“Мадара” има договор със собствениците на “Титан” за проекта на Норман Фостър и Георгий Станишев в Карадере Mind the horns!

Схема на собствеността и зависимостите в проекта Black Sea Gardens. Кликнете с десен бутон и отворете картинката в отделен прозорец, за да я увеличите, или кликнете тук.

Правата върху проекта за ваканционно селище “Черноморски градини” (Black Sea Gardens) на световно известния английски архитект Норман Фостър принадлежат на “ББТ Прожектс”, фирма на собствениците на “Титан” (и бивши на “ЦСКА”).

Преди два дни правителството даде “бърза писта” на този спорен проект и така предизвика гнева на природозащитниците, както и подозрения за намеса на влиятелно лице. Стана ясно, че проектът е получил негативно становище през юни 2013 от МИЕТ, защото не отговаря на критериите за първокласен инвеститор.

Вниманието се насочи към арх. Георгий Станишев, брат на председателя на БСП и партньор на архитекта Норман Фостър в проектирането на Black Sea Gardens. Той отрича да е замесен и твърди, че от 2008 г. няма интереси свързани с проекта. Фактите и документите, с които Биволъ разполага обаче говорят друго.

Документ на Комисията по финансов надзор от 04.01.2013, достъпен в интернет (виж тук) разкрива, че от “Мейфеър Груп” (предишното име на “Мадара Юръп”), са поискали от КФН да одобри “прехвърляне на права и задължения по договор, сключен между “Мадара Бългериън Пропърти Фънд Лимитид” и “ББТ Проджектс” АД. Посочено е черно на бяло, че “договорът държи правата върху проекта на Норман Фостър “Блек Сий Гардънс” и е важен за бъдещия успех на проекта и съответно на дружеството“. В същото време обаче българската фирма ще поеме и задължението на “Мадара Бългериън Пропърти Фънд Лимитид” към “ББТ Проджектс” в размер на 3 млн. евро.

Регистрираната на остров Джърси “Мадара Бългериън Пропърти Фънд Лимитид” е дружеството-майка на “Мадара Юръп” и е с капитал 60 млн. евро, разпределен между физически лица, офшорни субекти и големи западни банки (виж схемата). Неговият представител Тим Чадуик от вчера обикаля медиите с обяснения за изгодите от този проект.

Анализът на доклада направен от КФН сочи, че същият не съдържа конкретна информация относно правата и задълженията, предмет на предложената сделка. Ето защо КФН не одобрява сделката и изразява съмнение в реализацията на проекта защото “представянето на икономическата изгода без прогнозни стойности, конкретни данни и информация… поставят под съмнение налице ли е икономическа изгода (от проекта б. ред.) за акционерите му.”

След като получава отказ от КФН, “Мейфеър Груп” се преобразува в “Мадара Юръп”, но идеята да се използва проекта на Норман Фостър не е изоставена, дори напротив – счита се за основен аргумент за успешни продажби на апартаментите на богати клиенти.

В доклад на Съвета на Директорите на “Мадара Юръп” до акционерите четем следното: “Като резултат от маркетинговите проучвания ръководството на Компанията счита, че има значителен пазар сред богатите хора, търсещи инвестиции в недвижими имоти в Европа. Такива инвеститори са привлечени в проекта “Блек сий гардън” поради сравнително ниските цени, възможностите за отдаване под наем и качеството на дизайна на Foster + Partners.”

За да стигне до този извод, “Мадара Юръп” се е консултирала с две инвестиционни банки и е провела задълбочено маркетингово проучване. Кои именно са тези банки не се споменава, но от справка за собствеността на фирмата-майка в Джърси се вижда, че дялове имат дъщерните дружества две банки: швейцарската “Креди Суис” и американската “Ситибанк” (виж схемата).

Фирмата обаче си дава сметка, че нещата не са съвзем розови и предупреждава акционерите, че проектът може да бъде значително орязан заради Натура 2000, а разрешението за строеж да бъде проблемно или изобщо да не бъде издадено.

За да не се стигне до провал, ръководството възнамерява да намали размера на проекта, както и да наеме международни и местни архитекти с голям опит, за да гарантира, че за проекта “Блек сий гардънс” са спазени всички нормативни изисквания за получаване на разрешение за строеж.

Тази формулировка е най-малкото двузначна. По принцип проектантът няма как да гарантира разрешението за строеж в защитена местност, освен ако не използва непозволени методи за влияние върху институциите.

Станишеви: Нямаме нищо общо, няма конфликт на интереси

Българският партньор на Foster + Partners в проекта за застрояване на Карадере е архитектурното бюро “Прожектс” на брата на Сергей Станишев – Георгий. Този факт беше широко отразен в медиите – при първоначалното представяне на проекта и впоследствие.

Преди два дни “Мадара Юръп” получи сертификат на първокласен инвеститор от правителството “Орешарски”, съставено с мандат на БСП, чийто шеф е Сергей Станишев. Днес директорът на “Мадара Бългериън Пропърти Фънд Лимитид” Тим Чадуик заяви пред bTV, че за този успех му е помогнал приятел в правителството, но не пожела да разкрие кой. Пред Nova TV Чадуик допълни, че се е срещал с министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов и министъра на икономиката Драгомир Стойнев. За министър Данов е сигурно, че се познава много добре с Георгий Станишев, тъй като и двамата са ръководители на катедри в УАСГ.

От фирмата “Мадара Юръп” също твърдят, че арх. Георгий Станишев от 2008 г. няма нищо общо като архитект с проекта, а Станишев дори посъветва брат си от Брюксел да съди всеки, който го свързва с решението на правителството да даде зелена светлина за застрояването на Карадере. Бившият премиер и шеф на ПЕС изрази съмнения дали този проект е същият, като онзи от 2007 г. Съмнения, които докладът на ръководството на “Мадара Юръп” до акционерите разсейва напълно. Не само, че проектът е същият, но и правата върху него са обект на договор, който е действащ и в момента.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.