karta-mihaylov-tiholov

Продължаващото разследване на Биволъ за скандала за имотните далавери с държавни земи в Несебър се натъкна на неопровержими доказателства, че това не са инцидентни актове, а добре разработвана организирана система за държавно ограбване. Всичко е действало като добре смазан механизъм за облагодетелстване на хора, свързани с властта и преди и сега. Единствено разкритието на Биволъ за конкретните параметри на сделката по продажбата на 29 дка дюни между Несебър и Равда предизвика обществена колизия и принуди управляващите да спрат продължаващите процедури. Буквално въпрос на часове е било подписването и окончателната финализация на поредица от други продажби на терени от държавния горски фонд по морето. Подписите не са били положени, защото скандалът с дюните набра взривоопасна популярност, но папките стоят на бюрата на служителите на МЗХ с приключени преписки.

Министър Мирослав Найденов не пожела да откликне на призива ни от преди седмица да оповести и останалите чакащи за подписване сделки, както и новозапочнатите процедури от правителството на ГЕРБ. Вместо това той предпочете да заяви публично, че преотредителните сделки са били спрени след 2009 г, а нови не са започвани. След като стана ясно, че това не отговаря на истината земеделският министър обясни, че според новия Закон за горите е длъжен „по дефиниция“ да приключи всички подобни порочни продажби, защото в него имало такава клауза. Защо тази клауза е приета и гласувана от ГЕРБ, които бяха вносители на промените в закона, министърът не отговори. Това обаче достатъчно красноречиво казва, че икономическите и корупционни интереси никак не са се променили със смяната на правителствата.

Верен на своето обещание, Биволъ положи усилия да свърши това, което обществото очаква, а управляващите явно имат интерес да прикриват. А то е схемата за това как се приватизират най-прекрасните кътчета на България и как се превръщат в бетонни гета, за да извличат огромни печалби родните неофеодали. Малко по-малко ние разкриваме нови и нови подобни спекулативни сделки, в които изплуват неизменно свързани фирми, или лица с хора от висшите етажи на властта в страната. Публикуваните по-долу данни и документи не са цялата истина, но са един допълнителен пример за цялостната ситуация.

В продажбата на 29 дка дюни до Несебър от които тръгна всичко, излезе името Димитър Петров, който се оказа тъст на шефа на БФС Борислав Михайлов. Пред медиите Петров се възмути, че името му се свързва с Михайлов, защото тази сделка нямала нищо общо с футболния бос. Документите, до които Биволъ успя да се добере, обаче говорят нещо съвсем друго.

Шефът на БФС Боби Михайлов е подал заявление да придобие 7 декара държавна гора в Несебър през 2007 г, по същото време когато неговия тъст пожелава скандални 29 декара дюни. В един и същи ден – 03.08.2007 кметът на Община Несебър Магдалена Мандулева подписва одобряване подробните устройствени планове (ПУП) на имотите на Михайлов и на тъста му. Самата Мандулева е бивш служител на РДГ Бургас и директор на несебърското ловно стопанство. Михайлов заплаща 90000 лв., за да извади от горския фонд апетитния имот, намиращ се между Слънчев Бряг и Свети Влас. Футболният бос обаче не е влязъл във владение за разлика от своя тъст, който успя да придобие 29 декара на цена 580 000 лв. на 27.11.2012 и още на следващия ден да го препродаде на цена 4 млн лв.

Едновременно с Михайлов заявление е подал архитект Калин Тихолов. Той е автор на ПУП-овете за всички тези държавни имоти – гори и дюни, които се превръщат в урбанизирана зона. Същият Тихолов е автор и на скандалния ОУП за Царево, заради който България ще бъде осъдена от Европейската комисия. Като „награда“ той трябва да получи 18 декара гори, в съседство с терена от 7 декара на Боби Михайлов.

Терените на Михайлов и Тихолов пък са съседни на терените продадени през 2010 г. на фирмата „Крим 2002“, собственост на Илиян Балабанов, който е автор на ОУП на Община Несебър, върнат заради несъвместимост с екологичната оценка. „Крим 2002“ през 2011 г. препродава земята на фирмата „Форт Нокс“, която е имала общ бизнес с фирмата на президента Плевнелиев „Линднер“, а като регионален министър той лично ходи да прави първа копка на техен общ обект.

map-mihaylov-tiholov

Земи само за членовете на профсъюза

Версията на властта, че законът връзва ръцете на министерството, защото то е длъжно да се съобрази и да изключи терените от горския фонд след като постъпи заявление от инвеститор, също издиша. От публикуваното писмо на областния управител на Бургас до кмета на община Несебър, датирано от 18.06.2007 г. се вижда, че порядъкът е обратен. Година по-рано (предложението е от 31.05.2006) Министерството на горите е набелязало апетитния терен от горския фонд и го е трансформирало от изключителна държавна собственост в частна държавна собственост. За това обаче не научава никой, освен подбрани „инвеститори“, които подават заявления, за да придобият земите през законовата вратичка, без търг и прозрачна публична процедура.

Capture_decran_2013-01-07_a_00.52.28

Писмото, което доказва, че държавата е подготвяла далаверата със земите предварително. Такива писма има за всеки един от терените визирани в Дюнигейт

Красноречив е фактът, че заповедите за одобряване на ПУП за терените на Боби Михайлов, на неговия тъст Димитър Петров, на архитект Калин Тихолов и на „Крим 2002“ са подписани в Община Несебър в един и същи ден – 03.08.2007 и дори носят поредни номера. 590 – за 29-те дка на тъста на Борислав Михайлов, 591 на Калин Тихолов за 11 дка, 592 на самия Борислав Михайлов за 7 дка, 593 отново на Тихолов за 7 дка. Заповедите на бившия шеф на ДАГ Стефан Юруков, с които се дава ход на процедурата също са подписани в рамките на два дни. Това ясно показва, че преписките се движат в пакет и става въпрос за системно и организирано разграбване на държавния ресурс от страна посветените, приближени на властта, а не за индивидуални изключения на случаен принцип.

Михайлов и Тихолов просто нямаха късмет, защото „Дюнигейт“ избухна преди техните сделки да бъдат финализирани с министерски подпис.

И преди, и сега…

„Дюнигейт“ показа черно на бяло, че схемата наследена от Тройната коалиция не само, че не е прекратена, но при „ремонта“ на Закона за горите са оставени специални текстове, които задължават държавата да финализира започнатите от предишното правителство сделки. Освен това в новия Закон за горите, приет през 2011 г., е оставена вратичка за нови сделки на същия принцип. Публикуваме отново документите, които доказват, че съдружниците на кумеца на Цветанов вече са се възползвали от тях през 2011 г. Вижда се датата на заявлението от СЛЕ Груп: 30.06.2011, на което РДГ – Бургас отговаря на 12.09.2011 г. Тази преписка е за съседен терен, разположен също върху дюните, в посока към морето.

51500.204.149

Разрешения за един ден

Така и никой не обясни как така шефът на РИОСВ Бургас Бойчо Георгиев е издал и подписал за 1 ден разрешение на „СЛЕ груп“ за екологичната съвместимост. Важно е да се подчертае, че Община Несебър е отхвърлила въпросното решение на РИОСВ от 2007 г. цитирано от зам.м-р Манева. Това означава, че предишната екосъгласовка не е призната. Сегашната управа на екоинспекцията е имала идеална възможност да се съобрази с новите обстоятелства, присъствието на терена с дюните в Натура 2000 от 2008 г. и да поиска съсвем основателно екооценка. Ако това беше направено, не би било възможно да се стигне до строително разрешение на името на „СЛЕ груп“. Вместо да направи всичко това обаче сегашният началник на РИОСВ не само потвърждава, че екооценка не е необходима, но и завишава драстично с 4 пъти броя на сградите и обитателите в бъдещия комплекс. Без проект за пречиствателна станция, съответната подходяща инфраструктура и т.н. Кое и как го е мотивирало да направи подобен акт, трябва да установява бъдещата прокурорска проверка. Действията на сегашните кадри на ГЕРБ обаче не се дискутират, а вместо това се търсят виновници далеч в миналото, или общински служители, които „да операт пeшкира“.

Capture_decran_2013-01-07_a_02.46.56

Колко още преписки за сделки с известни личности като Борислав Михайлов се намират в Министерството на земеделието не е известно и едва ли ще стане известно, след като Бойко Борисов пришпори прокуратурата да ги проверява. От справка предоставена през юли 2012 по ЗДОИ става ясно, че министерството вече е укривало информация за тези скандални преписки. В списъка липсва сделката в Несебър с „Крим 2002“, която е от 2010 г. Но след намесата на прокуратурата над документацията пада следствена тайна и много скандални преписки ще бъдат укрити или в най-лошия случай – разкриването им ще бъде удобно забавено докато скандалът се потуши.

Биволъ следи имотните далавери по Черноморието не от вчера. Прокуратурата работи по наши сигнали след разкрития за престъпни общински схеми със земи в Царево за плажа „Корал“, за скандални заменки в Поморие, където 220 дка държавна земя е придобита на цена 45 000 лв. и препродадена впоследствие за 8.5 млн. лв. Разкрили сме престъпна схема за поредица от продажби на държавни гори и земи в ПП Странджа от времето на Тройната коалиция. Стотици декари в защитената територия са продадени на цени от по 1 лв/м2. По наш сигнал прокуратурата се е произнесла, че има извършено закононарушение. Въз основа на прокурорското становище Биволъ сезира пръв БОРКОР за тези продажби, с надеждата, че новата институция и правителството на ГЕРБ ще предприемат мерки да защитят държавния интерес. Това стана преди две години. До момента няма никакви действия от МЗХ, нито от премиера Борисов за отмяна на незаконните сделки, нито за завеждане на съдебни дела срещу виновните лица. Защо?

 


 

Приложение: Законов анализ, разкриващ порочни схеми в новия ЗГ по отношение разпродаването и застрояването на държавни гори, във връзка със сделката за дюните в Несебър. Порочните схеми са налични и в законите за земеделските земи.

Сделката за дюните в Несебър е изключителен пример за:

I. Схема в новия ЗГ (сходно е при зем. земи) за скрита приватизация на държавни гори, защото с чл. 33 от ЗГ (2011 г.) силно се ограничават възможностите за продажба на държавни гори, дори такава се забранява в Натура 2000, а с чл. 79 тези ограничения се заобикалят и се създава скрит начин за разпродажбата на държавни гори, вкл. в Н2000 – чрез директна продажба на инвеститор заявил, че иска да урбанизира гората. Правният абсурд в този член е, че той постановява да се одобри ПУП върху държавна гора преди продажбата на имота, и най-скандалното членът хем постановява държавния имот да се продаде единствено на съответния инвеститор, хем препраща към процедурите за продажба чрез търг по ЗДС – т.е. явно процедурата е опорочена. Ето защо за държавните гори – тази процедура трябва да бъде заместена чрез процедура за право на строеж за техническата инфраструктура чрез търг и чрез процедурата по чл. 33 от ЗГ.

II. Продължение на схемата на заменките за разпродаване и застрояване на държавни гори чрез разпоредителни сделки на цени многократно под пазарните за случаите на преписки започнати преди ЗГ от 2011 г. поради следните причини:

1. По ЗДОИ е получена справка за всички продадени гори по чл. 14 от ЗГ (отм.) и чл. 79 от ЗГ (2011), от която е видно, че по тези членове са продавани гори чак след 2009 г., т.е. след спирането на заменките по чл. 15 от ЗГ (отм.). Явно придобиването на държавни имоти с цел застрояване е било по-лесно чрез заменка защото не се е изисквала сложната процедура за предварително съгласуване и ПУП по чл. 14 от ЗГ (отм.). (заб. За съжаление не знаем кои от сделките по справката са по нови преписки, т.е. направени чрез търг по реда на ЗДС, и кои по стари преписки преди новия ЗГ, т.е. по пар. 5 от ПРЗ)

2. След 16 Януари 2009 г. до ЗГ от 2011 г. всички спряни заменки и нови инвестиционни предложения за застрояване на държавни гори са пуснати в ИАГ чрез процедурата по чл. 14 от ЗГ (отм.). (Заб. справка в АВ/АГКК показва, че голяма част от съседните дюни веча са били приватизирани чрез заменки!!). Според пар. 5 на ПРЗ на ЗГ от 2011, всички тези преписки се завършват чрез продажба не по новия ред (т.е. чрез търг по ЗДС), а чрез директна продажба на цена определена от старата или новата наредба за оценка на горски имоти. (заб. За съжаление не знаем кои от сделките след 2011 г. по справката са по нови преписки, т.е. направени чрез търг по реда на ЗДС, и кои по стари преписки преди новия ЗГ, т.е. по пар. 5 от ПРЗ)

3. От една страна всички оценки по старата наредба носят пороците на заменките – оценката е била определена по административен ред по едни таблици като резултатът е десетократно по-ниски цени от пазарните. Възможно е Миро Найденов да не е допуснал стари оценки заради проверката на ЕК, за това се концентрираме върху т.4.

4. От друга страна, всички оценки по новата наредба също не гарантират продажбата на държавни имоти на реална пазарна цена. Причината е в текста на чл. 6 от новата Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии, защото:

– Първо, чрез пар. 5 от ПРЗ се избягва търг.

– Второ, продава се урбанизиран имот (с ПУП) по справка за цените на имоти в горски територии (Наредбата разглежда само имоти, които не са урбанизирани още, т.е. все още са горска територия, по старому горски фонд), при все че урбанизираните територии са много по скъпи от горските територии.

-Трето, чл. 6 обезсмисля чл. 4 на наредбата, тъй като разпорежда на т.нар. независим оценител да определи „пазарна цена за поземления имот в горска територия като средна от цените на пазарни аналози по метода на сравнимите продажби“, като в чл. 6 (1) се уточнява, че „Пазарна цена на поземлен имот в горска територия е паричният израз на осреднените цени от сделки с поземлени имоти в горски територии от различни видове възмездни разпоредителни сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.“

Какво означават обаче тези текстове? Конфиденциално получена справка от ИАГ показва, че наредбата не изисква независимия оценител да направи независима пазарна оценка, така както би я направила банка, която ще учредява ипотека върху даден имот (т.е. експерта на банката си търси в АВ само сделки, които го насочват към реалната пазарна цена), а наредбата подобно на старта наредба създава ред за изкривяване на пазарната оценка. В случая с новата наредба, конфиденциалната справка показва как се определя тази т.нар. „средна или осреднена цена“, въз основа на която се определя пазарната цена на даден имот: Взима се средната стойност на всички заявени сделки в дадена АВ. В тях обаче не са включени ипотеките, където са реалните цени, а само продажбите. При продажбите обаче, хората продължават да заявяват в АВ цени, които не са реални, за да си спестят при плащането на 10% данък върху сделката и нот. такси, като често заявяват минималната възможна цена – тази която е равна или леко надвишава данъчната оценка. Така обаче се получава средна/осреднена цена, която е над данъчната оценка, но далеч под реалната пазарна цена. За това и пазарната оценка на несебърските дюни, и то като урегулиран имот е вместо 200 лв./м2, само 20 лв./м2. (Заб. справката за всички сделки по чл. 14 то ЗГ (отм.) и чл. 79 от ЗГ показва, че и други сделки в атрактивни райони са продавани на занижени цени).

Този пример, показва, обаче и още нещо интересно. Показва, че новата наредба за оценка на горски имоти, уж говори за независими оценители и пазарни оценки в чл. 4 от Наредбата, а всъщност чрез чл. 6 създава ред, водещ до силно занижаване на т.нар. пазарни оценки на горите. А на базата на тези т.нар. пазарни оценки по наредбата се извършват освен продажбите на държавни гори по реда на ЗГ, също така и обезщетяванията на частни горовладелци по реда на чл. 42в от ЗДС, върху чиите гори ще минава национален обект като магистрала. В единия случай губи държавата, като си продава горите на непазарни цени, а във втория случай губи частния горовладелец, защото ще получи обезщетение, което е силно занижено.

III. Т.е. примера с дюните разкрива и схема за ощетяване на частните лица чрез новата Наредба.

Цитирани законови разпоредби:

Закон за горите (2011)

Чл. 33. (1) Държавата може да продава горски територии – частна държавна собственост:

2. когато с влязъл в сила общ устройствен план е предвидена промяна на предназначението на горската територия за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии.

(2) Продажбата на горски територии – частна държавна собственост по ал. 1, т. 2, се извършва след провеждане на търг по реда на Закона за държавната собственост.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 не подлежат на продажба поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Чл. 77. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът подава заявление по образец до органа, издал решението за предварително съгласуване, комплектувано със следните документи:

1. документ за собственост – за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна собственост, а когато заявлението е подадено от инвеститор – и писмено съгласие на собственика;

2. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;

3. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;

4. оценка на имота по наредбата по чл. 86, ал. 2;

5. влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие и становище на компетентния орган по околна среда.

Чл. 79. (1) Поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението.

(2) Продажбата по ал. 1 се извършва от:

1. министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост – за горските територии, държавна собственост;

2. кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на наредбата на съответния общински съвет – за горските територии, общинска собственост.

(3) В 7-дневен срок от сключването на договора за продажба продавачът изпраща препис от договора на службата по геодезия, картография и кадастър – за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба по земеделие – за отразяване в картата на възстановената собственост.

Чл. 86. (1) При промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии – държавна и общинска собственост, както и в случаи, за които това е предвидено в нормативен акт, се изготвя оценка на имота.

(2) Оценките се изготвят от правоспособни независими оценители, регистрирани по Закона за независимите оценители, като условията и редът за извършване на оценка се определят с наредба на Министерския съвет.

ПЗР § 5. (1) Заявленията за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както и тези по § 123 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, като оценките на имотите се определят по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от този закон, ако е изтекъл срокът на валидност на удостоверението за оценка, издадено по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи, учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (обн., ДВ, бр. 101 от 2003 г.; изм., бр. 39 от 2004 г., бр. 6 от 2005 г., бр. 1 от 2007 г., бр. 38 от 2010 г.).

Закон за държавната собственост

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г., бр. 87 от 2010 г.) Продажбата на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Чл. 42в. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) При наличие на свободни земеделски земи и горски територии по чл. 42б, ал. 2 и след одобряване на подробния устройствен план инвеститорът на обекта прави искане до министъра на земеделието и храните за предоставяне на земеделски земи като обезщетение от държавния поземлен фонд и от горски територии – държавна собственост.

(2) Към искането се прилага:

1. одобреният подробен устройствен план;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) оценка за стойността на имотите, засегнати от плана, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи – за земеделски земи, и наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии;

3. данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите, предмет на отчуждаване, произход и функции на горите.

ППЗДС

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Продажбата на имоти – частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е до 10 000 лв., се извършва от областния управител след провеждане на търг.

Закон за приватизацията и следприватизационния контрол

чл. 32 (3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) Обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, както и обекти по чл. 1, ал. 2, т. 4, 5 (имоти частна държавна собственост над 10000 лв) и 6 могат да се продават чрез:

1. публичен търг;

2. публично оповестен конкурс.

Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии по чл. 86 (2) от ЗГ

Чл. 4. (1) Цените и стойностите по чл. 1 се определят чрез оценка, посочена в доклад, при условията и по реда на наредбата.

(2) Оценката се изготвя от правоспособен независим оценител на поземлени имоти в горски територии, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО).

(3) При изготвянето на оценката се използват методи на оценяване, които са международно признати, допустими или предвидени от българското законодателство и възприети като стандарти за бизнес оценяване.

(4) Оценките се изготвят, като се използва един или няколко от следните методи:

1. метод на сравнимите продажби;

2. метод на приходната стойност;

3. аналитичен метод (метод на доходната стойност с пазарен множител).

(5) Оценката е валидна 12 месеца от датата, посочена в оценителския доклад.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНА ЦЕНА ЗА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ В ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Чл. 6. (1) Пазарна цена на поземлен имот в горска територия е паричният израз на осреднените цени от сделки с поземлени имоти в горски територии от различни видове възмездни разпоредителни сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

(2) Оценителят определя пазарна цена за поземления имот в горска територия като средна от цените на пазарни аналози по метода на сравнимите продажби.

(3) Пазарен аналог е сделка с имот, подобен на оценявания, който се намира в землището на същото населено място.

(4) Оценителят използва информацията за вписаните сделки на пазарни аналози, сключени между частни лица през последните 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, като не допуска случаен подбор.

(5) Когато оценителят не може да определи цена по ал. 2 поради липса на информация, могат да се използват пазарните цени за поземлените имоти в горски територии за населеното място, в което попада имотът, съгласно бюлетин, издаден от ИАГ.

(6) Когато оценителят не може да определи цени по реда на ал. 2 и 5, в заключението на оценителския доклад се посочва, че не може да се определи пазарна цена.

image_pdfimage_print
Print Friendly