Capture_decran_2012-12-21_a_11.12.32

На 19-ти декември се състоя официалното представяне на английското издание на книгата на демографа Спас Ташев „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове“. В изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ се събраха представители на европейски посолства в София, интелектуалци, историци и политици. Англоезичната версия представлява разширен вариант на българското издание, чийто тираж вече е изчерпан. Книгата е обогатена с още документи, сред които се открояват докладите на комисаря на КЕВ Александър Белев. В тях е отразено, че депортацията на евреите ще се извърши „със специални влакове, които ще дойдат от Райха“, а също така че беломорските евреи са извозени от Лом до Виена с три югославски и един германски параход. Пак според същите доклади македонските и беломорските евреи са поети от германските власти още в Скопие и Лом и те са тези, които извършват депортацията. В книгата са включени и документи, от които е видно, че българските полицейски части в „новите земи“, които организират и провеждат вдигането на евреите от домовете им, се намират под върховното германско ръководство.

Книгата бе представена от Станимир Илчев, който е спонсор чрез групата на либералите и демократите в Европейския парламент. Според Илчев появата на английският превод е събитие с голямо значение за по-доброто и обективно разбиране на исторически събития, които напоследък предизвикаха свободни интерпретации и манипулации на истината. Най-голямото достойнство на книгата на Ташев, посочи евродепутатът от НДСВ, е че авторът борави само с факти и доказателства. Те са горчиви и жестоки и сред тях се е зародила неприятна политическа митология. Правят се опити да се сатанизира българският народ и затова книгата на Ташев е ценна – тя не манипулира, не интерпретира, а показва фактите, такива каквито са, подчерта Илчев. Книгата осветява случилото се и посочва тънката граница между възможното и невъзможното в политиката тогава.

След него думата бе взета от Наум Кайчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бивш генерален консул на Република България в Торонто и Битоля. Той разгледа творческия път на автора и подчерта, че Спас Ташев винаги е проявявал усет и такт при изследването на редица парливи въпроси в българската история.

Ласкави отзиви за книгата даде и Виктор Меламед, почетен консул на кралство Тайланд и председател на Федерацията на ционистите в България. Според него основната роля на книгата на Спас Ташев е, че му е помогнала да си изясни някои бели петна в българската история и най-вече да си отговори на въпроса за степента на отговорността на неговата държава в драматичните събития във връзка с депортацията на македонските и беломорските евреи. Виктор Меламед бе категоричен, че българите не са народ от хладнокръвни убийци.

Накрая думата бе взета от автора. Спас Ташев подчерта, че някои от включените в книгата документи от фактологията трябва да преминат в раздела за митологията. Като такъв пример той посочи предоставените му документални кадри от македонската национална телевизия, за които се твърди, че отразявали депортацията на евреите от германски войници, но с вагон с надпис БД, който бил част от надписа БДЖ. Спас Ташев приел това твърдение за достоверно и затова включил кадъра в книгата. Преди няколко месеца обаче, при анализ на надписа, извършен от специалисти по история на БДЖ, се установило, че това не отговаря на истината. Още по-голяма била изненадата, когато бил изследван надписът върху вагона в Музея на Холокоста в Скопие, който носи абревиатурата БДЖ и за който се твърди, че е използван при депортацията. Оказало се, че въпросното лого във вид на стилизирано крило е създадено едва през 1964 г. и през 1943 не е съществувало. Изненадите обаче не спрели до тук. След като авторът оповестил тази информация за извършената манипулация в свой доклад през м. ноември 2012 г., управата на Музея на Холокоста в Скопие заличила логото под формата на стилизирано крило и поставила надпис БДЖ и BULGARIA във вида им, както са се изписвали през 1943 г.

По време на представянето Ташев съобщи, че през последните два месеца е проучвал в различни български архиви въпроса за съдбата на имуществото на евреите от „новите земи“. За него е безспорен факт, че българските власти през 1943 г. са отчуждили това имущество, но при изтеглянето на българската администрация от „новите земи“ през септември 1944 г., по-голямата част от него остава там. Поради тази причина например, Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) се ангажира с изработването на закон, който да регулира отношенията с новите собственици. Що се отнася до пренесената от него част в България, съгласно чл. 11 от споразумението за примирие, българските власти се задължават да го върнат на собствениците му. Така започва неговото описване и през 1945 и 1946 г. то е върнато, като за целта има и подписан специален протокол между българските и югославските власти за приключилата реституция. През 1946 г. е договорено и изплащането на Югославия на еднократния данък върху еврейските имоти, с който българската администрация е обложила евреите югославски поданици. По този начин се оказва, че България е единствената държава в Европа, която е възстановила напълно собствеността върху всички еврейски имущества не само на своя територия, но и в администрираните от нея земи през периода 1941 – 1944 г.

Спас Ташев подари на папския нунций в България копие от писмо от монсеньор Анджело Ронкали от 30 юни 1943 г., по това време апостолически делегат в Цариград, до цар Борис III, в което ходатайства за неговото съдействие за издаването на български транзитни визи на 70 деца румънски еврейчета, които се опитват да се спасят от нацистките гонения. В резултат на тази политика на България в годините на Втората световна война, българските власти са издали 15 хиляди визи на европейски евреи и така те са били спасени от лагерите на смъртта.

Освен на английски, през 2012 г. книгата бе издадена и на испански език под формата на седмични притурки от „Диарио худио“ („Еврейски всекидневник“) в Мексико и в бюлетина на сефарадската общност в Аржентина.

image_pdfimage_print
Print Friendly