Два превода по 40 000 евро от сметката на фирма замесена в „Азербайджанската перачница“ към швейцарска сметка на Калин Митрев са били отхвърлени от швейцарската банка Креди Суис и върнати през Дойче Банк. Банката отказва да посочи причината за връщането „поради чувствителността“ на информацията.

Първият отхвърлен превод е нареден от HILUX SERVICES LP към швейцарската сметка на Калин Митрев на 18 декември 2013. „Коледният подарък“ обаче не увеличава баланса на сметката на Митрев в банката Креди Суис. Парите са спрени и върнати на 23 декември с посредничеството на Дойче Банк и красноречива бележка: BBK RETN FUNDS AS REASON HAS NOT BEEN SPECIFIED DUE TO SENSITIVITIES.

Съобщението се разшифрова по следния начин: Банката бенефициент (BBK) връща сумите като не посочва причина заради чувствителността на информацията.

На 18.12.2013 от сметка на Hilux Services LP в естонския клон на Danske Bank са преведени 40 000 евро към сметка на Калин Митрев в швейцарската банка Credit Swisse. Номерът на превода е 1312185032422144

 

На 23.12.2013 преводът с номер 1312185032422144 се връща през Дойче Банк с бележка, че няма да се обясняват причините поради „чувствителността на информацията“.

 

В края на януари 2014 следва нов опит да се преведе същата сума. Той също е неуспешен и се връща няколко дни по-късно със същата бележка, която се използва в широк спектър от случаи – от съмнения за финансиране на тероризъм до пране на пари, в зависимост от контекста.

На 27.01.2014 следва нов превод към Митрев за 40 000 евро с номер 1401275038214243

На 04.02.2014 преводът с номер 1401275038214243 е върнат през Дойче Банк без обяснения заради чувствителността на информацията.

 

След двата неуспешни опита да захрани швейцарската сметка на Митрев, следва успешен опит за същата сума, но към българската банка „Алианц“.

След два неуспешни опита за превеждане на пари към швейцарска сметка, 40 000 евро са преведени към българска сметка на Калин Митрев в Алианц Банк.

Този превод минава без проблеми и е последният, за който има данни в банковите документи получени от датския вестник Berlingske и споделени с екип от журналисти от водещи европейски медии. Всички преводи към сметките на Митрев са описани в таблицата по-долу:

METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2012-10-11 Швейцария -20 000,00
METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2013-02-07 Швейцария -20 000,00
METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2013-02-08 Швейцария -225 000,00
METASTAR INVEST LLP MITREV KALIN 2013-04-05 Швейцария -20 000,00
POLUX MANAGEMENT LP MITREV KALIN 2013-10-25 Швейцария -20 000,00
HILUX SERVICES LP MITREV KALIN 2013-12-18 Швейцария -40 000,00
HILUX SERVICES LP MITREV KALIN 2014-01-27 Швейцария -40 000,00
HILUX SERVICES LP MITREV KALIN 2014-02-11 България -40 000,00

 

Калин Митрев – един много „чувствителен“ клиент

Причината за връщане на преводите с такава бележка е достатъчно сериозна. Банката очевидно е извършила проверка и е решила, че преводът е съмнителен.

Сумата от 40 000 евро не е толкова голяма, за да предизвика внимание автоматично, но в банките има списъци от лица и фирми, които са рискови. Спрените преводи задължително се докладват и на службите, в случая на швейцарското и немското финансово разузнаване. 

Трябва да се отбележи, че от десетките върнати преводи, за които има данни в банковите документи от Азербайджанската перачница единствено в преводите на Митрев е дадено обяснението: „заради чувствителност на информацията“ (DUE TO SENSITIVITIES). 

При това съмненията за преводите не са свързани с фирмата HILUX, а със самия Калин Митрев. За това говорят данните за други два превода към „чувствителни субекти“ с политическо битие: на 18.12.2013 веднага след превода към Митрев, са преведени пари на немския политик Едуард Линтнер, но този превод не е върнат. На 27.01.2014 след Митрев пари получава фондацията на италианския политик Лука Волонте – Тера Нова, но този превод също е безпроблемен. 

И Линтнер и Волонте са свързани с лобиране в полза на режима в Баку, като срещу Волонте в Италия тече разследване за пране на пари и търговия с влияние. Разследване за пране на пари образува и българската прокуратура, а финансовият министър Влади Горанов обеща отделно да бъде извършена проверка от НАП.

От пресофиса на Дойче Банк отказаха да коментират случая след като Биволъ попита за причината преводите да бъдат върнати. От Креди Суис не се получи отговор на нашите въпроси, изпратени с молба за спешност.

Българската Алианц Банк също засега не коментира ситуацията с българската сметка на Митрев. В България банките изискват декларация за произход на парите за всички преводи над 15 000 евро, а финансовото разузнаване в ДАНС би трябвало да извършва мониторинг на преводите над определени суми. Банките докладват на службите съмнителни сделки, за детектирането на които има критерии, разписани във вътрешнобанкови правила и нормативни актове.

През естонските сметки на трите фирми METASTAR, HILUX и POLUX са минали плащания за близо 3 милиарда долара, които идват от фирми свързани с режима в Азербайджан. 29 милиона са дошли и от руската оръжейна фирма Рособоронекспорт. С тези пари са купувани лобистки услуги от европейски политици, луксозни стоки и са се обогатявали висши азербайджански чиновници и политици, разкри разследването наречено „Азербайджанска перачница“*.

Официален Азербайджан отхвърли обвиненията за източване и пране на пари и обвини медиите, разкрили данните, в комплот организиран от Сорос и арменски лобита. Подобна позиция зае и официален Кремъл относно плащанията от Рособоронекспорт.

Калин Митрев твърди, че е получил парите по договор за консултации с азербайджанската фирма Avuar-Co в периода, когато не е работил в ЕБВР. Неговата съпруга Ирина Бокова каза, че не е знаела за консултантския бизнес на съпруга й и отхвърли подозренията, че плащанията имат връзка с дейността на ЮНЕСКО. Фактите обаче сочат, че тя е ходила на официални посещения в Баку като Генерален Директор на ЮНЕСКО и е била официално придружавана от съпруга си Митрев на мероприятията и срещите с управляващото семейство по линия на световната организация. 

Защо Митрев признава за 80 000 евро повече?

След като се приспаднат двата неуспешни превода по 40 000 евро, сумата получена от Калин Митрев уж като консултантски хонорар спада на 345 000 евро.

Но в изявленията си в медиите, включително и в обяснението дадено от Митрев в писмо до министъра на финансите Горанов, той изобщо не оспорва по-голямата сума от 425 000 евро и твърди, че е платил данъци върху тях в България. От публичните отговори на Митрев не става ясно за каква сума е неговия консултантски договор с Avuar-Co за хидростратегически дейности свързани с ликвидиране на последствията и превенцията на наводнения в басейна Кура-Араз.

Това може да означава, че той е получил пари по други канали, в други сметки и от различни субекти. Засега проверката на данъчния статус на Митрев не е приключила, става ясно от отговор на Министерството на финансите, което препраща за отговор към НАП. В отговора се твърди също, че ЕБВР не е върнала становище на писмото изпратено от Влади Горанов миналата седмица, в което той пита какво да прави с Калин Митрев. 

В изявление пред в. Гардиън и други медии обаче прессекретарят на Европейската банка е посочил недвусмислено, че решението за отзоваването на Калин Митрев е изцяло в ръцете на българското правителство.

 

image_pdfimage_print

This post is also available in: English