От „В обувките на сатаната“ до „Райските досиета“: Изкуството да укриеш пари от данъчните е под заплаха заради поредица от закони изискващи по-голяма прозрачност

Какво е пране на пари?

В британското законодателство прането на пари се определя като процес на прикриване, замаскиране, преобразуване, прехвърляне или заличаване на собственост придобита по престъпен начин.

Собствените недобросъвестни печалби са престъпление, но обвинения могат да бъдат повдигнати и за съзнателно помагачество на друго лице да пере мръсни пари. Има законово нарушение само ако паричните средства могат да бъдат идентифицирани като приходи от престъпление, например от корупция, подкуп, кражба, търговия с наркотици или дори укриване на данъци.

На практика прането обикновено включва инжектиране на парични средства натрупани чрез такива видове дейности в законната финансова система по начин, който прикрива произхода им, така че парите изглеждат чисти.

В Обединеното кралство нарушението води до максимален срок на лишаване от свобода от 13 години. Основното законодателство уреждащо прането на пари е Законът за доходи от престъпления от 2002 г..

Най-дълги присъди се налагат за сложни схеми, които включват злоупотреба с доверие и власт, оказване на натиск върху други с цел съдействие и трайни и близки отношения между лицето, което превърта парите и престъпника.

Защо се перат пари?

Трудно е да похарчиш мръсни пари преди първо да скриеш източника им. Човек извършил престъпление може внезапно да се окаже притежател на големи суми. Твърде много за да ги държи под дюшека. Достатъчно за да предизвика подозрението на управителя на банковия клон, когато ги депозира. Трудно е да плащаш за къщи, автомобили, почивка и училищни такси с пачки от 50 паунда без да привлечеш вниманието на данъкоплатеца.

Харченето и опазването на парите може да бъде толкова сложно колкото и придобиването им. Този проблем е обяснен в телевизионния сериал „В обувките на сатаната“. Там корумпираният адвокат Сол Гудман се опитва да убеди наркодилъра да скрие източника на доходите си като инвестира в салон за маникюр.

Във „В обувките на сатаната“, лошият адвокат Сол Гудман препоръчва на клиента си да отвори салон за маникюр. Снимка: Кристофър Томънд за the Guardian.

„Имам три буквички за теб – Н-А-П“, предупреждава Гудман. „Ако са могли да хванат Капоне, могат да хванат и теб“. Всеизвестно е, че краят на контрола на мафиотския бос Ал Капоне върху подземния свят на Чикаго настъпва не заради на полицията, а заради 11-годишна присъда за укриване на данъци.

Гангстерското финансиране е нещо като страничен проблем. Случаите, които през последните години превърнаха прането на пари в международен проблем, обикновено се свързват с подпомагане на богатите и властимащите да скътат пари от очевидно незаконни дейности, но за които е малко вероятно да бъдат съдебно преследвани в страната си.

Сред пресните примери са ограбването на държавния фонд на Ангола, продажбата на ценни минни концесии в Демократична република Конго срещу подкупи платени на президента, кражба на държавни активи от страна на руски олигарси, или това, което стана известно като случая „Магнитски“ – придобиване на богатство от страна на държавни служители чрез сложна данъчна измама.

Как могат да бъдат скрити средствата придобити по престъпен начин?

С появата на универсалното банкиране и следователно проследими пари, гангстерите започват да търсят начини да укрият печалбите си. Традиционно това се прави чрез вид фирми при които данъчните инспектори биха се затруднили при определяне на броя на клиентите или количеството и стойността на продадените продукти. Фирми като ресторанти, нощни клубове, пекарни или… салони за маникюр. Средствата придобити по престъпен начин ще бъдат инжектирани заедно с истински доходи в лакиране на нокти. След това ще бъдат внесени в банката, обложени с данъци и превърнати в законни.

Тези методи все повече принадлежат на аналоговата ера. От 80-те години на миналия век цифровите пари позволиха на бизнеса с прането на пари да се премести в офшорни зони, а размерът на преместените суми достигна стотици милиарди. Според оценката на Службата на ООН по наркотиците и престъпността, годишната сума е между 2% и 5% от световния БВП, или между 800 милиарда и 2 билиона щатски долара. Както посочва агенцията, дори и да се вземе предвид по-ниското от тези две числа, то подчертава сериозността на проблема, пред който правителствата са изправени.

В същото време, поточетата от пари в данъчни убежища, започнали през миналия век, се превърнаха в наводнение. Общата сума в офшорни банки се оценява на 10% от световния БВП и тя се увеличава непрекъснато.

Само Великобритания пере около 90 млрд. паунда годишно, според Националната агенция по престъпността. Това число включва не само приходите от почти всички тежки и организирани престъпления извършени в Обединеното кралство, но и значителна част от корумпираните активи на политици и държавни служители от чужбина. Тази „плячка“ се озовава главно на пазара на жилищни имоти. Фирмите включени в мрежата на данъчните убежища на Обединеното кралство, притежават 57 000 имота във Великобритания. От тях 16 000 са съсредоточени в два квартала на Лондон: Уестминстър/Кенсингтън и Челси, според проучване на Global Witness.

Това е пране на пари от висок клас и е процъфтяваща британска индустрия, чиито служители представляват мрежа от „професионални помагачи“, както ги описва Националната агенция по престъпността, които срещу определена сума пари ще си затворят очите за това как са получени паричните средства и кой наистина ги притежава. Основните участници са адвокати, банкери, счетоводители и една недостатъчно регулирана, но жизненоважна част от веригата – доверени доставчици на услуги.

Вече несъществуващата панамска фирма „Мосак Фонсека“ предоставяше такива услуги. Тя беше лицензирана от данъчните убежища да инкорпорира офшорни компании, а служителите й са действали като фиктивни управители и акционери, слагащи подписите си под документи и банкови сметки на дружества над които нямат реален контрол и така укриват истинските собственици.

Типичната схема за пране на пари в офшорни зони включва пластове от анонимни кухи фирми и нерегистрирани тръстове. Последните са особено противоречиви, защото тяхното съществуване обикновено не се вписва от нито едно правителство. Паричните потоци излизат от страната, в която са придобити – например Китай – в банкова сметка, контролирана от тръст, например в Джърси, който от своя страна би могъл да контролира дружество регистрирано на Британските Вирджински острови. Така това дружество може да бъде използвано за закупуване на недвижим имот в сигурен и следващ закона град като Лондон.

Хеджфондовете и подобни колективни инвестиционни схеми, много от които се управляват и чрез офшорни структури, са друг предпочитан начин. Офшорните компании могат да бъдат използвани за събиране на депозити от подкупи или измами, които след това се преместват в легитимни инвестиционни схеми, с минимум зададени въпроси. Печалбите от схемата стават чисти и могат безопасно да навлязат в банковата система.

Защо прането на пари се превърна в обсъждана тема?

В продължение на години журналисти и прокурори, които се занимаваха с неплатени данъци, богатствата на олигарсите и финансови измами можеха да проследят пътя на парите.

Препятствията създадени от офшорната тайна ограничиха информацията за това, което се случва, например на Британските Вирджински острови или остров Ман.

Бермуда се оказа в центъра на разкритията познати като „Райските досиета“ (Paradise Papers), след като изтекла информация показа как глобалният елит използва офшорни данъчни убежища. Снимка: Дрю Ангерер/ Getty Images

Благодарение на поредица от масови изтичания на данни от данъчни убежища, завесата беше повдигната. Документи на швейцарската банка HSBC, „Панамските досиета“ и напоследък „Райските досиета“ разкриха със сериозни фактологически подробности офшорните машинации на най-богатите хора и корпорации в света.

Какво прави правителството за да предотврати финансовите престъпления?

Последният набор усилия за спиране на потока от мръсни пари във Великобритания започна преди няколко години, по време на мандата на Дейвид Камерън като премиер. Той го превърна в централна тема на британското председателство на групата на богатите държави от Г-8. Лидерите, които присъстваха на срещата на върха на Г-8 през 2013 г. в Северна Ирландия, бяха убедени да подпишат декларации, с които се ангажират да направят фирмената собственост по-прозрачна.

Камерън удържа на обещанието си. Всички, които притежават повече от 25% от регистрирано в Англия и Уелс дружество трябва да предоставят името си и базови данни, включително адрес за връзка. Но той не включи тръстовете в тази прозрачност – всъщност лобира срещу това в Европа. И приключи мандата си преди да могат да се въведат същите реформи там, където са най-необходими – в британската мрежа от офшорни данъчни убежища.

