществения живот и дават основни насоки за неговото развитие:

– Стратегия за електронно правителство на Република България,

– Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа на „едно гише“,-Базисен модел на обслужване на „едно гише“

– Решение за участие на България в програмата на Европейската общност Обмен на данни между администрациите IDA – Interchange of Data between Administrations.

За съжаление не мога, да цитирам тези документи, тъй като те са неоткриваеми в мрежата. Възможно е дори да не съществуват. Насоките очертани по-горе обаче, обещават изграждането на инструмент за комуникация на гражданите с държавата, работещ на принципа на пълната прозрачност и е нещо, което е изглеждало единствено като утопия на фона на последните 50 години тоталитаризъм у нас. И което е още по-тъжно – продължава да изглежда като утопия. Точно в този относително ранен етап на законодателни, административни и всякакви други неконсистентности между нашия пост-соц регион и готовата да ни приеме Европа, нашата „млада демокрация“ и по-точно господата, ангажирали се с нея, вероятно са получили прозрението, че прозрачността не е неизбежна. Защото ИТ не са само бизнес, а и административна мощ, съчетана с относително лесна възможност да се симулира дълго и безнаказано полезна за обществото дейност, докато в същото време просто се усвояват пари от бюджета, или от разни еврофондове.

Как става това ще стане ясно в хода на текста.

(Следва)

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly