Година по-късно бизнесменът Павлов е покойник, жертва на наемен убиец. Днес Иван Славков е в затвора за рекет, търговия с наркотици и плът, а партийният лидер Доган е разследван за голяма сума получена срещу търговия с политическо влияние.

В този контекст снимката е проблемна за „левия либерал“ ди Пиетро, известен антимафиот от операцията „Чисти ръце“ и политически опонент на „десния либерал“ Берлускони. За да се подчертае съмнителната хигиена на контактите на ди Пиетро е цитирано мнението на националиста от „Атака“ Димитър Стоянов. Той е член на Европарламента и е известен там със скандалното си расистко поведение. Естествено, италианската публика няма как да знае, че партия „Атака“ е продукт на развития путинизъм и проводник на политиката на „троянски кон“ в Европа. Впрочем, за конкретния тип „десница“, олицетворявана от Берлускони дружбата с Путин е съвсем „бон тон“.

Ди Пиетро веднага отговаря на публикацията от „Панорама“ и разяснява, че „Ахмед Доган е лежал в затвора по време на комунистическия режим защото е бил патриот и член на съпротивата“.

http://www.antoniodipietro.com/en/information/

Засега в италианските медии не се споменава, че Ахмед Доган е член на комунистическите тайни служби с псевдоним „Сава“ и е внедрен от тях като агент в затвора, за да донася за активността на истинските членове на съпротивата срещу така наречения „Възродителен процес“.

Ди Пиетро казва също в своя защита, че е бил в България в качеството си на евродепутат и е работил за присъединяването на страната към Европейския съюз. Когато се е срещал с Павлов той не е бил разследван – твърди магистратът. Според него историята, разказана от „Панорама“ е фабрикувана холивудска драма, пусната 24 часа преди изборите с очевидна компроматна цел.

Изглежда, че интересите на ди Пиетро в България са се простирали отвъд помощта за присъединяване към ЕС, тъй като според публикуваната в „Панорама“ извадка от решение на Варненския окръжен съд Антонио ди Пиетро е бил съдружник в българската фирма „Суко“ ООД, регистрирана на 28.12.2002 г. Това става по времето, когато той е и действащ евродепутат.

„По-добре мултаци, отколкото голтаци“

Погледнат от София този скандал е с твърде безобидни мотиви. В България е напълно „бон тон“ да се афишира достлук между политици и скандални бизнесмени, а политиците ни най-малко не се срамуват от такива неща. Съдружията на евродепутати във фирми и до ден днешен не се считат за конфликт на интереси, както показа казусът с Румяна Желева.

В интернет циркулират не само снимки, но и видеозаписи с подобни „компромати“. На един от тях се вижда и чува как Вежди Рашидов произнася култовата фраза „По-добре мултак, отколкото голтак“, след като шефа на Мултигруп Илия Павлов го награждава с пожизнената почетна титла „главен мултак“. На видеозаписа от същия прием по повод рождения ден на скулптура се вижда как президентът Жельо Желев и други известни лица тропат хорце и дегустират печено прасенце. Навън е декември 1996 г., един от най-мрачните и гладни месеци на прехода…

http://www.youtube.com/watch?v=FTt1MyXCfzs

В по-ново време палмата на първенството в съмнителните контакти държи президентът Първанов. Един от съветниците му, Емил Кюлев, свърши земния си път застрелян в центъра на София, а друг съветник, Манол Велев има съмнителния късмет да вегетира в кома след неуспешен изстрел на поръчковия убиец. Наскоро социалистическият шеф Красимир Премянов каза пред сайта bnews.bg, че Първанов е бил на рожден ден в присъствието на Младен Михалев – Маджо, а самият президент го потвърди, оправдавайки се, че охраната му не можела да знае предварително за присъствието на компрометирани фигури.

Ще се запомни и конспиративната среща на министъра на вътрешните работи Румен Петков с братя Галеви на терена на Алексей Петров и опитът на съпартийците му да я оправдаят като „благородна кауза“, „в името на приемането на България [в ЕС]“ (цитатът е от Татяна Дончева). Все пак тази среща доведе до оставката на Петков, защото нямаше как да се обясни разминаването с друга благородна кауза, за която настоява отдавна ЕС: МВР да арестува мафиотите и съдът да ги тикне в затвора, вместо властта да се договаря с тях.

Клаузата и каузата

Година по-рано „благородната кауза“ се появи като подтекст в един друг скандал, в който бяха замесени високопоставен италиански политик, модели, и снимки с тях на български курорт.

През февруари 2007 г. комисарят Фратини, бивш еврокомисар и настоящ министър на външните работи в кабинета Берлускони е в България на работно посещение, за да прецени напредъка на страната в областта правосъдие и вътрешен ред. От неговата преценка до голяма степен зависи дали Европа ще задейства предпазната клауза за България.

Бившият ски-учител Франко Фратини съчетава полезното с приятното и в компанията на министър Румен Овчаров се забавлява на Боровец в периода 18-20 февруари. Ски ваканцията на Фратини очевидно не е била проблем за българските политици, които са гледали да се харесат и да угодят всячески на високия гост в името на“ благородната кауза“, но определено не е приета добре в Брюксел, за което свидетелства и статия публикувана във Financial Times, цитирана на сайта на Европарламента.

http://parliament.europe.bg/en/?id=8260&category=223

В крайна сметка на България не беше наложена предпазна клауза, въпреки очевидните връзки на управляващите с мафията, политическата корупция и зле функциониращата съдебна система.

Аферата „Фратини“ прилючи в Европа с публикацията във Financial Times и мърморене в Брюксел, но в България стана епицентър на грандиозен скандал от който изплува подозрение, че по време на ски-ваканцията си Фратини си е позволил фриволности, които са били документирани и еврокомисарят е станал обект на шантаж.

На 27 април директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обяви пред bTV, че притежава някакви тайнствени „снимки на хора в Боровец“ и е бил притискан от Корнелия Нинова да ги даде, което той отказал. По-късно пред „Стандарт“ Александров направи странното изявление, че дори да го застрелят няма да покаже снимките. Така той подхрани съмненията, че на снимките има нещо изключително скандално, за което може да бъде застрелян не кой да е, а главният следовател на Републиката

Сол и пипер в скандала добавя загадъчната смърт на шефа на агенцията „Евромоделс“. Адвокатът Явор Аврамов е намерен мъртъв в колата си на 21 април 2007 г. малко преди Ангел Александров да обяви за снимките от Боровец, на които според него имало едни „наснимани хубави момиченца“, и които снимки нямало да даде дори да го застрелят.

Според медицинската експертиза причината за смъртта на 36 годишния Аврамов, който е и представител на юридическата комисия в международната волейболна асоциация е „сърдечна недостатъчност…“.

Според слуховете тиражирани в централните български ежедневници на снимките фигурира „високопоставен служител от Брюксел“ в галантна компания. Като компаньон(к)и се спрягат модели от агенцията „Евромоделс“, но името на „високопоставения служител от Брюксел“ никъде не е споменато в прав текст до изявлението на вътрешния министър Румен Петков. На 9-ти май той назова еврокомисаря Фратини и опроверга, че МВР притежава някакви снимки със следните думи: „Това за снимките е много куха материя. Такива снимки в МВР няма… За мен е много непочтено да се правят импровизации на гърба на г-н Франко Фратини, на гърба на български политици“.

Преди разясненията на Петков, на 5-ти май прокуратурата започна разследване на скандала и изпрати писмо до ЕК с искане за експерт от Брюксел, който да следи разследването. Безпрецедентната молба на София поставила Брюксел в деликатна и сложна ситуация, според проучване на „Дневник“. Високопоставени чиновници в ЕК се притеснили, че Брюксел може да стане страна във вътрешен скандал и европейските структури да бъдат използвани като параван от българските власти.

Впоследствие Борис Велчев и Румен Петков бяха на посещение в Брюксел, а на 30-ти май прокуратурата излезе със заключение, че снимки от Боровец не съществуват, което трябваше да постави точка на първия сериозен скандал в правителството на Тройната коалиция. Този скандал струва все пак поста на министъра-скиор Румен Овчаров.

Впрочем, скандалът в италианските медии със снимките на Антонио ди Пиетро от 2002 г показва, че заключението на Велчев може да е окончателно за прокуратурата, но не и за любопитните медии. А докопат ли се някой ден италианските медии до снимки на Фратини във вихъра на нощния живот в Боровец… мамма ми(л)а…