Щафетата беше поета от тогава кандидата за депутат от Лейбъристката партия, Маргарет Ходж. Тя формира многопартиен съюз с помощта на Либералните демократи и бившия министър на Консерваторите, Андрю Мичъл. На 1 май 20 депутати консерватори обявиха готовност да се противопоставят на правителството и министрите капитулираха. Поправката на Ходж на законопроекта за санкции и борба с прането на пари означава, че ако 14-те отвъдморски територии на Великобритания не въведат публични регистри на собствениците на дружества до декември 2020 г., кралският двор ще им нареди да го направят.

Ако бъдат приети в този вид, за по-малко от две години реформите ще доведат до разкриването на собствеността на стотици хиляди кухи фирми. Реформата се осъжда от отвъдморските територии като колониален атавизъм и ще се изправи пред силна съпротива, особено от Британските Вирджински острови (БВО).

Останалите убежища имат близки взаимоотношения с определени индустрии, които ще продължат да ги поддържат след пристигането на прозрачността. Бермудите са застрахователен център, Кайманските острови са ядро на хеджфондовете.

Повечето данъчни убежища в Обединеното кралство обслужват между 10 000 и 30 000 офшорни компании. За сравнение, БВО е фабрика за инкорпориране – те са отговорни за надзора на 390 000 активни фирми в края на 2017 г..

Премиерът на БВО Орландо Смит не посмя да призове съвсем открито за независимост от Великобритания, но заяви, че този ход „поставя под съмнение нашата връзка с Обединеното кралство“.

Камерън задвижи и други важни реформи. През януари влезе в сила законодателство, известно като „Закон срещу необяснимото богатство“ (Unexplained Wealth Order или UWO). Законът има за цел да помогне на прокурорите да конфискуват британските активи на лица, които са заподозрени в корупция, но е малко вероятно да бъдат изправени пред съда в родната им страна.

В момента Америка изглежда слаба по отношение на прозрачността – редица щати, включително Делауеър, Уайоминг и Невада, позволяват на бенефициентите собственици да останат скрити. САЩ толерират тези оншор (на сушата) убежища, но федералните агенции агресивно преследват швейцарските и британските банки.

От 2010 г. всяка банка, която желае да прави бизнес с Америка (повечето банки се нуждаят от сделки в долари), трябва да разкрие всички собственици на сметки пред американската данъчна служба съгласно Закона за данъчно съответствие на чуждестранните сметки (Foreign Account Tax Compliance Act). За съжаление, потокът от информация е еднопосочен, защото САЩ не са се съгласили да обменят информация за чужди граждани, които имат сметки в Америка.

Какво следва?

Правителството обеща да въведе прозрачност в имотния регистър до 2021 г.. Всяко чуждестранно дружество, което купува имущество в Обединеното кралство ще бъде бъде задължено да обяви публично своите собственици. Поддръжниците на това законодателство са загрижени заради тригодишната отсрочка и смятат, че мерките трябва да влязат в сила незабавно.

Те искат още и разширяване на прозрачността, което да включи и тръстовете, като техните бенефициенти и това какви активи контролират да бъдат вписани в държавните регистри.

Все още са необходими реформи и в трите британски юрисдикции (доминиони): Джърси, Гърнси и остров Ман. Те имат повече свобода да определят собствени правила и на теория могат да изберат дали да въведат публични регистри на бенефициентите собственици на офшорни компании.

Ходж и Мичъл вярват, че те могат да бъдат убедени и планират обиколка на островите.

„Това, което в момента планираме е да отидем на остров Ман за разговори, а после евентуално да посетим и Гърнси и Джърси,“ казва Мичъл. „Намерението ние е да се опитаме да ги убедим в мъдростта да копират това, което Великобритания и отвъдморските територии са направили и това, което ще направи Европа в по-голямата си част.“

Най-новото законодателство срещу прането на пари в Европа предвижда публични регистри на собствениците на фирми във всички държави-членки до 2019 г.. Ако британските доминиони се съпротивляват, те ще се превърнат в аутсайдери.

