Capture_decran_2012-12-21_a_11.12.32

На 19-ти декември се състоя официалното представяне на английското издание на книгата на демографа Спас Ташев „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове“. В изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ се събраха представители на европейски посолства в София, интелектуалци, историци и политици. Англоезичната версия представлява разширен вариант на българското издание, чийто тираж вече е изчерпан. Книгата е обогатена с още документи, сред които се открояват докладите на комисаря на КЕВ Александър Белев. В тях е отразено, че депортацията на евреите ще се извърши „със специални влакове, които ще дойдат от Райха“, а също така че беломорските евреи са извозени от Лом до Виена с три югославски и един германски параход. Пак според същите доклади македонските и беломорските евреи са поети от германските власти още в Скопие и Лом и те са тези, които извършват депортацията. В книгата са включени и документи, от които е видно, че българските полицейски части в „новите земи“, които организират и провеждат вдигането на евреите от домовете им, се намират под върховното германско ръководство.

Книгата бе представена от Станимир Илчев, който е спонсор чрез групата на либералите и демократите в Европейския парламент. Според Илчев появата на английският превод е събитие с голямо значение за по-доброто и обективно разбиране на исторически събития, които напоследък предизвикаха свободни интерпретации и манипулации на истината. Най-голямото достойнство на книгата на Ташев, посочи евродепутатът от НДСВ, е че авторът борави само с факти и доказателства. Те са горчиви и жестоки и сред тях се е зародила неприятна политическа митология. Правят се опити да се сатанизира българският народ и затова книгата на Ташев е ценна – тя не манипулира, не интерпретира, а показва фактите, такива каквито са, подчерта Илчев. Книгата осветява случилото се и посочва тънката граница между възможното и невъзможното в политиката тогава.

След него думата бе взета от Наум Кайчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бивш генерален консул на Република България в Торонто и Битоля. Той разгледа творческия път на автора и подчерта, че Спас Ташев винаги е проявявал усет и такт при изследването на редица парливи въпроси в българската история.

Ласкави отзиви за книгата даде и Виктор Меламед, почетен консул на кралство Тайланд и председател на Федерацията на ционистите в България. Според него основната роля на книгата на Спас Ташев е, че му е помогнала да си изясни някои бели петна в българската история и най-вече да си отговори на въпроса за степента на отговорността на неговата държава в драматичните събития във връзка с депортацията на македонските и беломорските евреи. Виктор Меламед бе категоричен, че българите не са народ от хладнокръвни убийци.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Накрая думата бе взета от автора. Спас Ташев подчерта, че някои от включените в книгата документи от фактологията трябва да преминат в раздела за митологията. Като такъв пример той посочи предоставените му документални кадри от македонската национална телевизия, за които се твърди, че отразявали депортацията на евреите от германски войници, но с вагон с надпис БД, който бил част от надписа БДЖ. Спас Ташев приел това твърдение за достоверно и затова включил кадъра в книгата. Преди няколко месеца обаче, при анализ на надписа, извършен от специалисти по история на БДЖ, се установило, че това не отговаря на истината. Още по-голяма била изненадата, когато бил изследван надписът върху вагона в Музея на Холокоста в Скопие, който носи абревиатурата БДЖ и за който се твърди, че е използван при депортацията. Оказало се, че въпросното лого във вид на стилизирано крило е създадено едва през 1964 г. и през 1943 не е съществувало. Изненадите обаче не спрели до тук. След като авторът оповестил тази информация за извършената манипулация в свой доклад през м. ноември 2012 г., управата на Музея на Холокоста в Скопие заличила логото под формата на стилизирано крило и поставила надпис БДЖ и BULGARIA във вида им, както са се изписвали през 1943 г.

По време на представянето Ташев съобщи, че през последните два месеца е проучвал в различни български архиви въпроса за съдбата на имуществото на евреите от „новите земи“. За него е безспорен факт, че българските власти през 1943 г. са отчуждили това имущество, но при изтеглянето на българската администрация от „новите земи“ през септември 1944 г., по-голямата част от него остава там. Поради тази причина например, Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) се ангажира с изработването на закон, който да регулира отношенията с новите собственици. Що се отнася до пренесената от него част в България, съгласно чл. 11 от споразумението за примирие, българските власти се задължават да го върнат на собствениците му. Така започва неговото описване и през 1945 и 1946 г. то е върнато, като за целта има и подписан специален протокол между българските и югославските власти за приключилата реституция. През 1946 г. е договорено и изплащането на Югославия на еднократния данък върху еврейските имоти, с който българската администрация е обложила евреите югославски поданици. По този начин се оказва, че България е единствената държава в Европа, която е възстановила напълно собствеността върху всички еврейски имущества не само на своя територия, но и в администрираните от нея земи през периода 1941 – 1944 г.

Спас Ташев подари на папския нунций в България копие от писмо от монсеньор Анджело Ронкали от 30 юни 1943 г., по това време апостолически делегат в Цариград, до цар Борис III, в което ходатайства за неговото съдействие за издаването на български транзитни визи на 70 деца румънски еврейчета, които се опитват да се спасят от нацистките гонения. В резултат на тази политика на България в годините на Втората световна война, българските власти са издали 15 хиляди визи на европейски евреи и така те са били спасени от лагерите на смъртта.

Освен на английски, през 2012 г. книгата бе издадена и на испански език под формата на седмични притурки от „Диарио худио“ („Еврейски всекидневник“) в Мексико и в бюлетина на сефарадската общност в Аржентина.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly