Как умряха Ян и Мартина

by Екип на Биволъ

Предложението е пределно ясно и привлекателно от финансова гледна точка – убиваш човек и получаваш в замяна 50 000 евро в брой и опрощаване на дълг от повече от 20 000 евро. Золтан Андрушко, управител на пицария в Словакия, го приема бързо. Това негово решение променя завинаги и живота му и историята на страната.

Жената, за която Андрушко казва, че е предложила сделката, е Алена Жужова, преводач от италиански и посредник, която работи за един от най-богатите хора в Словакия – Мариан Кочнер. Докато седят заедно в автомобил пред къщата й, Жужова предоставя подробностите на Андрушко: име, няколко снимки и домашен адрес. Това е било всичко, което му било необходимо.

На мушката е журналистът от Aktuality.com („Актуално“) Ян Кучияк. Информацията за поръчката за убийството му е взета от разследване на словашка полиция, което международният Журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project, OCCRP) прегледа подробно.

Задачата не прилягала съвсем на Андрушко. Той не е убиец. Той е плешив бизнесмен на средна възраст с бирено коремче, който по-късно ще каже, че в действителност не е искал да убива никого, главно защото не знаел как.Затова се обръща за помощ към приятел, бивш полицай. Томаш Сабо изглежда като холивудски убиец: висок, мускулест и татуиран, с квадратна челюст и обръсната глава. Освен това борави добре с оръжия и има желание да се заеме със задачата

Той привлича и свой находчив братовчед, Мирослав Марчек, атлетичен бивш войник, който познава оръжията и може да управлява кола. Екипът е сформиран.

Всяко убийство изисква наблюдение за да се намери подходяща възможност. Мъжете посещават дома на Кучияк и неговата годеница Мартина Кушнирова в село Велка Мача, в югозападна Словакия, на около 60 км от столицата Братислава, поне седем пъти.

Историята за многократните им посещения в селото и за убийствата се основава на прегледани от OCCRP документи от полицейски разследвания, които отчасти ползват данни от система за видеонаблюдение със скрити камери.


Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да подкрепите Биволъ с малка сума. Въведете желаната сума в полето и реквизитите на Вашата банкова карта или използвайте бутона Apple Pay/G-Pay от Вашия мобилен телефон Плащането се извършва през системата Stripe и Биволъ не съхранява номера на Вашата карта.:

Подкрепа за Биволъ

Support Bivol
Or enter your payment details below
Или станете наш редовен спомоществовател с „Данъкъ Биволъ“

Шабо и Марчек посещават Велка Мача за първи път на 5 февруари, понеделник, 2018 г., като пристигат с бяло Пежо 206. 

Къщата на Кучияк и Кушнирова, която те са купили наскоро и планират да ремонтират, се оказва идеалното място за убийството. Намира се встрани от центъра на селото, граничи с гъста гора и има добър излаз към магистралата. На улицата няма видими камери за наблюдение.

Два дни по-късно, в сряда, 7 февруари, двамата мъже се връщат във Велка Мача на два пъти. Сутринта идват с бялото Пежо, а следобеда го сменят със сребърната Шкода Суперб на Андрушко.

През уикенда се връщат отново, като се въртят около селото по обиколен път, на който няма камери за наблюдение на пътното движение и си намират сгодно местенце близо до футболно игрище, където могат да паркират колата без да породят съмнение.

След това тройката определя като ключов проблем това как да намерят начин да се свързват без да оставят следа. Измислят система при която се набират един друг, но не вдигат, като според тях по този начин сигналите няма да бъдат регистрирани от мобилния оператор.

Следващото им посещение във Велка Мача е през една снежна вечер пет дни по-късно. Изглежда по време на това пътуване, и на последвалото го, мъжете наблюдават вечерните навици на Кучияк.

През същата нощ Андрушко закарва спътниците си до покрайнините на селото, оставя ги до игрището и кара до близка бензиностанция за да си купи нещо за хапване. В 19:22 ч. братовчедите минават покрай къщата на Кучияк. Дванадесет минути по-късно те звънят на Андрушко с едно позвъняване и той ги взима от футболното игрище.

На следващата вечер, 16 февруари, в 18:49 ч., мъжете пристигат във Велка Мача с бялото Пежо. Шабо отива до къщата на Кучияк и се връща на мястото на срещата 20 минути по-късно.

За да прикрият самоличността си още по-добре, мъжете решават да използват „еднодневки“ – евтини мобилни телефони, които да изхвърлят след еднократна употреба. На следващия ден те купуват два такива телефона, използвайки посредник, за да избегнат изискванията за регистрация в Словакия.

В един момент преди убийствата, Сабо и Марчек са подготвили оръжието си – Люгер 9 мм със заглушител. По-късно ще бъде открито, че пистолетът е бил зареден с модифицирани боеприпаси, като част от барута е извадена от патроните, за да направи куршумите по-бавни и по-тихи.

Мъжете правят последно посещение с цел разузнаване. Малко преди 7 ч. на 19 февруари, Сабо обикаля футболното игрище, вървейки към къщата на двойката на улица „Брезова“, номер 558. Това би трябвало да отнеме само няколко минути, но Сабо не бърза, вероятно проверява възможните пътища за бягство. Около 20 минути по-късно набира Марчек по еднодневката, оставя я да звънне веднъж и затваря. Малко след това сребърен Ситроен Берлинго взема Марчек.

Последният ден на Ян и Мартина

Нито Ян, нито Мартина, и двамата на по 27 години, забелязват, че са следени и нямат представа, че са се превърнали в мишени.  Разследването върху което Ян работи с OCCRP – как италианската  мафия Ндрангета е проникнала в страната му – включва опасни индивиди, но до момента той е правил просто запитвания за преглед на публични регистри и онлайн проучвания.

Ян и Мартина, снимка Фейсбук 

Доколкото се знае, в Словакия никога не е бивал убиван журналист, а според приятелите и семейството му, Ян не е получавал никакви физически заплахи. Нямало е причина да мисли, че животът му е в непосредствена опасност.

Освен това двойката си има много задачи. Сватбата им предстои в началото на май и те са заети с подготовката й. Последните есемеси и телефонни разговори със семейства им са посветени на този празник. Ян току-що е обсъдил с майка си етикетите на бутилките за вино.

Те също така ремонтират и оборудват новия си дом, посещавайки заложни къщи за да си изберат някои неща като телевизор от 60-те години и стара пощенска маса.

Двамата се запознават докато живеят в студентско общежитие в живописния град Нитра в западна Словакия.

Ян предлага брак на Мартина в последния ден на януари 2017 г., по време на пътуване до Грузия.

Отдадена християнка, тя моли майка си за разрешение да се премести при Ян преди да се оженят. Майка й се съгласява, но само след като изръгва обещание от него, че връзката му с дъщеря й не е краткотрайна.

В този момент животът им сякаш върви напред. Ян е успешен и талантлив разследващ журналист, по-скоро анализатор, отколкото изкусен разказвач, който обича да се рови в корпоративни документи, нещо което много от колегите му биха намерили за скучно. Мартина е щастлива с работата си като археолог.

Докато двойката планира спокойна вечер у дома си през тази сряда, 21 февруари, Сабо и Марчек се срещат в 16:40 ч., качват се в Ситроена Берлинго и тръгват към Велка Мача, избягвайки много от градските камери за наблюдение. Изключват личните си телефони и включват еднодневките.

Марчек, бившият войник, спира колата близо до футболното игрище в 18:28 ч.. Сабо, облечен в черно, излиза навън в студената вечер.

Взема телефона-еднодневка и Люгера. Оръжието е снабдено със заглушител и заредено с модифицирани, по-тихи боеприпаси. В 18:31 ч. той тръгва към къщата на двойката.

За негова изненада, те не са у дома.

Както обикновено, Ян се прибира от Братислава с влак, но батерията на колата му е умряла и Мартина трябва да го вземе от гарата. Пристигат у дома около 19:30 ч.. Вече е тъмно и двойката решава да си направи чай. Мартина планирала да се обади на майка си за да говорят за проекта им да създадат исторически разказ за родното й село Грегоровце.

Сабо чака наблизо. В 20:21 ч. той влиза в двора и след това влиза в къщата през входната врата, която никога не се заключва. В кухнята вижда Мартина и я застрелва между очите. Тя пада на пода.

Ян, който е в мазето, чува изстрела и се качва бързо по стълбите. Сабо е готов. Изстрелва два куршума в гърдите му, близо до сърцето, и младият журналист се строполява на стълбите. Сабо стои толкова близо, че цевта на заглушителя му оставя рана от изгаряне върху гърдите на жертвата.

Приблизително по това време се обажда майката на Мартина. Няма отговор.

Сабо излиза от къщата през задния двор и се връща на футболното игрище, където използва еднодневката за да се обади да го вземат. В 20:25 ч., само четири минути след убийствата, Марчек го прибира от игрището и двамата напускат селото.

Отиват до къщата на Андрушко в Коларово за да му кажат, че работата е свършена и да си вземат парите. Когато Андрушко разбира, че е убита и жена, той казва, че това не е било предвидено и не би трябвало да се случи. Това не е част от плана. Въпреки това, той обещава да достави парите скоро.

Разплащането

На следващия ден Андрушко се среща с Жужова, жената, за която се смята, че е поръчала убийството. Срещата е в кола паркирана пред къщата й. Има усложнение, казва той – второ убийство.

Жужова побеснява, започва да крещи, че това е „невъзможно“. Въпреки това, по-късно се обажда на Андрушко да дойде за да си прибере парите. 50 000 евро са доставени на пачки от 500, увити в салфетка. Андрушко запазва 10 000 и разпределя останалото между съучастниците си.

Мотивите на Жужова да поръча на убийството на Ян са неизвестни – той никога не е писал за нея. Но тя работи за Мариан Кочнер, виден бизнесмен, за когото Ян е писал много. По-късно Андрушко ще каже на полицията, че Жужова му е казала, че Кочнер е платил за убийството.

Кочнер не е обвинен в убийствата, въпреки че беше задържан за същите финансови престъпления, за които беше писал Ян.

Кочнер не беше открит за коментар и един от адвокатите, който го представляват, отказа такъв.

“Има престъпление, трябва да вървим”

Телата на Ян и Мартина ще бъдат открити чак четири дни по-късно.

След два дни, през които не може да се свърже с дъщеря си, майката на Мартина започва се притеснява и се обажда на родителите на Ян за да провери дали имат връзка с него. Семейство Кучияк не било го чувало, но решило, че младата двойка може просто да е много заета.

След още два дни паниката започва да обзема Злата Кушнирова. Тя се обажда отново на семейство Кучияк, а след това на местната полиция.

Отначало полицаите не изглеждат прекалено загрижени. Тя си спомня, че един от тях й е казал: „Нали ги знаеш младите, обичат да пият и да се забавляват.“

В този момент Злата моли своя роднина, която живее на около час от двойката, да отиде и да провери какво става с тях. Семейство Кучияк решава да направи същото, като призовава сестрата на Ян, Мария, да се качи на колата и отиде до тях от дома си в Нитра, който е на около 30 минути.

След около час след обаждането на Злата в полицията, до къщата е изпратен патрул. Когато полицаите влизат в двора, виждат тяло през кухненския прозорец. Опасявайки се от теч на газ, те викат пожарна и линейка.

Няколко минути по-късно пристига роднината на Злата. Поглеждайки през прозореца на мазето откъм двора, тя вижда крак на стълбите, но полицията не я пуска вътре. Когато пита един от полицаите дали двойката е простреляна, той кимва утвърдително.

Бащата на Ян, Йозеф, казва, че дъщеря му е пристигнала десет минути след това.

„Тя ми се обади, казвайки, че полицията не я пуска вътре, но в линейката нямало пациент, затова малко се поуспокоихме,“ казва той. – „Мислехме, че някой може да е влязъл с взлом в мазето или нещо подобно. Никога не сме си представяли нещо от сорта на убийство.“

Роднината на Злата вече знае и е дълбоко потресена. Тъй като за нея било непосилно да съобщи новината, тя се обажда на сина на Злата, Лукас, и го моли да заведе майка си в полицейския участък. Нещо лошо се било случило.

„Мамо, имало е престъпление, трябва да тръгваме,“ си спомня думите му Злата. „По това време Лукас вече е знаел какво се е случило… но той не ми съобщи подробности, така че му казвах  чак до Велка Мача да кара колкото се може по-бързо.“

Пристигат в полицейското управление след тричасов път, който започнал в полунощ. – „Когато отидохме да дадем свидетелски показания на полицията, семейство Кучияк вече бяха там и плачеха. Попитах какво се е случило и те не бяха в състояние да ми кажат,“ разказва тя.

„Тогава един полицай… каза: „О, ето я, жената от източна Словакия, майката на убитото момиче. Така научих, че Мартина е убита,“ добавя Злата. „Направо се побърках.“

Разпитът в полицията отнема около два часа. Когато Злата напуска управлението е рано сутрин. Студено е, но тя не усеща студа.

 „Исках да отида във Велка Мача. Не вътре в къщата, не можех да го понеса. Просто по-близо до тях, по-близо до къщата. Но те не ме пуснаха. Много, много исках поне да прегърна и гушна Мата още веднъж,“ каза тя.

Братът на Ян разказва, че денят е бил като лош сън. Дори и сега, година по-късно, той не помни много от случилото се. „Бях напълно изгубил ума си.“

В търсене на справедливост

Когато се разбира за убийствата, словаците са шокирани.

В рамките на няколко дни в цялата страна избухват най-големите протести след падането на комунизма. Десетки хиляди граждани искат независимо разследване и осъждат влиянието на организираната престъпност, което Ян е разкрил.

Убийствата са водеща новина в продължение на дни, а журналисти пътуват всеки ден до Велка Мача. Онези, които са работили най-близо с Ян получават полицейска защита. Офисите на „Актуално“, сайтът, за който той работи, са поставени под строга охрана.

След няколко месеца правителството подава оставка, включително премиерът Роберт Фико, няколко министри, началникът на полицията и директорът на отдела за борба с корупцията на Националната агенция за наказателно преследване.

Андрушко, Шабо, Марчек и Жужова са арестувани и имат няколко обвинения в убийство. Не е известно някой друг да има повдигнати обвинения в организиране на престъплението.

Адвокатът на Андрушко не можа да бъде открит за коментар, Марчек заяви, че няма да коментира, а адвокатите на Жужова и Сабо не отговориха на журналистическите запитвания.

Убийствата остават необясними за семействата на Кучияк и Кушнирова.

Злата все още понякога ходи до къщата на двойката само за да помилва вещите им.

„Дори и последния път, когато посетих Велка Мача, взех един от мръсните чорапи на Мартина от прането,“ казва тя. „Исках да го държа здраво, близо до мен, да имам парченце от Мартина с мен поне за миг.“

От Павла Холцова и Ева Кубаньова, OCCRP

Водеща снимка: Злата Кушнирова пали свещ за убитата си дъщеря и Ян. Кредит: Павла Холцова

Статията How Jan and Martina Died е част от проекта на OCCRP Unfinished Lives, Unfinished Justice

Превод от английски: Мария Гинева

***

Приятели, радваме се, че стигнахте дотук.

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с ЕДНОКРАТЕН ДАНЪК (през PayPal, банкова карта, Epay/банков превод), или станете един от нашите редовни, МЕСЕЧНИ ДАНЪКОПЛАТЦИ (през PayPal или банкова карта), или със СМС от България или чужбина

Научете повече за Данъкъ Биволъ тук.

Вижте също / Read Also