„Всички територии свързани с Великобритания трябва да се ръководят от същите стандарти и със същата прозрачност,“ казва Ходж. „Целта на тази мярка е да се справим с всички мръсни пари, влизащи през британските територии. Не можем да направим изключение за някои от тях.“

Допълнително четиво

В телевизионния сериал Макмафия актьорът Джеймс Нортън играе Алекс Годман, руски финансист, който се превръща в перач на пари. Снимка: Би Би Си/Куба/Ник Уол

Телевизионният сериал на Би Би Си Макмафия е адаптиран по едноименната книга на бившия журналист на The Guardian и Би Би Си, Миша Глени. Тя разказва за възхода на транснационалната престъпност след разпадането на Съветския съюз.

Публикувана през 2010 г., книгата на Никълъс Шаксън „Островите на съкровището (Treasure Islands), първа по рода си проследява корените на британската офшорна мрежа до следвоенните години.

Икономистът Габриел Зукман използва статистически данни за да разкрие сумите скрити в офшорки в книгата си „Скритото богатство на народите“ (The Hidden Wealth of Nations).

В „Капитал без граници: Управляващите богатството и единият процент“, социологът Брук Харингтън наблюдава отблизо финансовите посредници, докато се обучава в период от една година за да стане управител на пари (money manager).

Когато художествената измислица се превърне във факт

Художествената измислица играе важна роля за осветляване на тъмните места. През януари Би Би Си започна да излъчва сериала Макмафия, история за сина на руски магнат в изгнание, който напуска работата си в Голдман Сакс за да създаде свой собствен инвестиционен фонд в Лондон. Той започва начинаието с най-добри намерения, но скоро се оказва притиснат да превърта пари за престъпен израелски бос.

Макмафия стана символ на репутацията на Лондон като магнит за мръсни пари и засили натиска за реформи в Уестминстър. През март консервативният депутат Том Туджендхат, който председателства влиятелната комисия за външна политика, обяви, че прането на пари вече е „въпрос на външна политика“.

Данъчни убежища на сушата (оншор)

Малките островни държави не са единствените места, където могат да се укрият пари. Има много данъчни убежища на сушата.

Обединените емирства и седемте им мини-царства са известни като неразбиваеми. Швейцария все още има силни закони за банковата тайна, но затягането на режима от страна на американските прокурори, които се борят с укриването на данъци от американски граждани елиминира много от по-малките частни банки в Цюрих и Женева. Голяма част от бизнеса им се премести в Сингапур и Хонг Конг.

Американците, които желаят пазене на тайни и ниски данъчни ставки, не трябва дори да напускат дома си. Щатът Делауеър има репутация на територия с по-слаб надзор и от карибските убежища. Официалният му уебсайт се хвали, че над 1 милион фирми са превърнали Делауеър в свой дом. Прителски настроените спрямо бизнеса съдилища и отсъствието на много от традиционни данъци, с които обикновено се облагат компаниите, означава, че много от най-големите американски корпорации се регистрират в този щат. Но тук се укриват и мръсни пари, защото на щатско ниво не се събира информация за собствениците. Щатите Уайоминг и Невада предлагат подобни стимули. Информация за собствеността може да бъде получена само със съдебна заповед.

Американският сенатор Карл Левин се оттегли през 2015 г., след като се бори цяло десетилетие за премахване на тайната на данъчниете убежища в Америка. Той предложи законодателство, подкрепено от самия президент, но дори подкрепата на Обама не можа да осигури необходимите гласове.

За някои, Лондонското Сити е най-доброто убежище на суша. Корпорацията на Лондонското Сити, която управлява тази квадратната миля и притежава голяма част от нея, е повече от местен орган. Дори и днес, по време на определени церемонии кралицата трябва да спре в Temple Bar (церемониалната порта на Ситито), за да поиска разрешение от кмета (Lord) да влезе в него. Изборите в Ситито имат противоречиво правило, с което дават възможност на бизнеса да гласува и тези гласове далеч надхвърлят броя на жителите. Това е описано от писателя Никълъс Шаксън като „офшорният остров вътре в самата Великобритания, по само себе си данъчно убежище“.

Автор: Джулиет Гарсайд, Гардиън.

Превод от английски: Мария Гинева

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци