sinagoga-politici

В х-л “Радисън” в София се организира научна конференция “Да опознаем миналото си”. Темата е съдбата на 11 000 евреи от Македония и Тракия, станали жертва на Холокоста. Това мероприятие събуди доста сериозна реакция сред част от обществеността. Появиха се мнения, че конференцията е продължение на  започналата целенасочена антибългарска пропагандна кампания на Скопие за прехвърляне на цялата отговорност за трагедията с евреите в тези земи върху България. “Да опознаем миналото си” е свързана пряко с внушенията на македонския филм “Трето полувреме”, който бе обявен от специалисти и историци за манипулативен и грубо фалшифициращ историческата истина. Дебатите оттекнаха дори до Европарламента. Българските евродепутати загърбиха политическите си различия и се обединиха около каузата да не допуснат гавра с националната ни чест.

В самата Македония се чуват гласове, че диктаторското правителство на Никола Груевски се опитва да отклони вниманието от вътрешните проблеми на страната, чрез експлоатирането на Холокоста и “българската вина” със 70 г. давност. Оказа се, че “Трето полувреме” е взаимстван от по-стари съветски и югославски соц. филми за Втората световна война, но адаптирани в антибългарска светлина. За да поддържа темата гореща, Скопие наля милиони евро държавна субсидия във филма и построи третия в света музей на Холокоста, след тези в Израел и Ню Йорк. Тъй като догодина предстоят световни чествания на 70 г. юбилей от спасяването на 50 хиляди български евреи от лагерите на смъртта, кампанията за обезценяване на този безпрецедентен акт се засилва. За съжаление, се наблюдава активно пригласяне на македонистката политика от страна на лица и стуктури в самата България.

Разгръщането на тази пропаганда, съчетано с репресии срещу българите в Македония и опитите за подправяне на исторически паметници, ескалира до физическа заплаха и саморазправа с българския посланик в Македония, при опита му да поднесе цветя на гроба на националния ни герой Гоце Делчев. Правителството на Р.България се почувства длъжно най-после да реагира в лицето на Министъра на външните работи Николай Младенов. Преди месец той заяви, че страната ще начертае “червени линии” на взаимоотношенията си със съседните държави, от които няма да има отстъпление. Тези своеобразни граници на компромисите ще пазят също така историческата ни памет и културна самобитност. Дори премиерът Борисов се принуди да каже в Тел Авив пред колегата си Нетеняху, че “има опити на кръгове по света да преиначават историята”. Държавните ни институции явно усещат грозната заплаха на международен и скъпо платен антибългарски заговор, защото и Президентът Плевнелиев се включи с изявления в общата позиция.

На свой ред българската общност в Скопие реагира чрез официално изявление на Българския културен клуб. В него се изразява тревога от тенденциозност при провеждането на конференцията в “Радисън”. “..Както е добре известно, през мрачните години на Втората световна война еврейското население от всички европейски страни, окупирани от (или съюзени с) хитлеристка Германия, е депортирано в нацистките лагери на смъртта, а щастливите изключения са само две – Дания и България. Извън всякаква човешка логика и дълбоко непочтено е спасителите днес да бъдат обявявани за палачи, а обвинители да са наследниците на онези, които не са спасили никого!”, завършва комюникето.

Биволъ потърси за мнение един от поканените на скандалната конференция – Спас Ташев. Той е признат изследовател на политическите събития в Западните Балкани, както и темата за Холокоста на полуострова през времето на Втората война. Ташев е издал няколко книги за това. Понастоящем работи като съветник в Министерски съвет.

– Г-н Ташев, от 5 до 7 октомври Българският хелзинкски комитет организира конференция „Да опознаем миналото си”, която е посветена на съдбата на македонските и тракийските евреи. Вие ще присъствате ли на тази конференция?

spas-tashev

Спас Ташев е бивш зам.председател на Агенцията за българите в чужбина, създател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие през 2006 – 2009 г. Той е опитен специалист за политическата ситуация в страните от бивша Югославия и положението на българите в диаспора. Понастоящем е съветник в Политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков

– Българският хелсинкски комитет наистина организира подобна конференция, получих покана, но предварително поети ангажименти ме възпрепятстват да присъствам и взема участие в докладите и дискусиите.

– В информация в медиите се твърди, че на конференцията се очаква да бъдат отправени обвинения към България като виновник за депортацията и смъртта на македонските и беломорските евреи. Допускате ли да се случи подобно нещо?

– Нека първо да кажа, че според мен българското общество отдавна се нуждаеше от сериозни дебати по тази тема, защото тя вече няколко поредни години се обсъжда по света, но не и у нас. Досега в България, като отзвук от случващото се зад граница, се водиха основно публицистични спорове, но това не е достатъчно. Така че, от тази гледна точка, конференцията „Да опознаем миналото си”, е полезна. В нея са потвърдили участието си изтъкнати български и чуждестранни изследователи и специалисти по еврейската проблематика в България като Ваня Гезенко, Габриеле Нисим и др. В техните трудове се наблюдава един сериозен и последователен научен подход, поради което смятам, че не трябва да изхождаме от една предварително създадена негативна оценка.

– От къде тогава идват опасенията за обвинения към България?

– В конференцията е предвидено да вземат участие някои изследователи, които досега в своите писания са се явявали проводници на неточни и неверни констатации и изводи. Аз съм чел техните статии и неведнъж съм заявявал, че не съм съгласен с тях. Общ за тези писания е фактът, че те не разглеждат събитията в тяхната взаимна връзка и цялост, а взимат отделни елементи извън контекст и се фокусират само върху тях. За останалите обстоятелства мълчат, сякаш те не съществуват. Това пречи на един обективен и безпристрастен анализ. Така се стигна до опитите за налагане на образа на България, като единствен виновник за депортацията и смъртта на македонските, беломорските и пиротските евреи. Ако трябва да посочим фактите с конкретните им имена, анализите на тази група изследователи се крепят на факта, че българска полиция участва във вдигането на евреите от техните домове и транспортирането им до транзитните лагери Скопие и Лом. Тези хора обаче въобще не коментират при какви обстоятелства става това. Мълчи се, че хитлеристка Германия е създател на антиеврейското законодателство и тя го налага силово в цяла Европа, включително и в България. А тази констатация дори е отразена в протоколите на Народния съд в България. Някак тихомълком се отминава факта, че нацистка Германия е творец на идеята за окончателното решаване на еврейския въпрос, пак от Берлин тръгва искането и натиска за депортацията на евреите, които са небългарски поданици от „новите земи”. Мисля, че вече доста хора у нас са чули измислиците за така наречените български транспорти към смъртта. Защо никой не обръща внимание върху документите и дори фотографските източници на информация, че за транспортирането на евреите от „новите земи” към лагерите на смъртта, в Скопие и Лом пристигат специално организирани от Третия райх ешелони. В Скопие са три депортационни германски влака, а в Лом три югославски и един германски кораб. Пак в Скопие и Лом става официалното поемане на евреите от германските власти и те депортират евреите основно към Треблинка. Там германски нацисти извършват самите убийства. В тези събития няма евреи, убити от българи. Странна изглежда тенденциозността за премълчаване и омаловажаване на тези безспорни и неопровержими факти и се пита какво се цели с това?

– Има ли достатъчно доказателства за това, което твърдите?

– Разбира се, че има. Налични са и чуждестранни, и германски, и български документи. В последния ден на самата конференция, на 7-ми октомври, се предвижда и прожекция на кинохроника от март 1943 г. за депортацията на беломорските евреи. Аз самият съм показвал тези кадри по една българска телевизия, но в техния съкратен вариант от 2.12 минути, както е качен на сайта на Мемориалния музей на холокоста в САЩ. Монтираните в ГДР оригинални кадри обаче са към 8 минути и се надявам да бъдат показани целите. Тогава наистина зрителите ще видят, че при вътрешния транспорт през България са използвани влакове с надпис БДЖ и BULGARIA, ще видят транзитния лагер в Горна Джумая, но също така поемането на евреите от хитлеристката полиция и военни на пристанище Лом. Точно за този момент главният комисар на КЕВ Александър Белев пише, че германските власти поемат евреите.

– Значи все пак има български влакове с надписи БДЖ и BULGARIA?

– Има и не ми е известно някой сериозен български изследовател да е крил това. Между другото, въпросната немонтирана кинохроника е известна още от края на 70-те години на ХХ в., тогава е взета от служител на филмовия архив на ГДР, там кадрите са реставрирани и озвучени с дикторски текст на немски език. От България официално са предоставени на Мемориалния музей на холокоста в САЩ, на “Яд Вашем” в Израел и на други институции. Именно с тези кадри обаче се манипулира днес в Р Македония. Там неотдавна бе размахана фотография на вагони с надписи БДЖ и BULGARIA, като доказателство за българското участие при депортацията на македонските евреи. Аз съм гледал внимателно целия материал от 8 минути и твърдя, че става въпрос за стопкадър от същия този немонтиран кинопреглед. За него в сайта на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ е записано, че е направен в Горна Джумая (днес Благоевград) и в него е отразена депортацията на евреите от днешните гръцки градове Кавала, Серес и Драма. Така че тези кадри нямат нищо общо с депортацията на евреите от Скопие. По-лошото обаче е друго. Със занижено качество, за да не се разпознават детайлите и без да има съответното разрешение от Българската национална филмотека която е собственик на въпросните кадри, те са качени на сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония”. Това е институция, създадена с решение на македонското правителство и неговият председател и половината от членовете на ръководството му се назначават от същото това правителство, т.е. това не е неправителствена, а силно казионна организация. За тези кадри обаче е записано, че представляват „депортация и убийства на македонските евреи от български нацисти в окупирана Македония”. Подобен неверен коментар е недопустим за сайт, който е под контрола на македонското правителство, защото в кадрите никъде няма убийства и става въпрос за вътрешен транспорт на лица, които не са родени на територията на днешната Р Македония и нямат нищо общо с нея. Самото депортиране до лагерите в Полша става от германските власти. В сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония” също така нарочно не е споменато, че именно германски нацисти извършват убийствата на тези 11200 евреи в концлагерите, а не българи. Това са част от “триковете” на скритата манипулация.

– Каква тогава трябва да бъде позицията на България по тези въпроси, които повдигате?

– Аз смятам, че конференцията „Да опознаем миналото си” ще подейства като катализатор за българското общество. Именно в това е нейната най-голяма полза, защото слага началото на сериозните изследвания и дебати. Това е нещото, от което наистина се нуждаем. Едва след като стане внимателното изясняване и анализиране на всички факти и след като интерпретирането им бъде изчистено от идеологеми, може да се мисли за формулирането на някаква официална българска позиция по този въпрос. Реалистично е това да стане през следващата 2013 г. Има основания България да изрази съжаление, че историческите обстоятелства, наложени от нацистка Германия, са въвлекли България в сложна ситуация, която не е оставила възможност за избор в тогавашния времево-политически контекст да бъде предотвратена депортацията на тези евреи от Македония и Тракия, които не са били български поданици, както това е могло да стане с 50-те хиляди, които са имали български документи за самоличност.

– Днес все още се водят дискусии, дали България наистина е можела да спаси тези евреи?

– Наистина десетилетия витаят стотици различни анализи и отговори. Все пак кое налага експлицирането на темата и то изключително а антибългарски контекст именно сега? Но основните факти са следните: През 1941 година Италия е изпаднала в тежко положение във войната си с Гърция. За да си гарантира гърба, с оглед на предстоящата война срещу СССР, Хитлер решава да се притече на помощ на Мусолини. Пътят му е през България, той оказва огромен натиск и на всеки е ясно, че ние не можем да го спрем. В този драматичен момент България не е имала полезен политически ход. При това положение, остава само да се реши като какъв ще премине Хитлер през България. Ако бяхме оказали съпротива, България щеше да бъде окупирана, а съдбата на еврейското й население щеше да бъде предопределена. В София решават да пуснат германските войски като съюзнически. България обаче не участва във войната. Германия и Италия сами окупират Гърция и Югославия, пред тях е подписана капитулацията им. Впоследствие Германия прехвърля върху България за администриране някои от окупираните от нея територии, населени основно с българи. Това обаче не са териториални промени, а Берлин заявява, че статутът на тези земи ще бъде решен след края на войната. Евреите в тези земи са чужди граждани, със статут на германски военнопленници, те си остават югославски и гръцки поданици. Поражението на Германия в Северна Африка и проектирания евентуален съюзнически десант на Балканите през 1943 г. решава съдбата им. В същото време има евреи заловени от нацистите в Европа, които са били освобождавани, след показване на българския им паспорт. Има свидетелства за семейства на евреи, арестувани в Чехия например, когато едните са отведени в лагерите, а тези, които са били поданици на България, са освободени и оцеляват след войната. Определено може да се твърди, че през ония години на най-кръвопролитната война в историята на човечеството, когато човешкият живот не е струвал пукната пара, българският паспорт е бил индулгенция за живот, особено на хората с еврейски произход. Това заслужава да бъде изследвано и популяризирано, а не маргинализирано. Българското общество наистина прави невъзможното, в контекста на тогавашната ситуация.

– Днес в Скопие твърдят, че всъщност влизането на България в Македония през 1941 г. влошило съдбата на македонските евреи. Вярно ли е това?

– В историята няма „ако”, но все пак можем да приложим съпоставителен анализ. През април 1941 г. цяла Югославия е окупирана от Германия. Впоследствие част от нея, а именно Вардарска Македония и Моравско, са дадени за администриране от България. Сърбия остава под германска окупация. Нека да видим разликите. През април 1941 г. в цяла Югославия се разполагат печално известните айнзац групи. Това са мобилни наказателни групи, които основно избиват евреите. Скопие също става седалище на айнзац група. Започва разграбване на еврейските магазини, побоища, убийства. В края на април идва българската администрация и айнзац групите от Македония са изтеглени. Не твърдя, че македонските евреи са били щастливи, но убийствата и издевателствата спират. Под българска администрация Скопие дори става привлекателно място за евреите от Белград. Много от тях, снабдени с редовно издадени български визи, се опитват да се преселят в Македония. На гара Скопие обаче представители на германската комендатура ги връщат обратно в Белград. В същото време, в Сърбия остава германската окупация, остават и айнзац групите. Проведени са стотици наказателни акции срещу евреите и повечето от тях са избити още през 1941 г. Да, те не са депортирани, просто са убити на место и затова през 1942 г. Сърбия е обявена от нацистите за свободна от евреи. Когато през 1942 г. се провежда конференцията Ванзее, за Сърбия са посочени едва 10 хиляди евреи. Това са основно македонските и моравските евреи, сръбски поданици, защото в самата Сърбия евреи вече почти няма. При това положение да се твърди, че българската администрация е влошила положението на македонските евреи, е най-малкото абсурдно. Нека не забравяме, че именно секретарят на скопската българска община Желязков предупреждава евреите за предстоящата депортация и така няколко семейства са спасени. Ще дам още един пример. През 1959 г. хитлеристкият посланик в София Адолф-Хайнц Бекерле е арестуван в Германия и е обвинен, че е отговорен за смъртта на македонските и беломорските евреи. По време на процеса, като доказателства се събират и показания на затворници от концлагера Треблинка. Всички те заявяват, че единствените евреи от Европа, които идват в Треблинка с пари, цигари, хранителни запаси от консерви, сушено месо и кашкавал и съответно добре нахранени, са македонските и беломорските. Тези хора не са давали показания пред Народния съд в България или пред съдилищата в Титова Югославия, така че казаното от тях може да се приеме за напълно обективно и изчистено от идеологеми.

– Накрая искаме да Ви попитаме кои среди имат интерес от фабрикуването на обвинения към България и какво искат да постигнат с това?

– Трудно ми е да отговоря на първата част на този въпрос. Отговорът, че в съседство традиционно се наблюдава антибългаризъм, в случая би бил доста опростенчески. Трябва да си дадем сметка, че опитите за прехвърляне на цялата вина върху България за депортацията и смъртта на евреите от Македония и Тракия и от друга страна прикриването на ролята на нацистите в тези събития, е своеобразна тиха реабилитация на Хитлер. Обвиненията към България стигат до там, че се отрича дори спасяването на 48 хиляди евреи български поданици. Този факт се обяснява със случайност, или просто стечение на обстоятелствата. Игнорират се дори свидетелствата на очевидци, съвременници и потърпевши. Всичко това поражда ответна справедлива реакция в българското общество, завихрят се спорове, създават се ненужно негативни образи. Давам си сметка, че авторите на обвиненията към България разчитат именно на такива първосигнални реакции. В период, когато отношенията между България и Израел са изключително важни, когато има стратегическо партньорство и приятелство между двете държави и е в ход реализацията на редица проекти, избутването на тази тема на преден план от чужди политически дикредитирани фактори, създава напрежение и затруднения, от което не произтича нищо градивно – напротив. Затова смятам, че обвиненията към България, без да почиват на реални факти, нямат бъдеще. Още повече, че ние имаме още много неща, които можем и трябва да покажем. Защото не само сме спасили българските евреи и тази общност единствена е изпратила войната увеличена, а не намаляла. Все още малцина знаят, че в годините на Втората световна война България е издала 15 хиляди транзитни визи на европейски евреи, изселващи се в Палестина. Така са спасени допълнително 15 хиляди евреи небългарски поданици. Ето още един премълчаван факт, с който да се гордеем като българи.

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet