Кой е “българският съучастник” в отравянето на Гебрев? Mind the horns!

Важно е да се изясни “фалшификацията, съдържаща се в официална кореспонденция към и от Министерството на външните работи на България, част от която са дипломатическа нота КО 194-45-1/30.04.2015 г. и други документи, съвпадаща с датите около престъплението” – съобщиха от фирмата “Емко” на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев след като прокуратурата обвини трима неназовани руснаци за покушението срещу него през 2015 г.

Документът от МВнР, който Емко и Белингкет посочват като обект на фалшификация.

Въпросният документ беше публикуван от разследващия сайт Bellingcat в голямото им разследване, разкрило присъствието на офицери от ГРУ в България и предполагаемата им връзка с отравянето на Гебрев и негови близки с отровно вещество от класа на “Новичок”.

В нотата от Външно до посолството на Азърбайджан се цитират оръжейните фирми “Трансмобил” и “Алгънс” като реалните български износители на оръжейна пратка. Последното уточнение е важно, защото според Bellingcat в документа първоначално е вписана фирмата “Емко”, а впоследствие е коригиран с имената на двете фирми, които са и реалните износители. Датата на дипломатическата нота съвпада с времето на първата атака срещу Гебрев.

От сайта Bellingcat не дават документално потвърждение за фалшификацията и подробности в какво именно се състои тя, но подчертават, че едва ли тази доставка е причина за “острата операция” срещу оръжейния бос, тъй като чисто логистично офицерите на ГРУ са започнали да я организират месеци по-рано, резервирали са хотели и са планирали полети.

Сега обаче от “Емко” твърдят, че имат “сериозни основания” да смятат, че “следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници”, цитирайки този документ.

Ако е налице фалшификация и манипулация, подставяща “Емко”, тя би трябвало лесно да се установи от прокуратурата чрез проучване на наличния в МВнР документооборот, предшествал нотата с номер КО 194-45-1/30.04.2015 г. Всяко разрешение за полет, пренасящ оръжие, се придружава със заявителни писма, разрешителни и съгласувания с друга държава, които няма как да бъдат подменени.

От ключово значение са също и фирмите, които влизат в колизия с “Емко” като истински или мними доставчици на оръжията. Биволъ проучи собствеността на “Трансмобил” и “Алгънс”, които са свързани с неслучайни хора, близки до управляващите и до ноторни фигури от организираната престъпност.

Алгънс – “убийствен удар” от ортак на Барона

Нотата с номер КО 194-45-1/30.04.2015 г. е всъщност част от официална преписка между Азербайджан и България, с която се уреждат доставки на оръжия закупени от Пентагона за умерените сирийски бунтовници в Сирия. Програмата наречена „Обучение и снабдяване“ първоначално e за 500 милиона долара, но впоследствие се разраства до 1,2 милиарда. Както показа разследване на OCCRP и BIRN от 2016 г. наречено “Убийствен удар” в тази програма България има ключово значение, като българският оръжейно-промишлен комплекс е спечелил стотици милиони.

Оръжията, плащани от Пентагона, са договаряни от американски компании посредници с български фирми. Сред тях е и фирмата “Алгънс”, която също фигурира в нотата на Външно, цитирана от “Емко”. Разследване на Арам Ростон от Buzzfeed доказа, че тя принадлежи на Александър Димитров, бивш съдружник на известния гангстер Боян Петракиев – Барона.

Самият Петракиев заяви тогава, че той е бил този, който е запознал Димитров с „влиятелни хора“, и че точно неговите връзки са помогнали на Димитров да се превърне в днешния успешен бизнесмен. „Преди да му помогна Димитров беше нищо,“ хвали се той пред Buzzfeed.

“Алгънс” обаче не доставя само новопроизведено българско оръжие, а изкупува и продава оръжия и муниции съветски модел от трети държави като Албания. При изпитания на една от гранатите с изтекъл срок на годност на полигона край Анево загина Франсис Норвило, ветеран от US Navy и експерт по оръжия.

Конкретната доставка на “Трансмобил” и “Алгънс” е за Министерството на отбраната на Азербайджан. Каспийската държава е използван като посредник за последващото прехвърляне на оръжията към Сирия. Няма информация какво е съдържанието на пратката.

Трансмобил – собственикът на ТВ Европа и фронтмен на Пеевски

Проверка на Биволъ показа, че в момента “Трансмобил” е съсобственост на Добрин Иванов (с мажоритарен дял от 4500 дяла) и на бившия директор в “Дунарит” Пламен Симеонов (с 500 дяла). Двамата са съсобственици от 2012 г., като преди това дялове са имали грузинецът Леван Альохин и фирмата “ДиПи” ЕООД, която е на Иванов.

От 2017 г. Добрин Иванов чрез “ДиПи” и в лично качество се явява собственик телевизията “ТВ Европа”, която се профилира като пропаганден рупор на партията на власт ГЕРБ с водещ Георги Харизанов. Преди това телевизията беше собственост на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов, брат на бившия президент Петър Стоянов.

Телевизия Европа е с едноличен собственик Добрин Иванов и се представлява от Георги Харизанов.

Забавно съвпадение е, че през 2009 неуспешен опит да придобие дял в телевизията направи австрийската фирма “Стевия Комюникейшънс”, представлявана от Карл фон Хабсбург–Лотринген и Христо Грозев, който е съавтор на разследването на Bellingcat за Гебрев.

“ДиПи” обаче е известна и с координирани действия заедно с офшорката “Виафот” в рейдърска атака, за да се отнеме от Гебрев собствеността на оръжейния завод “Дунарит” (виж разследване на Капитал). След разрива между депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, последван от краха на банката КТБ, “Дунарит” остана в сферата на влияние на Василев. Кръгът около Пеевски от години опитва да сложи ръка върху този ценен актив с помощта на институциите.

Както показа разследване на Биволъ, базирано на Панамските документи, “Виафот” е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Бащата на Сашо Ангелов е полковникът от Държавна Сигурност Параскев Параскевов – бивш зам. Министър в МВР по време на Виденовото правителство, отговарящ за направление Национална сигурност.

В миналото Параскевов е бил близък до групировката СИК/Интергруп, от която произхожда и премиерът Бойко Борисов, а в момента е ключова фигура в тесен кръг от ДС-офицери, считан за ядро на т.нар. “Задкулисие”. С тази дума е прието да се обозначава сенчестата паралелна власт в България, която чрез овладяване на съдебната система, медиите и стратегически активи провежда бизнес и политически интереси в синхрон с интересите на Кремъл.

Стъпвайки на партийната и задкулисна опора, бизнесът с оръжия на Добрин Иванов върви добре. Според в. Капитал той има 100 милиона оборот за 2017 г. През 2019 г. Добрин Иванов се обзавежда и с още една компания за търговия с оръжие – “Трансармъри”, в която е съдружник със Станчо Петков, бивш директор в държавния оръжеен холдинг “Терем”.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Атанас Чобанов

Специализиран в журналистика на данните и фанансови разследвания. Член на борда на OCCRP от 2016 до 2018 г. Global Shining Lights Award за 2017 и 2019 г.

Latest posts by Атанас Чобанов (see all)