През пролетта на 2011 г. Биволъ публикува поредица от анализи на американското посолство за българската енергетика. В днешния контекст на скандали свързани с енергийния сектор те отново звучат изключително актуално.

Преди две години, спазвайки стриктно договорът с Wikileaks, ние редактирахме грамите като заличихме всички имена на информатори на посолството, които не са на властови позиции. Няколко месеца по-късно този труд беше обезмислен, след като в началото на септември 2011 г. пълното съдържание на грамите с всички имена на информатори изтече в Мрежата.

Гамизов – информатор на посолството

Сред информаторите на посолството, които прикрихме, фигурира и така нареченият „енергиен експерт“ Стефан Гамизов, който е започнал кариерата си във фирмата „Риск Инженеринг“ на Богомил Манчев. Пред американците обаче той никак не е бил ласкав към бившия си шеф. 

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Мотивацията на Гамизов да топи Манчев намира обяснение в секретен доклад на ДАНС, изтекъл в медиите през 2010 г. Според доклада, в който са цитирани и специални разузнавателни средства, „лицето работи в тясно сътрудничество и защитава интересите на бизнесмена Христо Ковачки“.

Установено е. че Стефан Гамизов освен с Христо Ковачки поддържа постоянни контакти и с лица от обкръжението му. По оперативни данни пътуванията на Гамизов с убития Борислав Георгиев са в насока защита на интересите на Христо Ковчаки в Сърбия и Македония. При осъществяване на инвестициите си в Сърбия, Ковачки получава пълно съдействие от страна на сръбските държавни власти с посредничеството на криминални структури, свързани с лидера на организираната престъпност Сретен Йосич – ръководител на организирани престъпни структури на Земунския клан и в миналото свързан със сръбските специални служби. Информацията за връзката между Сретен Йосич и Христо Ковачки се потвърждава в писмо вх.№599/08.04.2008 г. от сръбската служба за борба с организираната престъпност. В получената информация е посочено, че зад приватизацията на икономически обекти в Сърбия стои Сретен Йосич, а Христо Ковачки е негово подставено лице.“ – пише в доклада.

Христо Ковачки е един от тримата „енергийни мафиоти“ посочени в грамата на Алекс Караянис за мръсната енергия. Анализът на американците е по-различен от този на родните контраразузнавачи и свързва Ковачки с контрабандиста Константин Димитров – Самоковеца и руската организирана престъпност:

Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.

Публикуваме отново пълния текст на грамата, в който сме отбелязали с получер шрифт заличените през 2011 г. имена. Оригиналът на английски е сайта на Wikileaks.

Всички преводи от Биволъ. Използването им без позоваване е забранено.

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 06 SOFIA 001691

SIPDIS

SIPDIS

EUR/NCE FOR NORDBERG

E.O. 12958: DECL: 12/20/2016 TAGS: ENRG, ETRD, KCOR, KCRM, PGOV, PREL, BU SUBJECT: МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

REF: A) SOFIA 1652 B) SOFIA 1481

Classified By: CDA Alex Karagiannis for reasons 1.4 (b) &

1. (C) РЕЗЮМЕ: Очистването на болезнената корупция в могъщия (и често сумрачен) български енергиен сектор, където практиката с подставени лица е жива и здрава, трябва да е между най-важните задачи в списъка на България. По-близък поглед към сектора разкрива идеалната среда за източване и злоупотреби. Представляващ голям процент от благосъстоянието на страната, енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров твърди, че желае да освободи сектора от сенчесто влияние. Въпреки това, новоподписаният договор за изграждане на АЕЦ „Белене“ (ref A) олицетворява всички болежки, мъчещи сектора – липса на прозрачност, никаква или почти никаква конкуренция, слаб публичен – и дори парламентарен – контрол и огромно прахосване и злоупотреби с държавни средства КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО

2. (SBU) Изисваме всички източници в доклада да бъдат стриктно защитени.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА

3. (SBU) Неизненадващо, енергийният сектор е цел за корупционни и хищнически интереси. Енергетиката е втора по дял от БВП в България (след промишлеността) и съставлява 16-20% от БВП. Половината от десетте най- силни фирми през 2005-та година (според приходите) са в областта на енергетиката, докато няколко други са свързани с търговци или производители на горива. Секторът, също така, е малък и „на клубен принцип“ – дължащо се на техническата сложност и уникалност на работата му, както и на огромното икономическо значение и значението му за националната сигурност. Техническите и икономическите дискусии по важни енергийни решения често са закрити. Това, заедно със силната зависимост на сектора от външни енергийни източници, създава предпоставки за формирането на политически и икономически рентиери. Според изследването на уважавания Център за изследване на демокрацията, има един или повече добре организирани кръгове, които контролират сектора, независимо от това, кой държи политическата власт. Тези енергийни консултанти и търговци са проникнали в най-високите политически кръгове (независимо от партийната принадлежност) и поддържат тесни връзки с външните – най-често руски – доставчици на енергоносители, които, от своя страна, поддържат тесни връзки с високопоставени политици у дома.

4. (SBU) Злоупотребите приемат много форми. Много проекти „изискват“ ролята на консултанти, които изпълняват държавни функции като изпълнител или мениджър на проекта, въпреки техния частен характер и чести бизнес интереси в самото предприятие. Консултантите, чиято действителна работа е трудно да бъде определена, и оценена в парично изражение, обикновено получават процент от стойността на проекта. Смята се, че много корупционни плащания преминават през такива консултанти. Подобна на консултантите е употребата на „посредници или междинни звена“ във вноса и износа на енергоносители. Тези посредници или добавят определена „такса“ върху цената на вноса или правят солидни печалби, като изнасят ресурс (обикновено електричество), от което държавата би могла да спечели също. Както и при консултантите, на посредниците, които са тясно свързани с Националната електрическа компания (НЕК), им се разрешава да доминират в и да контролират съответните браншове.

5. (SBU) Възлагането на държавни поръчки е друга област на подозираните злоупотреби и корупция. Голям брой скъпи енергийни проекти бяха започнати без конкурентни обществени поръчки (някои от тях включват и фирми от САЩ). Много от тези проекти, по-специално в атомната сфера, попаднаха при същите фирми. Други поръчки бяха възложени на очевидно надути цени – „проекти-касичка“, които са идеално създадени за корупция, според критиците. Истински конкурентни конкурси бяха отменени по технически причини, само за да бъдат проведени отново с един кандидат и на по-висока цена. Например, американска фирма, нова в сектора, направи най-доброто предложение (9 милиона евро) в конкурс през 2004г., да бъде проектен инженер-консултант за рехабилитацията на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Малко след отваряне на офертите, процедурата беше внезапно прекратена – уж заради липса на бюджетни средства – само за да бъде започната наново само след няколко месеца, в леко променен, но аналогичен проект. През това време, само един кандидат кандидатства и спечели с оферта от 18 милиона евро.

SOFIA 00001691 002 OF 006

6. (SBU) Други примери са още по-драстични и включват директни измами и мошеничества, както беше илюстрирано това лято, когато властите откриха, че шефът на „Топлофикация“ – София, Валентин Димитров, е откраднал и се е опитал да изпере поне 1,64 милиона евро от държавна фирма. Злоупотребите на Димитров се състояха от съставяне на договори на завишени цени, фалшиво закупуване и надписване на сметки, малко под минималната стойност, необходима за да бъдат докладвани. Скандалът предизвика голям обществен шум и стартира (все още продължаваща) парламентарна проверка на Топлофикация и на други обвинения за корупция в сектора, включително и ролята на консултантите, в износа на енергия и в модернизацията на блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“.

БЪЛГАРСКА ЕНЕРГИЙНА МАФИЯ: БОГОМИЛ МАНЧЕВ

7. (C) Три имена винаги се споменават като ключови играчи в българската т.нар. „енергийна мафия“ – Богомил Манчев от „Риск инженеринг“, Красимир Георгиев от Frontier и Христо Ковачки. Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч.

8. (C) Присъствието на Богомил Манчев в областта на енергетиката, по-специално в ядрения сектор, е натрапчиво. Неговата инженерингова и консултантска фирма „Риск инженеринг“, основана през 1992г., е започнала работа като подизпълнител на Westinghouse за проект на ЕС ФАР, свързан с блокове 1-2 на АЕЦ „Козлодуй“. От тук, влиянието на Манчев и на „Риск“ расте, тъй като той печели няколко последователни проекти по ФАР за подобряване на сигурността и по мерките за сигурност в Козлодуй, блокове 3 и 4, за подготовката на документацията по разработката на урановите мини в Симитли и Доспат, за оценката на възможни депа за съхраняване на радиоактивни отпадъци и т.н.

9. (C) По времето на министър-председателя Симеон Сакс-Кобург-Гота, (2001-2005), мощта на Манчев в областта на енергетиката е смятана за всеобхватна. Стефан Гамизов, бивш служител на Риск Инженеринг, който по-късно създаде своя консултантска фирма ни каза, че Манчев контролира всички обществени поръчки в сектора, което беше потвърдено и от други. Манчев се държеше като, а и беше смятан за „министър на енергетиката в сянка“, със значително влияние върху министър Милко Ковачев (Милко Ковачев е завършил ТУ София три години преди Манчев и двамата са били колеги в „Козлодуй“). Манчев контролира кадровите назначения, според Юлиана Димитрова, журналист от в. Банкер, в свързаните с държавата енергийни асоциации и е съветвал Ковачев какви стъпки да предприема по отношение на обществени поръчки в сектора. Влиянието на Манчев, отчасти дължащо се и на липсата на подкрепа за Ковачев в коалицията, спечели на министъра прякор „Министъра на Риск Инженеринг.“

10. (C) Според Стефан Гамизов, Манчев получава повечето от работата в енергийния сектор. Манчев има дял в 10 различни фирми и е подизпълнител на стотици други. Галина Александрова (стриктно да се защити), зам.-главен редактор на Капитал и водещ журналист в страната по енергийните въпроси сподели, че Манчев контролира „всичко“ в Козлодуй. Манчев притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар и е отговорен за всички обслужващи и ремонтни договори в централата. Често срещана шега между журналистите е, че той е „приватизирал“ дори входа и изхода на „Козлодуй“.

11. (C) Смята се, че Манчев упражнява силно влияние върху директорите на „Козлодуй“ и НЕК, чийто предишен заместник-председател е бивш служител в „Риск“. По подобен начин НЕК използва Корпоративна Търговска Банка за по-голямата част от бизнеса си, която според „Капитал“ има тайно партньорство с Риск (ref B). По-нататъшно потвърждение дойде, когато уважавана енергийна компания от САЩ наскоро ни се оплака, че мениджмънтът на „Козлодуй“ се опитва да им наложи „Риск инженеринг“ като подизпълнител или партньор, в области, където „Риск инженеринг“ не са компетентни. Служители от компанията ни съобщиха, че се боят, че ако откажат, ще бъдат застрашени както този, така и други контракти, и че са притеснени, че работата с „Риск инженеринг“ в това им качество, би могла да навреди на продукта и на репутацията на компанията. 12. (C) Още повече, Манчев и Риск поддържат тесни работни връзки с австралийско-американската компания WorleyParsons. През 1998г., Манчев и Риск сформираха бизнес партньорство с

SOFIA 00001691 003 OF 006

Парсънс, по-специално с техния регионален директор в Европа, Джурица Танкошич (Djurica Tankosic), американски гражданин. Съвместна фирма, наречена GCR беше основана, за да модернизира блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, която беше проведена от Westinghouse. Взаимоотношенията между Манчев и Танкошич, според сведенията, са много близки. Адресът на Parsons E & C Bulgaria е същият като на „Риск инженеринг“. Изглежда Манчев препраща към тази връзка, когато казва на хората, според Гамизов, че работи за САЩ – за което, разбира се, той няма никакво основание.

ОБХВАТЪТ НА МАНЧЕВ В СЕКТОРА

13. (C) През 2004-та година НЕК възложи две поръчки, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“ – доклад за въздействието върху околната среда и технико- икономическо изследване, с цел подготовка на документ за парламентарната комисия по енергетика. Договорите бяха оценени на 8 милиона долара и бяха възложени, без обществена поръчка на Parsons, като „Риск инженеринг“ поема по-голямата част от работата, и по-специално в доклада по екологията. Подобно технико-икономическо изследване беше проведено през 2000г. от „Енергопроект“, бившата държавна институция за разработка на енергийни проекти, за 150 000 щатски долара., както и беше направено и изследването за околната среда в „Козлодуй“ през 1999г. Според енергийните експерти, които са работили върху горните проучвания, докладите на Parsons и Манчев не са били съществено различни от по-ранните доклади и са в повечето случаи просто „копи-пейст“ от старите доклади. Това едва ли трябва да изненадва някого, тъй като Манчев притежава архива на „Енергопроект“, според Асен Дюлгеров, енергиен експерт от ЦИД. При това, подобни доклади в САЩ и ЕС струват не повече от един милион долара, според ЦИД и други експерти.

Както каза един критик на проекта „Не трябва да си икономист, за да разбереш, че НЕК можеха да получат много по-добра цена за изследването.“ През 2004г., Евдокия Манева, бивш министър на околната среда, се опита да бие камбаната за сделката и поиска прокурорите да разследват случая. Министър Ковачев продължи да твърди, че договорите са законни и са в съгласие с член 19 на Закона за обществените поръчки, според който проекти по проучване и развитие могат да бъдат договаряни директно.

14. (C) България е водещият износител на електричество на Балканите и снабдява с електроенергия Косово, Албания, Сърбия, Македония, Гърция и др. През 2005г. НЕК (която още държи монопола върху износа на електроенергия) изнесе рекордните 7,5 млрд. киловатчаса, и така превърна България в четвъртия най-голям износител на електроенергия (след Франция, Чешката Република и Полша). Обаче, 90% от тази енергия не се продава от НЕК, а от български и чуждестранни посредници, които получават електричеството от НЕК на ниска цена и го препродават с огромна печалба.

15. (C) Георги Касчиев, бившият шеф на АЯР твърди, че използването на посредници е очевидно неизгодно за българската държава. Според него, НЕК, чрез тези уговорки, губи 47 милиона щатски долара печалба годишно. В допълнение, фирмите на които НЕК избира да продава електричество са същите съмнителни фирми.

През 2005г., главният износител на българска електроенергия е сръбската компания EFT, която чрез сестринската си компания, „EFT България“ осъществи 70% от износа. Интересно, EFT България се притежава от фирма на Манчев, „Energy Finances Group“. Танкошич по подобен начин е активен в износа на електричество. Свързаните с него фирми изнасят електричество за Албания. По подобен начин, Манчев е главният посредник при вноса на въглища в България, за тецовете в Русе и Варна.

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ 16. (C) Друго име, което винаги се появява, когато се говори за проблемите в енергийния сектор, е това на Красимир Георгиев. Според пресата, Георгиев е един от най-богатите хора в България и живее главно в Швейцария. Той и сегашният енергиен министър Румен Овчаров заедно са завършили Московския институт по енергетика и отново са се запознали, когато Георгиев е работел за партийния комитет в Енергопроект, където Овчаров е работел.

Главната фирма на Георгиев, Frontier, присъства там, където са парите – енергетика, недвижими имоти, нефтопроводи, магистрали, военни офсети и т.н.

17. (C) Красен Станчев (да се защити) ни каза, че Георгиев

SOFIA 00001691 004.2 OF 006

обикновено създава концепцията на даден проект, а след това възлага реалната работа на различни инженерингови и технически фирми. Както Станчев обяснява, той е рентиер, който цели да получи голям дял от мултимилионни сделки. Георгиев е главният юридически консултант зад ползващата се с лоша корупционна слава сделка за автомагистрала „Тракия“. Според Станчев, по време на най-голямото брожение по отношение на „Тракия“, Георгиев е предлагал да плати на Станчев и неговия институт 45 000 евро за положителна статия за Frontier; когато Станчев отказал, Георгиев намерил друг институт, който я написал за по-ниска цена.

18. (C) Георгиев е бил консултантът и лобистът зад три важни проекта – „Каскада долна Арда“, „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ – където инвестициите надминаха 800 милиона щатски долара. При „Марица Изток 3“, Георгиев беше главният лобист за американската фирма „Entergy“, която спечели поръчката в неконкурентен процес, след като беше номинирана от енергийния министър Иван Шиляшки като „стратегически инвеститор“. Членове на социалистическата партия твърдят, че Шиляшки и повечето големи фигури в енергийното министерство по време на управлението на Иван Костов са били под личния надзор на Георгиев. Георгиев също беше ангажиран във ВЕЦ „Цанков Камък“ и язовир „Яденица“, както и в договорите за доставка на ядрено гориво за „Козлодуй“. Още повече, Frontier притежава 45% от Universal Burgas Terminal, ключов елемент от бъдещия петролопровод Бургас-Александропулис, който в момента се договаря между Русия, България и Гърция.

19. (C) Повечето българи познават Георгиев покрай скандала с Топлофикация, когато се разкри че той и възрастната майка на Валентин Димитров, която също е заплашена от обвинения в пране на пари – са партньори във фирма за недвижими имоти. Много хора очакват влиянието на Георгиев в сектора да расте сега, когато Румен Овчаров е министър на Енергетиката. Александрова от Капитал ни каза, че Георгиев, който няма официална позиция в министреството, участва в официалните срещи на Овчаров редовно и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Руските енергийни служители са повдигали въпроса за присъствието на Георгиев на междуправителствени преговори, докато служители на Citigroup са напускали презентация заради неговото присъствие.

20. (C) Георгиев беше намесен в скорошното решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Иван Иванов, депутат от опозицията, който е член Комисията по енергетика ни каза, че сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия и твърди, че горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници.

ХРИСТО КОВАЧКИ

21. (C) Христо Ковачки е най-новия играч в сектора и, според Александрова от Капитал, му липсват професионалната експертиза, практическия опит и интелект на Манчев и Георгиев. Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки. Независимо от източника на първоначалния капитал, империята на Ковачки в момента е обширна. Освен, че е собственика на единствената фабрика за брикети на Балканите „Брикел“, Ковачки и неговата основна компания „Атоменергоремонт“ притежават поне четири мини, 5 топлофикации (в Бургас, Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца), няколко ТЕЦ-а, включително и 51% от Димитровградските мини-„Марица изток 3“, както и контролира пет въглищни компании и е миноритарен съдружник в Софийска общинска банка. Наскоро, той беше единствения кандидат за ТЕЦ „Сливен“ в късния ноември.

ОВЧАРОВ: ПРОБЛЕМЪТ ИЛИ РЕШЕНИЕТО? 22. (C) Енергийният министър Овчаров каза, както публично, така и частно, че той би искал да очисти сектора от „приятелски кръгове“ и да има решения базирани само върху компетентност. На 8-ми август, на среща с Посланика, SOFIA 00001691 005 OF 006 Овчаров (чиито връзки с Георгиев и Димитров станаха новина за първа страница след скандала в „Топлофикация“), побърза да подчертае усилията на правителството да ограничи влиянието на „големите енергийни босове“ в сектора. 23. (C) Въпреки твърдението на Овчаров за желание да очисти енергетиката, наскоро подписаният договор за „Белене“ (за 3,9 милиарда евро) е още един пример за това, което критиците наричат „грандиозен корупционен проект“. Известен брой наблюдатели повдигнаха сериозни съмнения около проекта, заявявайки, че правителството никога не е представяло ясни доказателства, че „Белене“ е печеливш, или поне необходим. Мнозина подозират, че той е подарък за ядреното лоби, което упражнява сериозен натиск за проекта, за да компенсира загубата на блокове 3 и 4 в Козлодуй. Решението да се строи беше взето от предишното правителство – сега част от трипартийната коалиция – с никакъв или почти никакъв обществен дебат.

