Преди Великден България бе посетена от представители на Българския културен клуб в Скопие (БККС). Те проведоха срещи с Държавната агенция за българите в чужбина и Комисията по правата на човека в парламента. По този повод,

–   за политическата ситуация в Македония,

–   за “говора на омраза” в медиите на югозападната ни съседка,

–   за “антиквизацията”, налагана от властите, като нова тоталитарна идеология в обществото,

–   за възраждането на българския дух във Вардарско,

–   за репресиите срещу хората, самоопределящи се като българи

–   за проблемите в отношенията между София и Скопие,

–   за идеята БПЦ да възстанови диоцеза си в Западните български земи,

интервю даде г-н Лазар Младенов, Председател на БККС.

Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб

Преди празниците посетихте България. Какъв бе поводът за тази Ваша визита?

Нашата организация „Български културен клуб” е един от малкото обществени субекти в Р. Македония, работещи искренно и последователно за преодоляване на практиките и стереотипите на бившата югославска тоталитарна система. Една от главните ни цели е демократизиране на силно партизираното македонско общество посредством върховенство на закона, спазване на човешките права, обективно тълкуване на историята и грижа за културно-историческото наследство. Дейността ни е вече добре известна и сред европейските и международни институции. Поводът за неотдавнашното ни посещение в България е съвсем конкретен – бяхме поканени на срещи с българските институции за задълбочаване на сътрудничеството и по-пълноценно използване на потенциала на клуба, като фактор за сближаване между двете държави, а също така и за положително решаване на някои отворени въпроси, които спъват евро-атлантическия път на Р. Македония. Бих искал да използвам тази възможност за да благодаря на Държавната агенция за българите в чужбина и Парламентарната комисия по правата на човека за отправената покана и изключителното разбиране за нашите проблеми.

Докъде стигна идеята Ви БПЦ да възстанови историческия си диоцез на територията на Република Македония?

Главата на непризнатата МПЦ не оттегли нехристиянското си изказване от коледното си интервю, където нарече македонските българи „отпадъци, предатели и изроди”, с което практически ни анатемоса. И до ден днешен не сме получили никакъв сигнал или отговор на нашето писмо до МПЦ, което получи широк медиен отзвук. Вместо това, архиепископ Стефан се наслади на щедрия прием на българското посолство, който беше даден за 3-ти март в скопския хотел „Александър Палас“. Това са пост-югославски тоталитарни практики за прокарване на дълбоки разделителни линии между православните християни и подкопаване на единството на обществото в нашата родина. Неприемливо е да стават такива неща в обединена Европа, още повече че след разпада на титова Югославия хиляди граждани на Р. Македония възстановяват своята българска етническа принадлежност. Може би в бъдеще ще бъдем принудени да поискаме от БПЦ да възстанови историческия си диоцез в епархиите на територията на Р. Македония, защото и ние трябва да имаме елементарното човешко право на родна църква, която да се грижи за нашите духовни потребности.

Забравиха ли българските институции молбата на БККС да помогнат за възстановяване на Бигорския манастир?

Бигорския манастир пострада тежко от пожар през септември 2009г. Беше унищожена цялата манастирска библиотека. Този манастир е от огромно значение за нашата култура и идентичност. Между другото, там е служил великият български възрожденски деятел Партений Зографски. Нашата организация се обърна с молба към българските институции да помогнат за възстановяването на манастира и впоследствие българското МВнР изпрати ценни богослужбени книги за монашеското братство. Не сме ние тези, които можем да оценяваме и съдим другите колко работа са свършили – има кой да направи това, особенно когато говорим на църковна благотворителност. Наш дълг е да помагаме колкото можем и с каквото можем.

Очаквате ли в обозримо бъдеще София да промени дълбоко сбърканата си политика спрямо Скопие?

За всеки един, който се интересува от Балканите, е повече от ясно че България винаги е помагала на Македония в най-трудните за новата държава времена и очевидно така ще продължи и в бъдеще. Много хора забравят, нарочно или не, съдбоносния период в началото на 90-тите години и затова винаги е добре да се припомня, че България първа призна независимостта на Македония и значително допринесе за поставяне на началата на македонската демокрацията и освобождението от югославския режим. Днес обаче гражданите на Р. Македония са заложници на една смехотворна „антиквизация“, която е в противоречие не само с историческата истина, но и със здравата логика. Докато повечето съседи имат искрено желание да помогнат за бърза евро-интеграция на Р. Македония, „антиквизацията“ очевидно е замислена за да изолира страната и да попречи на този процес. От самото начало отношението на България към Р. Македония е благородно и самопожертвувателно (някои го определят като „мазохистично“) – България често жертва собствените си интереси в името на добросъседството и просперитета на македонската държава. Често пъти България наивно гласува доверие на така наречените „двойни играчи“, които се представят на четири очи като българи или приятели на България (обикалят често българските институции, мнозина имат българско гражданство или пък децата им учат или работят в България), но от другата страна на границата говорят съвсем различни неща и дори участват в репресиите срещу изявени активисти на македонските българи.
Ето тук се корени „сбърканата политика“ и липсата на селективен подход, може би защото все още не е започнал процес на лустрация на сътрудниците на УДБА. Време е прагматично да се погледне на този хамелеонски феномен и да не се толерират хора, придобили политически позици с интригантското си поведение, вместо хората, които имат качества, достойнство, чест и визия за истински обществени промени.

Българският културен клуб в Скопие сътрудничи ли си с организации и институции от България? Доколко европейските институции Ви помагат като активна неправителствена организация в Македония?

Българският културен клуб е организация, която активно участва в обществения живот на Р. Македония. Нашите становища редовно получават широк отзвук в македонските и българските медии. Нашите контакти с европейските институции са конкретни и коректни. Получаваме отговори на всички наши обръщения и запитвания до Европейската комисия. Наши анализи се публикуват и в престижни международни медии. С делегацията на ЕС в Скопие имаме отлично сътрудничество и винаги ни канят на техни консултативни срещи, семинари, при посещения на високопоставени служители от Брюксел и т.н. Може свободно да кажем че БККС е единствената организация на македонски българи, която участва на такива събития. Имаме редовна кореспонденция с международни институции, където винаги настояваме за спазване на човешките права на всички македонски граждани, независимо от етническата им принадлежност, за възстановяване на разрушените български паметници, спиране на антибългарския говор на омразата в медиите и ревизиране на силно идеологизираните македонски учебници по история. Поддържаме контакти с официални български институции, неправителствени организации, както и преки контатки с множество български учени, доктори, професори, журналисти, културни дейци и други представители на интелигенцията. Също така поддържаме активни контакти със старата македоно-българска диаспора в САЩ, Канада и Австралия.

Има ли интерес в Македония за реализиране на различни проекти в областта на културата с цел сближаване с България?

Тук положението е много трудно. Погледите на значителна част от политическия елит все още са посочени само на север, въпреки че оттам не може да не огрее слънце. Тези, които имат възможност да следят медиите (независимо дали са телевизии, радия или писани издания), виждат, че македонските граждани ежедневно биват облъчвани с югославска продукция отпреди 30-40 години. Няма никаква критична мисъл срещу тази откровена реюгословенизация, в резултат на която Р. Македония остава затворена територия за културен обмен със съседите и по-специално с България. Причините за това са политически и идеологически – за това се недвусмислено се говори и в резолюцията на Европейския парламент за напредъка на Р. Македония. В една такава ситуация културният обмен между двете страни си остава на маргинално ниво и, доколкото го има, често е просто проява на лицемерие от страна на официалните македонски институции. Например и до ден днешен нито една македонска телевизия не е излъчила нито един български филм или сериал, българска опера, концерт или каквото и да е, идващо от България! Чувствам, че един български сериал, посветен например на борбите за свобода по време на османското владичество, би се приел доста добре. Защо да не инициираме една първа стъпка в това отношение?

Ще изчезне ли някога „говорът на омразата“ към съседните страни и най-вече към нас от македонските учебници и медии?

„Говорът на омразата” има своите корени в пропагандната машина на тоталитарна Югославия. За да бъде скрита историческата истина за Македония бяха ангажирани цели институции, безброй медии и добре платени сътрудници на държавните служби, чиято цел беше да очернят и демонизират България повече и от самия дявол. Докато цялата тази камарила контролира държавните и научни институции, както и медийното пространство в Р. Македония, дотогава говорът на омразата ще съществува в македонските учебници и медии. Представете си само – в страната има масова 35-40 % безработица, докато „шаманите на македонизма“ са платени скъпо и прескъпо с парите на горките македонски данъкоплатци! Изпускат ли се лесно такива привилегии и власт?

На 5 юни предстоят извънредни избори за Собрание на Македония. Какви са Вашите очаквания?

Трудно е да се говори за очаквания при положение че на политическите партии реално им липсва визия за бъдещето на Р. Македония. Политиката е в огромна степен обременена от тоталитаризма на бивша Югославия и предстоящите избори трябва да се погледнат в по-широк план. Това, което е важно за нас като организация, е Р. Македония да се демократизира, което може да стане само ако се скъса с тоталитарните практики от миналото. Преди всичко, това означава: прекратяване на дискриминацията на етническа основа (особенно към българите) и езика на омразата срещу съседните държави, прекратяване на фалшификациите на историята (особено на българската), спиране на противоречиви проекти като „Скопие 2014”, реформиране на образователната система (без идеологически интерпретации на историята в учебниците), насърчаване на съвместно честване на общи празници със съседите, възстановяването на разрушените български културно-исторически паметници, прекратяване на правителствената намеса в работата на медиите, както и публикуване на архивите на югославските тайни служби. За нас е важно новото македонско правителство да разреши тези проблеми колкото е възможно по-бързо, и по-специално спора с Гърция, с цел Р. Македония да стане пълноправен член на НАТО и ЕС.

Защо българската дипломация според Вас се оказа неспособна да реши казуса с Мирослав Ризински?

На този въпрос най-добре да потърсите отговор от българското МВнР, макар че ние имаме своето обяснение. Криворазбрана дипломатичност и игнориране на категорично изразената воля на българската общественост в подкрепа на Мирослав Ризински характеризира действията на някои днешни политици, от които не може да се очаква да разрешат един такъв реален проблем. Има също едно залитане да се прехвърля винаги топката към евроинституциите, които били длъжни да оправят такива типично балкански проблеми. Ако Брюксел и Страсбург ще ни вадят винаги кестените от огъня, за какво изобщо съществува българската дипломатическа служба и защо данъкоплатците я издържат?

Има ли етническа дискриминация в държавната администрация на Република Македония?

Доклади на международни институции и организации редовно потвържават тревожното състояние с човешките права и етническата дискриминация в Р. Македония. Ние също многократно сме реагирали по този въпрос. В общество, построено на анти-българизъм, не може да се очаква друг подход към нещата. В Р. Македония може да работиш на каквато и да е позиция в йерархията на властта, неправителственият сектор или синдикат, но не можеш да бъдеш изявен българин и едновременно да си част от пост-югославската номенклатура – безкомпромисната разправа с Мирослав Ризински, Миле Йованоски, Спаска Митрова, Младен Сърбиновски, Симеон Симев и много други недвусмислено го доказва. Единственият шанс хем да си „българин”, хем да си част от върхушката, е да си “двоен играч” – такива са най-опасни и за българщината в Македония, и за европейската интеграция. За съжаление, такива „двойни играчи“ и псевдоактивисти има и на българска територия, улеснени от наивността и липсата на селективен подход, за което вече говорихме.

Великден е! Вярвате ли във възкресението на българщината в Македония?

Разбира се че вярваме. Aко не беше така, БККС нямаше да съществува. Само вярата в новото българско възраждане в Македония ни дава сили да продължим по нашия път. Пожелавам същата вяра не само на българите от Македония, но и на всички българи, където и да са по света. Христос воскресе и за много години!