e-government

2.·В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ЕВРОПА

Получих feedback за предишната статия, че се отклонявам от обещаната тема „Сиела“, затова бързам с уговорката, че не е така. „Сиела“ е нещо, което е невъзможно да бъде обговорено извън сюжета, наречен „електронното правителство в България“, макар включването ѝ в този сюжет, поне публично, да се случи едва от 2006-та насам. Същото важи и за Е-правителство и по-точно неговото неслучване, но то не може да бъде проумяно ако не бъдат проумяни такива агенти на несъстоятелността каквато е „Сиела“. 

Другото е просто придържане към хронологията.

И така, за да се ориентираме в кашата в която предстои да нагазим, нека за миг си припомним що е то власт и що е разделение на властите в най-старомоден и доктринерски, не търпящ опровержения смисъл. Още през 18 век френският държавен мислител Шарл дьо Монтескьо е формулирал в своя труд „Разделение на властите“ принципа според който трите вида власт в държавата – законодателна, изпълнителна и съдебна – трябва да се изпълняват от различни органи, автономни, но комуникиращи помежду си и оттам, взаимно контролиращи се, но и независими един от друг. Сиреч, правомощията на съдебната власт не бива да се припокриват с тези на изпълнителната, тези на законодателната – със съдебната и т.н. Това е една от гаранциите срещу тиранията, заложени в Конституциите на всички демократичните страни.

Замислете се сега за огромната, гигантска отговорност която поема един информационен и комуникационен инструмент, какъвто са новите медии, въплътени в т.нар. електронно правителство, в опазването на комуникацията между тези три власти от неочакваните и не особено изучени странични ефекти, съпровождаяи ИКТ. Когато четем популярната българска преса, оставаме с впечатлението, че целта на електронното правителство е да пести хартия. НЕ, целта на електронното правителство не е да пести хартия. То е удобно, икономисва време, нерви, не е изключено да пести и хартия (ако това изобщо е нужно), но то е преди всичко КОМУНИКАЦИЯ между всичките типове власт, властови интерфейс за общуване между:

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



правителството и гражданите;

правителството и бизнеса;

правителство и друго правителство
;

обратна връзка между граждани и правителство;

и т.н.

Ето защо за да се случи ЕП, тряба да се случат и три вида реформи: – законодателна реформа, съдебна, а също и реформа в изпълнителната власт.

2.

Но нека се върна към хронологията!

Още преди идването на НДСВ на власт през 2001, макар и неявно, повечето от важните действащи лица в тази история са вече в играта: бивши комунистически величия, новоизпечени бизнесмени, политици, юристи, финансисти, обикновени престъпници. Всъщност, те са били винаги в играта дотолкова, доколкото и винаги са имали привилегирован достъп до всичката възможна информация в държавата. Но идването на НДСВ на власт предизвика истински прибой от „бели якички“ в бизнеса и политиката – симптом за това, че начинанието, евфемистично назовавано „Електронно правителство в България“ може да излиза от дълбоката нелегалност и нужният за това екип е налице. Имаше си и официална причина: приобщаването на страната ни към глобалния свят и Европа. Не че ние вече не бяхме приобщени благодарение на „международните проекти“ на Луканов, Дойнов, Стоян Марков, а после и на шофьора на Стоян Марков, Спас Русев*.

Та, като казах Спас Русев, някой помни ли кръга „СИГМА“*, дискретния „юпи“ брат на гиганта МУЛТИГРУП? Най-вероятно не, но от него все още можем да открием документна следа в публичните регистри под едноименна фирма с ЕИК 831764153, появяваща се в индиректнте връзки на такива образувания като: 
ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДВИЖЕНИЕ БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ, СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ЗА ХАРМОНИЗАЦИЯ НА ПРАВОТО“, ФОНДАЦИЯ „ЦЕНТЪР ЗА ЛИБЕРАЛНИ СТРАТЕГИИ“, 
СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ“, 
ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА“, ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ИЗДИГАНЕ НА МЕГЛЕНА ЩИЛИЯНОВА КУНЕВА, 
БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА-СОФИЯ, 
СДРУЖЕНИЕ БАЛКАНСКИ ИНСТИТУТ ЗА СИГУРНОСТ.

Ако трябва да конкретизирам до отделни личности, тук е целия Спас Русевски антураж от финансисти, юристи, ИТ експерти, мутро-юпита, даже ще ги изброя: Даниел Вълчев, бивш шеф на ИНКО, зам.-председате на парламентарната група на НДСВ и шеф на комисията по европейска интеграция в Народното събрание, Милен Велчев, министър на финансите в правителството на Сакскобургготски и Гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за Възстановяване и развитие, Георги Вълчев – негов брат и собственик на туристически бизнес, Иван и Веселин Тодрови от Сиела. Тук са и кадрите от Националния хазартно-технологично-фармацевтичен приватизационен фонд КАЛИМАН, влял се по-късно в СИГМА и предизвикал преди това немалко скандали. Тук е и екипът на Телелинк, бивша фирма на С. Русев. Кръгът СИГМА не е мъртъв! В днешни дни можем да открием сред жизнеспособните му разсейки всички нужни кадри за едно бъдещо ЕП накуп. Така че твърдението на официалната хроника в началото на мандата на НДСВ, че „електронното правителство“ тепърва ще се изгражда, за да ни прави част от Европа е пълен нонсенс! Тъкмо електронното правителство е това, което упорито само си пречи на създаването в опит, да задържи вече установеното българо-европейско „сътрудничество“ в старото нечисто русло на прането и източването на финанси, прикрито като бизнес. Защото едно работещо електронно правителство би означавало преди всичко прозрачност и край на софистицирания информационен геноцид над нацията, който продължава вече половин век и се дирижира от един и същ кръг хора! В новото правителство това са някои министри, които бяха на ръководни постове точно по времето на предприсъединителното финансиране за тези първи електронни правителства някога.

3.

И все пак по времето на Симеон II началото на ЕП е официално поставено: за пръв път през 2003 г. официално се споменава терминът „е-правителство“ в юридически акт – РшМС 303 от 2002 г. а институцията, отговорна за неговото реализиране е подчиненото на Димитър Калчев** Министерство на държавната администрация и административната реформа. С постулиране на новите понятия и промени в закона се кодифицират (добре или не) отношенията и между останалите видове власт, тези които тепърва ще се реформират. Но къде е единственият суверен на властта в тази държава, т.нар. народ, който да прецени дали тези промени са адекватни по отношение на него, в чието име всички се кълнат и всичко съществува? Давал ли му е думата някой? А и дали той би могъл да реагира в качеството си на суверен по отношение на нещо за което няма и смътна представа: Е-правителство?

През 2003 е приета и Стратегия за изграждане на ЕП – неоткриваем в мрежата документ, но предполагаемо съществуващ, тъй като се срещат позовавания на него, а също и описания, от които разбираме, че включва три стратегически цели: електронни административни услуги за гражданите и бизнеса; широко участие на гражданите в държавното управление (sic!); създаване на „организационна, комуникационна и информационна среда за ефективно и прозрачно функциониране на държавната администрация“. Измежду трите стратегически цели приоритет е даден на е-услугите.

През 2003 е приета също и Национална програма за изграждане на ЕП. Тя е имала за цел да организира процеса на създаването му, да осигури необходимите финансови ресурси и да уточни списъка със задачите и техните срокове. Също неоткриваем документ! Нейсе, из медиите може поне да се прочете, че средствата за инфраструктурни нужди ще се заложат в бюджета за 2003 г. а също и, че ще се ползват средства по разни европрограми. Предстои, например, включването на Република България в програмата „e-Content“. „Е-content“ е за „стимулиране развитието и употребата на европейско цифрово съдържание на глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество“, но не ми е известно, да е одобряван български проект по нея.

През 2003 г. е подновено и споразумението с ЕИПА от 1998. Благодарение на него в интервала от 1998 до 2007 г. ще се проведат немалко курсове и ще се изядат немалко пари, в т.ч. и по програмата ФАР и, ако можем да вярваме на средствата за масова информация, цитиращи вече несъществуващото МДААР, в тях през годините са се обучавали хиляди представители от България.

България участва и в програмата „Обмен на данни между администрациите“ (IDA), която е инструмент на Европейския съюз за създаване на единно информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните-членки на Европейския съюз и на страните-кандидатки за членство. Участието на България в програмата IDA значи и достъп до финансови фондове, до европейската администрация, до европейски бази данни, но и значи следване на европейските тенденции, една от които е ориентирането на евро-администрациите към софтуер с отворен код! През 2002 г. Европейския парламент приема документ за насърчаването на отворения код в администрациите и това не са само думи. Целта е създаване на единно европейско пространство за обмен на данни, документи и информация, а отвореният код е избран заради надеждността, изгодността и прозрачността си.

4.

Междувременно в България започват, да се случват разни малки финансови мистерии.

През октомври 2002 година Министерството на транспорта и съобщенията започва пилотен проект, за който Международният съюз по далекосъобщения (ITU) дарява 30 000 евро. В обща мрежа трябва да се вържат няколко ведомства, стотина служители да получат смарт-карти и да се изпробва възможността за онлайн плащане на такси и данъци. Чудесни намерения, осъществими при това, само че нито се знае каква точно е съдбата на този ранен проект, нито как и от кого е била похарчена сумата от 30·000-те евро на ITU.

Но да не издребняваме, че има и по-лошо! България, която си дава вид, че участва в програмата IDA за единно европейско информационно пространство, явно се намира в състояние на дълбока неконсистентност, тъй като Министърът на финансите ѝ Милен Велчев преговаря още от 2001 с класическия противник на отворения код, „Майкрософт“ за „мерки, свързани с намаляването на пиратството“ в Централна и Източна Европа. ·В резултат на тези преговори, на 28 април 2002 г. без изобщо да бъде допуснат вариантът за софтуер с отворен код и в грубо нарушение на ЗОП, страната ни подписва в лицето на министъра си Калчев скандалния и силно обвързващ договор с „Майкрософт“ за наемане на софтуер за администрацията ни на стойност 13 650·000 $. Посредник на сделката е фирмата ЦАПК „Прогрес“ с шеф Пламен Матеев***.

Никой не гъква за тези общо 13 милиона долара от парите на българите в замяна на 30 000 пакета Windows ХР и Office ХР на български език за държавната ни администрация. (Която и без това си остава най-големия пират в страната.)

Затова пък година по-късно, през юни, 2003 г. следва нов „ключов старт“ – Пилотен проект за изграждане на българско електронно правителство.

За мото на този документ служат думите на Сакскобургготски в Народното събрание на 31 ян 2003: „Правителството съзнава, че функционирането на електронното правителство е един от основните лостове за ограничаване на корупцията.“ (!) От докумета научаваме и „потресаващата“ новина, че пилотът на българското електронно правителство е пуснат в действие с цели 4 интернет базирани услуги предоставени от:

ГРАО — услугата позволява на гражданите да променят своята адресна регистрация;

НОИ с две услуги — справка за социално осигурителните плащания за физически лица и справка за социалноосигурителните плащания от фирми;

Информационно Обслужване — услуга, позволяваща да се направи справка за регистрацията на фирми в България.

В документа се споменават също и предприсъединителните европейски изисквания за най-малко 20 интернет базирани публични услуги за гражданите и бизнеса до 2005 година. В резултат на което щяло да се случи „намаляване на корупцията“ в страната и „икономически растеж“, състоящ се в развиване на малкия и среден бизнес.

Зад кулисите на медийните изяви и коктейлите покрай пилота на българското електронно правителство в Министерството на правосъдието се случват и други интересни неща: тихомълком се разписват документите за един от най-мащабните и ключови ИТ търгове по програма ФАР виждани в България, този закомпютъризация на съдебната система и за внедряване на ИТ технологии в правосъдието.  Първият финансов меморандум, който се разписва с доставки на софтуер, изграждане на ИТ инфраструктура и на електронни регистри, е от 10 обособени позиции (лотове) за сумата от 10 млн. евро финансиране по програма ФАР. Поради утвърдените срокове за процедурите от разписване до търгуване, реално търговете се случват през 2005 година, но сумата от 10 милиона евро вече е възбудила апетита на ИТ средите.

Никъде в медиите няма да прочетете това, но този търг е и подготовка за създаването на Агенция по вписванията. Формално създадена по проекта на Световна банка за Кадастър и имотен регистър, Агенция по вписванията се оказва институцията, която управлява доставките от този търг и … в стратегическите документи доста време съществува и като ‘e-agency’ на България (или ‘информационна агенция’). Условията за изграждането ѝ са заложени и в приетата от Министерски съвет Стратегия за създаване на единен регистърен център, чиято база данни ще е дефакто една бъдеща електронна агенция на подчинение на министъра на правосъдието. Да ви звучи познато? Единен регистърен център е почти (ако не и изцяло) електронно правителство! В случая – без финансова обосновка към приоритетите на тази стратегия и също толкова неоткриваема в Министерски съвет. Защо „без финансова обосновка“ ли? Защото, простичко казано, единственият мотив за създаването на тази агенция е търговската регистрация вече да се урежда по административен, а не по съдебен ред и под предлог облекчаване работата на Съда, парите от таксите да минават не през Съда, а през Министерството на финансите. Ето как на практика съдебната власт и изпълнителната може да не комуникират помежду си, а да се дублират, пречат и преплитат, изцяло в нарушение на Принципа за разделение на властите. Технологиите като инструмент на тоталитаризма! Как ви се вижда това? http://bg.convdocs.org/docs/index-9763.html