24. (C) Овчаров и сегашното правителство оправдават строителсдтвото на Белене, като разпалват страховете, че в България ще има дефицит на електроенергия след спирането на блоковете в „Козлодуй“. Хора като Георги Касчиев, обаче, демонстрират, че България ще има повече от достатъчно излишъци (поне 2500 мегавата) и няма да се нуждае от допълнителна енергия чак до 2020 година – вместо 2010г, както твърди Овчаров. Въпреки че ролята на България като главен износител на Балканите може да пострада, лъвският пай на печалбите от това, и без друго, попада в джобовете на посредниците. Още по-важно е, че построяването на нов атомен реактор не е най- икономически ефективното или ефикасно решение за компенсиране на загубата на капацитет, казват критиците. Има множество други значително по-евтини алтернативи, като построяване на нов 600 MW блок в „Марица Изток 3“ за 800 милиона долара, реновиране на ТЕЦ „Варна“ и дори построяване на нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“. 25. (C) „Козлодуй“ за дълго време беше „пъпната връв“ на енергетиката, благодарение на безбройните дейности, сврзани с работата му, обслужването, сигурността, доставката на гориво, и извеждането от експлоатация. Проектът „Белене“ е подобен попътен вятър за армията инженери и консултанти, които ще участват в строителството. НЕК отново избра любимите си консултанти – Parsons и „Риск“, да наблюдават проекта. Чрез съвместната фирма GCR, Богомил Манчев, заедно с Parsons, е определен за главния архитект-инженер, надзорник на строителството в Белене. За този проект компанията ще получи приблизително между 300 и 400 милиона евро.

26. (C) Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял, нещо, което Манчев очевидно има наум, според Капитал. Красимир Георгиев и Frontier вече са резервирали място за себе си в структурирането и финансирането на проекта, докато Ковачки и „Атоменергоремонт“ също вероятно ще бъдат включени, е потвърдил Манчев на Капитал. Фирмите, близки до етническото турско „Движение за права и свободи“ и неговият лидер – Ахмед Доган, които контролират екологичното министерство, отговорно за даване на разрешения, също имат зелена светлина за участие. Накратко, „Белене“ е очевидна илюстрация за всички болести, измъчващи сектора – липса на прозрачност, очевидно прахосване на публични средства и приемственост на окопани монополистични групи.

27. (C) КОМЕНТАР: Овчаров е разглеждан широко , дори и в неговата собствена партия, като лично облагодетелстван от близките му връзки с местните и руските енергийни интереси. И тъй като няма директни доказателства, депутатите от БСП в частни разговори го обвиняват в поставяне на личните си интереси пред партийните, ако не и пред националните. Притесненията на ЕС около енергетиката се отнасят по-малко за корупцията, и повече за сигурността на атомната енергетика и за подобряването на конкурентноспособността на България по време на присъединяването ѝ към ЕС. Прогресът в присъединяването, който е само частичен, е най-голямата надежда за изчистването на сектора. България е под натиск да ликвидира де-факто мнопола на НЕК върху вноса и износа на енергия при влизане в ЕС. Независимо от това, България ще трябва да разплете гнездото от публични и частни интереси и да се придвижи към западните практики, ако наистина желае да овладее този ключов сектор в икономиката и да позволи на данъкоплатците и потребителите да спечелят. Дотогава, американските инвеститори ще трябва да разберат, че секторът е перспективен за печалби, но също така и пълен с играчи със скрит дневен ред и невидими бариери пред успеха. КРАЙ НА КОМЕНТАРА.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly