sarditi

Самуел Ардити е роден в София през 1935 г. Потомък на древен еврейски род от Русе, племенник е на Елиас Канети (единственият български Нобелов лауреат). Баща му Бенямин Ардити е водач на Ционистката – ревизионистка еврейска партия в България. В Израел е най-дългогодишният представител в Кнесета /Парламента/ от всички български евреи. През 1949 г. Самуел още като дете емигрира със семейството си в Израел.
 През 1960 г. завършва Техническия университет в Хайфа. Работи като инженер до 2002 г. когато се пенсионира. Изтъкнат общественик в Израел и изследовател по темата за съдбата на евреите през Втората световна война. Автор е на книгите: „Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943″ в 5 части и книгата „Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи“. През 2010 г. е награден с най-високото отличие на българската държава за принос в приятелските отношения между България и Израел – „Златна лаврова клонка“. Отличието е връчено лично от Министъра на външните работи Николай Младенов.

Днес в Аулата на Софийския университет започна голяма международна конференция посветена на съдбата на българските евреи през новата българска история. Събитието се организира съвместно с участници от Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Университета в Хайфа, Израел, Университета в Харвард, САЩ, Комисията по досиетата, Организацията на евреите в България „Шалом“, Евро-Средиземноморския университет в Порто Рож, Словения и др. Форумът се провежда в партньорство с Посолството на САЩ и Посолството на Израел в София.

Поканени за изказване са Посланика на Израел в България Н.Пр. Шаул Камиса Раз, проф. Джоузеф Мифсуд, Директор на Лондонската дипломатическа академия, Министъра на образованието Сергей Игнатов, много авторитетни учени, изследователи и лектори от световен мащаб. Конференцията е на високо равнище и се организира, за да осветли събитията около спасяването на българските евреи от геноцид преди 70 г. и неясните моменти в историята ни от това трагично време. Биволъ е отразявал темата последователно с редица публикации и мнения. По време на официалното посещение на българския президент Росен Плевнелиев в Израел, неговият колега Шимон Перес безусловно призна безпрецедентния български принос в този акт. Думите на Перес бяха развити и потвърдени и от Премиера Бенямин Нетеняху.

С наближаването на годишнината от спасяването на близо 50 000 български евреи, се надигнаха и изявления, че този акт не е еднозначен и съвременните българи трябва да се срамуват от унищожаването на 11 000 граждани на Югославия и Гърция от еврейски произход. Тези държави са били окупирани от хитлеристка Германия, а райони от тях са предадени за българско администриране, като бивши територии от националното ни землище. В периода до края на войната в окупираните Югославия и Гърция /включително Македония и Тракия/ германските власти са приложили официалната си политика по депортиране на евреите до лагерите на смъртта и тяхното унищожаване там, съгласно плана за „Окончателното решение“. Участието на български полицаи в тези депортации, днес се изтъква от определени среди, като съдействие в геноцид. Някои интерпретации от съседна Македония дори стигат по-далеч и задават внушения, че България не само съдейства, но е и инициатор на Холокоста срещу евреите в Европа. Еманация на тази пропаганда се явява заснетият наскоро филм „Трето полувреме“, който получи държавна субсидия от македонското правителство в размер на няколко милиона евро. Филмът стана повод за изостряне на отношенията между България и Македония и бе поставен на разискване в Европейския парламент, като акт за съзнателен говор на омраза срещу България и демонизиране на българския народ, с методите на фалшифициране на историческата истина. По този повод редакцията се обърна към г-н Самуел Ардити от Израел, чието интервю следва.

Г-н Ардити, напоследък темата за съдбата на българските евреи е на дневен ред в България и в международен план. Отправят се директни обвинения, включително и чрез създаване на произведения на изкуството. Какво мислите за скандалния македонски филм „Трето полувреме“, относно депортацията на евреите от Македония през 1943 год.?

– Половин истина, цяла лъжа. Спасението на българското еврейство и депортацията на евреите от вардарска Македония и Беломорието са скачени съдове. Спасяването в признатите граници на България, анулира обвиненията срущу България и българския народ, че са били вампири и кръвожадни  татари, хуни и т.н.. Спасените евреи в България са 7 пъти повече от унищожените в Македония. „Народните обвинители“ от Скопие не са чули за спасението и се правят на балами или будали. “Не ни надувайте главата с фактите!” – казват изследователите на история в Македония.

Какво ще кажете за създаването на музея на Холокоста в Скопие?

– Това е една брънка в дългата верига на магеломания, на която сме свидетели в Македония. Целта е да унизи българския народ, който спаси 49000 евреи от „стара“ България. Музеи в такъв мащаб имаме само един в Ерузалим и два в САЩ.  Холокост е едно явление не само в Македония, но и по цяла Европа, в която както знаем са унищожени 6 милиона евреи. Моите братя  и сестри, унищожени в Македония са 0.12% от числото на загиналите в Холокоста. Музеят е финансиран чрез продаването на имотите на  унищожените евреи, които не са оставили наследници. Според моето мнение, тези имоти принадлежат на държавата Израел – наследничка на тези евреи. Създаването на държавата Израел бе достойният отговор на Холокоста след Втората Световна Война, а не създаването на измислената македонска държава в края на милениума.

Евреите от Вардара не бяха ли македонци?

Тези евреи не бяха унищожени като македонци, и даже не като македонски евреи, а като евреи въобще. Тяхната авария бе впоследствие на конфликта между нацизма и и еврейството. Този конфликт бе световен, а не местен между българи и македонци, или между българи и евреи. Накратко казано, тази банда която управлява Македония, прави майчин помен с еврейска кръв. Аз им казвам: Оставете евреите на мира, оставете живите и най-важно –загиналите.

Да се върнем на  въпроса за музея.

Наистина има музей в Скопие и няма музей в София. Но защо? Защото в България не е имало Холокост. В България всички евреи, до един, бяха спасени. В град Кюстендил има един музей уникум по цяла Европа. Това е музеят на  българските праведници по света: Димитър Пешев, Владимир Куртев, Асен Сючмезов, Петер Михаълов и Иван Момчилов. Вечна им слава!

А македонци не са ли спасили евреи ?

– Обвинителите на България най-после откриха една македонска еврейка – скрита и по такъв начин спасена. Но този пример е случаен. Само българи спасяваха евреи  в Македония. Много евреи бяха предупредени и те избягаха в Албания, където на власт бяха фашистите на Мусолини. Цар Борис трети прати  в Солун своя личен адютант, за да спаси македонския войвода, един от водачите на Илинденското въстание, евреина от Битоля – Рафаел Камхи. Македонската гражданска общност не направи нищо за евреите, нито духовенството, нито прочутите  партизани на Тито, които не гръмнаха даже една пушка. Това доказва, че македонците не са загрижени за евреите от Скопие, Щип и Битоля. Те само търсят политическа файда и хаир в борбата им срещу България, която ги спаси когато албанците бяха на десет минути от Скопие. Наистина институтът „Яд вашем „даде титлата „Праведник на народите по света“ само на 20 българи и българки. Но това е друг въпрос, защо в този институт не обичат българите и българските евреи. Проверих колко македонци са провъзгласени за „Праведници“. Оказаха се само седем. Така че „другари“ не виждам причина да се хвалите и да хулите българите. 

Не трябва ли България да поеме върху себе си отговорноста за Холокоста в т.нар. “нови земи”?

В никакъв случай!!!! Ако прегледаме историческите факти, ще видим че  нито стратегията, нито тактиката на унищожаването на евреите в Македония бяха българско дело. Прочутата конференция Ванзее се състоя в Берлин, а не в София. Езикът, по който бе написана листата бе немски, а не български. Като български евреи бяха определени само 48,000 души, колкото бяха евреите в Стара България. През месец февруари 1943 година в София пристига немецът –  есесовец Теодор Данекер, който директно организирва депортацията чрез агента на гестапо – комисаря Александер Белев. Още през 1944 г., Лиляна Паница, неговата частна секретарка, заявява в нейния разпит в „народната милиция“: „..Но много пъти след това Данекер протестираше  пред Белев, че не е изпълнил договора и че тези 12 000 души те биха могли  да вземат и без съдействието му, тъй като те преди всичко били тяхни.“ Какво визира Данекер? Това, че македонските евреи бяха сръбски граждани, а евреите от Тракия бяха гръцки поданници, държави окупирани от Германия, а не от България. Лиляна слага край на дискусията, дали България можеше да спаси евреите от „новите земи“ още през 02-11-1944 год.

Може би за това в „Яд вашем“ не искат да я признаят за „Праведница“,  под влияние на лявото пространство. За съжаление българи „родоклеветници“ настояват България да поеме върху себе си отговорноста за Холокоста. Неблагодарни български евреи, нехранимайковци, се присъединяват към това искане. Срам и позар за тези хора! Българските полицаи, които физически участваха в депортацията, не представляваха истинския лик на българския народ. Истински българи бяха десетките хиляди българи, които помагаха на своите съседи и приятели евреи. Тук не споменявам българските елити: цар Борис трети – Цар на българите, духовници, народни представители, писатели,  лекари и адвокати. Говоря за простите граждани, истински българи.

Какъв съвет бихте дали на тези, които днес разгръщат кампанията в Македония?

– Да оставим настрана страстите и политиката. И без ентусиазъм. Да седнем братски, като съседи. Да сръбнем едно турско кафе и хапнем един кашкавалник. Нека разгледаме най-обективно исторически факти и документи и да се разделим като приятели.  И нека всеки един най-кротко да хване своята пътека.

Какви мислите за конференцията “Да опознаем миналото си”, организирана в х-л “Радисън” преди месец по темата?

– За да ги разберем, трябва да прегледаме кои са участниците в това събрание в хотела. Неотговорни българи, неблагодарни български евреи и добре платени „учени“ от странство. Един „учен“ Майкл Биренбаум, мой сънародник, от Вашингтон-Скопие, нарече българите хем спасители, хем убийци. Българи не са убили нито един евреин в Македония, убийците бяха нацисти.  Убийството стана по лагерите на смъртта. Като спасен български евреин, най-остро протестирам против този невъзможен израз. Д-р Джекил и мистър Хайд съществуват само във фантастичната литература. Участието на българската полиция във „вдигането “ на мойте братя, бе наложено от нацистите. България бе една окупирана държава след десанта на на фелдмаршал Лист в Русе, през месец април 1941 год. Тогава България не можеше да се съпротиви на една модерна германска армия, която броеше 850 000 войника. Фактически и българите пострадаха от нацистката окупация. Резултатите на една българска съпротива на германските заповеди, относно депортацията, щяха да бъдат военни действия.  Без съмнение, десетки хиляди български войници и цялата еврейска общност в България щяха да бъдат унищожени.

Бившият президент Георги Първанов призна, че България е отговорна за холокоста на евреите от Македония.

Наистина това го чух с мойте уши за два пъти в Израел. Президентът „Гоце“ направи това изявление, “на своя глава“, без да се съветва с никого в България. Вашата държава никога не трябва да вземе отговорност за никакъв геноцоид, или Холокост на евреите от новите земи. Нацистите са отговорни за това проклето явление по цяла Европа, включително Беломорието и Вардарска Македония. Инициативата за убийствата беше изцяло немска.

Все пак не може да се отрекат фактите, че български служители са помагали в депортациите. Каква позиция трябва да има сегашната ни държава, според вас?

България трябва да се извини за физическото участие на български младежи в депортацията, но не пред „удбаджиите“ от Скопие, които ограбиха имотите на евреите без наследници. Трябва да се извини пред държавата Израел, тяхна духовна наследничка, която от своя страна трябва окончателно да признае държавата България и цар Борис трети, като Спасители на 49 000 евреи, български граждани. Това е.

Биволъ е запазил специфичния стил на изразяване на г-н Ардити.

Print Friendly, PDF & Email