Докато Белград спеше през нощта на 28 ноември 2015 г., гигантските двигатели на белоруски товарен самолет Илюшин II-76 Ruby Star (Рубинена звезда) се събудиха с тътен, а корпусът му беше натоварен с оръжия предназначени за далечни конфликти.

Издигайки се в небето от пистата на летище Никола Тесла тромавият на вид самолет се вряза в сръбската мъгла за да се отправи към Джеда, Саудитска Арабия.

Балканската мрежа за разследваща журналистика (the Balkan Investigative Reporting Network, BIRN) и OCCRP установиха, че това е бил само един от поне 68 полета, които само за 13 месеца са транспортирали хиляди тонове оръжие произведено в Централна и Източна Европа до близкоизточни държави и Турция, които от своя страна са насочили това оръжие към кървави граждански войни в Сирия и Йемен. Тези полети са само малка част от оръжейни сделки на стойност 1,2 милиарда евро между тези страни от 2012 г. насам, когато на места Арабската пролет се превърна във въоръжен конфликт.

В същото време през последните две години, докато хиляди тонове оръжия летят на юг стотици хиляди бежанци бягат на север от конфликтите, в които са убити повече от 400000 души. И докато Европа блокира маршрутите на бежанците, каналът за транспортиране на оръжия за милиарди евро със самолети и кораби до Близкия изток остава отворен. И много доходен.

makingakilling-infographic2

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Тази търговия почти сигурно е незаконна, според специалисти по оръжия и по човешки права.

„Доказателствата сочат към системно насочване на оръжия към въоръжени групи обвинени в извършване на сериозни нарушения на правата на човека. Ако случаят е такъв, трансферите са незаконни съгласно Договора ООН за търговията с оръжие и друго международно право и трябва да бъдат прекратени незабавно,“ заяви Патрик Уилкен, изследовател в сферата на оръжейния контрол от Амнести Интернешънъл (Amnesty International), който прегледа събраните от репортерите доказателства.

Въпреки това залогът от стотици милиони евро и наличието на регионални оръжейни фабрики работещи с пълна сила са много сериозни стимули за някои страни да позволят този бизнес да процъфтява. Предоставени са лицензи за износ на оръжия, като се предполага, че те гарантират окончателното местоназначение на стоките, въпреки наличието на достатъчно доказателства, че оръжията се отклоняват за сирийски и други въоръжени групировки, обвинявани в масови зверства и нарушения на правата на човека.

Робърт Стивън Форд, посланик на САЩ в Сирия между 2011 г. и 2014 г., каза пред BIRN и OCCRP, че търговията се координира от ЦРУ, Турция и държавите от Персийския залив през центрове в Йордания и Турция, въпреки че на практика доставките на оръжие често заобикалят и този процес.

В процеса на разследването, което продължи една година, BIRN и OCCRP проучиха в детайл данни за износа на оръжие, доклади на ООН, документация на самолетни полети, както и договори за доставка на оръжие, които разкриват как хиляди автомати, снаряди, ракетни установки, противотанкови оръжия и тежки картечници с произход от Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Черна гора, Румъния, Сърбия и Словакия се стичат към проблемния район.

От ескалацията на сирийския конфликт през 2012 г. насам тези осем страни са одобрили изпращането на оръжия и боеприпаси за Саудитска Арабия, Йордания, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Турция на стойност най-малко 1,2 милиарда евро.

Сумата вероятно е много по-голяма. Данните за лицензите за износ на оръжие за четири от осемте страни за 2015 г. и седем от осемте страни за 2016 г. не са достъпни. Четири страни получатели са ключови оръжейни доставчици на Сирия и Йемен с малка или без никаква история на закупуване от Централна и Източна Европа преди до 2012 г..  Темпото на доставките не показва признаци на забавяне, като някои от най-големите сделки са одобрени през 2015.

Оръжия и боеприпаси от Централна и Източна Европа, идентифицирани от повече от 50 видео клипове и снимки публикувани в социалните мрежи, в момента се използват от подкрепяната от Запада Свободна сирийска армия, но са и в ръцете на бойци на ислямистки групи като Ансар ал-Шам, свързаната с Ал Кайда Дажабат ал-Нустрам, Ислямска държава на Ирак и Леванта (ISIS), фракции биещи се на страната на сирийския президент Башар Ал Асад и сунитските сили в Йемен.

Маркировката върху някои от оръжията, която доказва произход и дата на производство, разкрива, че значителни количества са слезли от производствени линии дори и през 2015 г..

Известно е, че от одобрените за износ оръжия и боеприпаси на стойност 1,2 милиарда евро са били доставени такива на стойност от около 500 милиона евро, според търговска информация на ООН и национални доклади за износ на оръжие.

Честотата и броят на товарните полети – BIRN и OCCRP идентифицираха поне 68 само за една година – разкриват постоянен поток от оръжия от летища в Централна и Източна Европа за военни бази и летища в Близкия изток.

makingakilling-infographic

Най-често се използва самолетът тип Илюшин II-76, който може да превозва до 50 тона товари или приблизително 16000 АК-47 Калашников или три милиона патрона. Други, включително Боинг 747, са способни да пренасят и двойно повече.

Оръжията и боеприпасите не идват само по въздух. Репортерите успях да идентифицират и най-малко три пратки на американската армия от черноморски пристанища превозили около 4700 тона на оръжия и боеприпаси към Червено море от декември 2015 г. насам.

Шведски евродепутат нарича тази търговия срамна.

„Може би България, Словакия и Хърватия не се чувстват изобщо засрамени, но аз мисля, че би трябвало,“ каза Бодил Валеро, който е и докладчик за последния доклад на ЕС за оръжията.

„Държавите, които продават оръжие на Саудитска Арабия или региона на Близкия изток-Северна Африка не правят добри оценки на риска и като резултат са в нарушение на европейското и националното законодателство.“

OCCRP и BIRN разговаряха с представители на правителствата на Хърватия, Чехия, Черна гора, Сърбия и Словакия и всички те казаха едно и също – че спазват международните си задължения. Някои обясниха, че Саудитска Арабия не е в нито един черен международен оръжеен списък, а други заявиха, че техните страни не могат да бъдат държани отговорни, ако оръжията са били отклонени.

Саудитска Арабия – Царят на оръжията

Каналът на оръжия от Централна и Източна Европа може да бъде проследен в миналото до зимата на 2012 г., когато десетки товарни самолети натоварени със закупени от Саудитска Арабия оръжия и боеприпаси от югославската ера започват да напускат Загреб в посока Йордания. Скоро след това се появиха и първите кадри с употреба на хърватски оръжия на бойното поле в Сирия.

Според репортаж на Ню Йорк Таймс (New York Times) от февруари 2013 г., високопоставено хърватско официално лице е предложило запасите от стари оръжия на страната си на Сирия по време на посещение във Вашингтон през лятото на 2012 г. . След това правителството в Загреб е било свързано със саудитците, които са финансирали покупките, докато ЦРУ е помагало с логистиката на въздушния транспорт, който започва към края на същата година.

Докато правителството на Хърватия продължава последователно да отрича, че има роля в доставките на оръжия за Сирия, Форд, бившият американски посланик в Сирия, потвърди пред BIRN и OCCRP разказ на анонимен източник за това как е станала сделката, но каза, че няма право да обсъжда повече детайли.

Това е било само началото на безпрецедентния поток от оръжия от осемте страни към Близкия изток, като каналът се разширява и започва да включва запаси от седем нови страни. Местните дилъри осигуряват оръжие и боеприпаси от родните си страни и посредничат в продажбата на боеприпаси от Украйна и Беларус, и дори са се опитали да доставят съветски противотанкови системи закупени от Великобритания, тъй като цяла Европа се превръща в базар на оръжия.

Преди Арабската пролет от 2011 г., търговията с оръжие между Източна Европа и Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ и Турция – четири ключови поддръжници на разединената сирийска опозиция – е незначителна, дори несъществуваща, според анализ на данни за износа.

Но това се променя през 2012 г. . Между тази година и 2016 г. осем страни от Източна Европа, одобряват износ на оръжия и боеприпаси за Саудитска Арабия на стойност най-малко 800 милиона евро, според национални и европейски доклади за износ на оръжие, както и правителствени източници.

Йордания осигурява  в началото на 2012 г. лицензи за износ на стойност 155 милиона евро, ОАЕ – 135 милиона, Турция – 87 милиона, с което общата сума достига 1,2 милиарда евро.

За Катар, друг ключов доставчик на оборудване за сирийската опозиция, не се намират данни в лицензите за износ от Централна и Източна Европа.

Джереми Бинни, експерт по оръжията в Близкия Изток за списанието Jane’s Defense Weekly, смятано от мнозина за най-надеждния източник на информация за отбраната и сигурността, каза, че по-голямата част от износа на оръжие от Източна Европа вероятно би била предназначена за Сирия и в по-малка степен за Йемен и Либия.

„С няколко изключения, като цяло военните в Саудитска Арабия, Йордан, ОАЕ и Турция използват западни пехотински оръжия и боеприпаси, а не съветските им аналози,“ казва Бинни. „Следователно изглежда вероятно големи пратки с такива припаси, придобити чрез или изпратени до тези страни да са предназначени за съюзниците им в Сирия, Йемен и Либия.“

BIRN и OCCRP придобиха поверителни документи от сръбското Министерство на отбраната и протоколи от поредица от срещи между няколко министерства през 2013 г..  Документите показват, че министерството е изразило опасения, че доставките за Саудитска Арабия ще бъдат отклонени към Сирия, като е посочило, че саудитците не използват запаси от Централна и Източна Европа и доставките им за сирийската опозиция са известни. Министерството е отказало лиценз за износ на Саудитска Арабия, но само малко повече от година по-късно прави завой и одобрява нови доставки на оръжие позовавайки се на национален интерес.

За саудитските сили за сигурност, въоръжавани най-вече от западни производители, се знае, че използват и ограничени количества оборудване от Централна и Източна Европа. Това включва чешки военни камиони и някои румънски карабини. Но дори и износът на оръжия предназначени за употреба от саудитските сили се оказва противоречив поради участието им в конфликта в Йемен.

Холандия стана първата страна в ЕС, която спря износа на оръжие за Саудитска Арабия заради цивилните жертви в гражданската война в Йемен, а Европейският парламент призова за оръжейно ембарго в целия ЕС.

Логистика на доставките: товарни полети и спускане от въздуха

Оръжията от Централна и Източна Европа се доставят до Близкия изток с товарни полети и кораби. Репортерите бяха в състояние да проследят потока на оръжия в реално време чрез идентифициране на самолетите и корабите доставящи оръжия.

Подробен анализ на летищните разписания, историята на превозвачите, данни от проследяване на полети, както и източници от контрола на въздушното движение помогнаха да се определят с точност 68 полета, които са пренасяли оръжия за близкоизточни конфликти през последните 13 месеца. Белград, София и Братислава се очертават като основните центрове на този въздушен транспорт.

Близкоизточен авиотранспорт

Много от тези полети са извършили допълнително кацане в Централна и Източна Европа, което означава, че те вероятно са натоварили още повече оръжия и боеприпаси преди да отлетят към крайната си дестинация.

Летателна статистика на ЕС дава още доказателства за мащаба на операцията. Тя разкрива, че самолетите, които излитат от България и Словакия, са доставили 2,268 тона товари и това е равно на 44 полета с най-често използвания самолет – Илюшин II-76 – от лятото на 2014 г. насам до същите военни бази в Саудитска Арабия и ОАЕ, локализирани от BIRN и OCCRP.

Разпределяне на оръжията

Оръжията, закупени за Сирия от саудитците, турците, йорданците и ОАЕ, след това се пренасочват през два тайни командни центъра , наречени Центрове на военната операция (Military Operation Centers, MOC) в Йордания и Турция, според Форд, бившият посланик на САЩ в Сирия.

Тези центрове, в които работят служители по сигурността и военни от Персийския залив, Турция, Йордания и САЩ , координират разпределянето на оръжията към добре проверени сирийски опозиционни групи, според информация от центъра Картър в Атланта, мозъчен тръст, който има отдел за наблюдение конфликта.

makingakilling-infographic3

„Всяка една от страните участващи в подпомагането на въоръжената опозиция има комитет за окончателното вземане на решения за това кои групи в Сирия да получат помощ,“ каза Форд.

Кеш паметта на изтеклите документи на превозвача предоставя нови улики за това как саудитската армия въоръжава сирийските бунтовници.

Според документите, които BIRN и OCCRP придобиха, молдовската компания AeroTransCargo е направила шест полета през лятото на 2015 г., и е пренесла най-малко 250 тона боеприпаси между военни бази в Саудитска Арабия и международното летище Есенбога в Анкара, столицата на Турция, което се смята за приемна точка на оръжия и боеприпаси за сирийските бунтовници.

Питър Уезман от Международния институт за мирни изследвания в Стокхолм, водеща организация в проследяването на износа на оръжие, каза че подозира, че полетите са част от логистична операция за доставка на боеприпаси за сирийските бунтовници.

От Центровете на военната операция оръжията се транспортирани по суша до сирийската граница или се пускат от военни самолети.

Командващ от Свободната сирийска армия от Алепо, който поиска да остане анонимен с оглед на безопасността му, каза пред BIRN и OCCRP, че оръжията от Централна и Източна Европа се разпределят от централен щаб в Сирия. „Не ни интересува страната от която произхождат, просто знаем, че са от Източна Европа,“ каза той.

Саудитците и турците предоставят оръжия директно и на ислямистки групи, които не са подкрепени от САЩ и които понякога в крайна сметка се бият с фракции подкрепени от Центровете на военната операция, добави Форд.

Саудитците са известни и с пускане на доставки от въздуха, включително и на автомати произведени в Сърбия, за съюзниците си в Йемен.

Форд каза, че не е участвал лично в преговорите със Сърбия, България и Румъния за доставките на оръжие за Сирия, но вярва, че ЦРУ най-вероятно е изиграло роля.

„Като става дума за операции от този тип би ми било трудно да си представя, че не е имало някаква координация между разузнавателните служби, но това може да е било ограничено стриктно да разузнавателни канали,“ каза той.

САЩ може да са имали роля не само в логистиката на доставките на спонсорирани от Персийския залив оръжия от Източна Европа за сирийските бунтовници. Чрез своето Командване на специални операции към Министерство на отбраната (Department of Defense’s Special Operations Command, SOCOM), те също купуват и доставят огромни количества военни стоки от Източна Европа за сирийската опозиция, като част от програмата на стойност 500 милиона щатски долара известна като „обучавай и снабдявай“.

От декември 2015 г., SOCOM е поръчало три товарни кораба за транспортиране на 4700 тона оръжие и боеприпаси от пристанищата Констанца в Румъния и Бургас в България до Близкия изток, вероятно като част от тайните доставки на оръжие за Сирия.

Пратките включват тежки картечници, ракетни установки и противотанкови оръжия, както и патрони, минохвъргачки, гранати, ракети и експлозиви, според документи от американски обществени поръчки.

Произходът на доставените от SOCOM оръжия е неизвестен, а предметите изброени в транспортните документи биха могли да бъдат взети от запаси в цяла Централна и Източна Европа.

Скоро след една такава доставка, подкрепяните от SOCOM кюрдски групи публикуваха снимка в Туитър и Фейсбук, на която се вижда склад в северната част на Сирия препълнен с кутии с боеприпаси получени с посредничеството на САЩ.

SOCOM не пожела да потвърди или да отрече, че пратките са били предназначени за Сирия.

Документи от американски обществени поръчки разкриват още, че SOCOM е обезпечило в периода 2014 г. – 2016 г. български оръжия и боеприпаси на стойност поне 27 милиона щатски долара и сръбски такива на стойност 12 милиона щатски долара за тайни операции и за сирийските бунтовници.

Процъфтяващ бизнес

Изследователят на контрола на оръжията Уилкен каза, че Централна и Източна Европа са били добре позиционирани да спечелят от огромното нарастване на търсенето на оръжия след Арабската пролет.

„Географската близост и слабият контрол над износа поставиха някои балкански държави в челна позиция спрямо възможността да се възползват от тази търговия, в някои случаи с тайната помощ на САЩ,“ добави той. „Източна Европа възражда оръжейната си индустрия от времето на Студената война и тя се разширява и отново става печеливша.“

Сръбският премиер Вучич се похвали наскоро, че страната му може да произвежда пет пъти повече оръжие от това, което произвежда в момента, но и с него не би могла да отговори на търсенето.

„За съжаление някои части на света са в състояние на война, повече от всякога, и всичко, което се произвежда в която и да е друга част на света може да се продаде,“ каза той.

Производството на оръжие в Босна и Херцеговина и Сърбия работи при пълен капацитет, като някои фабрики добавят допълнителни смени, а други са спрели да приемат нови поръчки.

Високопоставени представители на Саудитска Арабия, които много повече са свикнали да договарят изтребители за няколко милиарда долара със западните гиганти в отбраната, са принудени да се справят с шепа дребни оръжейни брокери работещи в Източна Европа и имащи достъп до оръжия като AK-47 и ракетни установки.

Посредници като CPR Impex Сърбия и Словашкия Eldon са играли важна роля в доставката на оръжия и боеприпаси за Близкия изток.

Описът на отделните доставки обикновено е неизвестен поради секретността на оръжейните сделки, но два сертификата на краен потребител и един лиценз за износ, с които BIRN и OCCRP успяха да се сдобият, разкриват изключителния обхват на изкупуването за сирийските бенефициенти.

Например, саудитското Министерство на отбраната е изразило интерес към закупуване от сръбския търговец на оръжие CPR Impex редица оръжия, включително стотици остарели T-55 и Т-72 цистерни, милиони патрони, мултипускови ракетни системи и ракетни установки. Описаните оръжия и боеприпаси са били произведени в бивша Югославия, Беларус, Украйна и Чехия.

Лиценз за износ, издаден на малко известна словашка компания, наречена Елдън, през януари 2015, предоставя на фирмата правото да превозва хиляди източноевропейски ракетни гранатомети, тежки картечници и почти един милион патрона на стойност почти 32 милиона евро за Саудитска Арабия.

Анализът на BIRN и OCCRP в социалните медии сочи към оръжия, които произхождат от бившите държави Чехословакия и Югославия, а Сърбия, Хърватия и България вече са представени на бойните полета на Сирия и Йемен.

Докато експертите смятат, че тези страни ще продължават да бягат от отговорност, оръжейният канал разпалва все повече и повече горещия конфликт, а това води до все повече и повече страдания.

„Разпространението на оръжия в региона причини невиждано човешкото страдание, огромен брой хора са прогонени от родните си страни,а участниците в конфликта са извършили сериозни нарушения на човешките права, включително отвличания, екзекуции, насилствени изчезвания, изтезания и изнасилване,“ каза Уилкен.

В разследването участваха и Атанас Чобанов, Душица Томович, Йелена Чосич, Йелена Свърчич, Линдита Села, Павла Холкова и RISE Молдова.

Графиките са на Серджу Брега и Кристи Димитриу

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly