Петьо Петров – Пепи Еврото снимка Btvnews.bg

Вижда се Петров, който чака на улица и се оглежда. Към него се приближава Сантиров. Провежда се следния разговор.
Петров: Мно’о си изтупан!
Сантиров: А?
Петров: Много си се изтупал, да те еба!
Сантиров: А, изтупал съм се.
Петров: Шалчета, коприни, глупости. Е т’ва е.
Сантиров: Е, няма да се излагаме.
Петров: А-а. Тука има едни боклуци, не искам, да ги еба. Дай да отидем в онова кафе, че е по-спокойно, такова. Остави си колата, то е на двайсе метра. Тука е пълно с боклуци, казах ти, че не искам.

Така започва веществено доказателствено средство по делото срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров за подкуп (Биволъ разполага със сканирани копия с пълните реквизити на СРС-то). Главен свидетел по делото е следователят Петьо Петров – Пепи Еврото, който записвал Попов и Сантиров със СРС в продължение на седмици. Пълният текст на СРС-тата е над 100 страници, които си струва да се прочетат.

Вчера (07.03.2013) Пепи Еврото стана шеф на столичното следствие, назначен със заповед на прокурор Кокинов. Пак вчера по съвпадение падна обвинението срещу издателите на “Труд” и “24 часа” Огнян Донев и Любомир Павлов.

През септември 2012 г. Биволъ написа една приказка: “Синът на агент Баян и печата“. В нея предрекохме, че Николай Кокинов, който е син на Анести Кокинов – Агент на ДС с псевдоним “Боян” ще изпълни поръчка за смачкване на делото срещу Донев и Павлов, което ще позволи финализирането на продажбата на “Труд” и “24 часа”. Прогнозирахме, че това ще се случи през март и така се случи. Не се случи предсказанието в приказката, че Кокинов ще получи поста главен прокурор. Възможно е да не се е случило именно заради тази публикация.

Така или иначе “печатът” вече е в правилните ръце на “гнилата ябълка” Инвестбанк, която скоро ще влезе в пълно владение на ежедневниците. С чии пари? С общинските пари, които ГЕРБ наля, за да спаси тази издъхваща мутренска банка. Идват избори и време за отплата.

Webът е голяма работа и всичко помни. Отпуснете се, налейте си нещо вкусно и прочетете СРС-тата. Може и на части.

Поучително е, да го web@, както казват колегите от Webcafe…

---

 

Протокол 1

Стр. 8

Вещественото доказателствено средство е отразено в:

CD-R с рег N° RB202001-001-[BLCENSORED]

CD-R с рег N° RB202001-001-[BLCENSORED]

Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.10 часа на 03.04.2010

година и в него е фиксирано следното:

Вижда се Петров, който чака на улица и се оглежда. Към него се приближава Сантиров. Провежда се следния разговор.

Петров: Мно’о си изтупан!

Сантиров: А?

Петров: Много си се изтупал, да те еба!

Сантиров: А, изтупал съм се.

Петров: Шалчета, коприни, глупости. Е т’ва е.

Сантиров: Е, няма да се излагаме.

Петров: А-а. Тука има едни боклуци, не искам, да ги еба. Дай да отидем в онова кафе, че е по-спокойно, такова. Остави си колата, то е на двайсе метра. Тука е пълно с боклуци, казах ти, че не искам.

Сантиров: Лошото е, че аз казах, шест и десет на един човек да дойде тук.

Петров: Е, нищо, де. Ние имаме петнайсе минути да приказваме и шъ такова. Като тоя, къв е тоя, че шъ идва.

Сантиров: Ами не знам к’ъв е, един, един приятел иска да ме види, той и на него трябва да му кажа некои неща.

Петров: Добре-е. Ами ти с него много ли имаш? Аз ако такова ще те чакам там. Тук има едни дето са били обвиняеми в едни такова. Не искам да ги гледам. Нали ти казах, че не искам тука да идвам.

Сантиров: Ами дай да се разберем тогава набързо и да му кажа, аз даже да му ка’я на тоя да мине през нас.

Петров: Не може да е толкова набързо ’щот’ тря’а да говориме. Не-е такова. Ти с тоя ще се бавиш ли много?

Сантиров: Еми, тря’а да му обясня някои работи.

Петров: Ами добре, не може ли да те изчака до шест и половина?

Сантиров: Ами ще почака.

Петров: Ами ш’тъ изчака да влезем там. Тука просто, о’делно е най-скъпото заведение на Балканския полуостров. Еба си майката. Ба-а и.

Сантиров: (Не се разбира) говорихме с тебе.

Петров: Тоя откъде ще идва?

Сантиров: Не знам.

---

Стр. 9

Сантиров: Е! Еби му майката, ей тука обърнах.

Петров: Е!

Сантиров: Ей тука обърнах. Идиот! За пет метра.

Петров: (Не се разбира.) Не знам защо ходиш там.

Сантиров: Защото ми е лесно.

Петров: Тука е по-евтино и пици има хубави за ядене.

Сантиров: И пици, да. Спираме и продължаваме.

Петров и Сантиров влизат в заведение и се настаняват на маса.

Петров: Ох!

Сантиров: Студено е тук.

Петров: Ъ?

Сантиров: На мен ми е студено, бе човек к’во ще пиеме?

Петров: Нали знаеш, има ли „р” в това.

Сантиров: О-о-ох! (Не се разбира) такива цигари?

Петров: Не, свърших тютюна, днеска. И вкъщи имам тютюн, ма то горчивия тука го продават, нек’ъв, нали ти казах, по девет лева, с изтекъл срок на годност. Такова, к’во искаш да кажем на момчето.

Сантиров: Ама, не е ли със сервитьор? А то е със сервитьорка, бе. Ето.

Петров: Добър ден. Искам безкофеиново кафе, дълго и минерална вода.

Сантиров: „Джеймисън” искам днеска.

Петров: Ох, Днеска се изгърбих и не можах да си изям сандвича, еби му майката.

Сантиров: Вчера се явиха те’а? Пак се отложи, ’щото нямаше, не дойдоха ония свидетели. Добре. И ги четох принудително свидетелите за другия път.

Петров: Боклуците така пра’ат, к,во да искаш, к’во искаш?!

Сантиров: Двама се (не се разбира) вчера.

Петров: А-а-а, дай да видим к’во правим с тоя Цонев. Значи аз.

Сантиров: Аз не знам.

Петров: Значи тря’а да кажат к’во искат.

Сантиров: ’ко искат да съ опра’ат.

Петров: Да са опра’а означава да нема наказателно, да не става обвиняем, дали да се прекратява. А-а, в смисъл, ’щот от това зависи какво щъ иска от мене, дали да се вкарва в съд и там да го оправдаят. Щот’ тря’ше. Схемата тря’аше.

Сантиров: Тегаво е.

Петров: Тегаво ли му е?

Сантиров: Т’ва е тегаво влезе ли в съд вече. Влезе ли в съд вече!

Петров: Значи трябва да се пра’й за прекратяване.

Сантиров: Да-а

Петров: Добре.

---

Стр. 10

Сантиров: Ама, ти, чакай аз. Казвам му.

Петров: Ти ще говориш ли? Ти тря’а да му кажеш.

Сантиров: Не директно на него.

Петров: Ти през сериозен човек ли имаш връзка с него?

Сантиров: `наеш кой.

Петров: Тенчо? Еми, значи е сериозна връзката. Това е добре, а-а въпросът е. А`ре, бе. Аз к’во ти – той Тенчо ша е дискретен, нали?

Сантиров: Е-е-е!

Петров: Мисълта ми е, че може да се наложи в един момент аз да се видя с Цонев и да му кажа какво да казва и какво такова, ‘щото то няма да мине без идване, разбираш ли?

Сантиров: Много ясно.

Петров: А да пра’йм препредаване на телефон, ще стане тъпо. Това е едното. И второ, тука вече изниква тоя въпрос долколко може да се разчита на Цонев, па че ша е дискретен.

Сантиров: Той тря’а да е луд, ако сам си бърка в това.

Петров: Да, всъщност той си има интерес. А-а-а, значи това са много важни моменти, които.

Сантиров: Той дойде да попита мога ли да му помагне.

Петров: Той е дошъл да пита теб?

Сантиров: Е?

Петров: При Тенчо е отишъл.

Сантиров: Да-а. Като той знае как се помага, нали.

Петров: Много ясно.

Сантиров: Той дойде при мен по това, което там го изнесоха току що.

Петров: Цонев е дошъл?

Сантиров: Тенчо.

Петров: Тенчо?

Сантиров: Така.

Петров: И-и?

Сантиров: С копие от обвинението.

Петров: От кое, с т’ва за осемте милиона лева, обвинителния (не се разбира) дето го внесох?

Сантиров: Да.

Петров: Така, и?

Сантиров: С обвинението, още не беше внесен обвинителния акт, може ли да му помогнем, каквото трябва нали, насреща е.

Петров: Ъ-хъ.

Сантиров: Само с мене ще се говори. Викам – не ме занимавай.

Петров: Да, де. То тука ‘същност хубаво, че кръгът е затворен.

---

Стр. 11

Сантиров: Не мъ занимавай, му казах тогава.

Петров: А ти що? Не си имал възможност да му помогнеш ли?

Сантиров: Не, аз първо те вече внасят, знам, че внасят обвинителния акт.

Петров: Ама то е било накрая дошъл?

Сантиров: Да.

Петров: Когато не е могло нищо да се направи.

Сантиров: Знам че-е, няма как да станат нещата, там да му помогнем, да не говоря първо, тая специална система, в смисъл (не се разбира) при случайната система не се знае при кой ще отиде.

Петров: При кой ще попадне.

Сантиров: Като отиде някой – ще видиме. Тоя – можело, тоя – не можело. (не се разбира.)

Петров: Да, де, като видиш съдията кой е, да.

Сантиров: Отсега, викам, не мога да поема грам ангажимент.

Петров: Да, ти там евентуално впоследствие мо’еш да му помогнеш. Кат’ знаеш кой е съдията, да.

Сантиров: Да.

Петрор: То в Градски съд ли е внесено?

Сантиров: Да, да.

Петров: Ти не можеш ли да го наредиш да ти се падне на тебе?

Сантиров: Не може да пипаш, в момента въобще разпределението.

Петров: Ъ-ъ-ъ?

Сантиров: Грам не може при т’ва разпределение.

Петров: Е, ако се падне при тебе, може да трябва да се кръстиш, ха-ха-ха.

Сантиров: А-а, не, няма, щот’ те го внесоха вече.

Петров: Да, бе, да. Е, внесли го, ама ако ти са падне, винаги мо’еш да си го оправдаеш. А, добре, дай да.

Сантиров: Внесли са, внесено и вече е разпределено на съдията.

Петров: А, разпределено е на съдия?

Сантиров: Да, да.

Петров: На кой се е паднало?

Сантиров: Даже не, не съм, не съм го проверявал поне още.

Петров: Е, то не е.

Сантиров: Другата седмица.

Петров: То ще е чак есента, няма да тръгне сега.

Сантиров: Абсолютно.

Петров: Добре, дай да говорим за това наш’то, ’щото то си е на досъдебна фаза и нема.

Сантиров: Именно, ти казвай к’во да му предам, аз ще му кажа.

---

Стр. 12

Петров: Значи ти му кажи „да”, Работиме. Обаче да каже какво предлага. Сега, знаеш, командирован съм в Главно. Бойко ми има доверие, тука-а си има риск.

Сантиров: Голям.

Петров: Голям риск има. И-и, и въпроса е да не стане така, в смисъл да го праиме за жълти стотинки. Да каже какво предлагат, той си знае.

Сантиров: Добре, ти казваш каквото си искаш, а той да каже какво предлага.

Петров: Е, то това не е магазин, аз да казвам какво искам, бе братче, той да каже к’во е направил к’во е взел.

Сантиров: Не-е! Той ще каже – откъде да знам?

Петров: Добре, питай го навит ли е да работиме и тогава вече ще го коментираме.

Сантиров: Но да се прави така че (Петров го прекъсва).

Петров: Виж с’а, тука.

Сантиров: Че да не се чете за (не се разбира).

Петров: Да не чете и доказателствата, да. А-а-а.

Сантиров: А кой е наблюдаващия прокурор?

Петров: Е, тоя Русинов, май. Той е.

Сантиров: Кой? Кой?

Петров: Русинов май е.

Сантиров: Кой е тоя Русинов, бе?

Петров: (Не се разбира). Не го знам.

Сантиров: Градски.

Петров: Аз не го знам. Личева е в Апелативния, от ВКП не знам кой го наблюдава, май.

Сантиров: В Апелативния значи не е (не се разбира). Па де ‘а знам кой е наблюдаващия прокурор. (Не се разбира.)

Петров: Не, то не мо’е да минава първо. Второ, аз това, което се иска от мен, аз ще го свърша.

Сантиров: Аз за прекратяване може ли да се работи примерно-о?

Петров: Значи така-а.

Сантиров: Ангажимент за прекратяване може ли да се поеме?

Петров: А?

Сантиров: Може да се работи за прекратяване. Ангажимент да се поеме за прекратяване.

Петров: Значи-и, аз към момента не мога да поема такъв ангажимент, ‘щото не го познавам тоя човек. Обаче – това, което се иска от мене – аз мога да го свърша. Знаеш как стоят нещата.

Сантиров: Да, бе, т‘ва имам и предвид – разпитите. (Не се разбира.)

---

Стр. 13

Петров: Ако иска, може да го поиска и въобще да не го разпитвам. Има и такава възможност, но е по-добре да го разпитаме и заради това ще е хубаво в един момент да се видиме и с него да-а.

Сантиров: (Не се разбира) това (не се разбира) срещу него ли е образувано или срещу виновно длъжностно лице?

Петров: Е, то е и виновни длъжностни лица, но не знам срещу кого е образувано реално.

Сантиров: Да де, но мисълта ми е не е поименно образувано.

Петров: Не, поименно не е, ‘щото, аз, аз се ориентирах такова, нали за комисии и такива-онакива. Но вече виждаш, че се повдига и на корективни, не знам, може да почнат и да си пеят тия от комисията – кой, какво, що. Знаеш как е една комисия. Не всички са доволни. Или некой примерно е взел малко пари, ще каже ебал съм им майката, що ше им пазя гъза, нали.

Сантиров: Прекратяване нема как да стане, щото има обвинителен акт. Те правят сега да внасят безумни обвинителни актове. Само и само и си оправдават.

Петров: Да, ама.

Сантиров: Бойко нали каза – шест месеца кредит на доверие на главния прокурор.

Петров: Те ще са му достатъчни да се внасят първо, то-o има, едно. Второ, тука никой не натиска за обвинения, в момента. И на мен никой нищо не ми е казвал.

Сантиров: Е, чакай, начален момент е.

Петров: Бе начален, септември е образувано. Но не се е движило досега, общо взето. Въпроса е, като ти казваш, аз казвам, тоя плащач ли е?

Сантиров: (Не се разбира) Тенчо ми каза – ако може да направим нещо, там са.

Петров: Ще се плати.

Сантиров: Иска да си плати.

Петров: Иска да си плати. А той е отишъл при него със.

Сантиров: Да – а.

Петров: С такава молба?

Сантиров: Той – й – в мене са нещата му. Викам, к‘во ми ги даваш? К‘во ме интересуват какви са му обвиненията? Да нема аз да го гледам? Отишъл е с тая молба.

Петров: Не, бе, то така трябва да се предвиди, че, нали, всички да са доволни. Щото аз не знам толкова големи дела да има. Става въпрос за стои и двайсет милиона.

Сантиров: Стои и двайсет милиона? Това са само за окабеляване там, такива неща.

---

Стр. 14

Петров: Да, да.

(Звъни телефон. Сантиров провежда разговор. Чуват се едностранно следните реплики. Приятелю, мога ли да звънна след десет минути? Мога ли да звънна след десет минути?)

Разговорът приключва и Сантиров продължава разговора си с Петров.

Сантиров: Добре, ще предам т‘ва, има ли по това дело, в смисъл интерес да имаме за такова оправяне.

Петров: Не, щото, имай предвид, че аз за тия неща ще си контактувам само с тебе. А-а, в смисъл за пари, такива глупости, нема кък да.

Сантиров: Добре. Не е (не се разбира) хората – казват си.

Петров: И с‘а, ако беше дошъл друг, те ще дойдат и други, със сигурност, аз няма да контактувам с никой друг, с‘а знаеш че.

Сантиров: Тенчо си говори директно с него.

Петров: С тебе се знаеме, ти си говориш директно с Тенчо, нещата директно.

Сантиров: Тенчо си говори директно с него.

Петров: Щото те вкарват, вкарват, ама ги и оправдават. Нали?

Сантиров: Абе така е, ама ей къде, са, тия специализирани съствави в момента-а. не знам.

Петров: То това ако му влиза, по специализираните състави ли ще влезе?

Сантиров: Къде да влезе? Евроизмамите, организираната престъпност, правителства.

Петров: Е, ти нали ще се набуташ там?

Сантиров: Да. Ма то там ще има.

Петров: То там как е, пак ше е случайно разпределението?

Сантиров: Не, Жоро Колев лично.

Петров: Лично ли ще ги разпределят?

Сантиров: Да.

Петров: Еми, ето, значи, к‘во като влезе? Нещата са ясни.

Сантиров: Въпросът е, че там вече не знам. (Не се разбира.)

Петров: Ти ако искаш.

Сантиров: Там е много, ще е много нож с две остриета.

Петров: Е-е-е, един ще осъдиш, един че оправдаеш, то не може всичко да ги осъдиш. Целия свет. А-а. То като ще е ръчно, ти мо‘е си се разбереш винаги с Жоро Колев да го вземеш т‘ва. Ти немаш връзка с Цонев. Така че, ако искаш и така може да го кажеш като вариант, (не се разбира) нека си го вкарат. Ние като сплескаме доказателствата. А да видиме дали ти като си го оправдаеш, кой ще ти каже нещо защо си го оправдал. Да дойде да го осъди некой.

Сантиров: Добре, а горе-долу в какъв порядък нещо принципно, защото. Тенчо ще ме пита горе-долу за какъв порядък става дума. (Петров го прекъсва).

---

Стр. 15

Петров: Гле’й с’а. С’а знаеш, че – аз като се хващам първо се хващам, много ти имам доверие.

Сантиров: Абе, няма какво (Петров го прекъсва).

Петров: Така.

Сантиров: Няма проблем (не се разбира)

Петров: Второ, ти знаеш, че и ти ще вземеш, нема как да не вземеш. Значи ние пра’име ли го за под педесе, шейсе хиилядо евро, няма смисъл да го пра’име.

Сантиров: Евро?

Петров: Евро еми!

Сантиров: Сто бона.

Петров: Еми сто бона бе! Извинявай ама тука говориме за сто и двайсе милиона. Хайде аз ще свърша досъдебната фаза, окей, добре, ама важното е как ще я подоложат.

Сантиров: Еми, шъ го.

Петров: Мисля, че е нормално, щото, нали, и ти ще изкяриш и Тенчо ще надуе нещо със сигурност.

Сантиров: Еми, добре, ще му кажа.

Петров: При тая сума

Сантиров: В смисъл аз няма да качвам нищо отгоре.

Петров: Ми, с’а, ти като знаеш, че взето за к’во да качваш?

Сантиров: Е т’ва ти казвам.

Петров: Какъв е смисъла.

Сантиров: Т’ва ти казвам. Казвам му сто бона.

Петров: Ми така му кажи. Нали ти казвам. Да-а, щото примерно утре ще ме пита Бойко, ми що не излиза т’ва дело, ми, ще ка’ еме, не излиза началник. Не излиза, колективни експертите вече, трябва да се работи с вещи лица, знаеш как е.

Сантиров: Това ми е мисълта.

Петров: Е, експертизата няма да му я плащаме ние. Тея, вещите лица колко ще искат? Не може ние да се ангажираме в една сума от такъв параметър и той да (не се разбира), ха-ха-ха. Нали знаеш, могат да се подберат експерти, знаеш кой ги назначава.

Сантиров: Добре.

Петров: Те експертите нема да са дебели, по простата причина, че те си вземат и голям хонорар за експертизата.

Сантиров: А той знае ли въобще за това дело?

Петров: Как да не знае, бе, човек! Тенчо като идва и ти казва, как да не знае. То това му е най-голямото дело.

---

Стр. 16

---

Стр. 17

Петров: Да де, ама не е само той.

Сантиров: А, и други имат лиценз от НАТО, но той. Много малко фирми, между другото, имат лиценз от НАТО. Той е един от тях.

Петров: Ама и не много фирми са приятели с Цонев.

Сантиров: Имаше едно, имаше един момент, когато при, само той имаше в България лиценз от НАТО. И в отбраната работеше само той. Т’ва беше, още преди, преди Цонев да дойде, т’ва беше още по времето на този, на Близнаков. Най-големия крадец от всичките. Цонев и Свинаров могат само вода да му носят.

Петров: Ама и Данов не е откраднал малко.

Сантиров: Човек, бе – тия са чавдарчета. Оня, за к’во става дума само. Оня откраднал войската, целия (не се разбира).

Петров: Ха-ха.

Сантиров: Както казва Тошко Живков, вика „за к’во да съжалявам”, то, „откраднаха ми държавата, да си ми върнат държавата.” Ха-ха-ха.

Петров: Да си ми върнат държавата, да. Да не е откраднал много малко и Цонев?

Сантиров: От тримата Цонев е с най-малко.

Петров: От кой? От Близнаков?

Сантиров: От Близнаков и Свинаров.

Петров: Е ‘ щото беше най-малко министър, затова. Ха-ха.

Сантиров: Близнаков, бате-е, е железен!

Петров: Идиоти!

Сантиров: И най-интересното, че няма никой за партийната каса.

Петров: Ама не са давали в НДСВ нищо! Всичко прибират! Цонев и той, не е ли давал в НДСВ? Всичко в джоба!

Сантиров: Ако е дал един път, хубаво!

Петров: Пе’се хиляди лева.

Сантиров: И сто да са. Близнаков не е дал една стотинка. (Не се разбира). Стра-ашни пари! Те, кат’ бяха кметските избори как се на (не се разбира) на партията, имаше сто и пе’се хиляди лева, бе.

Петров: Ти знаеш ли ги със сигурност тия неща? Да не би да ми говоришглупости тука, и такова, със сигурност ли ги знаеш тия неща?

Сантиров: Абсолютно! Сто и пе’се хиляди имаха в касата по кметските избори, бе, човек!

Петров: Хъм.

Сантиров: Сто и пе’се хиляди лева имаха по.

Петров: Е, Цонев не беше ли независим, за такова, за-а депутат? Или от НДСВ беше издигнат?

Сантиров: От НДСВ, бе човек!

---

Стр. 18

Петров: Беше издигнат от НДСВ?

Сантиров: Да, да. Той беше от Сливен ли, Шумен ли? Къде беше?

Петров: Да, от Сливен, той нали е от там. Ма изяде оная работа!

Сантиров: Е, то и цялото НДСВ я изядоха.

Петров: Ама то-о?

Сантиров: Щото са ей такива крадци всичките.

Петров: Тия въобще съществуват ли в момента?

Сантиров: Да-а, Христина Христова е.

(Звъни телефон. Сантиров провежда разговор. Чуват се едностранно следните реплики: „Ало? Да! Ало? Така! Добре, значи ще чакам да ми звъннеш като влизате в София и да-а. Добре. Не съм. Не съм. Не съм чул. А, а, а той ще идва ли? Да. Щот’ той ако идва, сигурно ще иска да е по-близо някъде около тях. Е, той е в „Студентски град”. А-а. А, има много, ей къде, където черпи там след избора. Не бе, не бе. Хубаво, айде!”)

Петров: Кой е черпил след избори?

Сантиров: А?

Петров: Кой е черпил след избори?

Сантиров: Жоро бе, довечера ще вечеряме.

Петров: А, със Жоро Колев? К’во стана с твоя избор, бе?

Сантиров: С кой избор?

Петров: Нали беше кандидат за съд?

Сантиров: За председател?

Петров: Да.

Сантиров: Е, нищо не стана!

Петров: Що не стана де, аз ми е ясно, че нищо не стана, ама защо не стана?

Сантиров: Щот Светлин, излъга  ‘сичките, се опита, и себе си излъга накрая.

Петров: Прееба се.

Сантиров: Светлин Михайлов. Аз отидох при него в началото и му казах, виж, ми ш’съ кандидатирам, но искам твоята благословия. Ти си шеф на Градския. Твърдо, зад тебе съм, действай. И ми изкара кандидатура насреща. Друга. Той я изкара.

Петров: Кой ти изкара той. Алексей ли?

Сантиров: Алексей ми изкара.

Петров: А-а. Добре, а-а.

Сантиров: И накрая ни единия, ни другия.

Петров: А зад тебе кои бяха? Във съвета? На НДСВ хората ли?

Сантиров: Не. Мои си приятели!

---

Стр. 19

Петров: И не гласуваха за тебе, тия твоите приятели? Нали имаше тайно гласуване. Аз не си спомням!

Сантиров: Да, да! Ако не стане това, нито аз, нито Алексей.

Петров: Да бе, да.

Сантиров: Никой нямаше гласовете.

Петров: Той кой стана, то’а кой беше?

Сантиров: Краси Влахов.

Петров: Влахов! Един дълъг такъв, граждански беше, нали.

Сантиров: М – м.

Петров: Значи, Светлин те е преебал. И защо?

Сантиров: Не знам! Хем отидох и го питах, аз, значи, ако той ми беше казал, недей, аз имам други, друго мнение, аз нямаше да се кандидатирам.

Петров: И той ти вика.

Сантиров: Сега неговия човек щеше да е избран. Но аз (не се разбира), той няма как да си подвие опашка.

Петров: А Алексей, и той е от Градски съд, сега нали?

Сантиров: Апелативен!

Петров: В Апелативен! Кога отиде в Апелативен, бе!

Сантиров: Е – е. Кога беше, лятото!

Петров: Чакай, той кога отиде в Градски, та и па в Апелативен? Той ги бичи с тия присъди, реже им главите направо! Може и (Сантиров го прекъсва).

Сантиров: Нали ги бичеше, щот’ беше кандидат за председател на Районния и реши да показва колко е строг. Даваше повече, отколкото иска прокурора. Прокурора иска условно казано две години, той дава три.

Петров: Ха-ха. Ти к’во доглеждаш се’а в Градски съд, а в Районния?

Сантиров: Най-куците. Най-куците дела останаха, с’а дето никой не се явява. Днеска от пет дела има, не можах едно да свърша. Никой не ми са яви и (не се разбира).

Петров: Ама, ти влиза ли в заседания, въобще?

Сантиров: К’ви заседания, бе човек, никой не ми се явява!

Петров: Само си висиш, като хуй!

Сантиров:  Напускаш им едни принудителни довежданията на всички тия. Следващия път (не се разбира).

Петров: Т кога ще ги изчистиш тия от Районен съд?

Сантиров: Ми двайсе са!

Петров: То нема изчистване братче!

Сантиров: На Ушев добрините.

Петров: Той ли те блъскаше така? А Ушев къде е сега?

Сантиров: В Градския,командирован.

Петров: Аз нали не контактувам с никой от тая интригантска система, и.

---

Стр. 20

Сантиров: Вика, колко ти останаха? Викам, двайсе. Е, много е, вика. Бяха деведесе, Ушев! Много си отлагал зачи, че имаш толкова много!Не, викам, Ушев, това са твоите добрини!

Петров: Той ти ги е дал! (Говорят едновремено и не се разбира).

Сантиров: Той си правеше к’вот си иска. Бръмчеше само на разпределение.

Петров: Ами кинти лапал ли е?

Сантиров: Яко.

Петров: Сериозно?

Сантиров: Ушев ли бе?

Петров: Ушев!

Сантиров: Той има в ДАНС разработка, има в БОП-а разработка.

Петров: За к’во?

Сантиров: За лапане на кинти, за т’ва!

Петров: Ха-ха-ха. О-о Ушев, да му се не надяваш!

Сантиров: Само на разпределение бръмчеше! Без да ти поема ангажименти от делата!

Петров: Взима ти парите, за да го, да кажеш на кой съдия! Е ти се опра’ай след това.

Сантиров: Е, еми, така е!

Петров: Като тия за уреждането на мачовете, вчера, чете ли го? В Германия, къде нек’ъв  българин е предал историята. А, казват, ще ти кажа тоя мач как ще свърши, дай петнайсе хиляди евро. Ония дават, отиват след това, залагат трийсе хиляди евро, коефициент две, стават шейсе, минус петнайсе и трийсе разходи, петнайсе чисти. Де-е-ба! [BLCENSORED]

---

Стр. 21

Петров: А така. Тия старите не съм ги виждал, бе къде такова-а. Дет’ беха там Въжаров, Чотински.

Сантиров: Въжаров, Чотински, всичко е в СРП-то.

Петров: Мутафчиев, всичките са си там, а?

Сантиров: В СРП-то. Те там са концентрирани, бе човек.

Петров: Те там им е кеф да си седат да ти кажа!

Сантиров: Не той няма кой да ги вземе нагоре!

Петров: Е па те, да не е да искат?

Сантиров: А?

Петров: Да не е да искат?

Сантиров: Кой?

Петров: Да ходят нагоре.

Сантиров: Как да не искат!

Петров: Искат ли?

Сантиров: Е-е, па кой няма да иска, да му се дигне заплатата, да не е на тоя оборот долу безумен!

Петров: Теб колко ти е заплатата се’а, бе!

Сантиров: Две хиляди и нещо.

Петров: Две хиляди и нещо. И мойта е толкова д‘еба, ама. Не мога да стана схвана в Градски колко е, или Градски. Колко е повече от Районния?

Сантиров: Към триста и кусур лева.

Петров: Ми, добре е!

Сантиров: Не е малко.

Петров: Аз сега не можах да засеча, като съм командирован, колко ми е отгоре, да еба!

Сантиров: Е, виждаш ли колкото ти е основната, слагаш класовете.

Петров: Не мо’а вида щот’ съм на карта. Аз нали съм със ъ-ъ такова.

Сантиров: Ти отиваш и ти дават една разпечатка, бе!

Петров: Откъде тря’ да я взема?

Сантиров: Откъдето си получаваш заплатите, национална. Касата ти дава една разпечатка. Касиерката.

Петров: Колко ми е превела по картата.

Сантиров: Въобще, какво е, колко данък, колко това, колко основна, колко клас. То излиза на разпечатка.

Петров: Тря’ да ми се е качила, защот’ такъв е закона.

---

Стр.22

Сантиров: Кат‘ си командирован взимаш заплата за ”национална”, на Върховен съд и на Върховна прокуратура.

Петров: Абе, не, некои зимат по три и кусур, четири.

Сантиров: Тва е от класовете.

Петров: Т’ва е от класовете и от т’ва, от прослуженото време.

Сантиров: Основната е ”национална”. ВКП, ВАП и ВКС, и ВАС е еднаква.

Петров: Тря’ да проверя. В интерес на. Качила, че са е качила, са е качила, ама искам да знам с колко.

Сантиров: М-м-м. Едно петстотин лева сигурно.

Петров: Е, ако е петстотин е добре, да го еба.

Сантиров: Те ‘зимат по пет хиляди лева заплати, бе човек!

Петров: Да де, ама ‘зимат тия, които са на години и имат много години стаж. Имат по двайс’, трийс’ години!

Сантиров: Е, хубаво, ти няма да ‘зимаш пет, ще ‘зимаш чет‘ри хиляди. Или три и осемстотин.

Петров: Няма да спорим за тия двеста лева. Ха-ха.

Сантиров: ‘айде, а не ги прайм на въпрос.

Петров: То и зат‘ва аз тука ти ка‘ам, конкретния случай т‘ва ако ша го пра‘им. Да пра‘им нещо, коет’ си заслужава.

Сантиров: Ама аз направо та свързвам с Тенчо и да си говорите.

Петров: Най-добре ма свържи с Тенчо.

Сантиров: И да си говорите, няма к’во през десет.

Петров: Ти ще си. Там к’вот’ се разбереме – ти знаеш к’во ш’се разбереме.

Сантиров: Свързвам ви с Тенчо и да си говорите.

Петров: Еми, добре, говори тогава с Тенчо.

Сантиров: Да ви срещна.

Петров: И ми звънкай! Да пра’йм среща!

Сантиров: Тря-я (не се разбира). Че тоа ма чака. От оне-е там никой не ти се е обаждал? За май месец съм обявил.

(Сантиров говори по телефона. Чуват се едностранно следните реплики: ”Ало, здрасти, удобно ли е? К’во прайш? А-а, в къщи си си. Абе ти утре след работа, към пет и половина, къде ще си бе, Тенчо? Четвъртък. Абе, тря’а да са видим тука, и с един колега, иска да та види. Искаш ли да пием кафе в Гранд хотела след работа? Добре, добре, ‘начи. Към пет и половина в Гранд хотела. Добре ‘айде. Не бе, не бе, не бе, не. Няма проблем. Спокойно.”)

Петров: То-о ма познава, сигурно.

---

Стр. 23

(Сантиров продължава разговора: ”М-м. Стига бе, па и ти, глупости. Ха-ха. Не, не, не. Няма проблем. Хубаво, Тенчо, айде утре ще се видиме! Чао!.” Разговорът по телефона приключва.)

Сантиров: Утре.

Звъни телефон.

(Сантиров провежда разговор. Чуват се едностранно следните реплики: ”Ало!”)

Петров: Какво искаш, бе (не се разбира)!

Сантиров продължава разговора: ”Аз съм тука в съседното и идвам сега до Калипсо. Ти влезна ли в Калипсо? А, недей! Знаеш ли к’во, тогава. Ела там където е отзад залата, нали я знаеш залата?”)

Петров: Айде от тука, бе?

(Сантиров продължава телефонния разговор: ”Ама то пък са ми в колата нещата. Не, не, иди, иди в Калипсо, аз ще дойда там. Добре, ела до залата! Ела до залата! А така, ела до залата, аз съм от задния край, има една жълта кооперация. А така. Ей тука има едно заведение.”)

Петров: ”Бейби флай”.

(Сантиров продължава телефонния разговор: ”Бейби флай”. Отдолу на жълтата кооперация. Айде.” Разговорът приключва.)

Петров: То, ако не е удобно нещо да такова, имате да си говорите нещо.

Сантиров: Не бе, не бе, неговия доктор там, кучето му ухапало, нек’ква, нек’ква минувачка и му образували дело.

Петров: На го-о са му образували дело?

Сантиров: На док, на лекаря му.

Петров: А, на лекаря му.

Сантиров: Че кучето на лекаря му ухапало някаква минувачка.

Петров: И се’а ти тря’а да опра’иш делото?

Сантиров: Вика, вика, к’во ша ста’а, к’во нема да ста’а. Че му го провера, да му кажа к’во има да (не се разбира). А-а-а, викам, ти се радвай пак, че има дело. Ако мене ме ухапе кучето на някой кучето или моето дете, вада пищова и го гръмвам. Нема да го бава въобще в Прокуратурата.

Петров: А-а, ти напра’и едно дете първо! Да не мислиш, че е лесно? Ха-ха. Да не мислиш, че е лесно?

Сантиров: И някое чуждо куче да ви ухапе?

Петров: Ха-ха, то и твойто да го ухапе?

Сантиров: Е, а-а<

Петров: А-а, к’во каза Тенчо?

Сантиров: Утре в пет и половина на Гранд хотел София се разбрахме.

Петров: Т’ва е на Софиянски хотел?

Сантиров: Да.

---

Стр. 24

Петров: Къде ще се спира там, да му еба майката, не знам.

Сантиров: Там бе, там има къде да спреш бе.

Петров: За – а. Там ако влизаш в хотела има ли къде да спреш на паркинга?

Сантиров: Къдет’ беше мавзолея е цялото т’ва е паркинг.

Петров: Ама се плаща! Ша им еба майката, на час!

Сантиров: То на’сякъде е синя зона. Синя зона, по целия център е синя зона.

Петров: То пет и половина вече се е поопразнило. (не се разбира)!

Сантиров: Синя зона в центра, си дебнат до шес’ и половина.

Петров: Не, не, мисълта ми е, че ше има места, щот’ то мо’е да е синя зона и пак да няма места за паркиране, разбираш ли?

Сантиров: Е, там където е музея, къдет’ беше мавзолея, винаги има места.

Петров: Горем да.

Сантиров: И от там пресичаш градинката само и си там да.

Петров: Еми, значи в пет и половина ще сме утре там.

Сантиров: Да. И направо да си говорите, да се разбирате, няма смисъл през десет човека!

Петров: Не бе, тъпо е през десет човека!

Сантиров: Щото.

Петров: Не, мисълта ми е, чакай с’а. За пари, само през тебе! Аз от Тенчо пари нема да зема. Нищо, че ти е авер. Дреме ми на кура. Ама.

Сантиров: Не знам.

Петров: Не че имам нек’ви съмнения, ама по-добре така да го напра’йме. Говориме си тука. Тенчо ти дава кинтите.

Санторов: Като (не се разбира).

Петров: И пак ще тря’а, то е хубаво да се видиме с Тенчо, щото тря’а да се видиме с тоя Цонев, ти си прав. То тря’а да го разпитам, нали. Аз не му ли кажа предварително к’кво да говори, нито ти, нито Тенчо мо’е да му каже, нали такова. Щото то са детайли, детайли, детайли.

Сантиров: Абсолютно!

Петров: И той ще дойде и ще ми изпляска няк’ва глупост. Не мо-о му казвам в кабинета, от’де да знам к’во е в кабинета. Да-а, това нема да го пишеме, онова нема да го пишеме.

Сантиров: Така е, бе. Зат’ва говорете си преди туй, по стратегии, стратегии.

Петров: Ами, той ако не иска да-а, ти ако си сигурен, че ще бъдеш в съставите, но т’ва са много хипотетични неща.

Сантиров: О, такива ангажименти не поемам!

Петров: Направо аз да свърша работата и да го приключваме и т’ва е.

---

Стр. 25

Сантиров: Всяко нещо да си, иска т’ва, онова, ако иска друго. После – е.

Петров: Да, после ако иска друго, друго.

Сантиров: Не поемам ник’ви ангажименти такива.

Петров: Да, ти не мо’е, въпреки че. (Говорят едновременно.)

Сантиров: (Не се разбира) направиме, ще поемам ангажименти.

Петров: Що си с тоа Голф, бе?

Сантиров: С к’во да съм.

Петров: Нали караше нек’ви други по-хубави коли?

Сантиров: Нали знаеш, че най-добрия ми приятел, най-близкия ми приятел ме избомби, и ме върна в ясли, в детските ясли.

(Към седящите на масата Петров и Сантиров се приближава мъж.)

Сантиров: Как си бе, другарю Терзиев? Запознайте се! Това е мой колега Петьо Петров.

Петров: Петров се казвам, приятно ми е.

Сантиров: Шеф на търговския регистър.

Петров: На Търговския регистър.

Сантиров: На Агенцията по вписванията.

Петров: А кое е. А-а, Агенцията по вписванията.

Сантиров: Нали вече Търговския регистър го извадиха от Съда и отиде към Агенцията.

Мъж: Аз съм далеч от тия работи.

Сантиров: Няма вече фирмено отделение.

Петров: И всъщност сега като регистрираш фирма как е? Направо върху него.

Сантиров: (Не се разбира).

Петров: Значи, ако ни трябва бързо да регистрираме фирма!

Сантиров: Него ще го.

Петров: Ха-ха. Добре.

Сантиров: Петьо е следовател в Националното следствие.

(Следва кратка пауза).

Мъж: Една тортичка.

(Мъжът се оглежда, става и отива на бара.)

[BLCENSORED]

Мъж: Ма ти от къде го познаваш?

Сантиров: Състуденти сме, бе.

Мъж: А-а.

Сантиров: Една група бяхме. Стига си ял!

---

Стр. 26

Мъж: (Не се разбира) трябва да пием (не се разбира).

[BLCENSORED]

Сантиров: Около Петрова, Да.

Петров: Тя, Петрова там ли живее още, бе? Па нещо тука ми казваше, че е нов апартамент.

Сантиров: Да-а. Взе апартамент и го дава под наем.

Петров: Ъ-ъ.

Сантиров: Е, тя и оня го продаде и си купи голям, хубав апартамент, пак там Западен парк.

Петров: Кой бе, оня в, къде го настройваха и такова. Продаде ли го?

Сантиров: Продаде този във високия блок.

Петров: За него зна-а-м

Сантиров: И после зема един мезонет.

Петров: А-а така.

Сантиров: В мезонета си живее.

Петров: Там си живее.

Сантиров: Да.

Петров: Щото ми казваше тука, че е взела някакъв.

Сантиров: Ей тука точно на (не се разбира). Където беше на времето сръбската скара.

Жена: Заповядайте.

Сантиров: Те там построиха кооперацията, там й е апартамента.

Петров: Каква сръбска скара? (Петров се обръща към жена. Прощавай, После едно дълго кафе да ми дадеш на мене.)

---

Стр. 27

Сантиров: А, с тоя, с тоя какво ще правиме, бе? Как е, к’во, що? Ъ?

Петров: (Не се разбира.) Еби им майката на боклуците.

Мъж: (Не се разбира) к’во става, бе?

Сантиров: Е, (не се разбира) нещо объркват там.

Жена: Заповядайте.

Сантиров: А-а така. Исках една тортичка.

Мъж: (Не се разбира.)

(Звъни телефон. Мъжът провежда телефонен разговор. Чува се следната реплика: Ало, да!)

Петров: Абе, ти гледа ли мачове снощи. Абе аз заспах.

(Мъжът продължава телефонния разговор: Здрасти)

Петров: Нищо не гледах.

Сантиров: Страшен мач.

Петров: Кой?

Сантиров: Челси и Интер.

Петров: Добър беше.

Сантиров: Страшен мач.

Петров: А-а-а.

(Говорят едновременно, не се разбира)

Петров: Ма те до края не са вкарали гол. Сутринта видех.

Сантиров: (Не се разбира) изпуснаха бая голове.

(Мъжът продължава телефонния разговор: Вчера сутринта ми се обажда Тримата говорят едновременно и репликите не се разбират.)

Петров: Челси?

Сантиров: А, бе и Интер. На Интер-а бяха по-чисти положенията.

Петров: Изгонили Дрогба.

(Мъжът продължава телефонния разговор. Репликите не се разбират.)

Сантиров: (Не се разбира) Апа един от Интер на Дроба му направи суплес. В наказателното поле. Хванаха го ей така през кръста. И си го метна ей така.

Петров: И нема дузпа?

Сантиров: И немаше дузпа. Немаше нищо.

Жена: Заповядайте!

(Мъжът приключва разговора по телефона.)

Сантиров: Ама истински суплес. Те вече в борбата го забраниха суплес, тоя да му го направи на футболния терен.

Петров: Как е забранен в борбата?

Сантиров: Не, не. Суплекса е забранен.

Петров: Аз не се и интересувам. Отдавна (не се разбира).

---

Стр. 28

Сантиров: Щото е опасно много. Може да си счупиш, може да си паднеш на врат. Вратните прешлени да се счупат.

Мъж: Кой, кой това?

Сантиров: Хватката суплес.

Мъж: Да, де. Ама кой на кого е направил?

Сантиров: На Дроба снощи му го направиха. Къде. А ти не гледа.

Петров: Тия ЦСКА – Севиля са били по-интересни. Два на един.

Сантиров: А, не, не. Страшен мач беше тоя. Челси-Интер беше уникален мача. На невероятни обороти и едните и другите много добре играха.

Мъж: А Челси глътнаха вода.

Сантиров: Глътнаха вода, дето ги сочеха за, че ще спечелят.

Петров: Абе дорде Батков не вземе Чекис, нема да стане.

Сантиров: Днеска има декларация на феновете на Левски, че против, Батков. Че Левски не е отбор, който може да живее със, за закърпване на финансовото положение. И не е за всекакви хора – Левски. Батков доста маха от Левски, да го продава (не се разбира)

Петров: Е кой ще дойде с повече пара? В тия времена на дава.

Мъж:  То не е въпроса (Петров го прекъсва).

Петров: Тоя за къде си говорихме може да го земе, ако иска! Ха. Ти си цесекарче, може и да му предложиш. Ха-ха-ха.

Сантиров: Колко му е да му го зема.

Петров: Е! Плюс това той нали обяви цена Батков – петнадесет милиона евро? За нашия човек, какъв е проблема за тия пари да. И вече ще има около три милиона защитници, които ще правят като се съберат демонстрации. Ха-ха-ха.

Сантиров: (Не се разбира) Ма той си е на Чорни отбора, к’во общо има Батков. Батков има едни там пет или десет процента.

Петров: Въобще дори не знам к’во има. Ако има нещо.

Сантиров: Всичко е на, основния пакет е на Чорни. На Батков, на Батков сто процента беше само Родопа-Смолян. И той не можа да издържи и на Родопа-Смолян.

Петров: О, верно, че те ги пускаха в един момент, пък когат’ той ги отбичи, те ви биха една година. Май кога Локо-Пловдив станаха шампиони.

Сантиров: Не знам, но оня ден беше-е мизерия (не се разбира).

Мъж:  (Не се разбира) Не е въпрос за пари бе. Пирин Благоевград  да не са с по-големи пари? Дето пребиха. Ма виж как играят. Нахъсано. (Не се разбира) Просто не е въпрос  на пари. Той.

Сантиров: Биха и Миньор в Перник.

Мъж: (не се разбира)

Сантиров: А Левски едвам биха Миньор в София.

---

Стр. 29

Петров: А Миньор би ЦСКА с три на нула у София. Ти тройка ли е Голфа ти?

Сантиров: Ъ-ъ. Тройка.

Петров: На Миньора знаш’ к’во са написали феновете?

Сантиров: (Не се разбира)

Петров: След три на нула. Тия са шантави. А-а. Голфа е за нас, тройката – за вас. Ха-ха-ха.

Сантиров: Нищо не става от българския футбол. Щом и тея с’я ‘зеха да се оплакват, че няма парите там.

Петров: Па мое да нямат.

Сантиров:  Митко Ангелов.

Петров: Кой Митко Ангелов, бе? Митко Борисов.

Сантиров: Борисов. Аз пък Ангелов. Той е на Ицо Станчев кум.

Петров: На кой Ицо Станчев?

Сантиров: Дето беше на Четвърто, на, на Следствието.

Петров: Къдет’ го хванаха с подкуп?

Сантиров: Е-е оправдаха го.

Сантиров: Наполовина.

Петров: Оправдаха ли го?

Сантиров: Наполовина.

Петров: Ма, там парите, не трябваше ли да стигнат до друг? То се пресече веригата.

Сантиров: Постановка е малко. Абе, не е точно така схемата. Както и да е, та Митко Борисов му е кум на Ицо Станчев.

Мъж: (Не се разбира)

Сантиров: Не го познаваш.

Петров: Не ти и трябва.

Сантиров:  Той, другият се казва Ангелов, бе (Не се разбира)

Петров: Не-е-е. Митко Борисов и Иво Иванов са на ЦСКА собствениците, да.

Сантиров: (Не се разбира). А, снощи, дивотията. Нашия човек – Сашо Диков къде я направи, си еба майката.

Петров: Т’ва за кой, бе?

Сантиров:  За Панайот Генков.

Петров: Що? К’ва дивотия е направил?

Сантиров: Звънят му на Сашо Диков и му казват:”Върховният съдия Панайот Генков е със Галевия. С единия брат Галевия.

Петров: Мъ-хъ.

Сантиров:  В един ресторант, ядат и пият.

Петров: Мъ-хъ.

---

Стр. 30

Сантиров: Сашо Диков казва: ”Нямам свободна камера в момента!” Звъни на Бареков и Бареков отива.

Петров: Сериозно!

Сантиров: И днеска (Петров го прекъсва.)

Петров: Е Бареков каква камера! Той нали не е в телевизията вече?

Сантиров: Пращат камери-мамери и вчера, вчера това, и – и веднага Сашо Диков отива във ВСС. ВСС образува дисциплинарка веднага с отворено заседание. Почват вчера глупости, разпитват го. Днеска са разпитвали барманите и сервитьорите.

Петров: Ма т’ва кой ресторант, бе?

Мъж: Той е бил с Мишо Миков.

Петров: Кой е бил с Мишо Миков? Генков?

Сантиров: Няма нищо с общо това.

Петров: А оня не е бил на неговата маса?

Сантиров: Не.

Петров: Така ли?

Сантиров: Не.

Петров: Е, той Генков си е бръмчалка.

Сантиров: И Генков старши. Изведнъж – от нищо, нещо. Ей, с’я седим си, утре след малко ще ви кажат, че сме били тука с (не се разбира).

Петров: Е, как! Не сме били?

Сантиров: Е! Е така! Доказвай, че немаш сестра. Ше те хвърлят по вестниците, че сестра ти е курва – ти доказвай, че немаш сестра.

Петров: В кой ресторант т’ва?

Сантиров: В „Проя”.

Петров: Къде е това?

Сантиров: В „Лозенец”

Петров: Ма къде е в „Лозенец”

Сантиров: Срещу „Елемаг”-а.

Петров: „Елемаг” – горе на Химическия факултет.

Сантиров: Да.

Петров: Е къде. А! „Проя”, има едно, дали е „Проя” като

(Тримата говорят едновременно и репликите не се разбират)

Петров: Не съм ходил.

Сантиров: Не, бе. Точно срещу „Елемаг”-а. На ъгъла. То е голяма „Проя” (не се разбира)

Петров: Ема е скъп сигурно.

Мъж: Виж са, такива скандали са-а, като направят няк’ви такива шумни скандала, от които нищо няма да излезе и трябва да се извиняват, които дори никой няма да им обръща внимание.

---

Стр. 31

Сантиров: А, бе, човек. Омаскарява се човека. Дава обяснения, ония пък от другата страна се борят, разпитва хора, сто човека разпитва, ВСС  това (не се разбира)

Мъж: Еми-и, Сашо да се оправя.

Сантиров: К’во да се оправя? Сашо си търси интригата и емоцията, търси си жълтината. Него т’ва му е работата. Ти знайш, Сашо ми е приятел и си говоря с него. И Сашо е от малкото хора, които е читав. А има толко други (не се разбира) много големи.

Петров: Сашо Диков, той не работеше ли на братовчед ти, бе там?

Сантиров: Да. Шеф  е на (не се разбира)

Петров: Те „Канал 3” още ли е на братовчед ти?

Сантиров: Да.

Петров: Братовчед  ли ти беше?

Сантиров: Да. Брато, жена му ми е братовчедка.

Петров: А-а-а. Как се казваше тоя човек?

Сантиров: Ники Вучев.

Петров: Ники Вучев. И те още си държат „Канал 3”, не го продадоха? То не се гледа много, бе.

Сантиров: В момента предаването на Сашо Диков – което е „Пет  за четири” – политическото предаване е предаването с най-голям рейтинг в Бълг, в България.

Петров: Кога го дават?

Сантиров: Петък ли беше, кога. Един път седмично.

Петров: Ама вечер, през деня, как?

Сантиров: Ще излъжа.

Петров: Аз ще го видя в интернет.

Сантиров: Да, виж го. „Пет за четири” се казва. Предаването с най-голям рейтинг.

Петров: Бе, Сашо си е олигофрен.

Сантиров: (не се разбира).

Петров: Е, и к’во, и постигнаха ли нещо? Не се ли е изложил в тоя случай с Диков?

Сантиров: Обажда се човек, който казва:”Аз съм в ресторанта и тука е (не се разбира). И той отива да провери като съвестен журналист, какъвто е. Да. И алармира съответните контролни органи. Да дойдат и да те видат.

Петров: Ей вие имате да си говорите. Аз (не се разбира).

Сантиров: (не се разбира) някой. Решение, което на някой не му харесва и му го върнаха тъпкано.

Петров: Добре. Какво се разбрахме. Ъ-ъ-ъ. Ще тръгвам. Вие имате да си говорите с’а. Аз к’во да седя тука?

---

Стр. 32

Сантиров: Чу ли ги тея?

Петров: Да  ‘зема само лаптопа, къде го забравих вчера тука.

Сантиров: Чуй ги тея, за да знаем (не се разбира).

Петров: Въпросът е а – а утре в пет и половина там се видиме.

Сантиров: Не за т’ва бе човек. За другото.

Петров: Да, бе.

Сантиров: (Не се разбира.)

Петров: Ъ-ъ-ъ. Ние ще се виждаме ли преди това утре или направо там ще се видиме?

Сантиров: Направо там.

Петров: Къде-е вътре, къде такова?

Сантиров: В сладкарницата.

Петров: То имаше някакво кафе като лоби-бар вътре.

Сантиров: В сладкарницата.

Петров: В сладкарницата на Гранд хотела?

Сантиров: Да.

Петров: „София”

Сантиров: Да. Дето са тортите.

Петров: Е аз не ги знам къде са! Да не се объркам.

Сантиров: От към шахматистите дето играят.

Петров: Откъм.

Мъж: Градинката.

Сантиров: Откъм градинката, където се влиза.

Петров: Значи отзад требва да влеза?

Сантиров: То и отпреде може да влезеш, ама са не мога да ти го опиша.

Петров: Е, аз ще питам сладкарницата къде е.

Сантиров: Най-добре.

Сантиров: Отзаде е само един входа. Отзаде е само сладкарницата. Отзаде другаде не може да влезеш от градинката, ако влезеш.

Петров:  Добре, пет и половина там. Друго, друго, друго! Нема! Утре ще говориме, ако има. Ще почерпиш ли?

Сантиров: Да, бе. Няма проблем! Нали имам да ти връщам.

Петров: Имаш да ми връщаш.

Сантиров: Едно уиски. Едно уиски и една.

Петров: Палачинка. Поне хубава ли беше?

Сантиров: (Не се разбира.)

Петров: И хубава ли беше поне?

Сантиров: Да.

Петров: Вчера си забравих лаптопа тука. Добре, че си ме познават (не се разбира). Да, да в чантата.

Стр. 35

18.03.2010 г.

(Чуват се странични разговори) Петров влиза в заведение.

Сантиров: (сочи с пръст към Тенчо) Вие се познавате, на рожден ден сте били мой (не се разбира)

Тенчо: Виждали сме се. Здрасти.

Петров: На твоя рожден ден, кога бе?

Сантиров: В Драгалевци дето го правих.

Тенчо: Значи много отдавна е било. Много отдавна, не сме се виждали от години.

(Сантиров разговаря по телефон. Чуват се едностранно следните реплики: ”Ало, А къде да, къде да се разберем? Аз съм в гранд-хотел София.”)

Петров: О-о-х-х. Е, а-а-а.

(Сантиров продължава по телефона. Добре, добре, айде.)

Петров: О-х-х.

(Приближава се сервитьорка, приема поръчки).

Тенчо: Петре, парите не могат да влязат (не се разбира), те са докарани. Оперативните програми са приети.

Петров: Е-е, дълго кафе и-и.

Сантиров: (не се разбира) всичките. Всичките ли?

Петров: Вода без чаша, в пластмасова бутилка.

Сантиров: И аз искам една минерална вода.

Тенчо: В момента парите са разблокирани. Проблема обаче е, то беше първата част от проблема, че бяха блокирани, сега са разблокирани.

Сантиров: Ама трябва проектите да се направят.

Тенчо: А, ей за т’ва си говорим. Само че, трябва да има проекти. Тези проекти да бъдат одобрени, да бъдат стартирани и да почне усвояване на европари.

Сантиров: Именно, именно.

Тенчо: Това във момента е една процедура, която ще отнеме минимум година и половина.

Сантиров: А-а-а.

Тенчо: Значи, във момента не можеш да започнеш нови проекти и парите веднага да тръгнат. Така че, европарите минимум след една година могат да дойдат, ако наистина имаме качествени проекти, одобрени проекти.

Сантиров: Ма точно това обяснявах, че хора, които са направили.

Тенчо: (прекъсва го) Това не е решение на сегашното състояние на нещата. На тях им трябва ресурс във момента, веднага, защото икономиката фалира. Защото няма платци в икономиката, държавата се изтегля защото няма пари в следствие на което фирмите фалират, вследствие на което не плащат данъци.

Сантиров: Да-а.

Тенчо: В следствие на което още по-малко пари приходи влизат в бюджета и то става порочен кръг. Значи, не се ли появят пари отнякъде, които да влязат в икономиката, тя фалира. Единственият начин да се появят пари е да излязат на дълговите пазари и да емитират еврооблигации, да съберат два три милиарда евро, като дълг. Това, че България с най-ниския държавен дълг (?), нали?

Сантиров: Е да, ама т’ва.

Тенчо: А! И с тези пари се правят инфраструктури.

Сантиров: Ма т’ва ще удари пък дефицита!

Тенчо: Ник’ъв дефицит няма да удари!

Сантиров: Е, как! Нали имаш липси по тези дългове?

Тенчо: Петре, това е дългов, това са. (не се чува, Петров го прекъсва).

Петров: Къде се калкулират разходите?

Тенчо: Ми в бюджета си ги калкулират.

Сантиров: Т’ва ти казвам – ще се увеличи дефицита.

Тенчо: Ми няма да се увеличи никакъв дефицит. Ти можеш да плащаш, а, а, има най-различни схеми на еврооблигации. Ти можеш две години да не плащаш нищо. Въпросът е точно какъв модел еврооблигации да купиш.

Сантиров: Е кой ще ти ги купи такива еврооблигации къде нищо нема да плащаш.

Тенчо: Ще ти ги купят, защото в момента България заедно с Естония са само двете единствени държави в Евросъюза.

Петров: Те го казаха и по телевизията, да.

Тенчо: Които изпълняват, ако условието е да имат бюджетен дефицит под три процента. А това е условието.

Сантиров: За еврозоната.

Тенчо: За еврозоната. И е това условие, което трябва задължително да се изпълни. Никой не го изпълнява заради кризата. Гърция нали се оля с четиринайсе процента дефицит и триста милиарда външен дълг. Вследствие на

Стр. 36

което вчера Меркел се изцепи и каза: ма то трябва да има механизъм да вадим членове от еврозоната навън. Това е такъв шамар (не се разбира). Тя практически каза, че някой трябва да бъде изключен от еврозоната. А ние сме в такава благоприятна ситуация.

Сантиро: Ами, срина, срина, сринала Европа седемнайсет пункта.

Тенчо: И ще видиш, и ще видиш, че ще им уври главата на ГЕРБ и ще направят (не довършва) Сега на международните пазари, рейтинга на страната е добър, може да пуснат (не се разбира) еврооблигации. Това е единственото спасение. Няма друго спасение.

Сантиров: А, има раздържавяване, приватизация.

Тенчо: Във момента, в който няма свежи пари, нали се сещаш, че няма да получат нищо.

Сантиров: Кое няма да получат?

Тенчо: От тази приватизация, защото нямаш купувач.

Сантиров: Имаш бе, в енергетиката веднага идват, веднага идват.

Тенчо: Нямаш. Нямаш. Идват, идват руските фирми и държавните пари.

Сантиров: Е-е-е, идват българските крадливи фирми.

Тенчо: Ма няма, те българските.

Сантиров: (Не се разбира)

Тенчо: Българските крадливи фирми (не се разбира)

Сантиров: Кои са тия бе? Ха-ха-ха-ха. Много.

Тенчо: На българските крадливи фирми парите им отдавна са изпрани и са в икономиката. Тия всичките офшорки дето се появиха наляво и надясно.

Сантиров: А-а-а, по Швейцария има.

Тенчо: (Не се разбира)

Сантиров: По цял свят имат пари сума ти. Това са четири крадливи правителства едно след друго. Яко крадене.·

Петров: Ти да не си решил охлюви да гледаш та (не се разбира)?

Сантиров: Не бе.

Петров: Не бе, да видя какво е това.

Сантиров: ”Дачия”. До там я докарахме. На ”Дачия” да се радваме.

Петров: Ха-ха-ха-ха-.

Тенчо: Ти кажи с’я к’во е дереджето и да ти обясни.

Петров: Кажи ти за какво става въпрос, к’во мога аз да. (не довършва)

Тенчо: Начи, аз, той ми каза за к’во става въпрос горе-долу. (Посочва към Сантиров) Ъ-ъ, аз не съм говорил с човека за съществуващи (не се разбира), но така или иначе сме достатъчно близки.

Петров: Ъ-ъ.

Тенчо: Той по принцип си е говорил със мене, че трябва да се търси вариант. Аз си пасувам, нали.

Стр. 37

Петров: Варианти за нещата, които има. Да. Да, да си оправя нещата.

Тенчо: Да, да си оправя нещата. Неща, аз си пасувам, защото нищо конкретно не мога да направя в случая. Той като ми каза.

Петров: Ъ-хъ.

Тенчо: Така че, кажи ми точно какъв е случаят. Той известен ли му е на него първо този случай.

Петров: На него му е много добре известен.

Тенчо: Значи, за да мога аз да отида и да говоря с него и трябва да говоря абсолютно конкретно.

Петров: Ъ-хъ.

Тенчо: За да се случи това, това и това, трябва това, това и това.

Петров: Ъ-хъ.

Тенчо: Аргументите на страните са следните.

Петров: Да де, то въпросът, нали е да се знае.

Тенчо: Но това става във пряка комуникация между него и мене и никой друг (не се разбира) от гледна точка абсолютно сигурно.

Петров: Това е много важно, щото ъ-ъ.

Тенчо: Да, да-да.

Петров: Много рискуваме, аз и (не довършва)

Тенчо: Имай пред вид, че него са го накачулили във момента хиляди адвоката.

Петров: Ъ-хъ.

Тенчо: Които му обясняват как ще му уреждат това и онова.

Петров: И само му взимат пари.

Тенчо: Източиха му едни грамадни пари, ама му точат грамадни пари. И той затуй накрая дойде и казва: ”Пич, ти си светнат и ги познаваш всичките през тебе мога да проверя кое как стои.”

Петров: Ъ-хъ.

Тенчо: Така че търси, той си търси пряк контакт. Е, естествено, той не се появи сам точно.

Петров: (прекъсва го) Да-а-а.

Тенчо: Но във случая му трябва (не се чува) посредник. Той знае к’во там (не се разбира).

Петров: То и това може в един момент да се наложи, но принципно ‘начи.

Тенчо: На него не му (не се разбира, говорят едновременно) посредник.

Петров: Как да го напра’име се’а. ‘Начи, адвокатите ги елиминираме директно.

Тенчо: Ти ми обясняваш за какво става въпрос, за да му го обясня аз на него за какво става въпрос. Казваш ми какво можеш да направиш и какъв краен

Стр. 39

резултат целим, казваш ми за какво става въпрос в случая. Аз отивам и се разбирам с него – казвам ти да или не. Ако ти кажа да – действаме.

Петров: Действаме. Добре. Е ми се’а той не знам до колко си наясно – става въпрос за.

Тенчо Не, т‘ва не съм наясно. Т‘ва дето той ми каза. (не довършва, говорят едновременно).·

Петров: ”Електронпрогрес” ъ-ъ-ъ Жоро Крумов, нали, гепили са стои и двайсе трийсе милиона.

Тенчо: (Сочи към Сантиров) аз за пръв път го чувам.

Петров: Да прокарат оптичен интернет на Българската армия. На места, където няма войници. Няма кой да говори и да браузва. Значи, безобразно надути цени.

Тенчо: Там има ли процедура?

Петров: Има процедура и, и, и става едно мазало.

Тенчо: А Жоро Крумов с най-ниската цена ли е спечелил или, (не довършва).

Петров: Не, той е посочен като единствен възможен на планетата изпълнител.

Тенчо: А те със, пряко ли са го поканили само него. (не довършва)

Петров: (прекъсва го) Преговори. Да, само него (не довършва).

Тенчо: Ясно.

Петров: Като има и строителна фирма, за да ти стане по-ясно, в смисъл, строителна дейност, която ти е ясно, че Жоро Крумов е всичко друго, но не и строител.

Тенчо: Значи няма. Значи, няма процедура.

Петров: Няма процедура.

Тенчо: Въпреки, че са го оформили в някаква законова форма сигурно.

Петров: Понеже са бързали. (прекъснат е)

Тенчо: (не се разбира, говорят едновременно) сигурност и ала-бала.

Петров: Да, да. Понеже са бързали много не са вкарали и други фирми, за да може, аджеба, нали да кажем – ето, нек’ва конкуренция да е имало.

Тенчо: Нек’ва конкурентност.

Петров: И писали са си така едни сто и трийсе милиона нек’ъв подизпълнител държавно предприятие са дали, са взели, Жоро Крумов е взел, което е дал некакви безумно ниски цени в сравнение с това, което Жоро е подал на Цонев. И след това ти си по-наясно от мене какво се е случило. Нали, като на подизпълнителя на всичкото отгоре не е платил една стотинка.

Тенчо: Е т’ва е Жоро Крумов.

Петров: Щото е криза. Ха-ха-ха.

Стр. 40

Тенчо: Това е Жоро Крумов. Той на никого нищо не плаща, той само прибира.

Петров: И сега, и, и, въпроса е, ти, ааа, какво ще сика той. Значи, ся, ние и снощи като говорихме със Пешо.

Тенчев: (прекъсва го) Ти кажи какво можеш да направиш? Можеш ли да го потурчиш просто?

Петров: Ааа, к’во мога да направя аз. Мога да го потурча.

Тенчо: Е, то т’ва е целта.

Петров: Мисълта ми е, мога да го потурча на мойто ниво. Ааа, мога да го потурча, на ниво следствие, да го смачкам. И то (не се чува) да се чуди за к’во става въпрос, нали. Щото те са много специфични тия неща, знаеш

Тенчо: В следствие на което прокурора може да си реши, че си има престъпление и да си го вкара в съда. (не се чува, говорят едновременно)

Петров: (прекъсва го) Може да го вкара, но може и да не, дали ще го издържи.

Тенчо: Да, да. Въпроса е, въпроса е дори и да реши да го вкара в съда, материалите да са такива, че да няма (не се разбира) по което да може да го осъди.

Петров: Да.

Тенчо: За това става въпрос.

Петров: Значи да.

Тенчо: Ами хубаво.

Петров: И фактически, от тая гледна точка, може на един етап, като пак нали, аз и, Да?

Тенчо: (прекъсва го, говорят едновременно, не се разбира) За да съм убедителен пред него – къде точно са престъпленията? Първо, че няма конкурентност, това не е пряко престъпление.

Петров: Това не е пряко престъпление, но.

Тенчо: Но точно това навежда на, на (не довършва)

Петров: Една експертиза ще им докаже надутите цени, безобразно надутите цени.

Тенчо: След това, ааа (не довършва)

Петров: Още повече, че те почват да топят и тръгва към него.

Тенчо: Това е ясно, да. След това, най-вероятно ще се установи при една експертиза, че в закритите поделения въобще не е прокарвано нищо?

Петров: Абсолютно.

Тенчо: Но трябва да го (не се чува) в края на краищата.

Петров: Елементарно.

Тенчо: А той ми каза нещо, че сключват договора и след два-три дни е платено. Или не е разбрал?

Стр. 41

Петров: Ами да, те веднага взимат аванс и нищо не са направили.

Тенчо: Аванс. А цялата сделка ли е платена?

Петров: Не още. Не е още платена цялата, но са усвоени така едни, два-трийсе милиона вече са. И срещу които немаш един пирон забит.

Тенчо: А? Добре, как ги усвояват? Те трябва да имат протоколи.

Петров: Проектиране, ей такива. Има протоколи, има протоколи.

Тенчо: За приета работа.

Петров: Има протоколи, работата е доста дебела. Значи ти като му кажеш за к’во става въпрос, той много добре си го знае. Значи във такъв размер, лично аз за толкова години не съм виждал. Нещо обективирано.

Тенчо: Ма слушай, това е на принципа – аз, понеже нали бях зам. председател на борда на енергийния форум.

Петров: Аха, Да де, аз те виждах след изборите май и ти викам – това ли е на Пепи т’ва.

Тенчо: Ако знаеш, ако знаеш какво се случва в Белене. Бедна ти е фантазията! Ама стотици милиони евро нагло откраднати. Ама от няколко ( не се чува, говори много тихо) откраднати. В следствие на което, нищо няма да се случи, чуй ми думата.

Петров: Що няма да се случи?

Сантиров: Той му написа доклад до Бойко, лично го даде на Бойко Борисов (не се чува, говорят едновременно)

Тенчо: Да, преди половин година. Бойко го прати на Главния прокурор, сложи резолюция върху моето писмо, в кабинета си, и млъкна, думичка не каза. При положение, че, при положение, че го виждаш, че за кокошкарски истории излиза по телевизиите и ги плещи – тоя откраднал пет-шест, оня откраднал двайсе.

Сантиров: А вчера, вчера, вчера ги изкара вече чисто за Белене.

Тенчо: Вчера за първи път каза – пътя на Цанков камък струва двеста двайсет и два милиона лева – двайсе километра. Това е част от този доклад. За първи път вади нещо от този доклад.

Сантиров: Единайсе милиона на километър.

Петров: Това е твоя доклад?

Тенчо: Да, за първи път го вади след шест месеца. Щото се скараха със Президента, значи трябва да ти кажа стотици милиони откраднати. Просто ми се изправиха косите.

Петров: Да, а тука виж, че се случва.

Тенчо: Но, но си мълча и не говори нищо публично, щото ще ме гръмнат. Ако тръгна да го обяснявам това по публично. От друга страна, за да ми е чиста съвестта, аз съм си го написал и съм го дал на министър-председателя. Нищо

Стр. 42

повече не мога да направя. Слизам от отговорност. В следствие на което обаче той ме уволни.

Сантиров: Така се прави в развитите демокрации.

Тенчо: Сега, когато използва обаче материалите, изобщо не изключвам възможността ся да ми звънне, щото ние се познаваме, нали и си говорихме по телефоните и да каже – ела сега, руските интереси са отстранени. Аз не съм, нямам нищо общо с руските интереси, не могат да ме напазаруват и да ми каже ела да оправяш бакиите. В следствие на което аз ще се замисля обаче дали да отида, нали, щото на мен живота ми е мил все пак. И така! Та, затова възмездие няма да има. Дето викаш ти – не съм виждал такова нещо. Аз, ако ти кажа, аз какво съм виждал. Даже никога не се е стигнало дори до това, някой да го разследва. Даже в случая.

Петров: (прекъсва го) Да!

Тенчо: Е стигнало до това някой нещо да разследва. (не се разбира) далавери въобще ги няма във ваш’те мисли.

Сантиров: Ей сега, днеска ги гледах на Иван Костов лютите далавери. Супер без (не довършва) безпардонни кражби, без да му пука от (не се разбира).

Петров: Ама к’во, нещо дело имаше при тебе?

Сантиров: Да, митницата, митницата. Лично Муравей Радев си пише писмата.

Тенчо: Да и освобождава от митни сборове разни фирми.

Сантиров: И освобождава митницата, в митницата – всичко, всички стоки.

Тенчо: Да, точно така.

Сантиров: За психиатричните болници, а те заминават за Илиянци!

Петров: Ха-ха.

Тенчо: Лицензите за безмитната търговия кой ги раздаде? Муравей Радев.

Сантиров: Муравей Радев са писмата негови.

Тенчо: Откъдето мина цялата контрабанда на, на алкохол и на, на цигари.

Сантиров: Да, цигари, бе човек.

Тенчо: Бизнес за осемстотин милиона на година. И, и. и.

Сантиров: От митница Русе, от митница Русе два вагона.

Тенчо: И когато ние се опитахме да закрием безмитните магазини, ни вдигнаха на абордаж. Не успяхме.

Сантиров: От митница, от митница Русе два, два вагона цигари. От митница Варна два ТИР-а цигари, от Шумен един ТИР цигари. Това само с едно писмо.

Тенчо: Сега, дай да си свършим работа.

Стр. 43

Петров: Да, да, да. Ъ, значи, много хубаво е това, което казваш за адвокатите. Значи, той вече.

Тенчо: Не, не, не.

Петров: Е изял тая (не се разбира)

Тенчо: Не, не. Той се е опарил, разбрал го е. Аз съм му казал.

Петров: Тука адвокати въобще да няма.

Тенчо: Не, не, няма!

Петров: Той като ще е невинен, ще идва без адвокати!

Тенчо: Точно така.

Петров: Първо. Второ, в един момент. Понеже той, Пепи знае. Може да има прокурор на разпита. Ние без да го·разпитваме, нема да минеме.

Тенчо: Е, естествено.

Петров: А, може да има прокурор на разпита. Което означава, че предварително той трябва да бъде подготвен·какви въпроси, какво ще отговаря и т.н. Трябва да го стиковаме.

Тенчо: Ще го стиковаме. Или през мене, или ако трябва някъде ще се видиме.

Петров: Или, ако трябва някъде, много дискретно, обаче.

Тенчо: Да, да! Естествено.

Петров: Да се видиме, нали. Такова, сега в крайна сметка то е в негов интерес, нали да не плещи.

Тенчо: Аз обаче, аз обаче не те съветвам да се виждате с него, щото според мен е закачен отвсякъде със СРС-та.

Петров: Ъхъ. Това ще го прецениме в хода на нещата, нали, да.

Тенчо: Но както, както го решим. Да.

Петров: Да.

Тенчо: Казваше ми за. Той ми каза там – някаква сума. (Посочва към Сантиров) Това ли е? Или?

Петров: Ами това, което си ти е казал – това е!

Тенчо: Добре. И как го правим – веднага или как?

Петров: Ами, веднага не, щото не е сериозно, нали. Но, все пак, некакъв ангажимент да поеме.

Тенчо: Добре. Ясно. Половината.

Петров: Или на половината. А и дай.

Тенчо: Сега, не, кажи ми крайно. Щот’ не мога да му кажа. После ще възникне нещо, което не е ясно колко. Ще каже – защо? Просто трябва да му кажа – толкова срещу такъв ангажимент.

Петров: Ами колко да кажем за тия експерти, бе, братче? Те ще са петима, бе. Да го заковеме като хората. Как ще изгледат, а и (не довършва).

Стр. 44

Тенчо: Ти трябва, ти трябва да си направиш стратегията – ще харчите ли за експертите (не се чува).

Петров: Е, да, нали.

Тенчо: Да не са случайни, така, че си помисли за какво става въпрос.

Петров: Ами, ще сложиме. (говорят едновременно, взаимно се прекъсват).

Тенчо: Щото това е важната част.

Петров: Двайсет отгоре.

Тенчо: Ами това е!

Петров: За да сме сигурни, че ще я свършим.

Тенчо: Добре.

Петров: (не се разбира). За да сме сигурни, че каквото остане, ще му го върнем.

Тенчо: Добре, разбрахме се.

Петров: Де да знам. На фона на тоя. Е, то, тоя договор ще бъде изпълнен. Щото знаеш, че той е подписан. Стават неустойки и няма как да не бъде изпълнен.

Тенчо: Е да, ама там е въпросът – да го изпълнят наистина срещу реална работа, а не да го, да източват. С’а, това че·са го сключили на безумни цени най-вероятно.

Петров: Еми, наистина е някаква дивотия, пълна.

Тенчо: Ей т’ва е проблема на сделките, свързани с националната сигурност. Защото.

Петров: Щот’ не е имало контрол ли, к’во?

Тенчо: Ами няма контрол, няма конкуренция. Правата им са спирани, които имат достъп до, до, ъ-ъ, секретна информация, въпреки, че тая работа няма нищо общо, ник’ъв достъп до ник’ва информация.

Петров: Знаеш, тука има един много куц елемент. Да ти го кажа, да го знаеш.

Тенчо: И понеже много малко фирми са лицензирани за това.

Петров: (прекъсва го) Ъхъ. И той казва – да.

Тенчо: И няма конкуренция! И винаги е със (не се разбира) – ей това е проблема.

Петров: Значи, да ти дам един коз, който можеш да му кажеш, нали, за да види, че нещата са много. Той си знае, че са много дебели. Ти като му кажеш – той няма да ти обсъжда. Той знае всичко много добре.

Тенчо: Той си знае за к’во става въпрос.

Петров: А, значи тази поръчка е на два ЛОТ-а. Заявката от този, който иска да придобие поръчката – Генералния щаб – Комуникационни и информационни системи в случая, искат да бъде изпълнена в две отделни

Стр. 45

поръчки. Защото едната е само строителна дейност. Това са ”Електрон Прогрес”, нали.

Тенчо: Те нарочно ги обединяват.

Петров: И той ги обединява в една поръчка. Аз логично питам – пичове, ами откъде сте били сигурни, че кандидата·ще предложи подизпълнител. Ами ако не предложи подизпълнител – пропада поръчката! Нищо не правите! Те мълчат. И почват. И тоя там – така, нали. И вече – тръгват към него. В крайна сметка, нали знаеш, това дело, за да е образувано, то не, не се целят мишоците надолу, които са свършили техническата работа. А се цели той. И от тая·гледна точка. Ами така мисля, че е най-добре, какти и ти предлагаш да процедираме.

Тенчо: Така, О, кей.

Петров: Добре, бате.

Тенчо: Аз тогава ти се обаждам. Разговор и давам сигнал. Ще звънна на него. Ще направим нещо.

Петров: Ами, ще се видиме. А. Ми добре, ти нещо.

[BLCENSORED]

Тенчо: Какво стана с моят студент Санчо, имаше един Станчо.

Сантиров: Съдия си е в Районния съд.

Тенчо: Той съдия ли е?

Петров: Кой бе? Кой?

Сантиров: Станчо Димов.

Петров: Станчо Димов.

Тенчо: А-а, той вярно, че той съдеше Вальо Топлото май. (не се разбира).

Петров: Абе май точно Вальо Топлото да. Ама на Районния съд делото дет’ беше.

Тенчо: На Районния съд.

Петров: Да.

Сантиров: Да, той го съдеше. Той е трети състав.

Петров: Мамата си трака. Нещо? Ти?

Сантиров: Слушайте Цветан.

Петров: Кой Цветан бе?

Сантиров: Ами арестуван съдия ще има.

Тенчо: О-о да. Бойко го каза.

Стр. 46

Петров: Не съм а-а, не съм чел нищо. Днеска не можах. Щото к’во (не се разбира).

Тенчо: Бойко каза вчера в прав текст, ще направим всичко възможно да има арестуван съдия.

Петров: Ако има за к’во?

Тенчо: Ама не, той така го каза сякаш на всяка цена ще арестуват някой.

Сантиров: Те на всяка цена ще арестуват някой.

Тенчо: А, и между другото ще видиш, че другата седмица наистина ще арестуват. Това го каза, другата седмица, за да се види, че няма връзка чадър, включително върху новоназначените хора.

Петров: И това кога, снощи по новините ли го е казал това?

Тенчо: Вчера. Някъде го четох по сайтовете. Имало е среща на Европейската народна партия (не се разбира) и са·говорили точно за корупция. На пресконференцията той го е казал нали как се борят с корупцията, защото те·практически никакъв успех не мо’e да постигне правителството, заради икономическата криза, то и не зависи в·такава степен от правителството.

Сантиров: ЕНП са им го казали – сто процента да има арестуван съдия.

Тенчо: И единственият успех, който могат да постигнат е борбата с корупцията. Те вървят в правилната посока,·нали. Не ги интересува никой и нищо, всичко под ножа. Друг е въпросът какви доказателства се правят и как се·правят, но това им трупа авторитет. Сега понеже водят война с Висшия съдебен съвет, а-а.

Сантиров: Тенчо, тая война е все едно на Русия с Виетнам.

Тенчо: Евросъюза. Евросъюза.

Петров: Кой е Виетнам в случая?

Сантиров: Ми, Висшия съдебен съвет. Кой може да се?

Петров: Ха-ха-ха.

Тенчо: Евросъюза от десет години пее – има корупция в тая система. Трябва да има осъдени прокурори и съдии. А·вий се занимавате с такива кокошкарски истории, нямат никаква важна фигура, която да имат доказателства·срещу нея. И те пак са им го казали много пъти – имате проблеми в правораздавателните органи, просто вземайте мерки.

Петров: Е, затова трябва да сме много внимателни в тоя случай.

Тенчо: И, и. Абсолютно.

Петров: Тук няма къде да се скъса (не се разбира).

Тенчо: Не, тука нямаш причина, щото аз директно го познавам, не минава през хора и няма как да изтече.

Петров: (прекъсва го). Да, това е много важно.

Тенчо: Ни информация, нито някой има интерес да изтече, така че.

Сантиров: Да.

Стр. 47

Тенчо: А-а, но мисълта ми е, че със сигурност ще има а-а.

Петров: Някой ще падне жертва, а?

Тенчо: Тежък удар и в прокуратурата и в съда. Особено както (не се разбира), както пуснаха Златко Баретата.

Петров: Те пуснаха ли го всъщност? Аз останах с впечатление, че е пуснат, а-а, един познат ми каза – не е.

Тенчо: (Не се чува) Петя Крънчева го пусна от Градския съд, апелативния си го прибра обратно. Отмени го.

Петров: Така ли е? Щото и аз така имам впечатление, че беше.

Тенчо: Така, че си го прибраха обратно, обаче тука хората, които са горе-долу в час и се носят приказките за к’ви·пари става въпрос. Петя Крънчева е луда за връзване, нали. Това го знаят (не се разбира).

Петров: И мислиш, че ще говори ако е взела кинти ли?

Тенчо: Те и на Златко хората явно говорят, много хора говорят.

Петров: Е тва искам да избегнеме в нашия случай.

Тенчо: Значи аз го чувам, аз го чувам от две или три места, че е прибрала двеста хиляди евро.

Петров: Само, че в нашия.

Тенчо: Според мене атаката на Цветанов го насочила в (не се разбира), ако е вярно.

Петров: Че е взела пари, да.

Тенчо: Не може двеста хиляди евро, а-а, да си затвориш очите.

Петров: Колко е взела?

Тенчо: Двеста хиляди евро.

Петров: Двеста, за да го пусне? Ебах му майката, батко.

Тенчо: Т’ва правят бе.

Петров: Еми значи, ние тука е хубаво, че си остава само в нашия кръг това коет’ говориме. Айде да видим дали ще осъди Кържев тогава.

Сантиров: Кой?

Петров: Кържев. Петя Крънчева, разправя ми Тенчо за Петя Крънчева.

Сантиров: О-о-х.

Тенчо: Ситуацията е много напечена и много трябва да, опичайте си акъла.

Петров: Ммм, аз ако не е с него, въобще няма да го говоря.

Тенчо: Аз ти казвам, аз в момента се радвам, че не съм в управлението. Нещо може да се случи. Лошото е, че то·понякога и по няк’ви интереси могат дори да те набедят в нещо.

Петров: Нали?

Тенчо: И нямаш спасение. Просто, когато интересът е да бъдеш отстранен и няма друг начин да те отстранят, това е·също начин.

Стр. 48

Сантиров: Големият смях вчера с Попова, дето Цветанов каза – ами Попова се прави се, че не го е чула, не знае какво да каже.

Тенчо: По сайтовете беше уникално.

Петров: Ама какво, това за съдията ли където го е казал?

Сантиров: Не, където Цветанов пак взе да прави изказвания по повод.

Тенчо: Там на същата, на същата конференция, след туй на пресконференция Цветанов каза – Висшият Съдебен Съвет е корумпиран и трябва да бъде сменен.

Петров: Бе не е излъгал много да ти кажа.

Тенчо: След туй я питат – Попова, вие какви мерки ще вземете? Цветанов каза, че Висшият Съдебен Съвет е корумпиран. И тя казва – аз такова нещо не съм чула да е казвал.

Сантиров: Щото нали и тя участва в тоя Съвет.

Тенчо: И коментарите. Да, а тя присъства само.

Петров: М-м-м.

Тенчо: След туй коментара е по повод на това, че Висшият Съдебен Съвет е корумпиран и само Маргарита Попова не е чула това изказване на Цветан Цветанов (Не се разбира) Аз умрях от смях. И само Маргарита Попова не е чула това изказване. А тя, горката, нали е част от тази система, и не иска сега да говори на ангро. (Присъстващите говорят едновременно и не се разбира). Тя не може да говори за всички под един етикет и тя го разбира това. Защото рано или късно тя ще се върне в тая колегия, нали като прокурор или като каквото и да е.

Петров: Да бе, връщаш се при хората, с които работиш.

Тенчо: Точно така. И съзнава, че просто, а на Цветан не му пука, просто. Той си я води тая война с всички средства и т’ва е. Факта е, че каза (не се разбира) вика, корумпиран е, разбира се, Висшият Съдебен Съвет, защото прави неясни назначения. Да не говорим за кражби в Плевен, но вика – има политически квоти и тия хора изпълняват политически поръчки на хората, които са ги назначили. Как, вика, им правеха (не се разбира) председател на Върховния съд? Да не би да е най-достойния съдия, да не би някога да е бил съдия. А да не би да имаше конкуренция в избора?

Петров: Е тука е нашия договор (не се разбира) същата работа, няма конкуренция.

Тенчо: (Не се разбира).

Сантиров: Защото може да се опита да му опонира, обаче си го каза – в момента това е, не е молба или съвет, а е директно разпореждане от ЕНП, от шефа на ЕНП. Директно разпореждане.

Петров: За кое бе?

Стр. 49

Сантиров: Да се разтури Висшия Съдебен Съвет, да има арестуван магистрат и другите вече да мислят, когато правят нещо. За назидание.

Тенчо: Назидание. Таке е.

Сантиров: Просто, за да стреснат гилдията, искат арестуван съдия и смяна на Висшия Съдебен Съвет.

Тенчо: Някой да изпере пешкира. Просто малоумни хора, дет’ не знаят какво правят. Щото има много такива. Съжалявам, нали, че трябва да го кажа.

Сантиров: Е, какво да.

Тенчо: Ама наистина, има колкото искаш такива.

Сантиров: Да пусне и Златко Баретата или Хамстера.

Петров: Ти нали каза, че по ”Октопода” си гледал нек’ви мерки. Там как е?

Сантиров: По ”Наглите”, по ”Наглите” гледах.

Петров: А, по ”Наглите” ли е всичките?

Сантиров: Всичките аз ги държах. По Златко четири мерки. И самия Златко съм го арестувал и Наглите ги арестувах и сума други такива. И после съветски специалисти ги освобождават. Ми, а да им е честито.

Идва сервитьорка.

Тенчо (към нея) Аз искам една водичка още. А?

Сантиров: Да им е честито.

Тенчо: А, не, такава, ама студена.

Вещественото доказателствено средство е отразено в:

CD-R с рег № RB202001-001-03/8[BLCENSORED]

CD-R с рег № RB202001-001-03/8[BLCENSORED]

Изготвянето на  Протокола за ВДС започна в  07.10 часа на 03.04.2010

година и в него е фиксирано следното:

23.03.2010г.

Петров се движи по улица. Чува се шум и реплики на преминаващи

граждани. Влиза в сграда, движи се по дълъг коридор и стълбища. Минава

покрай хора, чуват се далечни разговори.

(След пауза Петров провежда разговор по мобилен телефон, чува се

едностранно следното: “Аз съм на входа  тука до т’ва, до адвокатската стая,

ама е заключено. Аха. Хайде.”)

Служител: Ще дойде  ли да отвори?

Петров: Ще дойдат. А, то отворено. Да. Ще дойдат.

(Петров: Провежда разговор по мобилен телефон, чува се едностранно:

”Отвориха ми, ей сега ще дойда. Айде.”)

Петров продължава движението си по коридори. Чука на врата и влиза.

Среща се със Сантиров.

Петров: Аааау, вуйчо, ти за т’ва тука не искаше да идваш, щото далече.

Сантиров: А?

Петров: До входа. За  т’ва така се разколеба.

Сантиров: А!

Петров: Колко човека сте тука бе? Ба му мамата! Ти немаш условия

ник’ви за работа, батко. Чет’ри човека ли сте?

Сантиров: Да.

Петров: Отвори да се проветри,  виж как смърди,  да го еба.

Сантиров: Еми смърди. Аз сега влезнах.

Петров: А, ти си във такова, немаш време за кафе.

Сантиров: А?

Петров: Немаш време за кафе?

Сантиров: Ей тука в коридора са (не се чува) иначе ся влизам..

Петров: Не, бе! Аз само да ти кажа. Значи (не довършва) А, добре! А

къде?

Сантиров: (не се разбира, отваря прозорец), че ще вземем от автомата.

Петров: А, добре, айде. Отвори, че смърди, да си ебе майката.

Сантиров: [BLCENSORED].

Петров: А?

Сантиров: Тука [BLCENSORED]..

Стр. 55

Петров: И ти.

Сантиров: И аз. Едната на на т’ва време пуска и печки.

Петров: К’во си пускат?

Сантиров: Печка.

Влиза жена.

Жена: Добър ден. Съдия Велева(?) дали е тук?

Сантиров: Няма я. (Петров и Сантиров излизат. Вървят по коридор.) А ти монети имаш ли?

Петров: Имам нек’ви. Че’й  да видя. Имам. Какво, викаш, има тука?

Сантиров: О, всичките.

Петров: Сериозно?

Сантиров: Да, да.

Петров: Ама така си мислите или (не се разбира края на изречението)?

Сантиров: (не се разбира) всички кабинети (не се разбира).

Петров: Сериозно?

Сантиров: Да.

Петров: Ами ако изчезне дело к’во правим?

Сантиров: А?

Петров: Ако ти изчезне дело к’во правим?

Сантиров: Камери.

Петров: А, то има камери, да. Верно, че видех на входа, че има камери.

Сантиров: (не се разбира) всички деловодителки (не се чува) откраднаха

кога им дават парите.

Петров: Как парите им откраднали?

Сантиров: (не се разбира) в кабинета. Имало (не се чува, движат се има

странични шумове)

Петров: Да.

Сантиров: (не се чува)

Петров: В съда да се краде, еба ти! Еби му майката! Ха-ха.

Сантиров: (не се чува) не двайсе – трийсе. Хиляда и триста.

Петров: Еба ти крадците са.

(Спират пред кафе-машина)

Сантиров: (прекъсва го) А кажи, не е ли готино?

Петров: К’во искаш?

Сантиров: Ааа, аз.

Петров: (прекъсва го) Абе аз имам стотинки, бе.

Сантиров: Ей такова, единайсе.

Петров: Късо?

Сантиров: Късо, без захар.

Петров: Къде се пускат стотинките?

Стр. 56

Сантиров: А там.

Петров: Тука ли?

Сантиров: Да.

Петров: Е, па, тарикатска машина.

Сантиров: Чакай, чакай (не се чува), че връща ресто.

Петров: Ама не, двайсе стотинки пуснах.

Сантиров: Петдесет пусна бе.

Петров: Как петдесе бе! Двайсе пуснах, бе. Ето, виж сега. А “А” какво е?

Сантиров: Без захар.

Петров: А, без захар. А’йе и аз ще пием такова. Т’ва ли е най-хубавото?

Сантиров: Еее, ‘щото слагам вода, зат’ва  слагам, зат’ва вземам пръчка, че

нямам време да го чакам да изстине. Еба му майката!

Петров: И аз съм побегнал, че сто задачи требва да свърша.

Сантиров: (към някой трети) Здрасти.

Петров: Тия от прокуратурата, сигурно са излезнали обедна почивка сега.

Сантиров: Па знам ли ги, те, двете крайности – едните по обяд пият ракия,

другите пишат обвинителни актове. И така, така. Единайсе.  (към накой трети)

Здравейте.

Петров: Ти колко дела имаш днеска?

Сантиров: А?

Петров: Колко дела имаш?

Сантиров: Като (не се чува) на състава или днеска?

Питров: За днеска.

Сантиров: А, имам още две. Ей-сега едно споразумение, един и половина.

(не довършва)

Петров: И в колко ще свършат? Те са дълги тука.

Сантиров: Във, във един и половина ми е убийство – петдесе свидетели.

Аз съм извикал днеска.

Петров: (прекъсва го) То не мо’е да ти тръгне. Т’ва, т’ва тръгва ли?

Сантиров: То ми тръгна. Ама съм извикал днеска десетина свидетели.

Спират до прозорец.

Петров: Значи, глей ся,  вчера имаше съвещание. По неколко дела там.

Сантиров: И к’во?

Петров: Там от ръководството дават зор да викам тоя, Цонев и т’ва, и

Цонев и Крумов. Значи аз, значи аз ще им пусна (не се разбира) във вторник.

Но ако ще го инструктираме нещо т’ва требва да стане до петък, защото аз в

петък заминавам. Следобед. И ще се върна в неделя вечерта, понеделник ще знам как  ще  бъда.  А той  ако дойде на разпит  и ми оплеска глупостите, к’во да

направя? Трябва да му кажеме к’во да говори, разбираш ли?

Стр. 57

Сантиров: То лошото е, че последните  три дена е с четирсе градуса температура и повръща и дриска като мишок.

Петров: Ха-ха-ха. Разболел се?

Сантиров: Некъв вирус го е налазил.

Петров: Той не е имал време да го види явно.

Сантиров: Четирсе градуса температура. Той не можеше да мръдне.

Викаха “Бърза помощ” в тях.

Петров: Ти му кажи на Тенчо това, нали, той да намери нек’во време, щото без да му кажеме. Аз нали чувам, говорят, такова, че е супер тъпо парче.

И като дойде да ми оплеска некои неща, после не можеме да го извадиме.

Протоколирано ли е, к’во правиме?

Сантиров: (не се разбира)   требва да каже първо играеме ли. (не

завършва)

Петров: Той. Да.

Сантиров: А ти, между другото, аз не знам как да направим, не е хубаво

да ми звъниш от тоя, че съм включен.

Петров: Що?

Сантиров: Заради Генков.

Петров: Що?

Сантиров: Панайот Генков.

Петров: Що?

Сантиров: Че ми е приятел.

Петров: Е и к’во?

Сантиров: Чувам се през ден с него.

Петров: Да не са те качнали ли? Ами аз за  к’во ти звъня – да ти кажа  ела

да се видиме, нали, такова.

Сантиров: Тука съдии и прокурори от СГП и СГС, които са,  които ги има

в неговия телефон, са включени от оня ден.

Петров: Сигурно ли е?

Сантиров: Да.

Петров: Ами що не ми го каза на мене, бе?

Сантиров: :Как?  Аз го разбирам снощи. Как да ти го кажа?

Петров: (не се чува)

Сантиров: Нищо.

Петров: Плюс т’ва ти викаш от вчера  те слушат. То ако те слушат, то е

идеална връзката, а аз вчера не мога да те набера.. На теб ти осигуряват

магистрала.

Сантиров: Ти първия път, ти първия път кат’  ми звънна и знаеш ли к’во

се чуваше?  Въжжжжжмиииуууу.

Петров: Тя требва да е идеална връзката кат’ те подслушват.

Стр. 58

Сантиров:  Напротив, получава се микрофония. Забравил нещо включено  и се получава микрофония.

Петров: Мен не ме слушат, аз щях да знам, ако ме слушат.

Сантиров: Аз го знам, казаха ми. Ся, тука не съм само аз, много народ. С тоя човек сме приятели, и ти си ми приятел. Ся значи ли, че за всеки мой  приятел трябва да ме включват. Както и да е.

Петров: `Бах му майката. Еми, как ще го направим тогава бе?

Сантиров: Аз нямам притеснения.

Петров: Да бе.

Сантиров: Нямам притеснения.

Петров: Ами то.

Сантиров: Но те са включили всички, ся да видат.

Петров: (прекъсва го, говорят едновременон) Ами да говорим, ние сме били в прокуратурата заедно.

Сантиров: С’я да видят дали през някой тука осъществява ли или не, Панайот. Аз познавам половината Върховен Административен Съд, т’ва значи ли, че трябва. Или Върховен Касационен.

Петров: То има и друго – дай да, дай да не говориме с никой, братче, щото некой познава некой, който е направил нек’ва дивотия и то, ‘ба си (не се чува, говорят едновременно)

Сантиров: Ама ето, не, снощи трябваше да се видя с него и му казах. Той има къде да се видим. Викам, във ВАС, във съда, в ресторанта на съда. Вий поне имате ресторант. В никой друг ресторант с тебе. После ще кажат, че аз съм Галевия.

Петров: Ха-ха-ха-ха.

Сантиров: Та се видях с човека, та (не довършва).

Петров: Ами аз се обадих, щото аз ти казах снощи, нали, такова (не

довършва).

Сантиров: По-добре да не се говори, с’я.

Петров: Да де, ние нема какво да говорим.

Сантиров: Търсят връзки, търсят достъпи кой през кого лобира,  кой кого познава,  кой с кой може да си говори. Т’ва търсят в момента.

Петров: Ами аз те знам от сто години, еба му мамата, дай да са не чуваме! Сантиров: Хубаво. И петнайсе прокурори са включени тука.

Петров: Сериозно?

Сантиров: Да. И двайсетина съдии.

Петров: И само заради Генков?

Сантиров:  Да бе, човек бе!

Петров:  Е, аз не съм, що го и не познавам.

Сантиров:   Плъзнаха тия,  еба ти (не довършва)

Стр. 59

Петров: Хе-хе-хе.

Сантиров: Нека, нека.

Петров: Ама  не, (не довършва)

Сантиров: Лошото е, че ни се въртят имената по такива. (не довършва, говорят едновременно)

Петров:Ами, звънни да пием по кафе в махалата. Нема да ми говориш нищо по телефона, то и без това е глупаво.

Сантиров: Аз дори ей-сега тука проверих по някои мои места, такива хора и ми казаха абсолютно с никой не се виждай тука до месец, месец и нещо. С никой! Ни колеги, ни нищо. И зат’ва ти казах да дойдеш тука.

Петров: Ъхъ. Или ти ще дойдеш до нас, голяма работа. Или аз ще дойда до вас. Но трябва да видиме к’во правиме с тоя, щото(не довършва)

Сантиров: (прекъсва го) Всъщност, няма какво да таковаме. Аз, ама ти, ти трябва да си поддържаш контакт със Тенчо, не може всичко през мене да минава.

Петров: Е ‘убаво де, ама ние не сме го говорили така. Аз нямам проблем, с Тенчо си е като с тебе си го говоря. Аз на него доверие му имам. Нема, не се притеснявам.

Сантиров: Хубаво, хубаво, и само пак не по телефоните, само се виждате.

Петров: Да бе, да бе.

Сантиров: Запиши си неговия телефон, аз ще му дам твоя. И си уреждате срещи. Щото при мен, в момента, аз мога да преча само.

Петров: Добре, кой номер?

Сантиров: Нула три осмици.

Петров: Да.

Сантиров: Триста и осем.

Петров: Чакай. Триста и осем.

Сантиров: [BLCENSORED].

Петров: [BLCENSORED].

Сантиров: Аз ще го видя и ще му дам твоя телефон. Да, защото той не вдига на непознати.

Петров: Ъхъ.

Сантниров: Може да се чуете и да се видите, да се разберете.

Петров: Тогава аз го записвам неговия. `Начи, дай да направим така  – обади му се на Тенчо, кажи му за тая промяна в ситуацията, че вторник тоя трябва да го викам него и Крумов.

Сантиров: Ако го намериш, ако той е някъде в отпуск и  е извън  България.

Петров:  Ако ги намеря,  но им имам адресите.

Сантиров: Друтия вариант е (прекъсват се)

Стр. 60

Петров: Ще им пусна призовки.

Сантиров: Да си бие камшика, да излезе навънка некъде.

Петров: Ми  т’ва  за понеделник – вторник, ама пак в един момент трябва да дойде, няма къде да иде.

Сантиров: Да де, ама ако няма време  да говорите.

Петров:Ако няма време да говори, да.

Сантиров: Да го няма, че. А те кога, ти кога ще ги пускаш призовките, че да ги получат?

Петров: Днеска, те ги носят на место призовкарите, там е много стройна в Национална  със призовкарите.

Сантиров: Вий кога ще  (не се чува)?

Петров: (прекъсва го)  Той нема. (не довършва) Е, нема проблем носят ги

в министерства, в такова.

Сантиров: (не се чува, говорят едновременно)

Петров: Да, на другия ден, утре ще му я връчат. ’Айде, аз да кажем, ще я забавя днеска. Ама той така или иначе до петък ще я получи. Аааа, и оня като си му отидат във офиса, на Крумов, и си му го дадат, т’ва  може да стане супер

ясно.

Сантиров: С Крумов(?) не говорим.

Петров: Да, ние с него(?) не говорим, въпроса е, че с тоя  трябва да се разберем, с Цонев.

(Звъни телефон. Сантиров провежда телефонен разговор, чува се едностранно следното:  “Ало. Здрасти, Жорка. Жорка, обаче знаеш ли к’.во? Я, трябва да дойдеш до Съдебната палата, че в един часа трябва да влизам в зала и да се видим тука във Съдебната палата. Ами като влезеш в Съдебната палата, от централния вход откъм лъвовете, качи се на втория етаж и пред банката, като си пред банката, ми звънни, аз ще дойда. ’Айде.)

Петров:  Добре, значи дай така да се разберем – ти кажи на Тенчо тая ситуация  каквато е, новата, (не довършва, прекъсват се)

Сантиров: И му давам твоя телефона.

Петров: Така. Дай му телефона.

Сантиров: Чувате се,  виждате се и си говорите.

Петров: И Тенчо като има готовност ми звънка да се видим да пиеме кафе, нищо повече. Той не е вчерашен, знае к’во  да говори. Сантиров: Да, бе, да бе.

Петров: Виждаме се някъде, даже той да избере къде да се видим, къде е  по-закътано.

Сантиров: Хубаво.

Петров: Дали е пак тука  и там гранд хотела мен ще ми харесва.

Сантиров: (не се чува)

Стр. 61

Петров: Да де. Да.

Сантиров: Вече като се стигне до, ако се стигне до некъв момент, тогава.

Петров: Добре, `айде.Но т`ва му кажи.

Сантиров: Аз. То това (не се чува) никой не ти се обади? А? (не се чува)

Петров: Аз не искам да говоря с боклуци нек`ви. ( не се разбира) и тва е.

Сантиров: Щото нали и другите са. (не довършва) Лошото е, че аз тука последните пъти хората (не се чува, говори много тихо) Разбираш  ли ме? Аз при Ковачев (?) един път (не се чува, говорят едновременно)

Петров: При (не се чува) и да.

Сантиров: (Не се чува, говори тихо)

Петров: К`во да ти кажа?

Сантиров: Еми виж ги, виж ги. В смисъл, да не е в последния ден пак преди т`ва, щото (не се чува, прекъсват го)

Петров: Ами аз въобще не говоря с тях. Ебал съм ги в гъза!

Сантиров: Не бе, ти им, питай ги – кажете да или не, щото поне да знам, нали, да знаем к`во да правим.

Петров: Че ги питам, ама ако ми се обадят. Те нема да ми се обадят, щото аз съм им сърдит.

Сантиров: Е, звънни им ти. Твой ред е.

Петров: Ще видя, ще го мисля.  Добре. Бегам аз, ще чакам да ми звънне Тенчо. Но това му кажи, че аз в петък на обед, един – два часа заминавам и ще се върна чак в неделя вечерта. Ако не, нещо друго да мислим, значи имаме време утре, други ден, петък до обед да се видиме, да таковаме.

Сантиров: Давам му твоя телефон да си говорите.

Петров: (прекъсва го) Добре. Добре, вуйчо. То, от тука немаше ли пак такова бе?

Сантиров: Ти се обърка.

Петров: ’Айде от там ще си излеза.

(Тръгват по коридор,  минават покрай хора, чуват  се странични

разговори.)

Сантиров: Във (не се разбира)  ся не ги приказвай тия  работи, дето  ти

казах.

Петров: Ми с кой да ги приказвам бе! Аз не контактувам с никой, бе човек! Ти да ме виждаш мене да ходя където се събират съдии, прокурори и такива. Аз отдавна съм отебал всичките им интриги и такова. Много ми е зор! Аз тоя ни го знам, ни го познавам.

Сантиров: Не, ама, аз сега  мога да ги познавам, има двайсет човека са единия Върховен съд, от другия Върховен съд – двайсе,  от  ВКП още двайсе човека. Ами, мо‘е ли да ги познаваш

Стр. 62

Петров: (прекъсва го) То к’во стана всъщност? Бил ли е на една маса с тоя или не?

Сантиров: Не.

Петров: Ами тогава какъв е па толкова зора!

Сантиров: Ами не знам. Не знам. (не се чува)

Разглеждат снимки на стена.

Петров: Следващия път твойта снимка (не се чува) да видиме.

Сантиров: Ха! Така се (не се чува)

Петров: Само това ли са всичките председатели на Градски съд, бе?

Сантиров: Да.

Петров: От как го има?

Сантиров: Да.

Петров: Ама т’ва е от петдесет и девета първия, да не да не е имало до петдесет и девета Градски съд.

Сантиров: Е, от петдесет и девета, значи. Направиха (не се чува). Де да знам. След априлския, след Априлския пленум.

Петров: До тогава нема история. Добре, вуйчо. Аз ще мина от оная страна, че там ма знае тоя, охранителя. Звънкам. Те по-грамотно са го направили. Тука що не са сложили звънец?

Сантиров: Няма.

Петров: Видео?

Сантиров: Стои тука жена постоянно, ама сега е обедна почивка и е слезнала да яде.

Петров: А, щото в Градска, в Градска май те гледат на монитор и ти отваря човека, като.

Сантиров: Ами да.

Петров: Ти на къде си сега?

Сантиров: Чакам тука човека.

Петров: А, чакаш човека. Добре. ’Айде. Чакам да ми звъннете.

Сантиров: Добре.

Петров: С’я от къде да мина за Градска,  да еба тия катакомби! От къде да мина за Градска, да еба и катакомбите?

Сантиров:  За Градска?

Петров: Да.

Сантиров:  Ей по тия стълби и после (не се чува  края, мъжът вече е далече)

Петров: Да, (обръща се към трети човек) От тука може ли? Ей го е т’ва. Нали тука за Градска можеше? Здрасти. Можеше ли?

Мъж:  Ей тука във края.

Петров: А, добре. А от другата страна има?

Вещественото доказателствено средство е отразено в:

CD-R с рег. N° RB202001-001-[BLCENSORED]

CD-R с рег. N° RB202001-001-[BLCENSORED]

Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.20 часа на 03.04.2010 година и в него е фиксирано следното:

26.03.2010г.

Петров се движи по тротоар. Спира.

(Петров провежда разговор по мобилния телефон, чуват се следните реплики: Ма аз съм точно на Първа градска и Фритьоф Нансен, където е. Влезох сега. Във Витоша от коя страна? От към НДК ли? В смисъл от към. Аз съм на Патриарха и на Фритьоф Нансен, точно на светофара. Където са сградите. Добре. Добре, хайде. Добре, хайде.)

Продължава да върви. Среща Тенчо.

Тенчо: Здрасти.

Петров: Оп! Ха. Аз съм се замислил. Така.

Тенчо: Ей тука е на, това ми е офиса, бе.

Петров: Тук ли е?

Тензо: Тук е.

Петров: Аз не знаех.

Тенчо: Мога да те кача да го разгледаш, ако искаш.

Петров: Абе друг път.

Тенчо: Ако не – да ти (не се разбира).

Петров: Ще пием ли кафе? Айде да пием по едно кафе.

Тенчо: Аха. Къде?

Петров: Аз не знам тука къде има. Че рядко слизам.

Тенчо. (Не се разбира) да седнем някъде.

Петров: Че аз, пък утре ще пътувам. Аз това му казах на Пепи, че ще пътувам. [BLCENSORED]

Тенчо: Е, аз обаче ще имам отговор във вторник.

Петров: Във вторник?

Тенчо: Да. Казал съм му, мисли по въпроса.

Петров: Аха.

Тенчо: Аха. Казано му е. Ами абсолютнов по (не се разбира) начин. Не във варианта.

Стр. 66

Петров: Аха.

Тенчо: Някой да притиска, да нямаш избор.

Петров: Е, то не е тука до притискане, въпроса.

Тенчо: А да. Варианта е, ми пич, сметни си вариантите. Ако може да се претупа.

Петров: Аха.

Тенчо: Още на тоя етап, за да ти е лесно на теб.

Петров: Абсолютно.

Тенчо: (Не се разбира) нещо правиш.

Петров: Аха.

Тенчо: Призоваваме го. Като имаш вариант, при който обвинението (не се разбира). (Не се разбира) трябва да го свършиш (не се разбира). А, той каза – във вторник ще ти дам отговор. Но, според мен.

Петров: То, аз съм го призовал за вторник, щото мен ръководството ми каза във вторник да, да го викам. И аз съм му пуснал призовка. Той Пепи не ти ли каза?

Тенчо: Да, той ми каза, че ще му пуснеш.

Петров: И на Цонев.

Тенчо: Във вторник.

Петров: И на Крумов. И на двамата съм пуснал. Даже Крумов от чужбина беше питал – ма, за к’во става въпрос, ма дайте ми телефона на следователя, ма еди – к’во си. Казах – не-е-е. А-а-а, мисълта ми е.

Тенчо: К’во да направим?

Петров: Мисълта ми е, ако такова, да направим една среща. Аз се връщам в неделя в късния следобед.

Тенчо: Той проблема, той проблема е там, че аз утре заминавам. В понеделник имам среща с директора на музея в Хасково.

Петров: Аха.

Тенчо: Трябва да отида, за да регистрирам тъпите антики.

Петров: Аха.

Тенчо: Те още ми създават проблеми.

Петров: Аха.

Тенчо: А-а.

Петров: Чакай че.

Тенчо: Няма ме в понеделник, това ми е проблема. От утре ме няма.

Петров: Ми как?

Тенчо: Айде, примерно, да речем в понеделник вечер.

Петров: В понеделник вечер.

Тенчо: Да ти направят няк’ва среща.

Стр. 67

Петров: Аха. Щот’ той във вторник ми е девет часа. Как са ми казали – така съм го призовал. И аз хубаво да го инструктирам.

Тенчо: Искаш да го питам.

Петров: Ами. А, другия вариант е да ти кажа на теб ти да му кажеш к’во да такова.

Тенчо: Ами аз, честно да ти кажа.

Петров: Тука има ли някъде кафе?

Тенчо: Ей там на една. За мен така е по-добре, аз нямам нищо напротив, не виждам, според мен, не е проблем. Където и да се видим (не се разбира), няма проблем.

Петров: Бе и ти си прав, и ти си прав. А, освен аз да ти кажа к’во да му, да му кажеш да говори.

Тенчо: Подсказваш ми горе-долу какво ще го питаш, той да прецени к’во да ти отговаря.

Петров: Аха.

Тенчо: Пак нещо, което е част от истината, нали, за да (не се разбира).

Петров: Да де, да де, да. Аз съм го измислил как да, може да стане. Щото, ти си прав, нали, срещата с него е малко рискована.

Тенчо: (Не се разбира.) другото съм му казал по точно това, което, а-а-а, са ми казали – министъра да не отговаря.

Петров: Не, аз, мисълта ми е.

Тенчо: А-а-а.

Петров: Не, въобще аз с него не искам да говоря за тия неща! Въобще!

Тенчо: Това ти казвам, какво съм му казал да не (не се разбира). Даже Петър ми вика – еми к’во го правите. Ми (не се разбира).

Петров: Ма не, ти ако си мислиш.

Тенчо: (Не се разбира) да се свърши, да се свърши работа (не се разбира).

Петров: Всички ще сме доволни от това. Нема да останеме така.

Тенчо: И ние да сме. (Не се разбира) да седнеме.

Петров: Нема къде да седнеме.

Тенчо: Идеално.

Петров: А.

Тенчо: Та така да го направим.

Петров: Ми значи.

Тенчо: Ти сега ще ми обясниш. Аз сега ще звънна на един познат, той ще отиде да се види с него.

Петров: Да отиде да му каже, да.

Тенчо: Като се прибере, вкъщи там, като се прибера да, да знае той, че трябва да се видим. Лошото е, че да го инструктирам, трябва просто да говоря с него. А аз не говоря с него по телефона. Нямам.

Стр. 68

Петров: Да бе, то знаеш ли кой е.

Тенчо: Нямам нито един разговор с него по телефона изобщо.

Петров: Е, значи чиста работа.

Тенчо: Ха-ха-ха-ха.

Петров: Ха. А-а.

Тенчо: Сякаш съм знаел, ха-ха. Щот’ дълго време не исках, викам – не ми трябва твоя телефон, не ми го давай. Няма да ти се обадя. Още като беше министър. Даже се съмнявам дали му имам и телефона.

Петров: А некъ’в са ми дали от министерството, ама дали това му е телефона, дали не – не знам. То и аз т’ва няма да тръгна да таковам. Те ме викнаха и казват – а-а, призовки, на него и на Крумов. И ние се’а.

Тенчо: Ма нещо много, много се сбърка тая държава.

Петров: Еми, то е да.

Тенчо: Нещо знам, че в понеделник искали да арестуват другаря Пенгезов.

Петров: Май че.

Тенчо: Може ли да арестуват шефа на, на Апелативния съд, генерала Пенгезов? Не бе, просто нещо се случва, не знам к’во става.

Петров: Еба ли му майката. Ама те, аз това не успех да, да схвана. Откъде се разбра, че Пенгезов е този, който е имал предвид министъра, като е казал?

Тенчо: “24 часа” го написа в заглавие. А въпроса е “24 часа” откъде го знаят.

Петров: Откъде го знаят?

Тенчо: Ей това е проблема. Защото то тъкмо имаше статия, разбираш ли? Министърът подмята нещо, без да каже точно.

Петров: За к’во става въпрос.

Тенчо: За к’во става въпрос. А после, другия ден вестниците говорят конкретно.

Петров: А някой тича в радиата.

Тенчо: Естествено. А Пенгеза, виждайки си името, сигурно е разбрал кой подгрява терена, моментално свиква пресконференция и каза – изнудват ме за (не се разбира).

Петров: Да.

Тенчо: Шансът е да има достойнство.

Петров: Той няма к’во друго да каже.

Тенчо: (Не се разбира) нямам нищо общо с тях. Те са ми врагове.

Петров: Хе.

Тенчо: Те така ме злепоставят. Което – практически си отмени ареста. (Не се разбира) арест не работеше. (Не се разбира), постоянно (не се разбира). Представяш ли си?

Стр. 69.

Петров: Пази Боже! Аз за т’ва тука.

Тенчо: Ситуацията е уникална, това е. (Не се разбира.) К’во говорим? Аз го познавам. Имам предвид – Пенгезов е голям играч – голям играч е. Аз го познавам до болка.

Петров: Ха-ха-ха.

Тенчо: Ха-ха. Щом играе с (не се разбира), аз предполагам, че си чул (Не се разбира.)

Петров: Еми да, това е хубаво.

Тенчо: (Не се разбира) да си опича акъла. (не се разбира).

Петров: Ако. Тука ли ще седнем някъде?

Тенчо: Къде?

Петров: Ей тук, че е по-спокойно. То и аз, ако не ми беше казал, че той иска да се опре на Пепи, да не мислиш, че щях да тръгна да, в това време да права.

Тенчо: Петьо, да не си луд.

Петров: Да бе, аз разчитам на това, че нали, всичко си остава тука, да.

Тенчо: Отделно усложнението от, ако го питат (не се разбира) значи. Добър ден. (Не се разбира) аз съм ял обаче.

Петров: Аз няма да ям, аз ям веднъж вечер и съм такова. Една фанта ще пия, нещо газирано ми се пие. Фанта лимон.

Тенчо: Нещо газирано (не се разбира).

Петров: Фанта лимон има ли?

Жена: (Не се разбира.)

Петров: А тоник?

Жена: Да.

Петров: Един тоник тогава.

Тенчо: За мен една газирана вода и едно дълго кафе.

Петров: На мен ми се пие сладко. Ми, значи, как да се разбереме?

Тенчо: Той в девет часа идва, така ли?

Петров: Девет часа.

Тенчо: Ами казвай ми горе-долу какво ще го питаш.

Петров: Значи виж сега.

Тенчо: И какво очакваш да ти отговори (не се разбира).

Петров: Основното, което.

Тенчо: И с адвокат ли да идва, без адвокат ли да идва.

Петров: По-добре без адвокат. За к’во са ми тия адвокати?

Тенчо: Той знае ли (не се разбира).

Петров: После пък да ме накачулят. Знае много добре.

Тенчо: А?

Стр. 70

Петров: Много добре знае. А-а, значи кажи му, че е, в негов интерес е без адвокат да идва. А-а, адвоката ще го накачули, ще почне да ми звъни адвоката после. Щото мен ме знаят адвокатите.

Тенчо: То, лошото е сега. То, лошото, обаче. Ъ-ъ-ъ, тия пуснали ли са разни прес-съобщения? Да няма (не се разбира) камери.

Петров: Нема. Всичко държа тихомълком точно заради това. Аз го държа, щото нали знаеш, като научат вестниците и става много по-тегаво. А, значи, основното е, което трябва да му кажеш, че той е оторизирал Камелия Нейкова и оттук натам да си търсиме нея. Тя е разписала всичко. Нито знае, нито (не се разбира).

Тенчо: К’во да каже? Не знам, нямам.

Петров: Не знам, аз не съм, е-е.

Тенчо: Не е мой подпис, изненадан съм.

Петров: Той не е и подписвал и договор.

Тенчо: Нищо не е подписвал.

Петров: Ми трябва да си жертва бушона, иначе отива той. И аз вече ще насоча всичко към Нейкова.

Тенчо: Обаче, това – ти. Пешо твърди – нищо не може да направи (не се разбира).

Петров: Тя може да се, ама тя се е подписвала. Всичко тя.

Тенчо: Всъщност, тя к’вото и да твърди, тя отговорността е на този, който е подписвал.

Петров: Който слага подписа, негово е волеизявлението. А и въпроса е как аз ще го приема. Като го приема неговото.

Тенчо: Ма от друга страна и той, това че той.

Петров: Отделно експертизата, нали затова говориме за нея.

Тенчо: Не. Това, това не е упражнен контрол пък от негова страна. Че тя от негово име (не се разбира) нещо подписва.

Петров: Не. С нейното си име подписва.

Тенчо: И к’во – имала е пълномощно ли?

Петров: Пълномощно й е дал.

Тенчо: Е, ама да, това означава, че е ( не се разбира) пълномощно, тя подписва от негово име. С нейното си име, но от негово име.

Петров: Добре. А, има ли вариант да го измислиме другояче. Примерно той да ми пусне некакъв болничен за вторник и да не дойде. Ти, като ще пратиш човек при него да му каже какво-що, да му каже да си пусне болничен и да го обмислим. По-такова от тая такова. Мисля, че така поне ще спечелиме и време.

Тенчо: Абе, добре (не се разбира).

Петров: А и той ще има време да отговори.

Стр. 71

Тенчо: Ти, ти като не правиш скандал, то няма кой да направи скандал.

Петров: Няма, няма да правя никакъв скандал. Абсърд. Аз съм си му. К’вото искат от мене, аз съм му направил. Аз съм му пуснал призовка. Той да ми пусне болничен. К’во мога да направя? Или да ми се обади по телефона да каже – ангажиран съм в провинцията, получавам я сега. Нещо, нали, не мога да таковам и ще го отложиме с няколко дни. Но по-добре е да ми пусне болничен. Но сега, вече как ще се разбира той с Крумов – си е негова работа.

Тенчо: Той Крумов к’во може да каже – нищо. Той не е луд тоя, дето яде зелника. Той ще каже – явихме се заедно с оферта, спечелихме, направихме.

Петров: Да, ама. Ако се тръгне на разваляне на договора. Което, нищо чудно, сегашната власт да тръгне да го прави. Щото, нали, казват това министерство е заграбило най-много това, необезпечени договори.

Тенчо: То проблема е, че развалата на договора може да се получи. И от министерството стартират процедура пред съда – разваляне на договора по някакви причини.

Петров: Аха.

Тенчо: По някаква причина. След което тръгва наказателно-процесуален протокол за този договор. Няма сключен нов договор.

Петров: То вече има такова.

Тенчо: Наказателното преследване спира гражданското.

Петров: Гражданското.

Тенчо: Те, те просто не плащат във времето, чакайки приклчюване на наказателното. А пък, ако наказателното завърши с осъдителна присъда, то е основание за развалата на договора, вече.

Петров: Да.

Тенчо: И тоест те, те си измиват ръцете и не плащат, чисто законно не плащат. Разбираш ли? И според мене това е, може би да има смисъл – дори, че някой ще му го каже и точно по тая схема ще вървят по всички големи договори. Като възбудят наказателни преследвания.

Петров: И не плащат.

Тенчо: И не плащат. Само преди това трябва да, трябва да стартират гражданско дело за развала на договор.

Петров: А той им е пуснал нотариална покана на министерството, което. Ъ-ъ, може би и затова ми дадоха зор да ги призовавам по-бързо, защото нотариалната покана, нали знаеш последната стъпка преди какво е.

Тенчо: Да, тя (не се разбира).

Петров: Ами явно, че не си изпълняват договора.

Тенчо: А, че не си изпълняват договора.

Петров: В смисъл, нотариалната покана я е пуснал.

Тенчо: Министъра?

Стр. 72

Петров: Крумов, Крумов я пуснал на министерството.

Тенчо: Аха.

Петров: Той – нагъл!

Тенчо: (Не се разбира.)

Петров: Той ще ги съди.

Тенчо: Той ще си търси парите.

Петров: Ъхъ. Остатъка от парите. Но Крумов там, те не могат да немат интерес. Той щом тая наглост си е позволил. На министерство праща нотариална покана – това е последната стъпка преди да го съдиш министерството. И то по този договор!

Тенчо: Той, голям играч е Крумов! Той просто влезе под кожата на царя, едно време.

Петров: То оттам ли му тръгна възхода на тоя? То, аз не го бех чувал никога.

Тенчо: “Икуест”, бе. Тоя, е човека, който оправя всички пари на всички мутри.

Петров: На мутрите.

Тенчо: Крумов – да. “Икуест”. Целият тоя фонд “Икуест” е правен с грамадни пари на мутрите. Когато Вълка, вълка искаше (не се разбира), в София, в боклука – продаде, продаде всичките фирми – “Волф” и “Дитц” и така нататъка на “Икуест”.

Петров: Те нали чистеха боклука и там нещо се (не довършва).

Тенчо: Да, има “Икуест” беше собственик Вълка. Така излезе от, щото то си ги предаде сам на себе си през, през “Икуест”. Да не говорят “бандитите държат боклука”. А “Икуест” купи половината Боровец (не се разбира) “Супер Боровец”, купи тука Мола “Сити център”.

Петров: “Сити център” техен ли е?

Тенчо: Ами така знам.

Петров: А-а-а.

Тенчо: Та значи, това, от къде, според тебе, са тия пари? Сам ги изкара. И в един момент този (не се разбира) имотите на царя (не се разбира) как, държейки проекта “Супер Боровец” – лифтове, въжени линии (не се разбира) земите там на царя – как да го реновират. Питаха – пари, нещо искаха.

Петров: Омаял го е.

Тенчо: В следствие, в следствие на което я е поискал тая сделка. При което, при което царя вика министъра и казва – вижте, там Крумов има едно предложение. (Не се разбира.)

Петров: Излиза, че царя накарал Цонев за това.

Тенчо: Точно, той Цонев т’ва ми каза.

Петров: А, пробвал се е, не мога, не е лапнал цифра кинти.

Стр. 73

Тенчо: Слушай, да ти кажа, аз знам на царя отношенията. Аз ги знам много добре. Знам му отношенията с Крумов. И наистина е така!

Петров: А, не са го оставили сираче, да не вземе нищо! Не са го оставили да не вземе нищо.

Тенчо: Това не знам. Това сега не знам. Това най-вероятно не е така! Не, той не твърди това. Аз не го и питам, естествено. Със сигурност е прибрано нещо. Не мога да си представя, че нищо не е взел.

Петров: Щото иначе директно ще каже – не ме интересува! Нали – който е взимал – да се оправя!

Тенчо: Е, той – царя – на никого не казва – искам.

Петров: Той знае, че ще му донесат.

Тенчо: Той казва, той казва – министре, вижте, тука има едно предложение интересно. Вижте, Вие си преценете. И това е!

Петров: Това е достатъчно.

Тенчо: И вратата е отворена. От там насетне всички се престарават. Никой не смее да каже “не” – това е повлияло.

Петров: Бе, това са си техни работи, мен тука, това, което ме интересува е другото.

Тенчо: Добре. Значи, а, сега аз ще му кажа – утре – болничен, тогава.

Петров: Ъхъ.

Тенчо: След което, след което ти си обмисли някаква стратегия! Ще се видим другата седмица.

Петров: То е хубаво да се видим вторник още.

Тенчо: Добре. Няма проблем.

Петров: Щото, ако не, ако получа болничния, веднага му пускам призовка нова.

Тенчо: Добре, мисли си, ти.

Петров: Ти нали в понеделник ще се прибереш?

Тенчо: Да бе, аз съм тука.

Петров: Значи, ние може да се видиме вторник вечерта, примерно.

Тенчо: Звънкай. Звънкаш ми и казваш – дай да се видим, пич по (не довършва). (Не се разбира.)

Петров: Е, то ясно. Той Пепи изпаднал в некакви паранои, просто!

Тенчо: О, не! (Не се разбира), като го гледаме. Ей сега, докато ми даваше (не се разбира), мълчи – сочи ми. Викам – ти полудяваш ли, бе, какво ти става?

Петров: Група. Оня ден вика – всички, които са с Генков, ъ-ъ, са контактували – ъ-ъ, ги слушат! Викам, чакай бе, аз какво си говоря с тебе, бе? Ще се видим, пиеме кафе!

Тенчо: Да, той е полудял! Шестнайсет човека ги слушат.

Петров: Аз да не съм шантав да (не довършва).

Стр. 74

Тенчо: Прокурори, прокурори и съдии. Викам – добре, какво като те слушат?

Петров: Още по-добре!

Тенчо: А, нещо – викам – това, че се познаваш с Генков престъпление ли е, какво? Ти и хабер си нямаш! Ти виждал ли си оперативна разработка? Да те накачулят на една оперативна разработка, две години, пет години да те влачат вътре?

Петров: Преекспонира нещата.

Тенчо: Викам – за какво да те влачат? Това, че се познаваш с някой не е престъпление! Какво може да пише в тая оперативна разработка?

Петров: Аз винаги давам пример, че внучката на Мусолини беше депутат в Италия.

Тенчо: Кариерата му зависела от това, какво щели да кажат службите, тая как щяла да е в оперативна разработика, това не било случайно, некакви абсолютни паранои.

Петров: Ама пълна параноя!

Тенчо: Викам – ти си изкукуригал, точно.

Петров: Той затова вика (не довършва).

Тенчо: Ситуацията е изключително напрегната. Другата седмица нещо ще се случи. Аз съм на същото мнение, че ще арестуват някой съдия. Не знам кой, обаче!

Петров: Кой, за к’во.

Тенчо: Ама. Значи могат да арестуват някой без вина виновен. Просто някой трябва да изпере пешкира, разбираш ли?

Петров: Не, не може чак така, бе!

Тенчо: Не, ще видиш, че. Не знам. А, че не може – не може и не трябва! Но, но, но според мене, са изкукуригали тотално всички власти. Единственият успех, който може да си припише правителството е борбата с престъпността и те абсолютно безогледно, в случая, мачкат. Не ги интересуват никакви доказателства за никого. Оказва се абсолютна репресия вър (не довършва), върху съда. Значи, не може Цветанов да си позволява да говори, че ще има арестувани съдии. Това са просто нагли заплах. За каква независима съдебна власт говорим? Целият съд се тресе от страх! Ами че, то означава, че те, за да си нямат проблеми – каквото им внесат, ще викат – да!

Петров: Трябва да осъждат!

Тенчо: Петър вика – ами да! Аз викам – ти за какво ми говориш, ма? Това е тоталитаризъм! Това по времето на Сталин е било. Партията казва и съдът решава каквото е казала партията. Чуваш ли се какво говориш? Ти си съдия! Ти представяш ли си – значи, твойте, толко години стаж и да викам – ей така ще става.

Стр. 75

Петров: Ама и той много такова има, бе, да!

Тенчо: Как – викам – ще стане, (не се разбира) какво говориш, бе?

Петров: То и той направи дванайсет години вече. Той има.

Тенчо: (Не се разбира) години е прокурор. Пет години е поне прокурор.

Петров: Деветдесет и осма дойде. Значи, той, да, да, колко години да е съдия – три-четири години да е съдия.

Тенчо: Не, две-три години официално.

Петров: Две-три години. Десет години си има прокурорски. Аз това му викам – чакай бе! Не, не! Чувайте се вие с Тенчо! Аз ще се появя само накрая. Викам, о,кей, няма проблем това! И да те, к’во? Ей ти телефона. И к’во ще ми каже? Те правели връзки – ми каза. Бе, какви връзки правят, бе?

Тенчо: Доказахте ли, а? А! А в пощата като ни слушат, нас ни навързват – кой кого познава, това е някакъв кръг.

Петров: Е, същото ми го каза и на мене в разговора!

Тенчо: Викам – много добре! Да, хубаво, че ми каза, почвам да си звъня само с прокурори. Щото мога да си говоря с него, нали, той е на, на Еми(?) брат.

Петров: Ами как!

Тенчо: Говоря с него.

Петров: Вие сте пък и роднини, на всичкото отгоре!

Тенчо: (Не се разбира.) Нека да ме закачат! Ей сега, довечера отивам на вечеря с Росен Димов, договорихме се.

Петров: Ха-ха-ха, хъ-хъ-хъ! Така. Той къде е сега – в Апелативна си е там, така ли?

Тенчо: Не, тука е във (не довършва).

Петров: Във ВКП ли е вече?

Тенчо: Във ВКП е, да!

Петров: А, значи се е преместил в София, аз съм го пропуснал това.

Тенчо: Командирован е, не е минал към ВКП. Командирован е. Човекът-отдел – за връзките между институциите, Европейския съюз, там.

Петров: Синекурна работа!

Тенчо: Абсолютно синекурна работа! Там той се пъне да дава някакви, а, мнения как трябва да се променя законодателството. Значи, тя работата е синекърна, обаче, Росен като го познавам, той там ще си намери функции и там ще стъпи на врата пак на всичките около него, просто защото той е шило, нали а то в торба не стои това шило.

Стр. 76

Петров: Не стои в торба, да!

Тенчо: Той е уникално, такова шило! Плюс това, толкова властен човек просто не се е раждал!

Петров: Не го познавам добре, аз.

Тенчо: Не, не, това е (не се разбира). Ще го чукнеш – ще получи (не се разбира).

Петров: Ох.

Тенчо: Една година – сетих се – Росен и жена му в пиано бара, една вечер. И Цветанка Ризова и мъжа й. Ей тъй, бяхме на вечеря и отидохме в пиано бар. И в един момент пристига Рос, този, Иван Петров.

Петров: Апелативния къдет’ беше, да!

Тенчо: Така. А навремето те бяха първи приятели с Росен, когато бяха и двамата апелативни. В един момент двамата като че ли се скараха и Иван Петров като падна от апелативен – просто тръгна някаква война между тях двамата. И влиза в бара Иван Петров. Виждаме се. Аз ставам, отивам, прегръщам го, целувам го. Той ми вика – така, така, така. Значи Иван Петров ми вика на ухото – (не се разбира) престъпник Росен Димов, на една маса. Как може да си седнал с него на публично място! Започвам да клепам на умряло. Викам – Росен ми е приятел, ще седя с който си искам! Така. И той сяда на друга маса, изобщо не минава покрай Росен Димов, все едно, че не се познават. И аз си сядам на масата при Росен Димов. И Росен се навежда и вика – абе, ти как може на публично място да прегръщаш тоз престъпник Иван Петров, бе?

Петров: Ха-ха-ха!

Тенчо: Виждаш ли какво правиш, бе? Ти си много (не се разбира), бе! Викам – Росене, вие и двамата сте изкукуригали със сигурност!

Петров: Ха-ха-ха!

Тенчо: Уникално изпълнение! Няма да си купя нищо – бегай!

Петров: А. И те за какво се бият? За.

Тенчо: Той Филчев си ги противопоставяше тогава, не знам какво стана, обаче такава тежка вражда тръгна после!

Петров: Те сега всички се оправдават с Филчев, братче.

Тенчо: Не, то, то сега е лесно да се оправдават с Филчев.

Петров: А реално, много малко хора му скочиха навремето, се осмелиха.

Тенчо: Кой му скочи? Никой!

Петров: Но те не бяха, тия двамата.

Тенчо: Тия двамата самоубийци от рода на Джамбов и на онзи Миков във Варна, който скочи.

Петров: А, тоя, къде беше кандидат за главен, тогава.

Тенчо: Да. Ами това е и други няма! И този – Колев – дето го убиха. Само че, Колев му беше първо дясната ръка и му свърши най-мръсните

Стр. 77

поръчки на Филчев. Но после, явно се обърна срещу него, не знам защо. Отиде в небитието.

Петров: По некой път, мо’е той да си е най-добре, да ти кажа! Мислиш ли, че на Филчев му е добре сега на шейсет и две години да го чекнат през ден във вестниците. А ти, какви антики, та си таковал?

Тенчо: Абе, имам такива – статуетки – тракийски, гръцки.

Петров: Ама си колекционер или изследваш? Или и двете?

Тенчо: Аз събирам и монети. Имам най-голяма колекция от Средновековна България. И в музея няма такава.

Петров: Е.

Тенчо: Единичните екземпляри са известните в моята колекция. Това е. Над две хиляди монети.

Петров: Ама то ти е хоби това. Аз не разбирам нищо.

Тенчо: Абсолютно хоби. Но въпросът е, че сега по тоя, новия закон – там имаме задължение – всички археологически паметници сме задължени да ги регистрираме. Но по старите текстове трябваше да докажем собствеността с официален документ.

Петров: Е, как ще стане това?

Тенчо: Е, нали падна от – Конституционният съд го отмени.

Петров: Ако си го намерил това?

Тенчо: А отмени. И отмени текста, че не може да се позоваваш на придобивна давност. И сега всички се позоваваме на придобивна давност, защото сме ги владели тия предмети повече от пет години и те са наша собственост. Което е самата истина.

Петров: Да, а то и по закон е така. По общия закон е така.

Тенчо: Да. И, то сега ще пускам декларация и т.н. Снимал съм ги. В окръжен музей трябва да се регистрират. Има някаква дълга процедура.

Петров: То си е цял лабиринт.

Тенчо: Да.

Петров: Бюрокрация.

Тенчо: Безумни държавни такси. Абе какво да ти кажа! А като си представя, че първата им работа е – сега всичко това ще отиде по службите. Службите ще почнат да ровят. И накрая ефектът ще е никакъв. То и без туй пет човека ще регистрират. Всички останали ще скрият всичко. И накрая петте, дет’ ще регистрираме.

Петров: Ще го отнесете.

Тенчо: Сигурно ще ни подгонят, да!

Петров: Ами, к’во могат да ти направят?

Тенчо: Нищо. Само че, аз предпочитам да ги регистрирам дори и с цената на това някой ден с някакви люти скандали, примерно, ако специално

Стр. 78

мене ме нарочат, нещо да ми конфискуват. Примерно, по някаква причина. без да знам как може да стане това.

Петров: Няма как да стане! Най-много да го национализират, но трябва да си го платят по пазарна стойност.

Тенчо: Но, дори и така да стане, по-добре така, отколкото. На десети април изтича срока. След този срок нищо повече не може да бъде и регистрирано в частни ръце, който е търсил истински произход. Аз не мога цял живот да ги държа тия неща и да знам, че съм. Да треперя.

Петров: Виси на косъм постоянно, да.

Тенчо: Защото на всичкото отгоре има текстове, че това е наказатално престъпление и се наказва със затвор! Освен, че ти конфискуват предметите.

Петров: Те сигурно безумно струват тия предмети?

Тенчо: Нищо не струват, щот’ те нямат пазар.

Петров: А, нямате пазар?

Тенчо: Щот’ е нелегален пазара. Струват навънка.

Петров: Ти пък не можеш да ги изнесеш.

Тенчо: А, тука, тука няма пазар. Аз, те са около сто и петдесет предмета. Аз повече от двайсет-трийсет хиляди лева не съм платил в продължение на трийсет години.

Петров: Да де, ама като са ти е хоби – двайсет-трийсет хиляди лева, ама си ти е такова.

Тенчо: Навън струват, примерно, тройно или четворно повече. Но аз никога не съм имал желание да ги изнасям, нито с тая цел съм ги събирал. Аз, мойта цел е била да събирам монетите, но край монетите са се появявали и тия неща и аз от яд съм ги купувал, щото ми вика – или ги купуваш, или ги изнасяме. И к’во да правиш. И ти – за да остане тука. И сега ме е яд, че има такова отношение към колекционерите, ама какво да направя?

Петров: А-а-ах.

Тенчо: Така. Ще ходя да се разправям сега с хасковския музей. Ъ, съм казал на, (Петров го прекъсва)

Петров: Ама ти днес ли ще пътуваш?

Тенчо: Утре.

Петров: А, утре.

Тенчо: И съм казал на, там на шефа на Прокуратурата да се обади на шефа на музея.

Петров: Ха.

Тенчо: Че искам да отида да го видя. Аз не го познавам изобщо.

Петров: Да го стресне малко.

Тенчо: Да, Светни го, вече за Прокуратурата, пък да видим как ще се отнася с мен!

Стр. 79

Петров: Нали! Ха-ха-ха!

Тенчо: Хъ-хъ-хъ!

Петров: О-о-ох.

Тенчо: К’во да ти кажа. Всичко на тоя свят е такова – никакво.

Петров: Криво, криво.

Тенчо: Всичко е криво. И всичко на тоя свят се опира на това кой кого познава, с кого се има, как се има, колко по ред са.

Петров: Ама, то виж, че нема друг начин!

Тенчо: Няма друг начин. Аз, аз затова казвам. Човек винаги трябва да е коректен, защото веднъж не си ли коректен, рано или късно се разбира.

Петров: Абсолютно!

Тенчо: Рано или късно се разбира.

Петров: Абе! Тоя Пепино до такава степен се е уплашил, че.

Тенчо: Абе. (не се разбира).

Петров: Не ми звъни! Ха-ха! Викам – добре бе, ‘айде ние такова, да свършиме работа искаше.

Тенчо: Ама много е кахърен. Просто аз не знам що толкова е кахърен. Или или не казва всичко. Аз му казах, според мене, както виждам, като че ли има някаква друга причина.

Петров: Ако си спокоен.

Тенчо: Ако има друга причина – не знам! И ако е това, че се познавате с Пончо(?) – извинявай!

Петров: Е несериозно.

Тенчо: Това не е. Абсолютно несериозно! И аз се познавам с Пончо(?) от двайсет години. Сега кв’о? А-а с’а да трепера дали ме слушат или не. К’во кат ме слушат? Нищо не говоря по телефона, освен – как си, пич, к’во правиш, дай да се видиме.

Петров: Абсолютно!

Тенчо: Всичките, с всичките говоря по тоя начин.

Петров: Достатъчно е, нищо не могат да такова.

Тенчо: Ами да!

Петров: Плюс това, ти не си на държавна служба и такова – к’во ти дреме на теб?

Тенчо: (към трети човек) Може ли сметката.

Петров: Чакай, аз ще почерпя този път. Е, предния път ти почерпи. Не мо’е така!

Тенчо: (Не се разбира) кафе.

Петров: Ами, значи така. Ти му прати хабер на тоя, за да знае.

Тенчо: Аз ще му пратя – да, да си вземе болничен.

Стр. 80

Петров: Болничен. Да ти даде отговор във вторник и да се видим. Значи, аз вторник ще ти звънна като свърша с Крумов.

Тенчо: Като свър (не довършва), да, ти като свършиш.

Петров: Значи той ми е. Крумов ми е в един и половина. А, аз до към четири, четири и половина ще свърша. И ще ти звънна.

Тенчо: Ще се мотая към четири, четири и нещо по “Славейков”.

Петров: Мен ще ми е удобно от там да слеза с метрото направо.

Тенчо: Ъ.

Петров: Значи аз ще ида без кола, тогава. Вторник направо с метрото ще слеза, ако си по “Славейков” да те видя някъде.

Тенчо: Да, там. Ами. Звънкаш ми и казваш.

Петров: Казвам ти точно какво-що – така, така, така. Разбираме се за кой ден. То няма да е по-късно от другия понеделник. Нека затова да не ми пуска болнични повече от три дни. Щото стават съмнителни.

Тенчо: Не, не, няма. (Към трето лице) Колко? (Не се разбира. Прибира си рестото.) Ъ-ъ-ъ. (Към Петров) Т’ва ще му кажа. Да си пусне три дни и това е.

Петров: И то да е от понеделник до четвъртък-петък – там да е. За понеделник да е на линия, за да можеме. Аз искам да го викна веднъж.

Тенчо: Добре. Да бе, да.

Петров: И да го приключа него, нали, да не се занимавам с него повече.

Тенчо: Помисли к’ва тактика.

Петров: Аз ще го измисля, вторник вечерта ще ти го кажа подробно.

Тенчо: Добре.

Петров: Като се видиме.

Тенчо: Така се разбираме.

Петров: Така, Ами добре. Тръгвам аз, че ги чакам и тия моите да се приберат – жена ми и детето. Ходя сега след разпит, и, днеска – колко е часът, всъщност? В пет и половина ако тръгна. Аз до Враца, ей къде съм. За един час!

Тенчо: Теб ти е близо.

Петров: Пет часа. Имам време. Ами, добре. Значи – та, мой остава. Аз ти звънкам вторник след обед, некъде, такова. Хайде, чао!

Петров става от масата и тръгва. Среща се и разговаря с трети лица.

(Край на записа)

N° 16.12.07(26-03-2010)

Вещественото доказателствено средство е отразено в:

CD-R с рег. N° RB202001-001-03/8-[BLCENSORED]

CD-R с рег. N° RB202001-001-03/8-[BLCENSORED]

Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.05 часа на 03.04.2010 година и в него е фиксирано следното.

Петров влиза в заведение. Разглежда менюто и поръчва на сервитьорката мляко с нескафе и Фанта лимон. Докато му донесат поръчката си свива цигара. Пристига Тенчо, двамата се ръкуват.

Тенчо: Здрасти.

Петров: Здрасти.

Тенчо: Аз па се грабнах в Студентския град и (не се разбира).

Петров: Къде чак там?

Тенчо: Бе искаше да се свържа с нек’ви търговци на алкохол. (не се разбира) има. Всичко е с фалшив бандерол.

Петров: Нали? Аз четох, че във т’ва, във заведението, че правят алкохол вече. К’во става със музея? Оправи ли нещата?

Тенчо: Ще ги оправя, няма такъв (не се разбира) в Националния музей.

Петров: Ама те оценители трябва да ти дадат.

Тенчо: Наредбата е със доктори на науките в точно определена област, която трябва. (не се разбира).

Петров: Доктор на науките?

Тенчо: Да. И пита – колко имате и.

Петров: То колко доктора има?

Тенчо: Николко.

Петров: Александър Фол беше траколог, ама той почина.

Тенчо: И, да. И накрая, просто нямаш избори и отиваш в Националния музей. Безумия някакви.

Стр. 84

Петров: Ама трябва и да им платиш.

Тенчо: Да. Трябва да им платиш.

Петров: Ах!

Тенчо: Вий к’во направихте, за вторник ще го отложиш.

Петров: За вторник, да. Щото-о ти явно си направил връзката, щото той дойде човек някакъв, не е адвокат.

Тенчо: Да.

Петров: Нали?

Тенчо: Щото (не се разбира) е болничък нещо.

Петров: Да. Каза, че.

Сервитьорка: Да?

Тенчо: Аз искам едно “Перие”.

Сервитьорка: Да?

Тенчо: Студено и едно дълго кафе.

Петров: А-а каза, че е във да, и то добре го направил, че е влезнал във болница направо. Че е чиста работата.

Тенчо: За операция.

Петров: Да, операция. К’во ще му оперират?

Тенчо: Не знам.

Петров: Ха-ха. И той не знае.

Тенчо: Сигурно е фалшиво, де да знам.

Петров: Ми най-вероятно.

Тенчо: Мо’е да са му отцепили нек’во, има едно образувание.

Петров: Мо’е да му цепнат гъза.

Тенчо: (не се разбира).

Петров: Ха-ха-ха. Даде му ги, дойде-е, а-а момчето сутринта.

Тенчо: Жоро Крумов к’во разправя?

Петров: Кръмов, аз съм се объркал, той ми е за утре. Аз вторник го свързвам със т’ва. Значи той е утре, във един и половина.

Тенчо: А той защо във вторник ще го разпитваш?

Петров: Във вторник, на шести. Той сам си помоли за шести и аз се съгласих. Сега, нали, да му покажа, че сме добронамерени.

Тенчо: Да. Трябва да е другата седмица и да не (не се разбира) за нек’ви дълги болнични.

Петров: Да, да, да.

Тенчо: А-а, трябва обаче да се, да видим долу(?) к’ва позиция да държат.

Петров: Значи, позицията, при всички положения е, че той не е проконтролирал, защото не е имал възможност, ангажименти и за т’ва има заместник-министър. Аз им четох много внимателно т’ва, правилника, устройствения. Значи даде ли му правомощия на зам.-министъра, зам.-

Стр. 85

министъра си върши нещата. Той вече ще се пере надолу със м-м комисията. Комисията преди т’ва има маркетингово проучване правено, което е посочило “Електрон” като единствен възможен изпълнител. Сега той не е, министъра е политическа фигура, той не е тесен специалист. (Тенчо го прекъсва).

Тенчо: Е, да.

Петров: по тия неща, за да казва – Ама не, аз т’ва съм го видел, па ми е направило впечатление и нема връзка със Крумов. До колкото са, се е познавал само делово. Примерно, ако го е приемал в кабинет, такива неща. Щото има. (Тенчо го прекъсва).

Тенчо: (Не се разбира).

Петров: има данни, че те са, са приятели.

Тенчо: Ъхъ.

Петров: И, и не мо’е да каже, че не се познават, но само служебно. Той ти казва – за това си имам аз политически кабинет, има си Съвет по въоръженията, който е одобрил тоя проект и го е определил финансирането за него. Има си постановление на Министерския Съвет. Аз знам как да му таковам, щото аз мисля, ти си прав. Няма к’во да се гледаме с него, направо на такова.

Тенчо: (не се разбира).

Петров: Да, аз знам как да му задам въпросите, че да ме устройват мене, разбираш ли?

Тенчо: (не се разбира) нещо да се видите, ама (не се разбира).

Петров: Не, не, не, не, не. Не. По-добре, де да го знам. Макар, че той няма интерес, за да плещи налево-надесно.

Тенчо: Т’ва е ясно.

Петров: Да не е луд! Ти “Перие”, вода, аз “Перно” мислех, че ще пиеш.

Тенчо: Не съм пил алкохол от една година вече.

Петров: А-а-а.

Тенчо: Откакто и не пуша, станах светец, щех да смачкам три деца.

Петров: Та, той явно е-е, нали, така, добре спазва инструкциите, го гледам (не се чува).

Тенчо: (Не се разбира). На него проблема му е, той след като има нещо (не се разбира) на кампанията, защото той има едно дело вече в съда.

Петров: Аха.

Тенчо: Има няколко образувани следствени.

Петров: Аха.

Тенчо: Има едно прекратено от прокуратурата и просто абсолютно за всяко нещо, което е пуснал на него му се спретват дела.

Петров: Аха.

Тенчо: И той просто се е хванал за главата. И не знае къде ще избие.

Петров: Тука поне няма да има грижи. Няма вариант да-а.

Стр. 86

Тенчо: В интерес на истината, не сме се разбрали за цената. Нещо му се струва много. Не е казал да, не е казал не.

Петров: Е, ама той тря’а да си реши, ако каже не, не. Няма проблем. Действаме по другия-а, действам си как ‘требва нали, ебал съм го. Хъ. Тъй или иначе, кат’ тръгнем да му назначавам експертизата, като докаже, че са надути-и четири пет пъти цените, се вижда се’а к’во стана със ‘сичките договори, където почват да ги разследват.

Тенчо: Дай ако искаш да-а. Понеже не казва нищо, в смисъл. Нито казва да, нито казва не. Но пра’й нек’ви паралели. Чуди се. Не знам какъв прокурор му прекратил не знам си какво за трийсе, аз не го и слушам. Мисълта и е с’я, а-а, ако кажат, аз съм му казал, че аз му казах педесе и т’ва е.

Петров: Евро. Ми, казвай му.

Тенчо: И-и (Петров го прекъсва).

Петров: Ама да се оправя вече, нали, в смисъл, не мож’ да се срещнеш по пътя да си пиеме кафето на София иначе много ми дреме на кура за Цонев.

Тенчо: В смисъл, ша му кажа, ми, т’ва, последното и т’ва е. Той ще се съгласи, няма къде да отиде и т’ва е. Той няма избор, той ще се съгласи и на он’ва, обаче, на мен ми е малко такова.

Петров: Еми, добре де.

Тенчо: Защото се опитва да прави некви податки, нали държи там от тия, от ъ-ъ.

Петров: От кое?

Тенчо: От експертизите, там (не се разбира).

Петров: Ами, хубаво, добре, значи аз ще си са опра’ям с експертите тогава, във т’ва.

Тенчо: Да му кажа педесе, какво да му кажа, да дава половината сега и другата половина.

Петров: Ами, да ги дава, ама да ги дава, утре-е-е, че аз четвъртък на обед пътувам. То и на, връщам се в понеделник вечерта, той ми е на шести, десет часа. Той на вуйчо ми почина оня ден и бех на-а-а, такова, на погребение вчера. И сега ще отида по Великден малко на на Враца, там покрай наш’те, леля ми, че остава сама, и-и фактически ще се върна чак в понеделник вечерта. Значи или да се оправяме утре.

Тенчо: Просто не знам как ще стане с т’ва вече. Ма то първо тря’а да прати някой да го издирва, не го знам къде е. А-а, значи, тря’а са вида, да му кажа.

Петров: Е, той като е в болницата, не е ли там?

Тенчо: Нямам представа къде е.

Петров: Той ми каза, в болница е влезнал, ама и аз не знам в коя болница.

Стр. 87

Тенчо: Нямам, нямам представа дали е в болницата, аз знам, че неква операция си е прайл.

Петров: Може и да си го е измислил. Да.

Тенчо: А може и да е измислено. Не съм сигурен.

Петров: И то най-вероятно е измислено. Защот’ то съвпада точно с деня, в който го викам.

Тенчо: Аз казах, че няма да се проверява болничен, така че (не се разбира).

Петров: Е, разбира се, че няма да го проверявам.

Тенчо: Да си, да си извади болничен просто, не иска.

Петров: Ами тука, виж к’во, аз му показах днеска, той вижда, че съм добронамерен, ама не мо’е да ме разтакава така, разбираш ли?

Тенчо: Утре.

Петров: Утре, аз четвъртък на обед, просто пътувам, то не сме и по обед. То в четвъртък не е за работа. И после няма как да се видиме до, докато той идва за разпит. Аз знам какви въпроси, как да му ги задам, да такова. Защото. Но пък не е хубаво да ти ги давам на лист. ‘Щото, ако ти си… после да ги задавам.

Тенчо: Ти па, хартийки, само ми ги кажи, горе долу какво ще питаш и какво тря’а да ти отговаря.

Петров: Т’ва коет’ти казвам, нали, то има си съвет по въоръженията, т’ва е минало цялото министерство, през всички структури одобрено, значи ся не може да има заговор в цялото министерство. То несериозно излиза… Той е политически, а-а, политическо лице, няма нищо, не е специалист в тия неща.

Тенчо: (не се разбира)

Петров: познания, те са си технически, нали, да-а-а. То за т’ва.

Тенчо: (не се разбира<) Политически анализи.

Петров: То затва, иначе, мо’е да ми каже, аз не мо’а да следя цялото министерство. Нали пак такива тря’а да дойдат. Те са си гледали, решили са, приемали са цени. И така нататък, той и в крайна сметка той не е и подписвал договора. Прокурора му е взел, може да му е взел малко, то точно да му прекрати, обаче. За к’ви пари е ставало въпроса е-е такова-а-а

Тенчо: Не знам, не знам.

Петров: Тука, не-е, мисълта ми е друга.

Тенчо: Не знам, бе, не го питах.

Петров: Едва ли е било за сто и двайсе милиона, както е тука.

Тенчо: Не го питах, да не се окаже просто. А-а-а. Проблема е, проблема е в т’ва, че наистина са го награбили, ама за толкова много неща, че той се е хванал за главата, просто.

Стр. 88

Петров: Той друго няма в момента освен т’ва, бе.

Тенчо: Е как да няма. Има едно дело в съда вече.

Петров: Това е за-а осемте милиона, ама тука става въпрос за стои и двайсе.

Тенчо: (не се разбира).

Петров: И аз мисля, че т’ва е съвсем прилично.

Тенчо: Не, аз не знаех дали въобще (?) има нещо прекратено. Не знаех че (?) се е опра’йл по някакъв начин.

Петров: Ами, то начина да се опра’и е един.

Тенчо: Да бе, той си е намерил контакт към прокурора. Отишъл е при прокурора. И той му го прекратил. Ама той каза, прекрати ми нещо, което въобще никога не може да бъде образувано. Е т’ва е проблема. Те са го сложили на пангара сега, ха-ха-ха и за всяко нещо го дерат. Е, така е, кат си във властта. (Петров го прекъсва)

Петров: Еми, с’я.

Тенчо: е така.

Тенчо: Така е. Плащаш си за гяволъците.

Петров: Като е, се’а като е.

Тенчо: За един гяволък мо’е да си плащаш цял живот със (не се разбира) неща.

Петров: Ами, за да плаща, значи има.

Тенчо: Аз ще напра’я тоя опит днес или утре, най-късно до напра’я контакт с него.

Петров: Ами кажи му, ако не такова, приемаме, че не сме говорили и си действаме как’т си тря’а.

Тенчо: Не, няма, няма.

Петров: И т’ва е.

Тенчо: Не, бе, няма проблем. Ш’съ съгласи, няма къде да отиде. Аз просто, а-а, понеже пра’и некакви такива намеци, аз затуй се опитвам да разбера докъде можеме.

Петров: Той те тумби в стената.

Тенчо: Ама го разбирам.

Петров: Ей, какъв е-е.

Тенчо: Ама го разбирам що го прай, разбираш ли? Наистина го разбирам. Защото наистина му е-е.

Петров: Ха-ха.

Тенчо: Не, ако кажеш, няма да отстъпваме, не е проблем ама.

Петров: Е, сега няма да се прайм на цигани за, такова.

Тенчо: Въпрос, въпроса е, че е к’во да ти кажа.

Стр. 89

Петров: Ако, но въпроса е нали, да-а не водиме преговори като за Европейския съюз.

Тенчо: Абе, ние не ги водиме.

Петров: А.

Тенчо: Аз ги вода, разбираш ли, той не ги води. Да не останеш с грешно впечатление за него. Аз ги вода.

Петров: Ясно ми е на мене.

Тенчо: Защото ми е просто, ъ-ъ. Как да ти кажа. Останал съм с впечатление, че едва ли не, не знам к’во ше пра’и.

Петров: Не, ако е толкова.

Тенчо: Поне такова впечатление ми е създал, се’а, колко е вярно.

Петров: Ако е толко’ зле, да му дадеме някой лев да си харчи. Ха-ха.

Тенчо: Може и да ни играе. Да ни играе и нек’ви, нек’ви игрички.

Петров: Прай си се на маймуна и се’а той Цонев е известен, разбираш ли? Но.

Тенчо: Хубаво де, се’а, аз ша си се опра’а, ще се вида с него, най-вероятно утре, днеска няма да мога. Лошото е обаче, че то утре е сряда. Уф-ф. Не знам дали ще успея, до четвъртък.

Петров: Ми, не знам и аз.

Тенчо: Добре, ша се помъча всячески, да-а (Петров го прекъсва)

Петров: Ъ-ъ.

Тенчо: така да напра’я така, за да.

Петров: Не мога да го оставя в никакъв случай! Да дойде, да му направя разпита.

Тенчо: Да де.

Петров: и той да не е поел ангажимент.

Тенчо: (не се разбира) затваряш тука.

Петров: Щото аз му демонстрирам, че съм благоразположен.

Тенчо: Съгласен съм. Съгласен съм, че трябва да.

Петров: Той вчера ми е звънял да ми каже.

Тенчо: Ти кога изчезваш?

Петров: Четвъртък на обяд съм аут. Дете, жена, (Тенчо го прекъсва)

Тенчо: Ми-и.

Петров: всичко съм приготвил.

Тенчо: Ами, освен да се помъча в четвъртък до обяд. И ако каже – не мога да ги извадя в четвъртък на обяд – какво да правим?

Петров: Е, еба ли му майката, к’во? Другият вариант. Нема, то!

Тенчо: То, същия проблем, че най-вероятно, аз утре ще го видя.

Петров: Ъ-хъ.

Тенчо: И той няма време за реакция, разбираш ли. След разговора.

Стр. 90

Петров: Да ги събере, имаш предвид.

Тенчо: Ъ-хъ. Освен, ако ги няма вкъщи, де. Ако ги има вкъщи, добре! Ама ако ги няма?

Петров: Ами да ги вземе от Крумов. На него е дал баницата.

Тенчо: Хъ-хъ-хъ-хъ!

Петров: Е, с’а и Крумов ако ми каже, че няма!

Тенчо: Чуваме се, чуваме се кога и се виждаме в четвъртък някъде по обед.

Петров: Значи аз-з.

Тенчо: Ти ще си прецениш.

Петров: Ти ще ми звъннеш.

Тенчо: Да, аз ще ти звънна.

Петров: Аз-з ще те чакам теб. Айде.

Тенчо: Добре.

Петров: Кажи му там, петдесет, тогава и това е.

Тенчо: С идеята да се видим четвъртък по обяд, като аз ще се мъча.

Петров: Ти няма ли да пътуваш и ти по Великден?

Тенчо: Ами няма, нямам никакви планове. Пък ми се ходи някъде и не знам.

Петров: И аз мислех некъде другаде да отида – Велинград, Банско евентуално, ама. Първо, много пари ще струва. И сега, с тоя неприятен случай.

Тенчо: Те, те, според мен са намалили навсякъде цените.

Петров: Ама сигурно, па вече е ангажирано.

Тенчо: Но лошото е, че София ще се изнесе и ще е лудница навсякъде. И не знам.

Петров: Е, аз съм го решил вече, моя.

Тенчо: Пък ако, ако е хубаво, ако е слънчево, е хубаво човек да отиде някъде.

Петров: Тои и той сигурно ще бяга някъде по Великден да се лекува след тая тежка операция, която днеска са му направили.

Тенчо: Най-вероятно. Ще правя аз среща с човека.

Петров: Ъ-хъ. Ще, той трябва да е сигурен, че аз ще му върша работа. Вижда моите действия к’ви са.

Тенчо: Аз не се виждам директно с него. Нали ти казах.

Петров: Да де, да! Ти ми каза, че с няк’в човек.

Тенчо: Да! Пращат човек. (Не се разбира.) Но по-добре така!

Петров: Е-е, естествено! Аз и затова. После прецених. К’во пък такива бонуси – да се срещам с него? Еба ти бонуса, да му давам!

Тенчо: Е, не може с тоя телефон. Защо трябва? Веднъж като му е. Може да те запишат, всичко могат.

Стр. 91

Петров: Да, той може да ме запише.

Тенчо: Ами да, колко му е!

Тенчо провежда разговор по мобилния си телефон. Чуват се следните реплики: Ти къде си, бе? Дай да се видим. Ще пием ли по едно кафе. А няма ли, а няма ли да слезеш до центъра? Е, аз пък нямам кола. ‘Айде, прати ми колата на. На “Гранда” съм, къде съм! Сега колко е часът? Четири без десет. Е, кажи му в четири и половина да е пред “Гранда”. Да, ама кв’а е тая кола. Твойта кола. А кой е шофьора, познава ли ме, мене? Кой, какво? Ама к’ва беше твойта кола? Черен. Добре, в четири и половина да е отпред. Айде! Той приключва с разговора и поглежда часовника си. Продължава разговора си с Петров.

Тенчо: В четири и половина ще отида да се видя с другия, да го пратя да си говори с него и така. Белким смогнем до четвъртък.

Петров: Еми, той, той си знае, в крайна сметка! Те само адвокатите ще му вземат повече, ако трябва да бъдем точни, за твоа дело.

Тенчо: А, сигурно. Сигурно, сигурно!

Петров: Влезе ли му и под съд – се такова. Той кои иска да са му адвокати? Не знаеш. Абе, щом го дерат, както казваш, смятай!

Тенчо: Чакай, той май ми каза, кои са. Кои бяха?

Петров: Щото тоя, който дойде, аз го питай адвокат ли е. Вика – не, не съм адвокат. Близък съм му.

Тенчо: Не, той е некой от тех. А той с адвокат ли да идва?

Петров: Не, без адвокат. Не искам адвокати, въобще да нема, защото адвокатите ще кажат дай сега за следователя. А ние ще му дадеме и ще му надуват и цена, и такова. И не искам и да знаят въобще!

Тенчо: Е, значи, казваме му, дай, дай да такова. Ако нещо там се обърка.

Петров: Нема какво да се обърка. Ако се обърка, нали ще сме двамата – аз пиша и.

Тенчо: Да бе, за протокола.

Петров: Нема проблеми!

Тенчо: Всичко, квот’ си трябва.

Петров: Аз протокола съм му го подготвил, дето се вика предварително с въпроси и отговори, може би.

Тенчо: Добре.

Петров: Но той да ги, да решава и това е. То му беше – утре ще го видя Крумов.

Тенчо: Ще ми кажеш в четвъртък, кат’ се видим тоя глупак – Крумов к’ви ги говори.

Петров: Е, тъкмо, да! Щото той е утре в един и половина.

Тенчо: Щото какво може да говори – нищо. Той ще каже – ами, явих се, това е. К’во може да каже?

Стр. 92

Петров: Да. (не се разбира).

(Звъни телефон. Петров провежда разговор. Чват се следните реплики: Да, Да! Да, да, слушам те! Не! Не, не! Не, не. Еми се’а тука имам една среща. След пет минути ще-е ставам и-и мисля да, да се прибирам към квартала. ‘Айде, ще пием по едно кафе. Да, да, да. Не-е, не! Не, няма. Добре, айде!)

Петров: Ей го, сещам се за Пепи. Какво говориш по телефона толкова!

Тенчо: Ъ?

Петров: К’во говориме по телефона? Пепи се сещам къде се шашка.

Тенчо: Той нещо се е побъркал.

Петров: Побъркал се е!

Тенчо: И не знам за какво се е побъркал. Има ли основания, няма ли.

Петров: Е, това е, както казваш, ако си има нещо, което го притеснява!

Тенчо: Ами не знам, и аз оставам с некакво впечатление, такова.

Стр. 93, Стр. 94, Стр. 95, Стр. 96 [BL: Разговорът продължава на друга тема – пътуване до Македония]

Тенчо: Аз, аз ще ти звънна.

Петров: Чакам да ми звъннеш, нали-и, ако такова.

(Край на видео записа).

Разговорът продължава между Тенчо и Петров продължава със следните реплики:

Тенчо: И на обяд се виждаме в четвъртък, ако такова.

Петров: Добре, айде.

Тенчо: Айде. Чао.

Петров: Жив и здрав.

Тенчо: До тогава. Чао.

(Край на аудио записа).

N° 15.06.37(30-03-2010)

CD-R с рег. N° RB202001-001-03/8[BLCENSORED]

CD-R с рег. N° RB202001-001-03/8[BLCENSORED]

Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.00 часа на 03.04.2010 година и в него е фиксирано следното.

Петров се движи с автомобил. След известно време влиза в сграда, на чиято входна врата има табела с N°54. Качва се по стълби.

Петров: Прощавайте, нотариуса къде е?

Жена: На първия етаж.

Петров: На първия етаж.

Петров слиза обратно по стълбите.

Отваря се врата.

Петров: Нали тука има (не се разбира) едно?

Жена: (не се разбира).

Петров: Здрасти.

Тенчо: (не се разбира).

В предверието се забелязват Тенчо и жена.

Петров: Ох. Аз не видех на първия етаж и се качих ча’ до горе.

Тенчо: Вярно ли?

Тенчо въвежда Петров в кабинет.

Петров: Нек’во момиче ми каза, че е тука. Ох! Фръкна ми сърцето, братко. Ох! Ах! Аз с тоя застоял живот, с т’ва пушене, направо ми се ебава майката. Ох! Оф!

Тенчо сяда на фотьойл с лице към събеседника си и отваря мъжка черна чанта.

Тенчо: Днес аз нали ходих в болницата. (не се разбира) операцията, която е на носа.

Петров: Кой, Цонев ли?

Тенчо: Да. Едва го намерих, едва се разбрахме, едва говорихме, едва свършихме нек’ва работа, са още е в болница.

Петров: В болница е още?

[BLCENSORED]

Стр. 100

Петров: Да, бе, да.

Тенчо: Какво се е случило. К’вото разбера.

Тенчо бърка в чантата.

Петров: Той Крумов беше вчера.

Тенчо изважда бял плик. Размахва го на високо с едната си ръка.

Тенчо: Сега, това са двайсе евра.

Петров: Двайсе.

Тенчо: Двайсе. Другите ще ги дадат по-късно, просто толко’ с’ събрали.

Тенчо подхвърля плика върху бюро, Петров се пресяга и го взема.

Петров: Добре. А-а-а, със Пепи аз ше се оправям, така ли?

Тенчо: Да, да, Аз а-а (Петров го прекъсва).

Петров: Да, добре.

Тенчо: Той дори не знае, аз не съм говорил с него.

Петров поставя джиесем върху плика. Държи ги.

Петров: Добре, знам.

Тенчо: А значи кажи му, е т’ва сме се разбрали е педесе евро, другото пак му важи за днеска. (Не се разбира.)

Петров: Т’ва му е от носа, не е от друго, ха-ха.

Тенчо: Аз просто, вика – не знам дали ще успея да се оправя! Явно от три места (не се разбира), не знам.

Петров: Какво трима?

Тенчо: От три места.

Петров: От три места е събирал.

Тенчо: Те са му събрани, ама (Петров го прекъсва).

Петров: А, са му събрали.

Тенчо: Защото (не се разбира) да не направиме. И тъй като е тръгнал по схемата, да се оправя овреме.

Петров: Мъ-хъ.

Тенчо: Да не се (не се разбира) к’во да казва пред съда.

Петров: Да, той има един обвинителен акт, да.

Тенчо: И а-а, просто е изпаднал в небрано лозе. В смисъл, вика – аз не знам, в един момент ня’а да мо’а да се оправям, явно. Абе да се оправя!

Петров: Ще се опра’я тука такова. Значи Крумов беше, аз втори бонус им дадох, нали, съвсем коректно със Крумов, двайсе минути съм го държал. Ъ-ъ-ъ, беше притеснен Крумов.

Тенчо: Еми не може да не е притеснен. Тя просто ситуацията при вас си е гадничка.

Петров: Ъхъ.

Стр. 101

Тенчо: Нали, така.

Петров: И са’ със всичките нови неща, които са.

Тенчо: След като видиш к’во се случва в държавата.

Петров: И такова, да.

Тенчо: То невинен може да се изгориш, па камо ли виновен, ‘ма те със сигурност са виновни, нали и си знаят.

Петров: И, ми смятай щом беше, той му е казал на Цонев, при положение че той ми идва с точно тая фирма, с която е сключил договора, то има двеста фирми, що не идва с друга, с хора от друга?

Тенчо: (не се разбира)

Петров: Добре. Ясно аз във вторник (мъжът го прекъсва).

Тенчо: Аз съм му казал даже без ъ-ъ-ъ (Петров го прекъсва).

Петров: Без адвокат.

Тенчо: Само (не се разбира) да твърди тезата – Има комисии, има ше експерти, аз не съм експерт, не разбирам от това, опирал съм се на експертни становища, на решения на комисии.

Петров: Политическо лице.

Тенчо: Е такива решения, ей такива решения, ей такива неща да приказва.

Петров: Да. Аз знам как да го вода вече.

Тенчо: И съм му казал, и съм му казал, че ако види разлика във т’ва, което казва и т’ва, което си написал в протокола (Петров го прекъсва).

Петров: Да ми го каже.

Тенчо: Не.

Петров: А к’во?

Тенчо: В смисъл, че мо’е да му промениш леко думите.

Петров: Да бе, да, бе, да.

Тенчо: Където прецениш.

Петров: Аз знам к’во да го напра’а.

Тенчо: Да. Аз съм му казал да не обръща внимание на това, коет’ пише в протокола, че ти всъщност знаеш к’во пише.

Петров: Ъхъ.

Тенчо: И защо го пише. И си следваш няк’ва тактика.

Петров: Добре.

тенчо: Аз съм му казал за, за вторника ли беше? Нали!

Петров: Във вторник то е десет часа, аз ш’ти звънна след това, шъ се видим да пиеме по кафе.

Тенчо: А Крумов к’во твърди? Нещо да му кажа ли на Крумов?

Петров: Крумов, виж, не. Крумов значи, каза, веднъж съм се виждал, веднъж съм се виждал с ми (мъжът го прекъсва).

Тенчо: (не се разбира).

Стр. 102

Петров: Начи, питайте си фирмата, аз съм собственик на фирмата, не съм специалист. А -а-а, вика, как го каза, а-а – един път съм бил в министерството по тоя договор. Със министъра за да, добра теза държи, за да обясни финансовите условия, които ми бяха по договора, но не усях. И т’ва беше.

(Звъни телефон. Тенчо става от фотьойла и провежда разговор. Чуват се следните реплики: “Ало? Да бе, добре, айде.”).

Петров продължава да държи белия плик и джиесема в ръце.

Петров: И фактически т’ва е, и аз го пуснах, щот’ не може да го държа, не можех, да го държа четри часа да го питам двеста въпроса, нали, а той набързо ми (мъжът го прекъсва).

Тенчо: Виж и този а-а (не се разбира) му Павката (?), свърши си работата а-а, в смисъл (Петров го прекъсва).

Петров: Ама той, на заключителното постановление.

Тенчо: Гледай, гледай ако може, да не го тормозиш повече, в смисъл да не трябва да (Петров го прекъсва).

Петров: Не, не, не.

Тенчо: Седмица -две.

Петров: Не. Значи Цонев го викаме сега и-и (мъжът го прекъсва).

Тенчо: Когато се наложи – да.

Петро: Не, само трябва за предявяване да такова, азма няма да го привличам, няма, да, няма да е обвиняем по това дело.

[BL не се чете]

Петров: Аз ще ти звънна във вторник, да ти кажа как е минало, да си във курса на нещата, така, като свърша с него, следобяда. Ти тук ли си във вторник?

Тенчо: Тук съм.

Петров: Тук си. Значи, ще се видим вторник, да ти кажа как е минало, какво, що, нали, така, да ти кажа и на тебе нещо, нали в смисъл, за да знаеш ти как вървят нещата, ‘щото нали ти контактуваш с мене.

Тенчо: Аз съвсем друго (не се разбира).

Петров: Не, бе, тоя през човека, през който-о таковаш.

Мъж: Аз му пращам един човек, той ми праща един човек и после (Петров го прекъсва).

Петров: Ъ-хъ.

Тенчо: Стига до мене (не се разбира)

Петров: А така! По-добре да бъде дискретно, щото (мъжът го прекъсва).

Тенчо: Нямам нито един разговор с него по телефона. Въобще!

Стр. 103

Петров: Е т’ва е много важно. Много важно. И добре, че ми каза да не се срещам със Цонев, ‘щото.

Тенчо: Не, (не се разбира) т’ва са нещата в партията. Аз познавам шефа на общинския съвет (не се разбира) и направо не знам. Бойко се заканва, нови ще гръмват от властта, не знам к’во ще (не се разбира).

Петров: Е, той гръмна Нанев вече.

Тенчо: Еми, да, но явно казва, след празниците ще има следващи. Той чадър няма отгоре. Те го питат – Пак ли ще е министър? Представяш ли си?

Петров: Кой?

Тенчо: Бойко.

Петров: А пак ли ще е новия, който?

Тенчо: Пак ли ще е министър, т’ва ‘нещо го имаше.

Петров: Еми-и!

Тенчо: Те се, те си пра’ат майтап по медиите, нали е първи април и (не се разбира) при операция “Тиквите” беше задържан министър-председателя на България.

Тенчо се смее.

Петров: Ха-ха-ха.

Видео записът приключва. Според аудио записа срещата между Тенчо и Петров продлжава. Двамата разменят следните реплики.

Тенчо: От ареста той даде изявление. Няма чадър за никого, дори и за мене. Ха-ха-ха.

Петров: Ха-ха-ха.

Тенчо: И накрая завършва, накрая беше арестуван и Стефан Николов – Пашата. Което всъщност наистина е уникално, нали, да се случи в тая държава. (не се разбира.)

Петров: Оф!

Тенчо: Та така.

Петров: Добре, тръгвам аз, че ще пътувам, нали както ти казах.

Тенчо: А-а, така-а. Весели празници.

Петров: Също и на теб. И във вторник ще свършим с Цончо.

Тенчо: Да.

Петров: Ще ти звънна направо.

Тенчо: (не се разбира).

Петров: Добре, айде, жив и здрав.

Тенчо: Весели празници.

(Край на записа.)

N°12.09.53(01-04-2010)

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: EnglishRussianFrench