Що е то Електронно правителство в България (Част I) Mind the horns!

Макар и обширен, този текст не претендира да изчерпва темата „е-правителство”. Той претендира да маркира и систематизира, да вади на показ скритата структура в хаоса. Защото сюжетът „електронно правителство в България” е именно хаос, гордиев възел от преплетените сюжети, образуващи неуловимото milieu на властта – технологии, право, политика, бизнес, но и допълнително усложнен от изобилния, подвеждащ и напълно умишлено създаван медиен шум през годините, целящ да заглуши и малкото адекватна информация по въпроса.

Сюжетът „е-правителство” е мрежа, оплетена от множество по-малки сюжети, задвижвани от герои, всеки един от които – герой на повече от един сюжет. За да бъде приведена тази мрежа в що годе линеен и удобен за проследяване вид, ще я поднеса хронологично: официалната хроника – тази на стратегическите документи (или тяхната липса), дадените обещания и медийния хайп, преплетена с неофициалната, извлечена от разните публични (и не чак толкова публични) регистри, на съмнителните търгове, блатантните провали и изпарилите се в нищото бюджетни и евро-милиони.

„Е-правителството”, взето в своята цялост обаче, не е тъждествено нито на система за управление на лицензи, били те за милиони, нито на размяна на pdf файлове с държавата, нито на реформа в администрацията или нови закони, нито на инфраструктура. То е всичко това взето заедно, плюс една много съществена компонента – съдържанието с което я пълним самите ние, с нашите лични данни от раждането си до смъртта под заплахата на какви ли не санкции и глоби…

Актуализиране на законодателството – “Постановления” и директиви

1998

Още от времето на соц-а България е съзнавала силата на ИТ и се е стремяла да е в крак с тях, къде с укази на Партията, къде с промишлен шпионаж и ембаргови нарушения…

Всъщност, първият известен ми източник в който се споменава терминът „българско електронно правителство” е с дата 1977 и се нарича Постановление № 15 на МС от 1977 г. за внедряване на ЕСГРАОН. Има и един Указ № 2472 от 1985-та, за административно-правното обслужване на населението. Той въвежда такива важни принципи като „обслужването на едно гише”, „еднократното събиране и многократно използване на лични данни”. В него присъства и член, дефиниращ що е то административно-правна услуга и членове за компетентностите и задълженията на чиновниците и гражданите при извършването на такава услуга. В списъка на тези услуги вече присъстват: даването на справка, издаването или съставянето на удостоверение, схема, скица, чертеж или друг документ или удостоверяване, признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

В по-новите и глобални времена тенденциите в правото са неизбежно свързани с упражняването му извън някакви регионални граници, а инструментът, който необратимо и радикално влияе на тази особено несклонна към обновяване област е интернет. У нас ситуацията е посттоталитарна и допълнително усложнена от несигурност. Тя по някакъв начин трябва да поддържа консистентни връзки и с изтъкания от несигурност нов, глобален информационен свят навън, вече изправен пред първата сериозна криза. Иска ми се, да насоча вниманието ви към ето този държавен документ, обнародван у нас в самото навечерие на спукването на дотком балона: (обн.,ДВ,бр.22 от 24 февруари 1998 г.) http://law.dir.bg/reference.php?f=pms40-98 :

Това е ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 40 с дата 17 февруари 1998 г., постановяващо създаването на Координационен съвет по проблемите на информационното общество у нас като в допълнителната разпоредба на този документ се уточнява смисълът на понятието:

„… “информационно общество” е общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги без национални, географски или други ограничения за обмен на информация, научни, духовни, културни и други постижения.”

Това, което ме смущава в този документ е, че идеологически той кой знае защо не почива върху постамента на сериозната теория, а на модната по това време у нас „Трета вълна” на писателя-футурист Алвин Тофлър. Доколкото знам, по това време The Informational City и трилогията на The Information Age на Мануел Кастелс са вече факт в Европа, а и критикът на информацията, Скот Лаш е написал вече немалко от трудовете си. Но да не се отплесвам: постановлението се издава на основание чл.105 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Правилника за структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация – приет с Постановление No 166 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 1996 г.; изм., бр. 27 и 45 от 1997 г.). А изпълнението е възложено на председателя на Координационния съвет, Евгени Бакърджиев, зам. министър-председател в правителството на Костов и компрометиран политик, а също и на неговите заместници, министърът на държавната администрация Марио Тагарински и председателя на Комитета по пощи и съобщения, Антони Славински.

С приетата година по-късно, през 1999 г. Стратегия за развитие на информационното общество, Република България се превръща в една от първите страни в Европа с национална програма за развитие на информационното общество. Тя е актуализирана през 2002 г. с решение № 866/28.12.2002 г. на Министерския съвет в съответствие с Плана за действие eEurope+ на страните кандидатки за членство на ЕС. Изпълнител е работна група, състояща се от КЦИКУТ – Координационен център за информационни, комуникационни и управленски технологии към МС и ПРООН.

Предизвикателствата на новия свят

на някакво ниво са осъзнати и приети. Но дали България е част от този свят или поне от Европа, в която географски се намира? В България има едно законодателство, едни институции, администрация и политики, а в Европа те са други. За да се превърнем в европейска страна ние трябва да работим върху „интерфейса”, позволяващ ни да общуваме с Европа. За целта между България и Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) още през 1998 г. е подписано Споразумението за сътрудничество. Чрез семинари, различни видове обучения тази уважавана Европейска институция трябва да помогне на нашата млада демокрация да укрепне и да се осъвремени. България още не е член на Европейския съюз. Това обаче предстои.

1999

Информационното общество вече е приоритет за България. В навечерието на развихрянето с пълна сила на проблемите на информационната, глобална ера, („дотком балонът” се спука тъкмо в интервала 1997–2000) – деиндустриализация на икономиките, все по-слаба, но все по-репресивна държава, у нас се говори се за преход към “икономика на знанието”, вдъхновен по-нататък вероятно и от Лисабонската стратегия (2000 г.)

18 март, 2001 – тази дата е избрана за ден на българската ИТ индустрия в най-мащабното хай-тек изложение в Европа CeBIT. Целта е да се направи световна промоция на българските постижения в областта на информационните технологии. Денят ще се състои благодарение на съвместната инициатива на немското Бюро за техническо сътрудничество – GTZ, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българска стопанска камара. По този повод за Хановер заминават тогавашният министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров и Орлин Кузов, директор на Агенцията за развитие на съобщенията и ИКТ. 2001 е важна и с приемането на един ключов закон, който да обуслови функционирането на бъдещото електронно правителство: Законът за електронния документ и електронния подпис/ЗЕДЕП/, в сила от 7.10.2001 г.

Но за да може да бъде изградено електронно управление, трябват още законодателни промени: всички издавани документи да бъдат в електронен вид; институциите да се задължат със закон, да си обменят информация по електронен път; със закон да се регламентира електронното обменяне на информация да бъде алтернатива на другите методи; създаване на отделен закон за регистрите, чрез който да се осигури лесен обмен и актуализиране на информацията в тях; да се регламентира със закони събирането и обмена на информация.

Освен законодателни промени трябва да се предприемат и управленски такива: пилотни ведомства, в които да се изпробва електронното управление и единни правила за използване на електронен подпис и електронен документ във всички ведомства. Началото в България е поставено с актуализиране на законодателството, касаещо информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и изследователската дейност, съчетани с подготовката и приемането на някои задължителни нормативни документи за развитие на информационното общество.

2002

Разработени са и са приети (поне медиите твърдят така) стратегически документи, които разглеждат приложението на информационните технологии в отделни области на обществения живот и дават основни насоки за неговото развитие:

– Стратегия за електронно правителство на Република България,

– Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа на “едно гише”,-Базисен модел на обслужване на “едно гише”

– Решение за участие на България в програмата на Европейската общност Обмен на данни между администрациите IDA – Interchange of Data between Administrations.

За съжаление не мога, да цитирам тези документи, тъй като те са неоткриваеми в мрежата. Възможно е дори да не съществуват. Насоките очертани по-горе обаче, обещават изграждането на инструмент за комуникация на гражданите с държавата, работещ на принципа на пълната прозрачност и е нещо, което е изглеждало единствено като утопия на фона на последните 50 години тоталитаризъм у нас. И което е още по-тъжно – продължава да изглежда като утопия. Точно в този относително ранен етап на законодателни, административни и всякакви други неконсистентности между нашия пост-соц регион и готовата да ни приеме Европа, нашата „млада демокрация” и по-точно господата, ангажирали се с нея, вероятно са получили прозрението, че прозрачността не е неизбежна. Защото ИТ не са само бизнес, а и административна мощ, съчетана с относително лесна възможност да се симулира дълго и безнаказано полезна за обществото дейност, докато в същото време просто се усвояват пари от бюджета, или от разни еврофондове.

Как става това ще стане ясно в хода на текста.

(Следва)

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.