В стратегията за единен регистърен център са предвидени изграждането на напълно електронни регистри: Имотен, Търговски, Регистър на кооперациите, Регистър БУЛСТАТ, регистър на особените залози, регистър по несъстоятелност и още някои други.

Самата Национална агенция по вписванията трябва да стане факт в периода 2003-2005. Същото важи и за Националната агенция по приходите – информационната система на държавната структура, управляваща приходите от бюджета. Ето едно мнение на Хърсев по темата, което звучи необичайно резонно, тъй като у Хърсев явно е проговорил гласът на ощетения нотариус (или близките дружески отношения с нотариус Танев, председателя на Нотариалната камара): 
„Ако Агенцията по вписванията трябва да прави всички проверки и преценки, които сега извършва съдът, тя само ще дублира функциите на съдията, макар чиновниците й да нямат нито статута на магистрати, нито квалификацията на вещите в правото съдии. Ако ще сменим съда с квазисъд, по добре регистърът да си седи там, където е.“

Нейсе, съгласно компетентностите си Сиела участва в този търг в два лота: в Лот 3 за разработка на ЕДИННА РЕГИСТЪРНА СИСТЕМА (по който се състезава с… ИНТРАКОМ!) и в лот 6, за за правно-информационна система в който е щяла да се състезава с АПИС.
 Как се развиват нещата по този съдбовен търг – в следващата част.

5.

За да бъда изчерпателна, само ще вметна набързо, че междувременно (през 2004) се афишират като приети:

Планът за изпълнение на Стратегията за е-правителство (2004-2005 г.);

Националната стратегия и План за действие за въвеждане на ИКТ в българските училища;

Стратегия и План за действие за конкурентоспособност на България на световните ИКТ пазари.

През ноември, 2004 година също така е пуснато (ВНИМАНИЕ!) за пореден път и с много медийни залпове е-правителството! И по-точно електронна система на Министерството на финансите за онлайн-търгове. 
http://computerworld.bg/9214_strat_na_online_systema_na_mf%22

Която е по-точно само за малките обществени поръчки. И още по-по-точно, само за обявяване на конкурсите и набиране на офертите, докато самите оферти, а и изборът на най-подходящата от тях си остават непублични. Къде са, например, финансовите меморандуми по ФАР и документите от 10-те лота по компютъризиране на съдебната система? Няма ги, но ето един. Извинете лошото качество, сниман е с телефон.

Capture_2013-06-08_a_23.17.03

Capture_2013-06-08_a_23.17.18

Capture_2013-06-08_a_23.17.34

Capture_2013-06-08_a_23.17.40

За да увеличите картинките: десен клик и отворете в нов прозорец.

Следва…

–––

Спас Русев*, превърнал се набързо от крадец на европомощи за бедни през 90-те в крупен собственик на IT бизнес, меценат на изкуствата, покровител на „царски“ юпита и приближен на Царя, лъскава емблема на новия лайфстайл и едновременно с това „сив кардиинал“, има особена роля в сюжета „Е-правителство“ като основател на фирмата Телелинк, за която ще стане дума по някое време.

Димитър Калчев** – хибрид между бизнесмен и политик. Един от многото псевдомасони у нас (ложата „Асен Златаров“). След 1989 г. е шеф на „Кредитна банка“ в Русе с главен акционер е „Мултигруп“. Избран е в два поредни мандата за кмет на Русе с подкрепата на БСП, но междувременно (2001) се издига до министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски. Умира на 1 ноември 2008 г.

Пламен Матеев*** – съмнителна личност, разследвана многократно за незаконни сделки със софтуер. Също псевдомасон. Фигурира в изтекли в Balkanleaks документи като майстор-масон от ложата „Асен Златаров“. Шеф на безславната и забъркана в много афери ЦАПК „Прогрес“.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly